Боб Джад
Формула 1 (31)

XXXI.

Малките вълнички се плискаха в бордовете.

Бялото слънце ниско над главите ни правеше повърхността на реката да прилича на течна жарава. От време на време във въздуха се чуваше жужене на комар или бръмчене на муха.

Ники се беше изтегнала върху хавлиена кърпа на задната палуба, със затворени очи, с крака, потопени във водата, и облечена само с махагоновия си тен. Аз стоях гол в рубката и си играех с кормилото. Мислех си, че вече часове не съм бил във водата. Според часовника ми бяха минали шест минути. И трийсет секунди.

Кортланд беше в болница в Мелбърн, която беше специализирана по присаждане на кости и кожа. След девет или десет месеца, както прогнозираха, той щеше да са оправи достатъчно, за да бъде пренесен в Англия, където да застане пред съда, макар че „застане“ беше преувеличение за подвижността, която щеше да има тогава. Докторите казваха, че ще мине поне година, преди да бъде в състояние да ходи с патерици.

Австралийските власти бяха оттеглили обвиненията си за нападение със смъртоносно оръжие, незаконно притежаване на същото и нелегално влизане в Австралия, за да могат английските власти да го обвинят в рекет, трафик на наркотици и укриване на данъци. Плюс всичко останало, което можеха да разкрият „разследванията“ им. Скотланд Ярд беше изпратила един човек в Мелбърн, за да разпита Кортланд, и той си беше тръгнал със страници с имена, дати и места. Мислеше, че Кортланд не бил скрил нищо.

Междувременно Ники и аз наехме още един катер — плаваща къща — по река Мъри и се носехме по течението, щяхме да достигнем морето след две седмици.

Щяхме да бъдем, както си мислехме, на свой собствен остров, далече от останалия свят.

Бяхме спокойни и естествени един към друг — стари приятели и нови любовници. Играеше и опитвахме смесената френско-австралийска кухня на Ники. Плувахме голи на луна. Но след няколко лениви дни Ники започна да включва радиото сутрин, „за да види какво става“, както казваше тя, и светът започна своя прилив.

Както минаваха дните, нашата тишина нарастваше заедно със сенките и в разговорите ни все по-често се намесваха Лондон и Париж. Правехме всички неща, които любовниците правят един с друг. Но това не беше достатъчно; и беше твърде много.

Може би, реших аз, докато стоях в рубката, толкова ни стигаше. Завъртях ключа и запалих двигателя.

— Фори, какво правиш? — извика тя и се изправи.

— Обръщам обратно. Връщаме се.

Тя отново легна, а аз извих катера, следван от краката й, потопени във водата.

След около час пълзене нагоре по реката усетих дъха й във врата си. Тя ме прегърна през гърдите и ме притегли плътно до себе си. Мекото й тяло опираше в гърба ми, горещо от слънцето.

— Знаеш ли, Фори — прошепна тя в ухото ми — Ще ми липсваш, ужасна, хлъзгава, стара херинга такава!

Обадих се на Кен от Париж — бях докарал Ники на родителите й, загоряла и уморена от полета, леко разплакана и очевидно радостна да се върне вкъщи. Не, бях казал, те са много мили, но не е възможно да остана през нощта.

— Къде беше, по дяволите? — изгърмя в ухото ми гласът на Кен.

— Плувах.

— Реших, че си се удавил. Искаш ли първо добрата новина, или първо лошата новина, старче?

— Какви новини?

— Коулмън се оттегля. Алистер каза, че няма лоши чувства, но сега, след като Кортланд е извън играта, неговият договор за „Флорела“ е бетон. Всъщност няма нужда от нас. „Прекалено много пари“ — каза той.

— Надявам се, че това е лошата новина.

— Колко си ми умен. Имаме нов голям спонсор. Голям означава около 15 милиона лири стерлинги.

— Най-накрая мога да си позволя да се подстрижа. Кои са те?

— „Нау Гърлс“ — „Момичетата“. Или поне се казваха така. Чувал ли си ги някога?

— Мултинационална агенция за търсене на работа. Офис-секретарки.

— Абсолютно вярно. Дванайсет милиарда годишен оборот по целия свят. Само че никой вече не ги нарича така.

— Не нарича кого и какво?

— Жените — момичета. Вече не наричат жените момичета. Очевидно те не го харесват. Освен това „Нау Гърлс“ не допада на жените на ръководни постове, а има и доста дами в управителните съвети… Затова са си сменили името. Искат да наточат имиджа на фирмата си. Да разпространят новото име.

— Ти го наточвай — казах аз. — Аз ще карам. Как е новото им име?

— „Жени с неограничена отговорност“.