Джоан Хол
Дългоочакван празник (4)

Четвърта глава

Какво правеше! Натрапчивата мисъл се промъкна през мъглата на страстта, забулила съзнанието й, и охлади разгорещеното й тяло.

Та тя изобщо не го познаваше! Защо му отговаряше така всеотдайно! Нима наистина искаше да му се предложи, като подарък? Цялата се тресеше от съмнения.

Кейт се подчини безпомощно на желанията, които владееха тялото й и застина. Искаше го. Да, тя искаше Трейс Синклеър болезнено силно. И въпреки че съзнанието й нашепваше предупреждения, не можеше да се пребори с неистовата жажда да го има.

Като че ли усетил противоречията, които я раздираха, Трейс вдигна очи и я погледна.

— Какво има, Кейт? — гласът му бе пълен с напрежение и издаваше усилията, с които той се опитваше да обуздае непокорното си тяло. — Защо си само наполовина с мен? Какво става в хубавата ти главичка?

— О, Трейс, аз…

— Изплаши ли се? — довърши вместо нея той.

— Да… — объркана, тя стисна клепачи, за да скрие появилите се сълзи.

— Няма причина, би трябвало да го знаеш — Трейс въздъхна и се претърколи до нея. Все още я държеше в прегръдките си.

Кейт отвори очи в мига, в който той затвори своите. Дишаше дълбоко и мъчително.

— Божичко, желая те, Кейт! — промълви с дрезгав глас. Толкова силно те желая! — устните му се свиха от болка. — Но няма да го направя — докосна с показалеца си слепоочието й. — Искам да ме пожелаеш и тук, така както тялото ти ме желае.

Топлина и смущение я заляха, когато той я зави внимателно с халата й. Почувства се глупаво.

— О, Трейс, извинявай! — тя докосна с ръка брадясалото му лице. — Аз също те желая. Наистина! Но…

— Но не си готова за това! — Трейс отново завърши изречението вместо нея. — Зная — взе ръката й и я допря до лицето си. — Ти си много млада, мила моя Кейт. Съвсем млада — гласът му бе пълен с тъга.

— Ще стана на двадесет и четири на Коледа! Не съм чак толкова млада!

— В сравнение с моите тридесет и пет! — намести се по-удобно до нея той и взе главата й в ръце, а в ъгълчетата на устните му играеше усмивка. — Това са цели единадесет години и един век опит!

— Но аз бързо ще се науча! — възкликна тя. — Не ме отписвай съвсем, Трейс!

— Кейт, ти си съкровище! — смехът му избухна и я заля с горещи вълни. — Ела с мен в Тексас! — тази полушеговита молба гръмна в ушите й.

— Знаеш, че е невъзможно…

— Няма нищо невъзможно — смръщи нос той и усмивката му се стопи. — Ако не искаш да дойдеш в Тексас, то поне ела на закуска утре сутрин и остани за вечеря, а може и по-дълго — прошепна примамващо.

— Имам уговорена среща! — тя изведнаж установи, че не може да диша. — Но… ще я отложа! — преглътна мъчително. — О, Трейс! Кога… Кога искаш… да дойда?

— Много правилен въпрос. Ще ми се да ти отговоря точно… но ще го запазя за себе си — очите му играеха присмехулно.

— Ти ми се присмиваш! — опита да скрие обидата в гласа си Кейт.

— Не, скъпа, присмивам се на себе си! — целуна я за последен път Трейс и се изправи. Мисля да си ходя, преди да е станало твърде късно… — подаде й ръка. — Вярваш ли ми достатъчно, че да дойдеш на закуска в хотела?

— В твоята стая ли?

Той отново се разсмя и поклати глава.

— Не, скъпа, в кафенето. Отседнал съм в „Хърш“. Е, ще дойдеш ли?

— Да… — Кейт го изпрати до вратата. Уговориха се за десет и преди да излезе, тя добави: — Ще дойда в стаята ти, Трейс — когато той вдигна въпросително вежди, допълни: — Достатъчно ти вярвам, за това.

— Благодаря ти, Кейт — Трейс се наведе и я целуна, после рязко се обърна. — До десет.

Тя затвори вратата с отнесена усмивка. Изгаси лампата и влезе в спалнята си. Обля я огънят на горещо предчувствие. Захвърли халата си и се мушна между завивките.

Какво щеше да прави утре с Трейс Синклеър, питаше се замечтано и потъна в удоволствието на спомена от преди малко.

Трейс беше преполовил пътя до хотела, когато осъзна, че през последните часове бе забравил на пълно за Анет и нейните заплахи.

По дяволите! Той стисна здраво волана. Единственият начин да му отнеме Кати бе през трупа му. Тихата клетва звучеше още в главата му, а споменът предизвика усмивка върху сърдито свитите му устни. „Ще ударите това дете с колана си само през трупа ми!“

Съвсем ясно си спомни заканата в гласа на Кейт. Усмихна се още по-весело, после се намръщи, като усети, че стиска волана до болка. Прокле наум бившата си жена. Сигурно имаше начин да пресече домогванията й към Кати. Начин, който в същото време да не лиши детето от искрената обич на дядо и баба.

Трейс се качи в стаята си, обзет от гняв, но не легна.

Как бе могъл да се заблуди, че Анет ще бъде подходящ другар в живота му? Колко пъти досега бе търсил отговор на този въпрос! От мига, в който тя разкри истинския си лик пред него.

О, Господи! Нима всички жени са такива интригантки и мръсници? Когато преди седем години срещна Анет, тя му се видя най-внимателната и разумна жена.

Споменът за тази среща и за грозните последици от нея се завъртяха в главата му и го изпълниха с тъга.

На двадесет и осем години Трейс Синклеър бе известен и ценен в Сан Антонио за сръчността и умението си на хирург. Имаше сигурни ръце, бърз ум, а методите му бяха модерни. Беше на път да си извоюва име на преуспяващ хирург в цялата страна.

Успехът не дойде случайно. Дългите часове работа и оскъдните мигове отдих създадоха около него ореола на самотник, често съпроводен с истинско възхищение. Но той беше прекалено зает и изморен, за да обръща внимание на това.

И така до деня, когато бе поканен на гости с колеги. Поводът беше организираното градинско парти в двора на шефа на неврохирургията.

Трейс не искаше да ходи — дори когато не беше дежурен, имаше купища работа за вършене. Но шефът не настоя, а просто му заповяда: „Ще дойдеш!“ И той отиде, като през целия път проклинаше и себе си, и него.

Когато излезе на верандата, видя една дребна, изключително красива млада жена, която седеше и бъбреше с домакинята. Беше малка, нежна женичка, най-хубавата, която бе срещал в живота си. Имаше дълбок син поглед и около нея сякаш всичко сияеше.

Трейс се приближи, а Бети — съпругата на шефа, се усмихна широко.

— А, ето го и нашето най-славно момче! — протегна ръка към него тя, като се смееше на неодобрителната му гримаса. — Трейс, ела да те запозная с приятелката ми от университета!

Казваше се Анет Паркър и гласът й беше толкова хубав, колкото и всичко останало. Час и половина след запознанството им той вече знаеше, че е от средно, уважавано семейство, живее във Филаделфия, завършила е Пенсилванския университет, членува в младежкия съюз и няма желание да прави кариера, а от време на време работи за фирмата, на която баща й е вицепрезидент.

Тъмната хотелска стая се огласи от тъжен, горчив смях. Трейс облегна глава на стола си. Сега, седем години по-късно, можете да види истината и да се възхити на отлично изиграната роля. Вече знаеше, че е толкова благородна, колкото кръвожадния паяк кръстоносец — единствената разлика беше, че не искаше да го погълне само заради високото му социално положение в обществото. Но му трябваха три години, за да прозре истинската й същност.

Следвайки горчивия път на своите разкрития, той стана от стола и прекоси стаята с ръка в косите.

Какъв абсолютен глупак е бил! Време беше да погледне истината в очите. Да, преди да я срещне, той беше работил до пълно изтощение и бе узрял за ловките й женски номера. Но това не оправдаваше поведението му, още по-малко нейното. Беше се държал като глупав хлапак в клопките на първата любов.

Неприятно развълнуван от спомените си, Трейс отиде до прозореца, който гледаше към главната улица.

Не искаше да се обръща назад, не искаше да си спомня всичко това. Но гневът, пълзящ в кръвта му, нямаше да го остави на мира. Опита се да изгони мисълта за Анет и да затвори пролуката, която бе открехнал така безразсъдно. Тъжната история на неговата любов, разиграла се преди четири години.

След като го плени и се завърна във Филаделфия, Анет настояваше за благоприлично ухажване. Завладя ума му без остатък, хвърли тялото му в очакване, остави го страдащ и объркан и си замина. А той продължи да се измъчва с далечни телефонни разговори, да я търси, да й праща цветя и дълги влюбени писма.

Накрая, след четири ужасни и пълни с развихрени фантазии месеци, тя се съгласи да се омъжи за него. Трейс бе почти на границата на лудостта. Уморен, но изпълнен с триумфално задоволство — Господи, какъв глупак е бил! — той се срещна с родителите й, Рут и Уилям Паркър. Прекара няколко дни във Филаделфия с надеждата да се върне заедно с нея в Тексас, когато Анет неочаквано пожела да направят пищно сватбено тържество в дома й.

Почувства се отчаян, но се съгласи с всичките й желания и се върна сам. Тя го измъчваше, ала го държеше в течение на нещата, като му разказваше за подготовката на сватбата надълго и нашироко.

Имаше моменти, когато бе готов на всичко. Не беше докосвал жена доста време, преди да я срещне и я желаеше така неистово и жадно, че само мисълта за нея го хвърляше в треска.

Най-после дойде дългоочакваният ден. След безкрайния водовъртеж от досадни гости, той застана в старата църквица, която Паркърови бяха избрали за бракосъчетанието. Очакваше развълнуван булката, пристъпяща бавно към него. Сърце то му биеше до спукване от гордост, тя беше толкова красива!

След дългата и отегчителна сватбена церемония те заминаха за две седмици на Хаваите.

Горчив смях разтърси студеното стъкло на прозореца — един страшен звук, изтръгнат от дълбочината на сърцето му. Така де, плановете му бяха да прекара две незабравими седмици там, своите медени седмици! От начина, по който Анет се държеше преди сватбата, Трейс си я представяше като най-пламенната съпруга в леглото. Разочарова се много бързо! Нейната студенина и пасивност скоро охладиха очакванията му. Безразличието й можеше да бъде наречено в най-добрия случай равнодушие. Тогава той се бе унижил да я моли!

Господи!

Отдръпна се от прозореца и закрачи нервно из стаята. Защо позволи на спомените да изплуват отново! След толкова години? Не искаше да си припомня униженията! Колко пъти бе преглъщал гордостта си, за да моли, придумва и ласкае тази несговорчива, студенокръвна кучка! Как е могъл да я обича! Защо?

Извън кревата тя беше толкова нежна, чаровна, измамно влюбена, ето защо! Да, помисли си със съжаление Трейс, Анет бе очарователна, докато не отряза всичките й амбиции за високо положение в обществото. Тогава откри истинската й същност. Дотогава се мъчеше да задоволява прищевките й, колкото можеше. А тя бе блестяща!

Затворен самотник по природа, той отбягваше повечето светски прояви, на които ги канеха. Свободното му време бе малко и Трейс предпочиташе да го прекара спокойно. В очакване на разбиране и подкрепа от жена си, копнееше всеки свободен миг да бъде единствено с нея. Но още при завръщането им в Сан Антонио тя смени тактиката. Впусна се в главозамайващия светски живот и искаше да затвърди положението си в него.

Загубил илюзиите си, но все още дълбоко влюбен, той я следваше безропотно цели две години. Дори взе апартамент под наем в града, близо до болницата. Една нощ, обличайки се за поредното безкрайно и скучно парти, уморен от очакване и отвратен до дъното на душата си, Трейс спря да закопчава копринената си риза и погледна Анет с празни очи. Обожанието бе отлетяло.

— По дяволите всичко това — каза той кратко и захвърли ризата. — Изморен съм, скапан съм и никъде няма да ходя. Ако искаш, можеш да отидеш сама.

Тя вече беше облякла скъпата си парижка рокля и го изгледа изненадано. След това изпадна в ярост. За първи път. За първи път беше истинска. После плака, бесня и накрая, след като опита безуспешно всичко, пробва и със секс.

Това почти го разколеба и бе напълно разбираемо. Беше чакал толкова много, толкова безнадеждно дълго.

Но преди края разбра. Не чувстваше нищо. Нищо, освен разочарование. И още по-тъжното бе, че повече не я обичаше.

Ала най-страшното дойде след няколко седмици, когато Анет му каза, че е бременна.

Беше станал рано, както обикновено, и я изненада в банята. Повръщаше. Учуден и малко уплашен, Трейс я прегърна, докато се съвземе. Когато дойде на себе си, тя се обърна с безумни, гневни очи към него и изсъска ядосано:

— Ти! Дяволите те взели! Направи го точно когато спрях хапчетата! Сега доволен ли си?

Той застина, загледан в нея глупаво и невиждащо. Мозъкът му се мъчеше да възприеме току-що чутото. Беше лекар, а нямаше и най-малка представа, че жена му през цялото време бе вземала противозачатъчни средства!

— Толкова ли е ужасно! — успя да продума накрая. — Та ние сме женени от две години! — усмихна й се нежно. Все пак Анет бе объркана, а той щеше да става баща! — Май ни е време да станем родители, не мислиш ли?

— Не, не сега! — почти изплака тя. — Точно когато пробих в най-добрите среди на Сан Антонио! Ще загубя всичко — не може да съм бременна точно сега! — погледна го умолително. — Трейс, ти си лекар. Ще направиш нещо, трябва!

По гръбнака му мина ледена тръпка и той попита невярващо:

— Какво по-точно искаш да направя? — разбира се, че знаеше отговора, усещаше го чак в костите си. Да, сега, когато това стана, сърцето му бе празно. Всичко бе изтръгнато. От корен.

— Искам да го махнеш! Закарай ме в болницата и ме отърви от това! Не понасям дори мисълта за него!

Всичко беше мъртво. Любовта, безумието, омаята. Всичко, което бе чувствал към тази жена, беше мъртво. Тя го уби.

— Не, Анет. Няма да го направя — каза твърдо Трейс. — И няма да позволя на никой лекар да убие моето дете. Аз го искам.

— Така ли? — изкрещя Анет. — Аз пък не искам нито тебе, нито детето ти! Разбра ли?

Горчив смях прокънтя отново в тишината на нощта. Трейс потръпна, сякаш искаше да се отърси от кошмар.

Огледа се, забравил къде се намира. Устните му се изкривиха в тъжна усмивка и спомените отново го обзеха.

Същата сутрин, когато Анет изкрещя в лицето му, че не ги иска — и него, и нероденото му дете, той си отиде. Оттогава не бе делил леглото си с жена. Наложи си това монашество, твърдо убеден, че никога повече няма да позволи на никоя жена да диктува живота му.

 

 

Ослепително усмихната, Кейт каза бодро „Добър ден!“ на портиера две минути след десет. С развени коси и блестящи сиви очи, тя изглеждаше отпочинала и безгрижна. Но всичко бе само фасада. В стомаха и хиляди нервни окончания, за които и не подозираше, че съществуват, се бяха сплели в болезнено кълбо.

Докато пресичаше забързано хола, тя продължи да гадае какво ли би могло да бъде евентуалното поведение на Трейс. Приятелско или резервирано, студено или влюбено?

Тези въпроси я измъчваха от момента на събуждането й, а сега отговорът бе срещу нея. Той седеше, вперил поглед във вратата. Стана и учтиво дръпна стола до себе си. Лицето му бе огряно от доброжелателна усмивка.

— Добро утро, Кейт. По цвета на носа ти мога да отгатна, че навън е много студено.

— Да, има силен вятър — усмихна се в отговор тя и присви ноздри при уханието на прясно свареното кафе. — Особено на открито — направо е опасен.

— Като мен… — Трейс се премести по-близо до нея. — Но аз съм опасен и на закрито.

Объркана, Кейт се огледа. Видя, че наоколо няма хора, които да го чуят, обърна се и поклати отчаяно глава.

— Трейс, моля те! Ако някой те чуе, знаеш ли какво ще си помисли!

— Не, никога на публично място — заля я смехът му. — И какво ще си помисли? — гласът и видът му настояваха да довърши мисълта си.

— Ами… — погледна го право в очите тя, — ще си помисли, че сме любовници.

— И ще бъде много близо до истината. Освен това, преди да е станало късно, искам да те предупредя, че възнамерявам да потвърдя тези съмнения — той взе ръката й в своята и я стисна. — Искам ужасно искам да бъда твоят първи любовник, Кейт… — след малко добави тихо: — Мисля, че и ти го искаш.

— Трейс, аз… — Кейт търсеше отговор, какъвто и да бе той. Не можеше да повярва, че бе истина. Още по-малко, че действително го желаеше. Загуби дар слово и заклати енергично глава.

— Не изпадай в безтегловност, скъпо мое момиче! — очите му бяха зелени, замъглени и добри. — Всъщност ти ще решиш кога и къде — зеленото потъмня и той стана сериозен. — Съгласна ли си?

— Да… — Кейт едва успя да се усмихне с облекчение. — Благодаря ти. Всъщност много лесно можеше да разрешиш въпроса… още тази нощ, нали?

— Да, скъпа — усмихна се Трейс. — Аз пък ти благодаря за искреността. Толкова рядко попадам на честни жени.

Някакво безпокойство отекна в сърцето й. Какво всъщност бе станало с брака му? И което бе по-важно — какво бе нейното място в живота му? Тя си имаше своите проблеми и не бе сигурна, че ще се пребори с горчивината и цинизма, които долови в него. Още повече, че се чувстваше безсилна — да спори и да му върне увереността.

— Винаги ще бъда честна с теб, Трейс.

За кратък миг в очите му премина нещо и те сякаш изсветляха.

— А аз обещавам, че никога няма да те излъжа, Кейт.

Както снощи по време на вечерята, тя се изгуби в безкрайната примамваща дълбочина на тези очи. Без да усеща времето, тълпата в кафенето, хората наоколо, Кейт потъна в студената им прохлада и устните й се разтвориха съвсем по детски. Нещо властно я влечеше към него.

— Мисля, че трябва да поръчаме закуската.

— Какво… — премига тя неразбиращо. Не го очакваше, но осъзна, че и той бе объркан от току-що отлетелия миг. Ехото от дрезгавия му глас, пълен с възбуждащ копнеж, кънтеше в главата й.

— Казах, че е най-добре да поръчаме нещо — повтори меко той, — преди да ни изхвърлят оттук за неприлично държане.

Но какво говореше? Какво неприлично държане? Учудването й трая секунда, после цялата пламна. Толкова ли беше прозрачна за него? Нима всичко, което чувстваше, бе изписано на лицето й?

Сигурно беше така. Кейт прехапа устни, но бе доволна от наблюдението, че и неговите очи бяха пълни със същото.

— Недей, мила — силните му пръсти стиснаха ръката й. — Няма за какво да се притесняваш. Чувствата ни са взаимни — вдигна ръката й и леко я целуна. Когато я пусна, очите му проблясваха закачливо. — По дяволите целият свят.

Подканващо вдигнатите му вежди я увлякоха в играта. Да, наистина, по дяволите целият свят!

— Всички доктори ли говорят така? — тя изведнъж се почувства свободна, лека, безплътна. Тръсна черните си коси и те се разпиляха по раменете й.

Смехът му я заля с ласкава вълна.

— Напълно в твоя стил. И как според теб трябва да говорят лекарите?

— Със сериозен и вдъхващ доверие глас. Да подхожда на положението им.

— О, Боже, не ме разсмивай! Да подхожда на какво? — изгледа я учудено. — Никога не съм го знаел. Ще трябва да потренирам.

Макар че се смееха и бъбреха непрекъснато, двамата успешно се справиха с огромната закуска.

— Господи! — едва продума Кейт, като побутна празната си чаша кафе. — Не съм си представяла, че мога да изям толкова много!

— Искаш ли да се обзаложим на едно кино, че за вечеря ще си поръчаш още повече?

— На кино ли ще ходим? — попита с надежда в гласа.

— След вечеря, ако желаеш — засмя се на нейното нетърпение той и продължи: — Искаш ли да се хванем на бас?

Доволна, че единственото нещо, което искаше от нея през този ден, бе да обещае вечерята, тя се усмихна.

— Добре, но при едно условие.

— Казвай.

— Аз да избера филма.

— Много се пазариш, сладурче. Е, хайде, от мен да мине!

Трейс потърси с поглед сервитьора, плати и покани Кейт с жест.

— Май много се задържахме на едно място, не мислиш ли? Да ставаме.

В обширния хол тя забеляза, че хората бяха с чадъри.

— Трейс, вали!

— Видях… — като държеше в едната си ръка сакото й, той я обгърна с другата и се упъти към широките прозорци.

Двамата останаха така няколко минути, загледани в дъжда, който брулеше косо под силния напор на вятъра. Кейт потръпна при вида на нещастните пешеходци, борещи се с бурята. Трейс усети тръпки те й и нежно я отдръпна от стъклото.

— Не е за хора навън, нали?

— Не, никак. Ти имаше ли някакви планове?

— Мислех да ми покажеш забележителностите на града. Обаче времето не е много подходящо.

Кейт си помисли тъжно, че възможностите да прекара деня с него намаляват все повече и повече и го погледна обезсърчена.

— Би ли ме закарал до вкъщи?

— У вас ли? Нима искаш вече да си ходиш?

— Не, не искам. Но какво друго да правим?

Усмивка на облекчение премина по лицето му.

— Можем да се качим в моята стая и да поиграем на „чичо доктор“ — предложи лукаво той.