Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Чикаго старс (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream a Little Dream, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 248 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2010)
Разпознаване и корекция
Слава (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Сюзън Елизабет Филипс. Знойни сънища

ИК „Компас“, Варна, 2000

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954–701–096–4

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Еми

Епилог

— Не знам какво ми става. Просто не мога да взема решение. — Рейчъл прехапа долната си устна, перфектна картинка на нерешителна жена, ако се изключи дяволитото пламъче в очите й. — Ти беше прав, Итън. Трябваше да те послушам. Кушетката наистина стои най-добре до прозореца.

Итън погледна многострадално към най-големия си брат.

— Хайде да я преместим пак до прозореца, Кал.

Гейб наблюдаваше от вратата как братята му вдигнаха тежката кушетка и я сложиха под предния прозорец на вилата и леко се подсмихваше. Много му харесваше да наблюдава как Рейчъл тормози братята му. Караше Итън да й носи или пренася най-различни работи, а когато се появеше Кал, в нея изведнъж се появяваше неутолимо желание да пренареди цялата нова мебелировка, която наскоро бяха закупили.

Най-много имаше зъб на Кал, затова, макар той да се вясваше насам по-рядко, на него неизменно се падаха най-тежките задачи. Миналата есен го беше подмамила да отиде веднъж в училището на Чип и когато вече беше там, го накара да даде хиляди автографи на всяко срещнато хлапе. Все още й харесваше да пести пари, затова го беше накарала да се съгласи да осигури бъдещите медицински разходи на Чип и на другите деца, които щяха да имат, на децата на Кристи и Итън и на нея самата, в случай че ставаше въпрос за преглед, при който няма нужда да си съблича дрехите. Кал имаше нахалството да поспори с нея по последната част.

Независимо какво искаше Рейчъл от братята му, Гейб се правеше на ударен, все едно че няма представа какво става. Това направо ги подлудяваше, но не се оплакваха, тъй като все още се чувстваха виновни за първоначалното си отношение към нея. Като изкупление за това те правеха всичко, което им поискаше Рейчъл, а за награда тя искаше още и още.

Тази сутрин Гейб я беше попитал, колко още смята да продължава по този начин. Беше му отговорила, че според нея щяха да я изтърпят поне още шест месеца, но той много се съмняваше в това. Братята му можеха да бъдат изключителни чаровници, когато си го поставеха за цел, и Гейб предполагаше, че в най-скоро време те ще използват това си качество, за да накарат Рейчъл да прекрати тормоза над тях.

Кал намести своя край от кушетката и изгледа раздразнено Гейб.

— Кажи ми го още веднъж, Рейч. Защо този мързелив пън, за когото се ожени, не ти помага да си разместваш мебелите?

Рейчъл се пресегна да погали Снузър, тяхната сиамска котка.

— Кал, много добре знаеш, че Гейб има чувствителен гръб. Не ми се иска да го излагам на опасност.

Кал измърмори нещо под носа си, което прозвуча като чувствителен гръб, дрън-дрън.

Рейчъл се направи, че не го чува, докато Гейб се опита да подкрепи жена си, като се държи като някой, който наистина има чувствителен гръб.

Докато се изтягаше в шезлонга, той си мислеше, че след една година семеен живот въобще не му беше омръзнало да я наблюдава. За пикника, който си организираха днес, се бе облякла с къси копринени панталонки и копринена блуза, и двете в същото синьо като зюмбюлите, които бяха поникнали тази пролет пред вилата. Чифт фини обеци с диаманти проблясваха през кестенявите й къдрици, които сега бяха малко по-късо подстригани. Той й беше купил обеци с по-големи диаманти, но Рейчъл го бе накарала да ги замени с по-малки, обяснявайки му, че този размер й харесва повече.

Това, на което най-много се радваха очите му днес — всъщност в повечето дни, бяха обувките й, елегантни сребърни сандалки с тънък и остър ток. Обичаше тези сандали. Обичаше всички обувки, които й купуваше.

— Кал, това кресло… Съжалявам, че трябва да те помоля, но ти винаги си толкова мил, когато ми помагаш. Би ли го преместил по-близо до камината.

— Разбира се. — На Гейб му се стори, че чува скърцането на зъбите на Кал, докато вдигаше тежкото кресло и го мъкнеше към камината.

— Идеално — усмихна му се Рейчъл.

— Наистина ли? — попита Кал с надежда.

— О, не, прав си. Въобще не е идеално. Може би ще е по-добре до кушетката?

В този момент се чу затварянето на задната врата и Джейн премина покрай тях, забързана към банята. Кал погледна часовника си и въздъхна.

— Точно по разписание.

— Три бременни жени и една баня. — Итън поклати глава. — Не е приятна гледка. Надявам се скоро да приключиш с разширението на вилата, Гейб.

— Трябва да бъде завършено преди зимата.

За разлика от всички останали, родителите му бяха харесали Рейчъл още от момента, в който се бяха запознали с нея, и майка му бе прехвърлила вилата на негово име като сватбен подарък. Макар че имаха пари да си купят много по-луксозен дом, и на двамата много им харесваше да живеят в Хартейк и дори не бяха си и помисляли да се местят другаде. Трябваше им повече пространство обаче, затова сега строяха една просторна двуетажна пристройка в задната част, която бе проектирана така, че да се върже с оригиналната архитектура на вилата, като същевременно им осигури допълнителната жилищна площ, от която се нуждаеха.

Въпреки строителните неудобства Рейчъл бе решила да организира пикник, за да отпразнуват официалното осиновяване на Чип от Гейб. Това беше голямо събитие за всеки член от семейството, с изключение на Гейб и Чип. Те двамата бяха свършили това преди една година, в нощта, която Рейчъл бе прекарала в ареста.

— Пак добре, че сега само едната от съпругите ни повръща — обади се Итън. — Спомняте ли си, когато бяхме тук за Коледа и Рейчъл и Кристи се надпреварваха коя ще окупира първа тоалетната.

Кал потрепери.

— Това не е нещо, което някой от нас би могъл да забрави.

За да избегнат строителните отпадъци, бяха решили да направят пикника близо до градината на Рейчъл, която сега беше цялата разцъфтяла в розите, засадени наскоро.

Кристи се провикна през страничния прозорец.

— Рейчъл, ела навън. Трябва да видиш най-новия номер на Роузи.

— Веднага идвам. — Тя потупа Кал по гърба. — Ще довършим това по-късно.

Рейчъл се запъти тромаво навън, следвана по петите от котката. Коремът й вече бе много издаден напред и тя се стремеше да прехвърля по-голямата част от тежестта си върху петите. Гейб почувства някаква първобитна мъжка гордост, знаейки, че той й е направил този корем. След месец бебето трябваше да се роди и всички го очакваха с нетърпение.

В мига, в който Рейчъл излезе, Кал и Итън се строполиха върху кушетката, която бяха местили на четири различни места. Гейб ги съжали и им донесе по една бира. След това се настани в креслото, което сигурно щеше да се наложи да премести до първоначалното му местоположение веднага след като братята му си заминеха, и вдигна своята бутилка с бира.

— Да пием за тримата най-щастливи мъже на света.

Братята му се усмихнаха и в продължение на няколко минути просто седяха мълчаливо и отпиваха от бирата, мислейки си какви късметлии са наистина.

Кал бе приключил първата си година в медицинския колеж на Университета на Северна Каролина и на двамата с Джейн много им харесваше да живеят в Чапъл Хил. Архитектите вече бяха готови с плановете, които щяха да превърнат мавзолея в един съвременен, просторен дом. Възнамеряваха да живеят там, след като Кал приключи следването си и се върне в града и продължи практиката на баща си.

Итън най-после бе намерил удовлетворение в ролята си на свещеник, макар сега да имаше проблем в намирането на църковна секретарка. Вече бе сменил няколко, правейки безплодни опити да замени Кристи, която категорично отказваше да напусне работата си в началното училище и да се върне да работи за него.

А Рейчъл…

Чип се втурна при тях, следван от Сами, неговия едногодишен лабрадор. Сами се завтече към Гейб, а Чип се приближи до Кал.

— Роузи е непоносима.

— Какво пак е направила, приятел? — Кал леко притисна сина на Гейб към себе си.

— Разруши укреплението ми, тъкмо когато го бях построил.

— Не бива да се примиряваш с това — поклати глава Кал. — Изгони я. Или си построй укреплението на такова място, че да не може да стигне до него.

Чип го изгледа с укор.

— Тя ми помагаше и не го е направила нарочно.

Кал пак поклати глава.

— В близко време двамата с тебе ще трябва да си поговорим сериозно за отношенията към жените.

Чип се приближи до Гейб, качи се в скута му и се намести там. Макар и още на шест години, той бе започнал да расте много бързо и скоро краката му щяха да опират пода, когато седеше в скута на баща си, но все още много му харесваше да бъде там.

— Знаеш ли какво си мисля, че ще се случи, тате?

Гейб целуна леко върха на главата му.

— Какво, сине?

Чип въздъхна примирено.

— Мисля си, че когато двамата с Роузи пораснем, ние вероятно ще се оженим, също както направихте вие с мама.

Никой не се засмя на това пророчество. Всички изпитваха респект към малко мистериозната връзка, която се бе оформила между двете деца, макар никой да не можеше да я проумее напълно.

