Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Much Needed Holiday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2009)
Разпознаване и корекция
liubomilabuba (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джоан Хол. Дългоочакван празник

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1992

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954–11–0024–4

История

  1. — Добавяне

Седма глава

До четвъртък най-лошото бе минало. Въпреки че се чувстваше отпаднала, треската и болките бяха изчезнали.

Рано следобед, полудяла от скука, Кейт отхвърли завивките. Достатъчно бе гледала в тавана. А бе изморена и от нападналата я меланхолия.

Навлече един стар халат върху дебелата нощница, с която ходеше, откакто бе болна, и отиде в кухнята, като нарочно не се погледна в огледалото. Знаеше, че изглежда зле. Не й трябваше потвърждение за това.

Краткият път от спалнята до кухнята се оказа изненадващо уморителен. Усилието да извади телешкото задушено, което майка й бе донесла предния ден, изцеди и последните й сили. Цялата се обля в пот. Разтрепери се и хвана вратата на хладилника, докато слабостта й премине.

Сложи телешкото да се стопли и чайника да заври, но вече не беше сигурна дали бе гладна.

Яде с усилие, повече от час и когато свърши, се почувства малко по-добре. Взе чаша горещ чай със себе си и се запъти към дневната. Разбираше защо лекарят настояваше да не се връща на работа веднага след Коледа. Само като си помисли за компютъра и й стана лошо.

Телефонът иззвъня и тя го вдигна с благодарност.

— Ало?

— Гласът ти звучи ужасно — каза бодро майка й. Зле ли си?

— Не, мамо. Чувствам се по-добре. Току-що ядох и това ме измори. Задушеното беше чудесно, мамо — Кейт отпи от горещия чай.

— Разбира се, че ще те измори! Кейт, борбата с грипа те е изтощила. Не бива да се преуморяваш, може да те повтори.

— Добре, мамо — усмихна се вяло Кейт. В гласа на майка й имаше повече задължение, отколкото загриженост. — Обещавам, няма да се преуморявам.

— Надявам се, в противен случай ще провалиш празника си.

Какво? Празникът й ли? О, господи!

— Дотогава ще бъда във форма, мамо!

— Няма, ако не се грижиш за себе си — повтори Арлин.

— Сега ще си почина, мамо… — Кейт гледаше ръката си, която започваше да трепери от тежестта на слушалката. — Обещавам, че няма да ставам от леглото, освен в случай на пожар! — Кейт почти се зарадва на завърналото се чувство за хумор. Значи ще оживее все пак!

Арлин обаче не беше очарована.

— Не разбирам хумора ти! Не бива да се шегуваш с такива неща! — въздишката й издаваше нетърпение. Паузата, която направи, явно изискваше извинение, но не го получи. Когато заговори отново, гласът, й бе раздразнен. — След работа ще намина към теб.

— Не е необходимо, мамо. Ще се оправя и сама — Кейт затвори очи. Макар че оценяваше посещенията на майка си от неделя насам, тя знаеше, че са плод на чувство за задължение, а не на истинска загриженост. — Нали днес ще играете бридж?

— Да. След това ще хапнем малко сирене е вино и ще си разменим подаръците. Но наистина чувствам, че трябва да мина покрай теб и да ти донеса нещо за ядене.

Думите „чувствам, че трябва“ засегнаха Кейт по вече, отколкото, ако беше казала направо, че не иска да дойде. Топли солени сълзи набъбнаха в очите й.

— Вече ядох. По-добре излезте с татко. Ще ви бъде по-весело.

— Добре, щом настояваш — облекчението в гласа на Арлин беше повече от очевидно, решението бе на Кейт. — Сега си почивай. Ще ти звънна утре. Ах да, донесох ти вчерашната поща. На масичката е.

След като остави слушалката, която сякаш тежеше пет тона, Кейт затвори очи и отпи от поизстиналия чай. Замисли се тъжно за разговора с майка си и веднага забрави за пощата.

Защо й позволи така да я разстрои? Нима не познаваше родителите си? Нима не беше се сблъскала със стила им на живот и тяхното равнодушие още преди години? Ако има някога свое семейство, закле се тя, ще обгръща всички с обич и внимание! Няма да има и капчица съмнение у никого относно чувствата й!

Кейт остави чашата и се излегна на дивана. Това възкреси спомените за един друг следобед, но тогава не бе сама. Нито в апартамента, нито на дивана. Едно възбудено мъжко тяло бе върху нея, едни примамливи мъжки устни изгаряха нейните.

Докато боледуваше, тя запълваше дългите отегчителни дни със спомени за Трейс. Разбъркани и накъсани, в мисълта й се въртяха кратките часове на тяхната среща. Потънала в този поток от образи, Кейт няколко пъти извика гласно името му. Сега отново го произнесе с копнеж.

— О, Трейс!

С въздишка, която приличаше повече на стенание, тя се загърна плътно в халата си. Чувството, че е единствен на света, завладя мислите й и ето — той беше отново тук, при нея и я вземаше в силната си прегръдка…

Отслабналото й тяло се разтрепери при спомена за непознатата страст, която Трейс събуди у нея. Тя остана да лежи, безпомощна да се съпротивлява, жадуваща да чуе ниския дрезгав глас, да почувства нежните ласки на ръцете му и изключителното присъствие на тялото му, което запълваше усещането за празнота в нея.

Изчерпана духовно и физически, Кейт изстена при мисълта, която назряваше уверено в главата й. Тя силно се страхуваше, че бе влюбена в Трейс Синклеър. Прехапа устни и не позволи стонът й да се превърне в ридание.

Но как стана това, толкова бързо! Кейт обгърна с ръце раменете си. Едва го бе срещнала, а сякаш го познаваше от години!

Сляпо увлечение! Да, точно това беше! Тя не можеше да се влюби в мъж, когото познава от няколко часа.

Е, щом е сляпо увлечение, значи е безвредно, особено когато той е на другия край на континента. Въздъхна с облекчение и взе писмата, които се бяха събрали от понеделник.

Остави встрани няколко дълги плика с реклами. Имаше и поздравителни картички. Кейт започна да ги отваря една по една.

Пожелания от приятелки, с които работеше, както и една много смешна от Лайза. Имаше голяма картичка от цялата служба и три коледни — от един състудент, от брат й и снаха й и още една. Когато видя адреса на подателя, сърцето й подскочи.

Преди седмица на същия адрес в Сан Антонио и тя бе изпратила коледна картичка. С треперещи пръсти разкъса плика и извади луксозната картичка.

„Липсваш ми, Кейт. Искам да си тук за Коледа, но татко казва, че имаш семейство и други планове. Аз всяка вечер се моля да получа това, което поисках от Дядо Мраз.

Обичам те и те целувам.

Кати“

Кейт се усмихна и очите й се напълниха със сълзи, като видя старателно изписаното с детска ръка име. Дали Трейс беше напечатал това писмо? Дали знаеше, че дъщеря му бе изпратила поздравителна картичка на младата жена от Филаделфия, която я намери?

Мисълта, че може би изобщо не се бе сетил за нея, й причини болка. Тя притисна картичката до гърдите си, затвори очи и остави сълзите на копнежа и самотата свободно да текат.

Рязък звън я стресна и извади от тъжните мисли. С картичката в ръка, Кейт отиде нестабилно към вратата.

В коридора стоеше мъж на средна възраст с голям, обвит в целофан букет цветя.

— Госпожица Уорън?

— Да?

— Това е за вас — той й подаде букета и се обърна, сякаш бързаше да си отиде.

— Почакайте! — извика слабо Кейт. — Вземете! — подаде му няколко монети тя.

— Няма нужда, госпожице!

Може би цветята бяха от Трейс!

Тази мисъл я порази. Но той не можеше да знае по никакъв начин, че беше болна! Значи цветята бяха неговото комбинирано „благодаря“ и коледен подарък!

Но като видя малката картичка, подписана просто „Бързо оздравяване — от колегите ти в Застрахователната агенция“, разбра, че напразно се бе на дявала.

Упрекна се за обзелото я дълбоко разочарование, разопакова букета и го подреди във вазата на масичката. След това се зае с писмата, които бе оставила встрани.

Сметки. Имаше четири големи плика и тя посегна към първия. Все още го разпечатваше, когато погледът й се плъзна по втория. Грабна го с треперещи пръсти. Адресът бе напечатан на машина и изглеждаше много професионално. Освен това беше съвсем ясно, че иде от д-р Трейс М. Синклеър.

Ако е чек затова, че се погрижих за Кати, ще го скъсам и ще му го върна, помисли си Кейт отчаяно, като се страхуваше да го отвори. Зачуди се какво ли означаваше това „М“ но средата — Майкъл? Мичъл? Може би Мартин?

Реши, че е Майкъл, защото най й харесваше и го отвори решително. Зърна крайчето на сгънатата вътре хартия и разбра, че не е чек.

Очите й се разшириха от учудване и тя почти извика, когато прочете четирите думи, написани с големи букви по средата на бланка за рецепта.

„Ела в Тексас, Кейт.“

Толкова. Нямаше поздравления, нито подпис. Само думите, които й бе казал няколко пъти, докато бяха заедно. „Ела в Тексас, Кейт!“

Листът трепереше в ръката й, думите се замъглиха. Тя беше сигурна, че чува гласа му, който примамливо шепнеше същата покана.

 

 

Господи, колко беше изморен! Трейс въздъхна и се облегна назад. Със затворени очи започна да масажира схванатите мускули на врата си.

Може би трябва да намеря време да ида до спортния клуб за един професионален масаж, помисли си той, когато достигна едно особено чувствително място.

Да, ама кога? Подсмихна се на налудничавата си идея.

Сега имаше петнадесет минути почивка, само петнадесет, преди Маги — медицинската сестра, да покани следващия пациент.

Това изтощително темпо, което си бе наложил от три седмици, беше направо убийствено; в момента се чувстваше полужив от умора. И ако работата не беше достатъчна, той ходеше дълги часове по магазините за подарък за Кати. Тъй като всеки път, когато я питаше какво иска, тя неизменно отговаряше „дядо Мраз знае“, Трейс бе сигурен, че подаръкът му в най-добрия случай ще бъде пренебрегнат или отхвърлен.

Цялата тази лудост е направо невероятна… помисли си той и чу гласа на Маги по вътрешната уредба.

— Току-що се обадиха, че господин Крейг ще закъснее, докторе.

Това прекъсна проклятията, които сипеше наум към всички празници.

— Колко?

— Жена му каза десет-петнадесет минути най-много.

— Тук ли е следващият пациент?

— Не.

— Добре, ще почакаме. Бихте ли ми донесли чашата кафе, Маги?

— Веднага, докторе.

Три минути по-късно Маги влезе тихо с кафеник и малка чинийка в ръце.

— Помислих си, че може би ще изядете една баклава. Прясна е. Купих я днес сутринта.

— Баклава? Посред бял ден? Да не се опитвате да развалите линията ми?

Маги вдигна вежди и критично огледа фигурата му.

— Съмнявам се, че ще се развали от това сладко триъгълно парченце. Всъщност, веднага мога да отбележа, че през последните седмици видимо сте отслабнали.

— Вие сте цяло съкровище, Маги. Но каква е тази склонност към заяждане!

— Тогава ще ви дам няколко безплатни заядливи съвета. Намалете темпото, докторе. Както я карате… скоро ще заприличате на сянка.

Трейс се разсмя с пълна уста. Сянка!

— Откъде ви дойде на ум! — смехът разведри тъжните му очи. — Да не сте гледали филм за духове снощи по телевизията?

— Много добре знаете, че не гледам телевизия. Но виждам вас. През всичките двеста и двадесет години, откакто работим заедно.

— Нима станаха толкова? Сякаш беше вчера — той изведнъж стана сериозен. — Добре съм, Маги.

— Не, не сте и отлично го знаете — тя отвори вратата, спря за миг и го изгледа с разбиране. — Трябва ви една добра жена, да се грижи за вас с любов.

— Нищо не ми трябва, Маги. Най-малкото пък жена, с любов или без любов.

— Както кажете, докторе — усмихна се тъжно Маги. — Имате още двадесет и пет минути. Опитайте да си починете.

С незабележима въздишка тя затвори внимателно вратата.

Трейс загледа след нея с горчива усмивка. Маги го наричаше „докторе“ с такъв тон само когато се безпокоеше за него. Той се наведе над баклавата. Цели двадесет и пет минути. Какво ще прави с толкова свободно време?

Любяща жена. Сви устни. Кейт беше любяща. Затвори очи и повтори няколко пъти името й. Кейт. Кейт с ясните сиви очи и блестящата катранена коса. Кейт с ласкавите ръце и топлите устни, жадни и нетърпеливи. Кейт с нежния тих глас и девствената си невинност. Кейт. Кейт. Кейт.

Неочаквана гореща тръпка мина по тялото му. Той хвана кафеника с две ръце, сякаш от това зависеше животът му.

Господи, ами че той желаеше тази жена!

Не, не се нуждаеше от нея, опита се да си внуши Трейс. Но че я желаеше бе сигурно!

Намести се удобно и отпи от уханното кафе. Всъщност тя много му допадаше. Интелигентна, хубава, с чувство за хумор и привлекателно, възбуждащо тяло. Споменът за тялото й, за бледата й копринена кожа, отново разбудиха желание у него и челото му се обсипа с пот.

Може би трябваше да я вземе, когато бе толкова лесно. Не, тогава не беше възможно, бе прекалено възбуден. Но дявол го взел, ако беше го направил, сега нямаше да седи тук и да се облива, в пот само при мисълта за нея. О, не, по-добре така, да седи и да се мрази… и все пак да я желае!

Мълчаливите спорове със себе си му бяха присъщи. Откакто се върна от източния бряг, доста често му се случваше да го прави. Самоирония изкриви устните му в усмивка. Последният път, когато бе водил подобни вътрешни дебати, той откъсна бланка от бележника си за рецепти и написа покана до Кейт да дойде в Тексас. Естествено тя не му отговори.

Ти си глупак, Трейс Синклеър! Наистина ли мислиш, че Кейт ще скочи в първия самолет веднага щом получи поканата, която приличаше повече на заповед!

Можеше поне да ми изпрати коледна картичка. Нали изпрати на Кати…

Но само се чуй какво приказваш, Синклеър! Също като Кати, когато е в най-добрата си форма за хленчене! Това трябва да свърши. Стига. Кейт Уорън е жена, като всички останали жени… нищо, ама съвсем нищичко повече. Хайде на работа. Забрави я!

И той посегна към бележника си в края на бюрото.

 

 

Седмица преди Коледа Кейт почувства, че я обхваща клаустрофобия. Въпреки че харесваше апартамента си, след като остана толкова време затворена в него, направо се почувства зле.

Дори ходенето до пощенската кутия й причиняваше треперене и слабост, но тя реши, че трябва да излезе. Поне за един час. Докато се обличаше, направи опит да се самоубеди, че тази разходка й е жизнено необходима. Хранителните й продукти бяха на привършване, така че трябваше да отиде до супермаркета. А имаше и още няколко неща от коледния списък, които не бяха купени.

Мисълта за приближаващия празник изкриви устните й в гримаса. Колко пъти си бе обещавала, че ще вземе отпуск през декември и ще замине нанякъде — ако можеше да се намери на света местенце, което да не поставя клопките, свързани с Коледа. Знаеше, че има подобни места, но сигурно щеше да й струва цяло състояние.

Първо отиде в супермаркета. След час едва се довлече до апартамента, цялата мокра от пот. С треперещи ръце изпразни пликовете, прибра продуктите в хладилника, изпи си витамините и се хвърли облечена в леглото, като остави коледното пазаруване за друг ден.

Сутринта на двадесет и втори декември реши, че е в състояние да се слее с тълпите закъснели купувачи.

Денят беше студен и ясен. Небето бе толкова яркосиньо, че само като го погледнеш, и ти се вдига настроението. Можеше да отиде в някой от пешеходните пасажи и търговски базари. Без да мисли, Кейт паркира там, където срещна Кати, а след това и Трейс.

Като отбеляза, че започва да проявява скрити мазохистични наклонности, тя се запъти към високата елха в средата на базара. Очите й потъмняха от копнеж, когато видя няколко закъснели дечица на опашка при дядо Мраз. В мислите й изплува споменът за едно малко момиченце. Русите му къдрици блестяха, а телцето му се тресеше от възбуда, очите му святкаха от нетърпение, личицето му гореше от възторг.

Кейт рязко си тръгна, защото очите й започнаха да парят. Нямаше никаква вест от Кати, нито от Трейс. Дори нямаше коледна картичка.

С твърда стъпка се отдалечи от мястото, където срещна Кати. Случаят беше приключил. И дъщерята, и бащата си бяха заминали и нямаха място в живота й. Беше започнала да строи въздушни замъци и кули, докато боледуваше. Сега бе дошло времето да се върне в реалния живот.

Откри, че се чувства по-силна от предния ден и наистина напазарува добре. Обядва в едно от ресторантчета, пръснати в пасажа, но не в онзи, където заведе Кати.

Някъде рано следобед срещу всяка покупка в списъка й стоеше отметка. Беше се запътила към изхода, когато погледът й падна на витрината на малък бижутериен магазин. Неохотно, борейки се с чувствата, които я тласкаха напред, тя се приближи и загледа изложените стоки.

Беше малко копие на Камбаната на свободата — високо около седем сантиметра и широко десет. Въздъхна примирено, докато разглеждаше красивата изящна камбанка. Щеше да купи това нещо. Дори и никога да не му го подареше, просто трябваше да го купи за Трейс.

След като й завиха покупката, Кейт се почувства напълно изтощена. Едва стигна до колата си и съвсем бавно кара до вкъщи.

Хвърли палтото, чантата и пакетите на стола до вратата. Прекоси стаята и седна на дивана, като държеше в едната си ръка камбанката, а в другата пощата. Постави камбанката на масата и я загледа, прехапала долната си устна.

Чудеше се дали ще й стигнат сили да му я изпрати. Знаеше отлично ненавистта на Трейс към празниците и в много отношения я споделяше. Ако му изпратеше този подарък дали щеше да се мръщи, когато го отвореше? А може би щеше да й го върне, придружен със саркастична бележка! Най-добре да го скрие в гардероба и да го забрави. Завинаги.

Все пак, в много отношения малката камбанка символизираше чертите на неговия характер. Независимост, увереност, гордост и сила те му бяха така присъщи! И както голямата филаделфийска камбана се бе пропукала при първия си звън, така и неговата гордост се бе разбила при първия му емоционален контакт.

Като се усмихваше на прищявката си, тя погали камбанката с пръсти. Но разбира се, беше си точно за Трейс, дори и никога да не я получи. Преглътна трудно и взе пощата. Вниманието й веднага бе привлечено от дълъг плик, чийто подател бе от Сан Антонио. Бездиханна, Кейт бързо го отвори и извади бланка за рецепта. Там отново имаше само четири думи.

„Ела в Тексас, Кейт.“