Сюзън Елизабет Филипс
Знойни сънища (10)

Девета глава

Ледена тръпка премина по гръбнака на Рейчъл.

— Запалили са този кръст, за да ме сплашат — прошепна тя.

Гейб отвори вратата на камионетката и изскочи навън. В светлината на фаровете Рейчъл го наблюдаваше как ритна кръста, който се срина на земята, разпръсквайки множество искри. С подкосени крака и тя слезе от колата. Усети, че дланите на ръцете й са влажни. Гейб взе една лопата от багажника и започна да разбива на парчета все още димящите остатъци.

— Повече ми харесва, когато ме посрещат за добре дошла с шоколадов кейк — отрони тихо тя.

— Не мисля, че е време за шеги… — Гейб започна да избутва овъглените късове към периферията на пътя.

Тя захапа силно долната си устна.

— Налага се да се шегувам, Бонър. Защото за алтернативата дори не ми се и помисля.

Ръцете му застинаха върху дръжката на лопатата, а на лицето му се появи някакво вълнение. Когато заговори, гласът му прозвуча меко и мрачно, също като нощта, която ги обграждаше отвъд светлината от фаровете.

— Как го правиш, Рейчъл? Как успяваш да вървиш напред?

Тя скръсти ръце на гърдите си. Може би причината бе в нощта и в преживяния шок от гледката на горящия кръст, но въпросът му не й се стори странен.

— Гледам да не мисля. И не разчитам на никой друг, освен на себе си.

— Господи… — Той поклати глава и въздъхна.

— Господ е мъртъв, Бонър — тя се изсмя горчиво. — Още ли не си го разбрал?

— Наистина ли го вярваш?

Тя усети как нещо в нея се пречупва.

— Аз правех всичко както трябва! Живеех според правилата! Два пъти в седмицата ходех на църква, падах на колене и се молех. Съчувствах на болните, помагах на бедните! Не правех мръсотии на съседите си, а не получих абсолютно нищо срещу всички тези усилия.

— Ти да не би да бъркаш Господ с Дядо Коледа?

— Не се опитвай да ме поучаваш! Въобще не се опитвай, по дяволите!

Тя стоеше пред него в синкавобялата светлина на фаровете със свити юмруци и Гейб си помисли, че никога досега не бе виждал някого толкова ядосан и примитивен. Високата й фигура изглеждаше много крехка, а зелените й очи сякаш поглъщаха цялото й лице. Устата й бе малка, а устните й изпъкваха като узрял плод. Разрошената й коса формираше нещо като ореол около лицето й.

Би трябвало да изглежда абсурдно. Измачканата й, оклепана с боя рокля, която висеше като на закачалка върху тънката й снага, и огромните й груби обувки изглеждаха необичайно на фона на тънките й фини глезени. Но тя се държеше с такава яростна гордост, че Гейб усети как нещо го привлича към нея, нещо толкова първобитно, че той повече не можеше да му устои. Желаеше я така, както не бе желал нищо друго, освен смъртта, откакто бе загубил семейството си.

Не си спомняше кога е реагирал, но следващото нещо, което осъзна, бе, че тя се намира в ръцете му и той чувстваше тялото й с дланите си. Беше слаба и крехка, но не и пречупена по начина, по който бе пречупен той. Искаше му се да я закриля и да я чука, да я успокои и да я сломи едновременно. Хаосът от емоциите му се събра в болката, която изпитваше, задълбочавайки още повече агонията.

Тя заби нокти в мускулите на ръцете му, причинявайки му болка. Гейб я хвана за бедрата, притисна я към себе си и долепи устни до нейните. Бяха меки и сладки. След това отдръпна глава назад.

— Желая те — прошепна й задъхано.

Главата й се помръдна и той разбра, че е кимнала. Бързото й съгласие изведнъж го разгневи. Хвана я за брадичката и рязко вдигна главата й нагоре, втренчвайки се в тези измъчени зелени очи.

— Още веднъж благородната Вдовица Сноупс се жертва заради детето си — процеди саркастично той. — Е, няма да стане.

Тя го изгледа с каменно лице, когато я освободи от прегръдката си. Гейб отново грабна лопатата и се зае с доразчистването на пътя. Беше казал, че няма да се държи повече по този начин с нея. След онази мрачна за душата му нощ, когато се бе опитал да я унищожи, той си бе обещал, че никога повече няма да я докосне.

— А може би това не би било саможертва…

Той я изгледа изпитателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами това твое страхотно тяло — повдигна рамене тя. — Просто няма как да не го забележа.

— Не прави това, Рейчъл. Престани да се опитваш да се защитаваш като се правиш на много отворена. Просто ми кажи какво имаш предвид.

Долната й устна отново потрепери, но тя бе прекалено жилава, за да се поддаде на емоциите си. Пое си дълбоко дъх и малките й гърди за миг се откроиха под ужасно изглеждащата й рокля.

— Може би искам да знам какво означава да бъдеш с мъж, който не иска да има в леглото си светица.

Значи това беше то.

— Аз съм на двадесет и седем години и досега съм била само с един-единствен мъж, който така и не успя да ме доведе до оргазъм. Много забавно, какво ще кажеш?

На него никак не му се стори забавно. Напротив, почувства някакъв ирационален гняв.

— И сега искаш да наваксваш, така ли? А аз, се предполага, че трябва да бъда опитното свинче в сексуалното ти развитие?

Това вече бе нещо, което засегна бурния й темперамент.

— Ти си този, който ми се натресе, негодник такъв!

— Моментна слабост.

Наблюдаваше я как събира сили, за да го атакува, и никак не бе изненадан, когато на устните й се появи убийствена усмивка.

— Хей, надявам се, че не е точно така. Стига стаята да е тъмна и да не говориш, бих могла да се преструвам, че си някой друг. Може пък да ми хареса да си имам собствен жребец.

Всичкият гняв го напусна толкова бързо, колкото бързо го беше завладял. Тя наистина беше страхотна, решена на всичко, за да не отстъпи дори на сантиметър. Настроението му изведнъж се подобри и единствената причина за това бе фактът, че въпреки всичко не бе успял да я нарани.

Той хвърли лопатата обратно в багажника. По-късно, на връщане, щеше да спре и да доизчисти пътя от овъглените дървени парчета.

— Хайде, тръгваме — подкани я дрезгаво.

 

 

Ръс Скудър наблюдаваше как фаровете на пикапа на Бонър се отдалечават по посока на вилата на Глайд.

— Той я целуваше — обади се Дани Брагелмън, размърдвайки се до него.

— Да, видях.

Двамата мъже седяха в една малка горичка, на тридесетина метра от пътя, твърде далеч, за да могат да чуят какво си говорят Гейб и вдовицата Сноупс, но достатъчно близо, за да видят това, което правеха на светлината на фаровете.

След като Ръс бе подпалил кръста, двамата с Дани бяха седнали да го наблюдават как гори, докато си пиеха втория пакет от шест бири за тази нощ. Когато камионетката на Гейб се бе появила, те тъкмо се приготвяха да тръгват, но за техен късмет имаха удоволствието да видят колко разстроена бе Рейчъл Сноупс.

— Тя е курва — каза Ръс. — Знаех, че е курва още първия път, когато я видях.

Всъщност не беше знаел нищо подобно. Навремето, когато работеше като охранител в „Храма“, той я бе виждал предимно с детето й. Винаги се държеше добре с него и той дори я бе харесвал. Но това бе преди светът около него да рухне.

В началото всичко бе страхотно за Ръс. Човекът, който отговаряше за охраната на „Храма“, го бе наел да бъде неговата дясна ръка. Докато Ръс охраняваше Г. Дуейн и отговаряше за сигурността в сградата, той се чувстваше така, сякаш най-после вършеше нещо важно и хората от Салвейшън бяха престанали да гледат на него като на неудачник.

Но когато Г. Дуейн се провали, той повлече със себе си и Ръс. Никой не искаше да го вземе на работа, тъй като всички го свързваха с „Храма“, а от друга страна, семейството му бе тук, не можеше да избяга нанякъде и затова се чувстваше като в капан. В крайна сметка жена му го изхвърли от къщи — в последно време дори не му позволяваше да вижда и детето — и целият му живот бе станал един ад.

— Братле, мисля, че добре я подредихме — обади се Дани.

Дани Брагелмън бе единственият приятел, който бе останал на Ръс, и бе по-голям неудачник дори и от него. Дани притежаваше навика да се хили в най-неподходящия възможен момент и да се хваща за пакета на публични места, но пък имаше постоянна работа при Амоко и Ръс можеше да взема от него пари назаем. Освен това можеше да навие Дани почти за всичко, включително и да му помогне за кръста тази нощ.

Ръсел искаше Рейчъл Сноупс да се разкара оттук и се надяваше, че гледката на горящия кръст я е изплашила достатъчно много. Тази жена бе неразделна част от „Храма“ и той не можеше да понесе факта, че се е върнала тук, сякаш нищо не е било, не и след всичко, което се беше случило с него. А фактът, че Гейб Бонър й беше дал бившата работа на Ръс бе капката, която наистина преля чашата на търпението му. През изминалата седмица не беше мислил за нищо друго, освен за това.

Ръс се бе пазарил да работи за Гейб веднага след като последният бе купил киното. Беше много шибана работа, най-вече понеже Гейб бе винаги кисел и груб. Беше го уволнил след две седмици, и само заради няколко закъснения. Гад.

— Определено добре я подредихме — повтори като латерна Дани, почесвайки се по слабините. — Мислиш ли, че сега, когато знае, че никой не я ще тука, тази курва ще се разкара?

— Ако не го направи, ще съжалява — процеди Ръс.

 

 

Три дни по-късно Рейчъл боядисваше висилката на детската площадка със синя антикорозионна боя, а погледът й непрекъснато се отклоняваше към покрива на снекбара, където Гейб бе зает с поставянето на катранена хартия. Бе съблякъл ризата си и бе завързал около главата си червена кърпа. Потта по гърдите му блестеше на слънчевите лъчи.

Почувства как устата й пресъхва, докато наблюдаваше силните мускули на гърба и ръцете му — много добре оформени и стегнати. Искаше й се да прокара пръсти по тях, нищо че бяха потънали в пот.

Може би причината бе в храната. Откакто бе започнала да се храни нормално, тялото й отново се беше върнало към живот. Вероятно затова не можеше да се нагледа на Гейб. Явно бе от храната.

Потопи четката в легена с боята и реши, че трябва да престане да се самозаблуждава. Онази прегръдка, която бяха споделили там, на пътя, бе променила нещо между тях. Оттогава винаги когато бяха близо един до друг, въздухът сякаш бе изпълнен със сексуално напрежение. Правеха всичко възможно да се избягват, но напрежението си оставаше.

Беше й горещо и тя разкопча още едно копче в горната част на тъмнозеления си домашен халат. Кристи бе открила няколко кутии със старомодни халати, прибрани в един шкаф в шивалнята, и ги бе предложила на Рейчъл, която с благодарност ги прие. В комбинация с тромавите й черни оксфордки те изглеждаха почти модерни и тя бе предоволна да попълни изключително оскъдния си гардероб, без да похарчи дори и пени. И въпреки всичко не можеше да спре да си мисли как ли би реагирала Ани Глайд, ако разбереше, че печално известната вдовица Сноупс носи старите й дрехи.

В момента обаче тази домашна рокля направо й действаше задушаващо. Или може би причината бе гледката на мускулите на Гейб, изпъкнали под тежестта на една голяма ролка катранена хартия. Той се спря за малко и ръката й застина върху четката. Видя го как потърква гърди с опакото на ръката си и поглежда към нея. Беше твърде далеч, за да може да види очите му, но въпреки това почувства как опипват тялото й като сребърен дим.

Кожата й настръхна и двамата отместиха погледите си. С мрачна решителност тя отново насочи вниманието си към боядисването. През останалата част от следобеда Рейчъл си наложи да мисли по-малко за похот и повече за това как ще проникне отново в бившия си дом и ще открие раклата на Кенеди.

 

 

Ръката на Рейчъл застина върху дървената лъжица, с която разбъркваше домашната маринара, която щеше да бъде вечерята им за днес. Беше предполагала, че ще чуе нещо неприятно, но не очакваше да е чак толкова ужасно.

— Загинаха на място. — Кристи вдигна очи от марулята, която режеше в една дълбока бледорозова купа. — Беше ужасно.

Погледът на Рейчъл се замъгли от напиращите в очите й сълзи. Нямаше нищо чудно в това, че Гейб е толкова кисел.

— Джейми бе само на пет години — продължи Кристи с треперещ глас. — Беше миниатюрно копие на Гейб. Двамата бяха неразделни. Чери също бе великолепна. Оттогава Гейб не е същият човек.

В продължение на няколко секунди Рейчъл спря да диша. Не можеше да си представи мащабите на мъката, която изпитваше Гейб, и цялата й душа бе изпълнена със съчувствие към него.

— Има ли някой вкъщи?

При звука на гласа на Итън Бонър, Кристи изтърва ножа, който държеше в ръката си. Пое си дълбоко дъх, бързо го взе и отново го изтърва.

Рейчъл бе толкова развълнувана от това, което бе научила току-що, че й отне известно време, за да си даде сметка за странното поведение на Кристи. Итън й бе началник и тя го виждаше всеки ден. Защо тогава бе реагирала по този начин?

Съквартирантката й си оставаше загадка за нея. Едуард я обожаваше и чувствата им бяха взаимни, но иначе Кристи бе толкова затворена и потайна, че Рейчъл така и не бе успяла да си състави някаква ясна представа за личността, която се криеше зад тази сива и много ефективна фасада.

Кристи така и не отговори на почукването на Итън, затова Рейчъл му извика да влезе. С крайчеца на окото си видя как Кристи отново си поема дълбоко дъх и се превръща в познатата спокойна и затворена жена, която върши всичко толкова добре.

— Тъкмо се приготвяхме да вечеряме, Итън — каза тя, когато свещеникът се появи на вратата на кухнята. — Искаш ли да хапнеш с нас?

— Ами-и… май не бива. — Той кимна хладно на Рейчъл.

Тя огледа светлосинята му оксфордска риза, грижливо запасана в чифт бежови панталони, които имаха ръб не по-малко остър от нож. Русата му коса бе идеално подстригана, нито много дълго, нито много късо. Със своя ръст, сините си очи и фините си черти той би могъл да бъде манекен от някое модно списание вместо представител на духовенството.

— Отбих се само да ти оставя материала за бюлетина — обърна се той към Кристи. — Нали каза, че ще го сглобяваш още сутринта, а аз няма да дойда на работа преди два следобед.

Кристи пое папката с документи и я остави настрани.

— Измий се докато сложим масата. Рейчъл е приготвила страхотна домашна маринара.

Итън се опита да се възпротиви, но го направи съвсем формално и скоро всички бяха седнали около масата. Докато се хранеше, той разговаряше само с Едуард и Кристи. Момчето подробно заразправя за заниманията си през деня, най-вълнуващото, от които бе храненето на Снагълс, морското свинче на детската градина, и Рейчъл установи, че двамата с Итън поддържаха връзка, за която тя нищо не знаеше. Беше много доволна, че Итън не е прехвърлил враждебността си и към нейния син.

В същото време забеляза, че Кристи се държеше с Итън така, сякаш му е майка, а той е леко поизостанало в умственото си развитие десетгодишно хлапе. Избра соса за салатата му, сложи му подправки в спагетите и като цяло правеше всичко вместо него, като се изключи разрязването на храната.

Той от своя страна не изглеждаше да забелязва нейното внимание, нито пък жадния поглед в очите й, когато погледнеше към него.

Така, помисли си Рейчъл, ето каква била работата.

Кристи отказа на предложението му да им помогне да приберат масата и Итън си тръгна малко след като се бяха навечеряли. Рейчъл изпрати Едуард навън да лови светулки, докато двете с Кристи измият чиниите.

Докато бършеше със суха кърпа чинията, която й бе подала Кристи, Рейчъл реши да се поразрови малко.

— Отдавна ли познаваш Итън?

— Почти откакто се помня.

— Хм… И бас хващам, че си била влюбена в него през повечето време.

Купата, която държеше Кристи, се изплъзна от пръстите й и падна на застлания с балатум под, счупвайки се на две съвършено еднакви части.

Рейчъл погледна надолу.

— Мили боже! Ти дори и чупиш нещата съвършено.

— Защо казваш това? За Итън. Какво имаш предвид?

Рейчъл се наведе, за да вдигне счупената купа.

— Няма значение. Май съм прекалено любопитна, а твоят интимен живот въобще не е моя работа.

— Моят интимен живот? — Кристи издаде звук, подобен на грухтене, който никак не подхождаше на една дама, и ядно захвърли гъбата в мивката. — Сякаш имам такъв.

— Тогава, защо не направиш нещо по въпроса?

— Да направя нещо ли? — Тя взе счупените парчета от Рейчъл и ги пусна в кофата за отпадъци под мивката.

— Очевидно е, че това те измъчва.

Кристи обикновено се държеше толкова резервирано, че Рейчъл очакваше да отрече, но тя не го направи.

— Не е толкова просто. Итън Бонър е най-хубавият мъж в Салвейшън, може би и в цяла Северна Каролина, и на всичко отгоре има слабост към красиви жени, окичени с бижута и облечени в модни дрехи.

— Тогава сложи си и ти бижута и модни дрехи. Поне ще те забележи.

Тънките вежди на Кристи скокнаха нагоре.

— Мене!?

— Защо не?

— Мен? Мене? — почти запелтечи тя. — Ти мислиш, че… жена като мен… ааа… една обикновена църковна секретарка… аз съм… аз съм… грозна.

— Кой го казва?

— Никога не бих направила такова нещо. Никога.

— Добре.

Кристи решително поклати глава.

— Бих изглеждала като абсолютна глупачка.

Рейчъл приседна на кухненската маса.

— Ти никак не си грозна, Кристи, въпреки доста сивия ти гардероб. — Рейчъл се усмихна и погледна надолу към роклята от петдесетте години, с която бе пременена в момента. — Не че аз съм човекът, който може да говори за тези неща…

— Според теб аз не съм грозна? — Кристи я изгледа с такава надежда, че на Рейчъл изведнъж й стана много мила.

Може би най-после бе намерила начин да се отблагодари на тази интелигентна, несигурна жена за нейното добро отношение към тях.

— Хайде, ела. — Тя поведе съквартирантката си към всекидневната, където и двете се настаниха на кушетката. — Определено не смятам, че си грозна. Имаш много хубави черти. Миньонче си, нещо, което, изглежда, се харесва на повечето мъже. Освен това изглежда имаш хубави гърди, скрити обаче зад тази блуза.

— Наистина ли мислиш, че имам хубави гърди?

Рейчъл не успя да сдържи усмивката си.

— Мисля, че ти знаеш това по-добре от мен, Кристи. Това, което мисля, е, че ти много отдавна си решила, че не си привлекателна и повече никога не си си направила труда да се погледнеш в огледалото.

Кристи се отпусна назад на дивана. На лицето й бяха изписани недоверие, надежда и объркване. Рейчъл реши да я остави да се съвземе малко, като междувременно обхождаше с поглед семплата, недодялана всекидневна, мислейки си колко много й харесва. Бризът, нахлуващ през входната врата, миришеше на борова гора. Отвън видя Едуард да тича след една светулка и се зачуди дали някога Гейб е седял тук и е наблюдавал сина си да се забавлява по същия начин. Но това бе нещо, за което й бе прекалено болезнено да мисли, затова тя решително се отърси от него.

— Добре, и какво според теб трябва да направя?

— Не знам. Може би да си смениш външния вид.

— Да си сменя външния вид?

— Иди в някой добър фризьорски салон и ги накарай да ти направят прическа и да те гримират. Посети моден бутик и си купи нещо от последните колекции.

За момент Кристи изглеждаше обнадеждена, но след това лицето й се помрачи.

— Какъв е смисълът? Дори и да вляза чисто гола в офиса на Итън, той пак няма да ме забележи.

— И това може да опитаме — засмя се Рейчъл. — Но нека първо да си смениш външността.

Кристи я изгледа шокирано, а след това се разсмя.

Рейчъл реши, че може би сега е моментът да отиде докрай.

— Има още едно нещо. Трябва да престанеш да трепериш над него.

— Какво имаш предвид?

— Как очакваш Итън да те приеме като жена, като любовница, когато ти се държиш с него така, сякаш си му майка?

— Не е вярно!

— Ти сложи соса на салатата му!

— Понякога забравя.

— Ами остави го да забравя тогава. Отнасяш се към него като с бебе, Кристи. Няма да умре, ако си изяде салатата без сос.

— Не би било честно. Аз работя за него и да се грижа за него е част от задълженията ми.

— От колко време си на тази работа?

— От осем години. Откакто той стана пастор.

— И си се справяла добре, нали? Мисля, че няма да сгреша, ако предположа, че ти си най-добрата секретарка, която някой би могъл да си намери. Можеш да четеш мислите му и знаеш какво иска още преди да го е казал с думи, нали?

Кристи кимна.

— Но какво ти е донесло всичко това, като се изключи заплатата?

Устните на Кристи се свиха болезнено.

— Нищо. Нищо не ми е донесло, аз дори не харесвам тази работа. Напоследък все по-често си мисля, че трябва да замина за Флорида, родителите ми отдавна ме убеждават да го направя. Те заминаха за там, когато се пенсионираха, но явно им е доскучало, затова отвориха малък магазин за сувенири в Клиъруотър. Откога ми говорят да отида при тях и да им помагам в работата.

— А ти какво искаш да правиш?

— Да работя с деца.

— Тогава прави го.

— Не е толкова лесно. — Кристи изглеждаше объркана. — При сегашното положение поне мога да съм близо до него.

— Това ли е начинът, по който искаш да протече животът ти? Като стоиш близо до Итън Бонър?

— Ти не разбираш…

— Може би разбирам повече, отколкото си мислиш. — Тя си пое дълбоко въздух. — Дуейн ме обличаше като проститутка и очакваше от мен да се държа като светица. Опитвах се да бъда всичко, което очакваше от мен, но то никога не бе достатъчно. — Кристи съчувствено сложи ръка на коляното й.

Рейчъл леко сниши гласа си.

— Вместо да мислиш как да живееш за Итън Бонър, може би е време да започнеш да мислиш как да живееш заради самата себе си.

Изражението на Кристи бе умилителна комбинация от копнеж и разочарование.

— Няма ли да си сменям външността?

— Ще си я смениш, но само ако не си щастлива с начина, по който изглеждаш сега.

— Не съм — въздъхна тя.

— Тогава давай напред! Но го направи за себе си, Кристи, не заради Итън.

Те се усмихнаха една на друга и Рейчъл разбра, че нещо се беше променило между тях. До тази вечер те бяха просто познати. А сега вече бяха приятелки.

 

 

През следващите няколко дни тялото на Рейчъл окончателно се върна към живота, и то как. Чувстваше се млада и изпълнена с еротика. Времето през втората половина на юни бе приятно, с ниска влажност и температури, които само понякога надминаваха двадесет и седем, но тя винаги се чувстваше така, сякаш нещо я гори отвътре.

Докато работеше, държеше копчетата на домашните си рокли разкопчани в горната част, така че бризът да може да докосва колкото се може по-голяма част от тялото й. Влажната, но изтъркана памучна тъкан се прилепваше към гърдите й, очертавайки техните малки, високо разположени форми по начин, който я караше да се чувства сластолюбива и секси. Вдигна косата си на кок и започна да прави вятър на бедрата си с полите на роклята, опитвайки се да се спаси от жегата. И през цялото време усещаше как очите му я поглъщат.

Той за миг вдигаше поглед от работата си, изтриваше ръце в джинсите си и се вторачваше в нея. Цялата й кожа настръхваше. Това бе лудост. Чувстваше се отмаляла и в същото време напрегната.

Понякога той й излайваше по някоя заповед или прикрита обида, но тя почти не чуваше думите му, тъй като сетивата й трансформираха всичко, което чуеше от него, в думи, които той действително имаше предвид.

Желая те.

Тя също го желаеше. За секс, казваше си тя. Само заради секса. Нищо повече. Без интимни обвързвания, без размяна на чувства, само секс.

Когато тялото й се нагорещяваше до такава степен, че се плашеше да не избухне в пламъци, тя си налагаше да мисли за други неща: за все по-задълбочаващото й се приятелство с Кристи, за вълнението на Едуард, докато й разказваше как е минал денят му, а също и за раклата на Кенеди.

Всяка нощ отиваше до билото на планината Хартейк и се взираше в къщата, в която някога бе живяла. Трябваше да се вмъкне вътре и да поднови търсенето на ракличката, но не можеше да поеме риска отново да се сблъска с него. Не беше казал нищо за липсващия ключ и тъй като отварянето на киното бе планирано за след две седмици, тя силно се надяваше, че е забравил за него. Нали щеше да каже нещо, ако не беше така. Понякога й се искаше да се разкрещи от напрежение. Само ако можеше Гейб да замине нанякъде, така че да се вмъкне в къщата…

Девет дни след като за първи път бе проникнала в къщата на брат му, най-после й се отдаде възможността, която очакваше.

Гейб се приближи до нея тъкмо когато монтираше новите хромирани дръжки на шкафовете в снекбара. Дори преди да чуе стъпките му, тя усети миризмата на боров одеколон и прах за пране, и се зачуди как този човек, който се занимаваше с физически труд, успява винаги да се поддържа толкова чист.

— С Итън трябва да свършим нещо. Няма да съм тук през остатъка от деня, така че заключи, когато привършиш работа.

Тя кимна, а сърцето й се разтуптя. Докато Гейб беше зает с брат си, тя най-после щеше да успее да се вмъкне в къщата.

Завърши работата си за рекордно кратко време, след това подкара към вилата на Ани. Когато пристигна, измъкна ключа от скривалището му, в дъното на едно чекмедже, и бързо се отправи към планината. Когато наближи къщата, вече бе започнало да вали лек дъжд.

Полите на роклята, която бе облякла този ден, поизтъркана бледорозова дреха с избродирани по нея тюркоазни завъртулки, бяха станали влажни от дъжда. Същото се отнасяше и за тежките й обувки и чорапите й. Тя ги събу в пералното помещение, тъй като не искаше да оставя никакви следи, и се запъти боса по стълбището на безмълвната къща.

Първо претърси детската стая, решително потискайки изблиците на носталгия, които я караха да й се иска да се свие на старото люлеещо се легло, стоящо все така до прозореца, и да си спомни чувството, което бе изпитвала при допира на малката бебешка главичка на Едуард до гърдите й. Не намери раклата в тази стая и се отправи към някогашната си спалня.

Тази стая бе най-променена в сравнение с всички останали и докато се взираше в последните технически нововъведения, подредени върху модерната работна маса във формата на буквата „L“, тя си мислеше за доктор Джейн Дарлингтън Бонър, етървата на Гейб. Дали бе толкова щастлива с брака си, колкото изглеждаше на онази снимка в списанието?

Бързо претърси бюрото и прилежащия към стаята килер, но не откри нищо. Голямото чекмедже в най-долната част на бюрото бе единственото място, където не бе надникнала, но идеята да рови по този начин в нещата на абсолютно непознат човек й се струваше най-недискретното нещо, което някога бе правила. И все пак трябваше да провери навсякъде, затова решително отвори чекмеджето и дъхът й спря, когато видя, че в дъното му се намираше раклата, която търсеше.

Почувства, че нещо в нея се размества, докато я вадеше от чекмеджето. Дишането й се учести, когато вдигна малкия капак и видя, че вътре се намираше малка купчина от компютърни дискети. Извади ги, остави ги в дъното на чекмеджето, след това пъхна ракличката под мишница и се втурна към стълбището. Чувстваше се така, сякаш щеше да полети от облекчение. Веднага след като се добереше обратно до вилата, щеше да претърси на спокойствие кутията, ако трябва, ще я разглоби на части.

В момента, в който стъпи на най-горното стъпало, входната врата се отвори и на прага й застана Итън Бонър. Рейчъл замръзна на мястото си, но вече бе прекалено късно. Той я забеля на момента.

— Прибавяш кражба към останалите си грехове ли? — процеди отчето с каменно изражение.

— Здрасти, Итън. Гейб ме изпрати да взема това.

— Така ли?

Тя се насили да се усмихне, докато слизаше по стълбите с боси крака. Нищо не бе в състояние да я накара да се раздели с тази ракла.

— Не ме питай защо го иска. Аз съм просто една наемна работничка и той не ми дава никакви обяснения.

— А може би ще обясни на мен, ако го попитам.

— О, няма нужда…

— Гейб! — Итън наклони глава навън. — Ела тук, ако обичаш.

Рейчъл бе обзета от мигновена паника.

— Всичко е наред. Ще говоря с него, когато се видим на работа. — С весело помахване тя затъкна раклата колкото се може по-високо под мишницата си и хукна по студения мраморен под към задната част на къщата.

Итън я настигна още преди да е пресякла фоайето и я сграбчи за ръката с повече сила, отколкото отиваше на един божи служител.

— Почакай малко.

В този момент на вратата се появи Гейб.

— Ит? Какво става… Рейчъл? — В продължение на няколко секунди той стоеше като закован. След това влезе и затвори вратата след себе си. — Чудех се кога отново ще се опиташ да използваш ключа.

— Дал си й ключ? — възкликна Итън.

— Не съвсем. Да кажем, че знаех, че си има резервен.

Беше й направил капан и това я разгневи.

— След като си знаел, че е в мен, защо не каза нищо? И какво правиш тук всъщност?

Фактът, че се бе хвърлила в атака при сегашното си положение, накара Итън да зяпне от изненада, но Гейб само повдигна рамене.

— Кал каза на Итън, че може да вземе масата от трапезарията за общата стая в църквата. Тъкмо я натоварихме в пикапа.

Очите му се отправиха надолу, към влажната й розова рокля, изцапаните с кал прасци и боси крака. Рейчъл си каза, че сигурно хладният въздух е причина кожата й да настръхне.

— Ти каза, че отиваш по работа. Това не е работа. Това е местене на мебели.

Гейб не отвърна нищо, но Итън най-сетне се беше осеферил.

— Не мога да повярвам на ушите си! Наистина ли ще стоиш и ще я оставяш да те атакува по този начин? Тя е тази, която е нахълтала в къщата.

— Понякога е по-добре да й дадеш време да освободи енергията си, преди да се опиташ да разговаряш с нея — каза Гейб с ниския си, беззвучен глас.

— Какво всъщност става между вас двамата? — Лицето на Итън видимо почервеня. — Защо въобще я слушаш? Тя е една лъжкиня и измамничка.

— И точно това са добрите й черти. — Гейб посочи към краката й. — Да не би да си загубила някъде сексапилните си обувки?

— Просто не исках да вкарвам кал.

— Оценявам го.

Итън се обърна и се запъти към телефона.

— Това е кутията, в която Джейн държи компютърните си дискети. Ще се обадя на полицията. От самото начало си мислех, че има нещо странно в появяването на Рейчъл отново тук.

— Недей да се палиш, аз ще се погрижа за всичко. Дай ми кутията, Рейчъл.

— Начукай си го.

Той леко повдигна едната си вежда.

— Вземи камионетката, Ит. Покрил съм масата с брезент, така че няма да се намокри.

— Няма да мръдна оттук. След всичко, което си преживял, не бива в никакъв случай да се замесваш в подобни истории. Аз ще се погрижа за това.

За кой ли път малкият брат бе скокнал, за да защити големия. Рейчъл изсумтя отвратено. Итън я чу и се извърна с лице към нея.

— Какво? — попита той наежено.

— Трагедиите невинаги правят хората безпомощни — каза назидателно тя. — Така че стига си го глезотил.

Тези й думи успяха да шокират дори и Гейб. Той никога не й бе говорил за загубата си, макар да не бе трудно да предположи, че Кристи вече й е казала нещо по въпроса.

Враждебността на Итън ставаше все по-ярко изразена.

— Какво право имаш ти да вземаш отношение за каквото и да било между брат ми и мен? Гейб, не мога да разбера… Мислех си, че тя просто работи за теб, но…

— Продължавай, Ит.

— Мисля, че не бива да оставаш насаме с нея — добави тихо Итън.

— Няма да бъда сам. — Гейб леко й се подсмихна. — Ще си имам за компания крясъците й.