Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Much Needed Holiday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2009)
Разпознаване и корекция
liubomilabuba (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джоан Хол. Дългоочакван празник

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1992

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954–11–0024–4

История

  1. — Добавяне

Трета глава

— Къде бяхте?

Трейс застина от властния тон, с който жена му зададе въпроса. Ръцете му инстинктивно притиснаха спящото дете към гърдите — неговото дете, единственото хубаво нещо, останало от този съсипан брак.

— Попитах нещо! — повиши нетърпеливо глас Анет.

— Чух — отговори тихо той, само веждите му се повдигнаха присмехулно. — Би ли запазила спокойствие, докато сложа дъщеря ми в леглото?

По тялото му мина лека тръпка, а в главата си чу ехото на един нежен, тих глас: „Ако искам да дам пример на детето ни, ще трябва да изям всичко…“

Трейс се заизкачва бързо по стълбата в луксозния дом на родителите на Анет. Тъща му го пресрещна.

— Дай да ти помогна, Трейс! — лицето на възрастната жена се озари от усмивка, когато влязоха в стаята на Кати.

Те внимателно съблякоха заспалото дете и го сложиха в креватчето, без да го будят. Трейс целуна леко розовите бузки, зави я грижливо и излезе от стаята заедно с Рут, бабата на Кати.

— Добре ли прекарахте? Кати говори ли с дядо Мраз?

— Прекарахме отлично — усмихна се той на тъща си и за кой ли път се учуди на разликата между нея и дъщеря й, бившата му жена. — И Кати беше при дядо Мраз.

Споменът за хубавото чернокосо момиче изникна неканен в паметта му и събуди заспали чувства в тялото му.

— Извинявай, ако съм ви разтревожил, като не се върнахме за вечеря, Рут. Кати искаше пица.

— Няма нищо, Трейс увери го тя. — Не обръщай внимание на Анет — по все още хубавото й лице премина сянка на мъка. — Тя те очаква. По-добре слез при нея — повдигна извинително рамене. — Ужасно съжалявам, Трейс — добави Рут и тръгна към своята спалня. Накрая прошепна: — За всичко.

Той я проследи с тъжен поглед, обърна се и слезе по стълбите.

Долу, насред дневната, го очакваше Анет — мъничка, стройна и нервно потропваща с крак по излъскания паркет.

Като си наложи безизразна маска на лицето, Трейс пристъпи нехайно към нея. Съблече сакото си и го хвърли на тапицирания със златистозелена дамаска фотьойл. После повдигна въпросително вежди.

— Какво те притеснява, Анет? — той едва сдържаше усмивката си на задоволство, като забеляза гримасата, която студеният му глас предизвика у нея.

— Мама те очакваше да върнеш Катрин за вечеря! — красивите й устни се изкривиха при името на детето тя не бе искала и не бе харесвала това име от самото начало. — Много я разтревожи!

Трейс знаеше защо Анет мрази името Кати — защото така се казваше неговата майка. Той предупредително сви вежди.

— Лъжеш… Говорих с Рут и тя ми каза, че изобщо не се е тревожила — Трейс прекоси стаята и се отпусна в люлеещия се стол. — Виждам, че нещо става. Хайде, казвай, Анет!

Каквото и да беше, не беше за добро — той просто го предчувстваше. Загледа я в очакване на неприятен словесен поток. Можеше да се закълне, че физически усеща напрежението, което изпълваше и тресеше хубавото й, дребничко тяло.

— Ще се видя с адвоката си в понеделник, Трейс — токчетата й нервно потропваха, когато застана войнствено пред него.

— Много се радвам за вас! — Трейс с нищо не издаде неочаквания спазъм в стомаха си при тези думи. — Обаче аз какво общо имам с тази работа?

— Ти си просто неотразим! — в сините й очи проблясваше омраза. — Но ще видим как ще се чувстваш, след като загубиш любимата си дъщеря!

Като не откъсваше поглед от хубавото, но изкривено от злоба лице, той почувства неочаквана болка и празнота в душата си.

— Ти се отказа от нея преди четири години, Анет. Доброволно подписа всички документи. Никога не си била майка на Кати… — Трейс се облегна на стола с привидно спокойствие. Предпочиташе да умре, но да не покаже слабост пред тази жена. Както и пред която и да е друга. — Не можеш да ми я вземеш.

Анет трепна от ледения му тон.

— Ще видим! — изсъска тя, завъртя се нервно на токчета и се отдалечи. Когато се обърна отново към него, беше възвърнала самообладанието си, а очите й светеха застрашително.

— Стига си ме заплашвала, Анет! — Трейс изви устни в съжалителна усмивка. — Само дим и пушек, нищо съществено! Халосни патрони!

— О, така ли? — гласът й прозвуча истерично и неприятно високо в притихналата къща. — Я да видим кое според теб са халосни патрони! Първо: ти си разведен, живееш сам. Второ: работата ти налага да отсъстваш доста често. Трето: домът ти е изолиран и извън населено място. Четвърто и вероятно най-важното: докато отсъстваш, единствената компания на Кати е някаква стара мексиканка, която не знае и пет английски думи — Анет се засмя самодоволно. — На това ли му викаш халосни патрони?

— А фактът, че се отказа доброволно от родителските си права над Кати? — усмихна се печално той. — И че изобщо не идваш да я видиш, не използваш дните за свиждане и дори те няма, когато аз я водя при родителите ти? Казах ти, оръжията ти ще ме уплашат толкова, колкото ловджийските сачми — лъва!

— Ще видим! — направо се тресеше от ярост тя. — Ще видим какъв ще бъде ефектът от моя иск, след свидетелските показания на няколко уважавани и добре известни граждани на Филаделфия, които ще докажат мъката ми по детето! — Анет предизвикателно се заразхожда из стаята. — И след като се закълна колко пренебрегната, тъжна и нещастна съм била след раждането на Кати!

Обзе го непоносимо напрежение и бавно изправи гръб.

— Добре, Анет, кажи ми какво искаш! — струваше му нечовешки усилия да се овладее.

— О, разбира се, ще ти кажа какво искам. Искам да страдаш! — изсмя се в лицето му тя.

— Но защо, Боже мой? — надигна се Трейс, а Анет страхливо отстъпи назад. — Ти го правиш от деня, в който се оженихме. Цели четири ужасни години! Не искаше Кати, всъщност никога не си я искала. Знаеш го отлично, както и аз. Тогава защо е този цирк? Защо сега изведнъж започна да се бориш за нея!

Тя се отдръпна по-далеч от него, сякаш отгатнала какво ще последва.

— Защото ти я искаш. И знам как ще се чувстваш, когато ти я отнема.

— Но какво значение има това за теб?

— Голямо! Това е единственият начин да те засегна дълбоко, смъртоносно! Твоята проклета самоувереност, независимост, самостоятелност — мразя ги! И всичко, скрито зад великолепната ти маска на хирург! Мразя те! Ти нищо не си ми дал!

— Нищо ли? — едва прошепна той със свити устни, за да не избухне. — Дадох ти всичко — любовта си, вярата си, уважението и честта си. Какво друго искаше, по дяволите?

— Място в обществото като съпруга на най-добрия неврохирург в Сан Антонио — това исках! — Анет цялата трепереше от ярост. — Твоята любов, твоята вяра, твоята чест! — тя хвърляше ехидно думите срещу него като кал. — Не ми трябват, нито те, нито ти, нито твоето дете!

— Кучка! — посегна към нея Трейс, но се спря. — Ненаситна, властолюбива кучка!

— Защо не ме удариш? — очите й святкаха в злобно очакване. — Хайде, удари ме! Това ще бъде още едно доказателство за това, че не можеш да гледаш дете!

— Няма да си хабя усилията — той отиде към вратата, спря и я изгледа с присвити очи. — И няма да позволя да вземеш Кати, законно или незаконно.

— Ще я взема! — неочаквано се развика Анет с див, обезумял глас. — Трябва да я взема. Рендъл я иска! — тя сложи уплашено ръка на устата си, когато осъзна какво каза.

— Рендъл ли? Кой е този Рендъл?

— Махай се! Махай се, преди да съм извикала полицията да те изхвърли!

— Ами извикай я! — Трейс посочи телефона на масата. — Но ги давам дума, че преди да влязат тук, ще ми отговориш кой, по дяволите, е този Рендъл! — той се доближи само на няколко сантиметра от нея и прикова поглед в пълните й със страх очи. — И защо иска моята дъщеря?!

— Аз… аз…

Трейс я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Казвай!

— Ще се женя за него!

— Предай му моите съболезнования. Какво общо има това с Кати?

— Рен… Рендъл не може да има деца. А иска наследник — Анет се смали под убийствения му поглед.

— Не и моето дете! — произнесе отчетливо всяка дума той. Пусна я с погнуса и се запъти към вратата. Беше хванал дръжката, когато гласът й го спря.

— Рендъл ще ми даде всичко, което съм искала! — викът й беше пронизителен. — Той е много богат, известен и заема високо положение в обществото! Няма да можеш да ми попречиш! Когато искът ми стигне до съда, ще бъда съпруга на Рендъл. Как мислиш, на кого от двама ни съдията ще даде Кати?

Без да й отговори, Трейс отвори вратата. Злобният й смях го последва чак навън.

Обзет от безсилна ярост, той запали колата и потегли. В главата му бушуваха объркани мисли и чувства. Караше доста безразсъдно по тесните улички в старата част на града. Не искаше да се връща в хотела, беше прекалено възбуден. Затова продължи да шофира безцелно, като обмисляше как да осуети плановете на Анет.

Дяволите да я вземат! Проклинайки на ум бившата си жена, Трейс зърна отворен бар на ъгъла точно когато спря на червено. Трябваше да пийне нещо. Не, това, от което се нуждаеше, беше да се сбие, да удари някого, да излее яда си! Все пак по-добре да пийне. Потърси празно място на паркинга. По-добре в бара, отколкото цяла нощ да мери напред-назад стаята в хотела. Изпитваше нужда от един хубав запой и човек до себе си за компания!

Кейт!

При тази мисъл той си спомни с вълнение сивите очи и тялото, готово да защитава правата на Кати за среща с дядо Мраз. Без да умува повече, завъртя волана в посока на предградието, където я бе оставил преди два часа.

 

 

По тънка нощница и халат, който помнеше и по-добри времена, Кейт седеше с невиждащ поглед пред телевизора, а в главата й като на лента се въртяха събитията от сутринта.

Е, едно нещо беше сигурно, помисли си тя горчиво и се протегна, за да отпусне изморените си мускули. Съботата не беше минала скучно и тъпо. Не беше безразлична и към хората, с които прекара по-голямата част от деня. А малката беше направо кукла!

Унесена в спомена, тя подви крака и отметна глава назад. От всичките й познати деца Кати бе най-сладкото и най-умното момиченце. И много й харесваше. Никога не бе срещала по-чаровно и по-дяволито дете! Кейт се засмя тихичко, като се сети как ласкаеше баща си — или поне се опитваше!

Хм, бащата на Кати. Въздишка смени усмивката й — тук работата беше по-друга. Трейс Синклеър. Какво да прави с него?

В главата й кипяха противоречиви мисли и чувства — някои смътни и неясни, други прозрачни и абсолютно релефни. Какъв беше той? Груб или внимателен, брутален или ласкав, самоуверен или колеблив? Вълнуващ! Привлекателен! Възбуждащ!

Тя потръпна. Той беше мъж, а тя не бе имунизирана срещу силното му мъжко излъчване. Странно, познаваше Дейвид повече от шест седмици и нито веднъж не бе изпитвала онази чувствена омая, обзела я, когато зърна Трейс.

Цялата настръхна при мисълта за непреодолимия му чар. Беше й обещал да я целуне преди края на вечерта — а не изпълни обещанието си.

След вечерята я закара право у дома и й пожела учтиво „лека нощ“, докато тя целуваше Кати. Сега, два часа по-късно, Кейт бе удивена от дълбокото си разочарование, че той не бе изпълнил онази хубава закана.

Глупачка!

Като се упрекваше гневно, тя превключваше каналите в търсене на нещо по-приятно — някой късен, но интересен филм.

Ама че начин да прекараш съботната вечер — пред телевизионния екран! Всички празнуват Деня на благодарността, а тя седи и съсредоточено съзерцава Гари Купър на кон по залез-слънце!

Изморена и кой знае защо тъжна, Кейт изгаси телевизора и в този миг на вратата се позвъни.

Дейвид! О, не! Тя погледна часовника, после вратата. Отново се звънна. Не искаше да вижда Дейвид точно тази нощ, не искаше и да говори с него. Но неизвестният посетител явно губеше търпение, защото продължаваше да звъни настойчиво, нетърпеливо и пронизително. Кейт въздъхна, прекоси стаята и надникна през шпионката.

Високата фигура в коридора изобщо не приличаше на Дейвид Кендъл. Раменете изпълваха коженото яке, а ръцете бяха в джобовете. Трейс изглеждаше припрян и като че ли малко ядосан.

Тя се смути, но отключи и откачи веригата. Отвори само няколко сантиметра и погледна.

— Трейс, какво…

— Може ли да вляза, Кейт? — прекъсна я остро той.

— Но аз не съм облечена! — изчерви се тя. — По-точно по нощница съм!

— Още по-добре — промърмори Трейс. Измъкна ръката си от джоба и побутна лекичко вратата. — Само ще си поговорим, няма да ходим на бар!

Той натисна по-силно вратата. Не й оставаше нищо друго, освен да го пусне. Уви се плътно в халата си и се върна на канапето, а Трейс заключи. Звукът от веригата отекна в тишината и Кейт потръпна.

— Хм… — прокашля се тя. — За какво искаш да говорим? — с любопитство го гледаше как сваля якето си.

— Ами за студеното време тук, на изток, за високите цени… — усмихна се лениво той. — И за това, че изпитваме влечение един към друг…

Сърцето й почти спря, а в гърлото й заседна буца, от която едва дишаше. Няколко секунди го гледа с отворена уста, неспособна да реагира. Трейс се приближи, без да откъсва поглед от нея.

— Аз… Трейс… Наистина аз…

— Без паника, Кейт! — той поклати глава на не успешния й опит да проговори и леко я погали по лицето. — Няма да насилваме нещата.

Кейт се поуспокои, а Трейс седна до нея на канапето. Тя поглаждаше нервно с ръка поизносения плат на халата си и наблюдаваше крадешком с крайчеца на окото си неговия изваян профил.

— Е?

— Какво? — Кейт бе така погълната от мъжката му хубост, че се стресна.

— Казах просто „Е?“ Разгледа ме най-внимателно. И какъв е резултатът?

Доста объркана, тя все пак успя да продума презрително:

— Сигурно много добре знаеш колко си привлекателен!

— Да, знам. Въпросът е дали съм привлекателен за теб — повдигна въпросително вежди той и, преди Кейт да успее да отговори, добави: — поне толкова, колкото си ти за мен…

Тази прямота я уплаши и тя наведе очи.

— Трейс, ние току-що се запознахме!

— Това няма значение и ти много добре го знаеш — макар че говореше тихо, Трейс беше учудващо убедителен. — В мига, в който те видях, между нас премина онова неизвестно „нещо“ и все още си е тук — той се наведе към нея и докосна лицето й. Кейт не можа да потисне въздишката си на удоволствие. — Знаеш за какво говоря, нали? — въздишката й премина в стон, когато Трейс докосна устните й. — Толкова искам да те целуна, та чак ме боли…

Тя затвори очи. Какво правеше? И какво ли можеше да направи? Той бе толкова близо… Мъжкото ухание, което излъчваше, пробуди жената в нея. Без да мисли, Кейт се притисна до него и устните им се сляха.

Тя имаше чувството, че чува ударите на сърцето си в притихналата стая. За миг останаха неподвижни, после със сладък натиск и нежност Трейс започна да я целува. В целувките му нямаше нито настойчивост, нито припряност. Той просто опитваше вкуса на устните й внимателно, сякаш бяха чупливо, крехко цвете.

Кейт се предаде. Тялото й потръпна, когато гърдите й докоснаха неговите. Трейс въздъхна, неочаквано прекъсна целувките и я погледна.

— Ти май си новак в тези работи, така ли е? — очите му бяха съвсем близо, топлият му дъх галеше лицето й. — Била ли си досега с мъж?

— Не. Поне не така, както вероятно си мислиш.

— Мисля точно като теб — малките бръчици около очите му се очертаха и тя се досети, че се усмихва. — Никога досега не си се любила, нали?

Кейт потвърди мълчаливо с глава.

— Искам да те обичам, Кейт. Знаеш го, нали? — очите му потъмняха от желание.

Тя навлажни пресъхналите си устни.

— Трейс, аз…

— Страх ли те е?

— Да — затвори очи Кейт.

— Но го искаш… — Трейс докосна с ръка гърдите й. — Защо се страхуваш?

— Когато отворих вратата, ти бе така ядосан и… разстроен — тя прехапа устни и го загледа в очакване.

Той се отдръпна и облегна глава на канапето.

— Да, бях… — обърна се към нея и се усмихна. — Много ядосан и много разстроен.

— Защо? Аз ли бях виновна?

— Н-е-е — засмя се Трейс, — но трябваше да се сетя по-рано, че ти си най-доброто лекарство за подобни емоционални болки.

Кейт го погледна нерешително — хем искаше да узнае всичко, хем се колебаеше да го попита. Тънка усмивка играеше по устните му и тя си помисли, че неистово желае да целува тези устни отново и отново. Беше сигурна, че той ще прочете желанието в очите й и затова наведе глава.

— Какво има, Трейс? — учуди се на безразсъдството си Кейт, но беше късно. Усети как той се стегна. Беше готова да си вземе думите обратно, когато Трейс въздъхна и отговори.

— Скарах се с Анет.

Анет ли? Тя се намръщи — от неочакваната ревност, която я обзе, и от объркването, което това име предизвика в нея. Коя беше Анет?

— Коя е тя? — почувства се направо горда от безразличния си тон.

— Майката на Кати — усмихна се мрачно той. — Бившата ми жена. Живее тук с родителите си, откакто се разведохме. Очакваше ме, когато върнах Кати у тях.

— И това те ядоса, така ли?

— Още по-лошо, направо ме вбеси. Опитва се да ми вземе Кати — устните му се изкривиха и Кейт почти се уплаши. В дълбоките му зелени очи имаше толкова много мъка, че почувства как болка пронизва сърцето й.

— О, не! — спомни си думите на детето за майка му и не можа да удържи протеста, който се откъсна спонтанно от устните й. — Кати е толкова щастлива с теб!

— Казах само, че се опитва, Кейт — гласът му прозвуча категорично. — Нямам намерение да й дам Кати. Не знам на какво съм способен, но ще я спра.

В този момент яростта му като че ли се разля и наелектризира дори и въздуха наоколо. Кейт се сви в ъгъла на канапето, благодарна, че не тя беше причината за този гняв. Дори изпита нещо като симпатия към бившата му съпруга. Движението й не остана незабелязано.

— Извини ме, Кейт. Не дойдох да те товаря с моите проблеми.

Ръката му продължаваше да гали лицето й. Той се наведе над нея смущаващо близко.

— За да бъда съвсем честен, дойдох за друго нещо — сега силовото поле, което излъчваше, беше заредено с чувства и желания, два пъти по-силни от яростта му преди малко. — Искам да те любя, желая го още от обяд.

— Но ние почти не се познаваме!

— Знам… — устните му докоснаха нейните. — А ми се струва, че цял живот съм те желал, точно теб!

Тя така и не можа да отговори. Този път в целувката му нямаше и намек за нежност. Напротив, тя беше настойчива, гореща, алчна и упорито търсеше отговора на нейните устни.

Кейт обви с ръце врата му. За миг забрави всичко и се отпусна на канапето. Гърдите му притискаха нейните, устните му й разкриваха светове, за които не бе и мечтала преди.

Тялото й пламтеше и тръпнеше от разбушувалите се в него непознати чувства, потъваше в бездна от желания. Тя зарови ръце в косата му и се притисна в неистов порив да се слее с него. Пропадаше в море от унес и възторг и не усети, че Трейс бе разтворил халата й. Когато ръцете му обхванаха гърдите й, изстена и изви гръб. Той отметна халата и загали голото й тяло.

— Господи, толкова си хубава… — погледна я и потърси в очите й отговор на въпросите, които ласкавите му пръсти задаваха. — Друг галил ли те е така?

Кейт едва дишаше и не отговори. Поклати глава и това мълчаливо „не“ беше самата истина. Досега не бе позволила на никой да я докосва така.

— Целувал ли те е някой тук? — нежните му пръсти спряха на гърдите й.

Трепереща, тя отново поклати глава, а той с усмивка наведе своята. Приятна болка премина през нея, когато устните му докоснаха възбудените й зърна.

— О, Трейс… не! Господи! — викът се откъсна от гърдите й, когато Трейс започна да ги целува.

Цялата гореше. Потъваше във водовъртеж от диви, луди, безумни чувства. Повдигна се в порив да се разтопи, да се слее с него. Устните му отново потърсиха нейните. Сега целувката им бе дълга и главозамайваща, а това я хвърли в бездната на нов, разкъсващ тялото й копнеж. Кейт плъзна ръце по тялото му и го загали през ризата, усещайки играещите мускули.

— Да — прошепна той, — докосвай ме… Обичай ме, мила… — почти разкъса ризата си. — Моля те, не спирай, Кейт!

Езикът му продължаваше да я предизвиква, а гърдите му се притискаха към нейните.

Тя вече не мислеше. Харесваше й топлината, допирът на кожата му, ръцете му. Загали гърба, раменете, гърдите му: Гореща и сладка нега пропълзя през слабините й. Разтвори леко крака, когато той прокара длан по вътрешната страна на бедрото й и се изви, а той достигна с гальовни пръсти разтопената сърцевина на измъчващото я желание.

— Кейт…

Само шепот. Нейното име. Нищо друго. Думите се блъскаха в мозъка й като далечно ехо.

Тя инстинктивно се отмести и Трейс се притисна още по-силно към нея. Възбудата му се чувстваше дори през дрехите. Когато притисна бедрата си към нейните, Кейт възкликна от изненада и се стресна.