— Понякога мъжът трябва да направи това, което трябва да направи — отбеляза дълбокомислено Кал.

— Същото си мислех и аз — кимна Чип.

Сега вече всички се разсмяха. Откъм страничния двор се дочу писък, който можеше да принадлежи само на Роузи. Сами повдигна глава от обувката на Гейб, а Чип въздъхна.

— Ще трябва да вървя. Иначе сигурно ще побърка баба и дядо.

Мъжете изчакаха докато Чип и кучето му излязат, след това се усмихнаха един на друг. Кал поклати глава.

— Момчето е страхотно. На шест е, но се държи като тридесетгодишен.

— Много се надявам, че тримата нови членове на семейството ни ще са поне наполовина толкова страхотни, колкото тези двамата — усмихна се Итън.

Гейб погледна през задния прозорец. Шадоу, едно коли, което беше прибрал няколко месеца преди това, лежеше търпеливо на земята и оставяше Роузи да се катери по него. Чип се приближи до родителите му. Дядо Бонър го опипа по мускулите на ръката, докато баба му посегна и лекичко разроши косата му.

Радваше се, че родителите му се завърнаха от Южна Америка, не само заради себе си, но и заради Чип. Семейство Бонър много бяха харесали сина му, както и майката на сина му. Освен това Чип вече си имаше приятели и се справяше много добре в училище. Гейб много се гордееше с него.

Откъм всекидневната се появи Джейн. Изглеждаше добре, макар и малко бледа. След нея вървеше Таша, една възрастна котка, която Гейб бе взел от приюта. Джейн вече бе във втория месец на бременността си и бе неописуемо щастлива в периодите, когато не повръщаше.

Кал понечи да стане, но тя му махна с ръка.

— Добре съм. Стой при братята си.

Размениха си усмивки и Кал я потупа отзад. Гейб си помисли колко много му харесва и на него това. Не да потупва задника на Джейн, разбира се, а на Рейчъл. Това да можеш да потупваш женския задник винаги, когато ти се прииска, бе едно от най-хубавите неща в семейния живот, макар никой да не го казваше на глас.

— Вчера разговарях с Керъл Денис — каза Итън.

Гейб и Кал се спогледаха мрачно. Споменът за деня, в който Боби Денис бе застрашил живота на децата им, бе нещо, което никога нямаше да забравят. Нито пък щяха да го забравят Итън и Кристи. Те все още се укоряваха за това, че са оставили децата сами в колата, макар никой да не ги обвиняваше в нехайство.

На Боби му трябваха шест месеца, за да се възстанови от раните си, но автомобилната катастрофа се бе оказала илюстрация на поговорката „Всяко зло за добро“. Беше спрял да се друса и да пие, а през последната година двамата с Керъл редовно ходеха на консултациите, от които толкова много се нуждаеха.

Гейб предполагаше, че взаимоотношенията им никога няма да бъдат лесни, но според Итън те най-после комуникираха помежду си. Освен това Боби бе престанал да обвинява Рейчъл за проблемите си, което беше много добре. Защото ако Гейб все още вярваше, че хлапакът е някаква заплаха за жена му, би го изхвърлил от града, независимо на какви консултации ходеше.

— Керъл каза, че Боби възнамерява да се запише в колеж през август. Завършил е гимназия с доста добри оценки.

Кал поклати глава.

— Все още не мога да повярвам, че Рейчъл го посещаваше толкова често в болницата. Тази жена има много по-голямо сърце, отколкото разум. Знаете какво разправят хората, нали? Че ако Рейчъл не го беше посещавала, той нямаше…

— Не го казвай — прекъсна го Гейб.

— Това ми напомня нещо — обади се Итън и погледна през прозореца към Кристи, която държеше ръката на Роузи на корема си, за да усети как мърда бебето. Усмихна се и отново насочи вниманието си към разговора в стаята. — Ще ми трябва малко помощ от Рейчъл. Бренда Миърс от много време не може да се възстанови напълно от пневмонията, която изкара, и ми се иска Рейчъл да я посети.

— Хайде пак. — Кал протегна крака и погледна към Гейб.

Гейб си мислеше, че с Итън вече са се разбрали по този въпрос и затова сега го изгледа отчаяно.

— Ит, последния път ти казах, че не искам да ме забъркваш в тези неща. Ти си пасторът на Рейчъл и ти ще трябва да говориш с нея.

Мъжете отпиха от бирите си, мислейки си колко непосилна би могла да бъде една такава задача.

— Колко още според теб ще се опитва да се опъва на такива предложения? — попита най-накрая Кал.

— Според мен поне още четиридесет години — отвърна Гейб.

Итън вдигна умолително ръка.

— Не се сърдете на мен. Не знам дали наистина цери хората, но е факт, че много от тях се чувстват по-добре, след като тя е поседяла при тях.

Ранените животни също се чувстваха по-добре. Гейб винаги намираше някакъв предлог да я накара да се занимава с животните, които лекуваше. Не можеше да проумее как се получава. Знаеше само, че оздравяват много по-бързо, след като ги е докоснала.

— Жена, която може да лекува с молитви, но го отрича. — Тъй като Кал не беше този, който трябваше да се разправя с Рейчъл по този въпрос, той изглеждаше най-безгрижен. — Никой в този град не е казал дори и една лоша дума за нея, откакто се случи чудото с Емили. И когато Боби Денис се възстанови след това увреждане на гръбначния стълб, макар лекарите да казваха, че ще остане парализиран…

— Хората я обичат — прекъсна го Итън. — Това е някаква ирония на съдбата. Г. Дуейн уверяваше всички, че може да цери, но не можеше. Рейчъл твърди, че не може, но всъщност може.

— Това не го знаем със сигурност — изтъкна Гейб. — Всичко би могло да бъде някакво съвпадение. Просто постъпи така, както и преди, Ит. Кажи на Рейчъл, че Бренда е болна и й е нужна малко разтуха. Стига да не използваш думата церене, знаеш, че тя няма да ти откаже.

— Не е ли станала подозрителна, след като вече я изпращам при толкова много болни?

— Тя е толкова погълната от грижите по Чип, по обновяването на вилата, по очакваното бебе, с учението си, а и с планове какво да прави с парите, които получи от продажбата на диамантите на Г. Дуейн, че просто няма време да бъде подозрителна. — Беше много заета и със самия него, но Гейб не спомена за това, тъй като не искаше да се хвали пред братята си. Не че Кал и Итън нямаха с какво да се похвалят.

Рейчъл много харесваше курсовете по финанси, които посещаваше в местния колеж, макар да се преструваше, че го прави единствено защото Гейб бе толкова нехаен към парите си. Ако оставеше финансовите въпроси на него, казваше често тя, сигурно скоро и двамата щяха да се озоват в някой приют.

Само колкото да я подразни, Гейб й беше казал, че никога не би се наложило да се опасява, че ще свърши в приют, ако си беше спестила част от богатството на Г. Дуейн, вместо да го раздава за благотворителни цели, след като беше изплатила всичките дългове на бившия си съпруг. Тя обаче не му беше обърнала никакво внимание. Двамата с Гейб се бяха заели да основат щатска фондация, чиято цел бе да помага на самотните майки да стъпят на краката си чрез осигуряване на грижи за децата им, докато те завършеха някой професионален курс и си намереха работа.

Освен това тя бе помогнала на общината да организира група, която да поддържа „Гордостта на Каролина“ като предприятие с идеална цел. Киното бе станало най-популярното място в града през летните уикенди.

— Просто не е за вярване… Само преди година всички в Салвейшън я мразеха. А сега е местната героиня — промърмори Кал с малко прекалена гордост, като се има предвид, че той бе един от най-отявлените й врагове.

В този момент Рейчъл подаде глава иззад входната врата.

— Взехме да огладняваме, Гейб. Какво ще кажеш да запалите грила?

Мъжете се изнизаха в задния двор, където родителите им се бяха разположили върху едно старо одеяло с Роузи между тях. Итън се приближи към Кристи и тя се притисна в него. Кал прегърна Джейн през рамото, след това потупа с другата си ръка неспокойния й корем.

Гейб просто стоеше отстрани, наблюдавайки тези хора, които обичаше толкова много. Рейчъл постави една купчинка хартиени чинии на масата за пикник и погледна към него. Усмихна й се, тя също му се усмихна в отговор, в този момент и двамата можеха да прочетат мислите в очите на другия.

„Обичам те, Гейб!“

„Обичам те, Рейч!“

Чип се затича към тях. Гейб много добре знаеше какво иска, затова протегна ръце напред. В следващия момент момчето вече бе настанено върху раменете на баща си.

Рейчъл започна да плаче.

Правеше го понякога, при семейни събирания, когато щастието й идваше прекалено много. Всички бяха свикнали с това. Дори обичаха да я дразнят на тази тема. Щяха да го направят и днес. Скоро… може би след обяда…

Но в момента Кал трябваше да прочисти гърлото си. Джейн подсмръкна. Итън лекичко се изкашля. Кристи избърса очите си. Майка му връчи една салфетка на баща му.

Сърцето на Гейб туптеше радостно. Животът в планината Хартейк бе хубав.

Той отметна глава назад и започна да се смее.

Край
Читателите на „Знойни сънища“ са прочели и: