Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Much Needed Holiday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2009)
Разпознаване и корекция
liubomilabuba (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джоан Хол. Дългоочакван празник

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1992

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954–11–0024–4

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Беше след полунощ, но все още много топло и влажно. Почти крадешком Трейс се промъкна към задната врата на къщата си. Единствените звуци в тишината на нощта бяха щракането на ключалката и звънът на поставената верига.

Като премина през хола, без да пали лампи, той влезе в кабинета си. Сипа си едно двойно уиски и седна.

Отпи голяма глътка, която остави огнена диря в гърлото му. Изпи наведнъж питието и стана да си сипе второ.

Защо не, помисли си мрачно. Вече беше във ваканция. Цели две седмици ще прекара далеч от препълнената с пациенти чакалня и безкрайния низ от операции.

След един месец, изпълнен до секунда с работа, Трейс се чувстваше изцеден. В този последен петък преди Деня на труда и началото на ваканцията най-малко искаше неприятности в операционната. Е, точно това и стана.

Като на живо чу гласа на анестезиолога: „Сърцето спря, докторе!“

Дванадесет часа! Потръпна. Дванадесет часа неговият екип заедно с още един, специализиран сърдечен екип се бориха за живота на пациента. Успяха! Трейс беше горд, както от колегите си от кардиологията, така и от своите сръчни ръце. Хубав начин да започнеш почивката си, няма що! Когато сутринта влезе в операционната, беше на края на силите си. После — дванадесет часа борба със смъртта. Не се чувстваше победител. Чувстваше се пресушен. Изчерпан до дъно. Съсипан.

Остави чашата и подпря глава с ръце. Когато отново я вдигна, очите му спряха върху малката камбанка. Погали с ръка гладката й, хладна повърхност.

Нищо не помагаше. През всичките безкрайни часове, когато работеше до пълно изтощение, до вцепенение, не можеше да се излекува от разкъсващата болка.

Кейт.

Взе камбанката и я допря до лицето си. Представи си Кейт, сивите очи, които потъмняваха от удоволствие и желание, бледата кожа, проблясваща в сумрака, красивата уста, докосваща нежно слепоочията му.

Сцени от преживяното с нея се завъртяха в главата му: Кейт, наежена, в деня, в който се срещнаха; тържествена и доверчива на другия ден в неговата стая; Кейт, потъваща в сладка забрава, когато му подари тялото си на Коледа — рождения й ден; Кейт, смееща се и отговаряща на всички безкрайни въпроси на Кати; Кейт с тъжни, пълни с болка очи в деня, когато й предложи брак.

Ами ако днес на операционната маса беше тя? И ако той или някой друг бе загубил битката със смъртта?

— Не! — скочи на крака Трейс. Не можеше да я загуби! Не биваше! Щеше да се пребори със смъртта! И със своята проклета гордост!

Той бързо отиде в спалнята си. Взе един студен душ за освежаване, облече лек летен костюм и застана до прозореца, който гледаше на изток. Хоризонтът порозовяваше от първите лъчи на зората.

 

 

Няма ли да свършат кошмарите? Никога ли няма да си отиде болката? Като измина добре познатия път между кухнята и дневната, Кейт загледа ранните признаци на отиващото си лято. Малката полянка пред къщата беше изпъстрена с петна. Листата на дърветата отзад ръждавееха.

Беше събота. С очи, лишени от живот, тя се взираше невиждащо навън. В главата й нахлуха спомени. Когато го срещна, беше пак събота. Знаеше, че ще намрази съботите до края на живота си.

Реши да не се поддава на мрачното си настроение и отиде в кухнята. От колко време не беше яла? Храна. Ето отговорът. Храната бе най-доброто лекарство против душевни болки, особено шоколадът.

След петнадесет минути с димяща чаша кафе в ръка, Кейт загледа шоколадовите бисквити пред себе си. Задоволявайки чувствения си глад, през последните четири седмици напълня с три килограма. Храната успокояваше глада. Взе една бисквита и отхапа крайчето й, сетне я захвърли. Не! Всичко в нея протестираше. Тя не искаше храна, искаше Трейс.

Трейс!

Забрави кафето и затвори очи. Какво ли правеше сега, в този миг? Беше събота, значи сигурно не приема болни. Нито оперира. Дали имаше свободен ден? Сега в Сан Антонио бе един час по-рано. Дали поне я сънува?

Никога ли няма да свършат спомените? Никога ли няма да изчезне болката?

Кейт погледна часовника и стана. Имаше среща с Лайза, за да пазаруват.

Взе един душ, облече джинсова пола, блуза без ръкави и леки сандали и се запита защо изобщо се съгласи да излезе. Докато слагаше малко руж на бузите, си отговори. Беше се затворила в апартамента си много дълго. Трябваше да се разсее, да се посмее, да забрави миговете, прекарани с Трейс, да го изгони от мислите си.

Пазаруването беше истински провал. Въпреки че се опитваше да поддържа разговора, думите не значеха нищо за нея. Макар че се смееше, смехът й беше празен. Когато спряха да обядват, Кейт не яде нищо, но изпи жадно два коктейла. Почувства се отпаднала и реши, че е време да се прибира.

Той я чакаше в коридора. Високият строен силует, подпрян на рамката на вратата, я стресна на завоя на стълбата. Измъченият му вид сви сърцето й. Но макар че изглеждаше като човек, изчерпал всичките си сили, той пак беше най-хубавият мъж, когото бе виждала през… през последните четири седмици.

— Трябва да поговорим, Кейт — погледна я някак бегло, но в очите му проблеснаха пламъчета.

Обляха я едновременно горещи и студени вълни. Тя нервно прокара език по пресъхналите си устни.

— Аз… Да, добре — приближи се към него. Пръстите й трепереха и не можеше да улучи ключалката. По тялото й се разля отмала, когато силната му ръка хвана нейната, за да пъхне ключа. Трейс отвори вратата, а тя влезе в стаята като насън.

Без да го погледне, Кейт захвърли ненужните покупки на дивана. Обърна се бавно и едва-едва запита:

— Ще пиеш ли нещо? — не дочака отговор и тръгна към кухнята.

— Не, Кейт, не искам нищо за пиене. Казах, че трябва да поговорим. Моля те, погледни ме.

Като клатеше упорито глава, тя тръгна към спалнята. Всъщност не знаеше какво прави. Това беше отстъпление. Вероятно той щеше да я убеждава да възобновят връзката си и понеже не беше абсолютно сигурна в желанието и силата си да се съпротивлява, влезе в спалнята. Трейс я последва.

— Кейт! Поне ще ме изслушаш ли?

Сърцето й биеше до пръсване, всяко едно от сетивата й се опиваше от присъствието му, от близостта му. Стисна зъби. Не биваше да се обръща и да се хвърля в прегръдките му. Когато той приближи, тя се втурна в банята и затвори вратата.

— Кейт!

Трейс подпря челото си на гладката дървена повърхност, която ги разделяше. Не закъсня ли? Не изчака ли много дълго? Помъчи се да прогони напиращите в очите му сълзи. Господи! Нима заради глупавата си гордост щеше да я загуби?

— Кейт! — той дори не направи опит да скрие болката в гласа си. — Чуваш ли ме?

— Да, Трейс — отговори след много време тя.

— Моля те, отвори вратата. Трябва да те видя. Трябва да говоря с теб. Трябва да те докосна. Имам нужда от теб!

Кейт застина, невярваща на ушите си. Наистина ли каза „нужда“? В гърлото й се надигна стон. О, Боже, нека да е истина!

Тя отвори бързо вратата. Очите му бяха пълни с влага. Не можеше да повярва — сълзи в очите и по лицето му! Но още по-поразителна бе болката, изписана в тях, която я изгаряше.

Трейс не направи никакво движение към нея.

— Обичам те, Кейт. Нуждая се от теб — всички съмнения изчезнаха. — Имам нужда от теб в живота си — замълча и се усмихна. — Ела с мен в Тексас, Кейт.

— О, Трейс! — съпротивата й се разтвори в поток от сълзи. — Толкова те обичам!

Като се усмихна нежно, той я прегърна.

— Ела с мен, моя любов… — обгърна раменете й и долепи устни до косите й.

 

 

Малкото момиченце с разпилени руси къдрици подскачаше между тях. Като излязоха от ярко осветения магазин, Кати им подаде ръце.

— Може ли да вечеряме в града, тате?

Трейс се усмихна на дъщеря си, преди да погледне жена си.

— Ти какво мислиш, Кейт? — очите му се смееха. — Беше ли послушна тази малка хитруша, докато пазарувахте? Заслужава ли да вечеря в града?

Кейт намигна съучастнически на Кати. Те бяха прекарали чудесно, докато избираха коледен подарък за него.

— Да. Всъщност не само че много слуша, но и много ми помогна. И не само заслужи вечерята, ами и избора на ресторанта.

— Добре, тогава избирай, Кати. Къде искаш? Обаче те предупреждавам — ако избереш пак пицария, ще сбъркаш.

Тя намръщи носле също като него — едно малко копие на баща си.

— Искам да ядем край реката и да гледам светлинките.

— Значи мексикански ресторант? — запита той с почти момчешки възторг.

— Разбира се! — заедно извикаха те и се разсмяха.

 

 

Кейт седеше под големия чадър в крайречния ресторант, приютен от ласкавата прегръдка на река Сан Антонио. Сивите й очи отразяваха блясъка по лицето на Кати. Дърветата покрай брега, все още зелени, бяха целите окичени с гирлянди от светлини.

Невероятно, помисли си тя, като се усмихна на туристите, които им махаха с ръка от лодките в реката. Щом се върнат на изток, всички ще облекат тежките зимни палта. А тук, в Сан Антонио, беше все още лято.

Вдъхвайки опияняващия вечерен въздух, Кейт отпи от коктейла си. Дори вкусът на питието беше по-приятен тук. Или може би присъствието на Трейс правеше въздуха по-топъл и ароматен, коледните светлини по-ярки, а питието по-вкусно?

— Реши ли?

Това я върна на земята и тя потъна в усмихнатите зелени очи срещу себе си.

— Моля? — не разбра какво я пита и продължи да му се любува.

— Реши ли какво ще вечеряш — усмихна се на влюбения й поглед той. — Сервитьорката ни чака.

— О! Да, извинете…

Младото момиче се усмихна.

— Изгледът към реката е много хубав наистина. Какво спокойствие, нали сеньора?

Сеньора… Как й харесваше тази дума! Инес също я наричаше така. Поръча вечерята си и се обърна към Кати.

— Красиво е, нали, Кати?

— Да! — отвърна възторжено детето, без да откъсва поглед от дърветата.

— Колкото огромната елха, в която се влюби миналата година ли? — попита внимателно Трейс.

— Да. Тя беше също много красива, но по друг начин.

— А дядо Мраз, с когото говори преди малко? Колкото миналогодишния ли беше добър? — продължи Трейс.

Кейт се зачуди. Подразбираше, че въпросите му имат определена цел, но нямаше представа каква е тя.

С невинността и безкористието на детството, Кати отговори направо.

— Да. Колкото него.

— Чудя се дали ще ни кажеш какво му поръча тази година, или отново ще бъде тайна като миналата…

Сега Кейт беше наистина заинтригувана. Каква ли е била тази тайна? Трейс отговори, преди Кейт да зададе въпроса си.

— Миналата година Кати помоли Дядо Мраз ти да й станеш майка.

— О, Кати! — сълзи напълниха очите й и тя стисна през масата малката ръчичка. — Наистина ли поиска аз да ти бъда майка?

— Да — потвърди сериозно Кати. — Но дядо Мраз не те донесе. И аз много плаках.

— А тази година ще плачеш ли?

— Не — поклати главичка детето. — Няма. Помолих го само за две неща.

Кейт изчака сама да довърши мисълта си, но Трейс бе по-нетърпелив.

— Е?

Кати го погледна с големите си доверчиви очи.

— Помолих го за една къщичка за куклата ми Барби и за едно братче.

Кейт и Трейс се спогледаха бързо и след миг избухнаха в смях.

— Защо се смеете, нещо неправилно ли съм поискала?

— Не — едва успя да каже Трейс.

— Разбира се не, миличко. Но трябва да знаеш, че тази година той не може да донесе братчето — опита се да обясни Кейт.

Кати се нацупи.

— Защо?

— Ами… защото — обърка се Кейт. Как да обясни на едно четиригодишно дете, че времето, необходимо за едно братче, е по-дълго!

— Защото Кейт и аз искаме все още само теб. След време ще имаш и братче, и сестриче, бебчо — използва той галеното обръщение на Кейт към детето. — Но дотогава искаме само теб.

През дните, оставащи до Коледа, Кейт често си спомняше разговора от тази вечер. И не можеше да не направи сравнение между миналогодишния и тазгодишния празник.

Миналата година тя се чувстваше самотна, празна и ужасно се боеше. А Трейс беше язвителен, хаплив и безчувствен дори към дъщеря си.

Естествената й реакция в такива моменти беше страх. Беше толкова щастлива, че се страхуваше. Не беше възможно това да продължава вечно.

Да, Кейт беше щастлива от мига, в който той я прегърна и прошепна „Ела с мен, моя любов!“

С тези думи Трейс й подари сърцето си. А тя се боеше, че никога няма да го получи! Удоволствието им един от друг бе винаги взаимно. През трите месеца, от което стана негова жена — на скромна церемония с Кати до тях, тя откри, че е и мислите им са взаимни.

Кейт и Трейс се ожениха една седмица след неговото неочаквано посещение. През тази весела седмица те изчистиха нейния апартамент, изпратиха част от нещата й в Сан Антонио, а ненужните занесоха в магазина за употребявани мебели. Кейт предупреди в службата, че напуска. Представи Трейс на семейството си и на един дъх ги осведоми за бъдещата сватба и затова, че отива да живее с него в Сан Антонио.

Два часа, след като вече бяха мъж и жена, Кейт, Трейс и Кати отлетяха за Хаваите при неговите родители.

Синклеърови приеха Кейт от пръв поглед. Те прекараха един ден при тях, оставиха Кати на грижите им и заминаха за Майо, за да останат сами.

И ето, три месеца оттогава, а тя все още потръпваше от спомена за абсолютното блаженство, което бе изпитала през онези няколко дни. Кейт не очакваше меденият месец да продължи и когато се върнат у дома, в Сан Антонио. Беше подготвена за един период, в който те тримата трябваше да се научат да живеят заедно.

Но при завръщането им откри с изненада и удоволствие, че такъв период за приспособяване изобщо не беше необходим. Призна си, че всъщност отношението на Трейс бе решаващото за това. Когато той решеше да се отдаде, отдаваше се докрай.

Кейт бързо влезе в ролята си на майка и съпруга, сякаш беше родена за такава. И ако обожаваше малката си нова дъщеричка, направо боготвореше съпруга си.

За Кейт дългите години на емоционална бедност свършиха и бяха заменени с емоционално богатство. А тя го споделяше великодушно. Къщата в Сан Антонио, Тексас, се огласяше от смях.

Когато часовникът отброи последните минути на Бъдни вечер, Кейт седна на пода близо до ухаещата и пищно украсена елха. Къщата, пълна е щастливи гласове преди два часа, сега бе утихнала. Коледна музика се лееше от стереоуредбата в ъгъла.

Трейс сложи Кати в леглото преди няколко часа. Родителите му останаха още малко за едно последно питие и си тръгнаха.

Сега той слагаше чиниите и чашите в машината за съдове в кухнята. Кейт седеше тихо до подредените под елхата подаръци и неусетно потъна в спомени.

Толкова много неща се случиха за една година! Денят, когато беше у своите родители на Бъдни вечер, беше толкова отдавна… А още по-далечен изглеждаше мигът, когато прие условията на Трейс и той й поднесе своя неочакван коледен подарък!

Усмихна се при това сравнение. Сетне се натъжи. Беше му предложила всичко от себе си, без угризения. Той наистина се радваше на този подарък, но тя знаеше, че я прие изцяло едва когато предложи себе си в замяна.

— За какво мислиш? — Трейс седна до нея на килима с две чаши вино в ръцете.

— За теб, за мен и за елхата… — промърмори Кейт замислено пое едната чаша. — И за разликата между тази и миналата Коледа.

— Имаш предвид разликата в мен, нали? — засмя се той.

— Да. Ти беше чудесен, мили. Зная отношението ти към празниците, но този беше прекрасен за мен, за Кати, за всички. Ти направи толкова много и аз искам…

Трейс я прекъсна с една целувка.

— Знаеш как се чувствах преди. Бях нещастен и тъжен, и не особено умен. А преди първия си брак толкова обичах празниците! Когато той свърши с катастрофа, се затворих в себе си, лиших се от всичко. И момиченцето си лиших.

Тя остави чашата си и взе лицето му в ръце.

— Трейс, обичам те!

Той също остави чашата си и я съблече с треперещи пръсти. Коледното дърво хвърляше отблясъци по телата им, ласкавият шепот се сливаше с музиката, а те си разменяха подаръка на отдадената и споделената любов.

Когато часовникът удари полунощ, Кейт и Трейс лежаха в любовна прегръдка под елхата.

— Изобщо не бях чудесен, Кейт — каза тихо Трейс. — Нуждаех се, безумно се нуждаех от този празник. Толкова дълго го чаках… Имах нужда от любовта и смеха, които ти донесе в живота ми. В дома ми… — той прегърна още по-плътно Кейт, погали я нежно и я загледа с възхищение. — Честит Рожден ден, скъпа! — устните му докоснаха нейните. — Весела коледа! — целуна я пак. — Обичам те, Кейт!

Край
Читателите на „Дългоочакван празник“ са прочели и: