Джоан Хол
Дългоочакван празник (5)

Пета глава

Кейт не знаеше дали бе обидена или шокирана от думите му.

— Но, Трейс, мене нищо не ме боли! — тя едва успя да се засмее на това почти оскърбително предложение.

— Хайде да се качим и да поговорим… — с ръка все още около кръста й, той тръгна към асансьора. — Съгласна ли си? — Във въпроса му имаше неувереност, която я трогна.

— Добре… — Кейт усети как Трейс щастливо я притисна към себе си и задоволство смени неувереността.

Когато застанаха пред вратата на стаята му, той я погледна тържествено.

— Изобщо не бива да се тревожиш. Искам да го знаеш. Няма да пожелая нищо, което не си готова да ми дадеш.

Кейт разбираше, че действа безразсъдно. Тя почти не познаваше този мъж! Но му вярваше до мозъка на костите си. Прибързано? Може би, само че й беше приятно!

— Не се тревожа, Трейс. Ако беше така, щях да офейкам веднага.

За миг той я изгледа мълчаливо, после усмивка озари лицето му. Прегърна я нежно през раменете.

— Знаеш ли… — Трейс отключи вратата и широко я отвори. — Всеки преуморен доктор трябва да има поне една Кейт в живота си — влязоха заедно и той затвори след себе си.

Дълбоко впечатлена от думите му, Кейт не знаеше какво да каже. Отиде до прозореца и се загледа навън. Дъждът продължаваше да се стича по стъклото, а в главата й се въртяха безспир думите „в живота си, в живота си“…

— Кейт!

Смущението в гласа му я изкара от омаята. Тя премига и се обърна към него.

— Да? — беше толкова далеч оттук…

— Всичко наред ли е? — той я наблюдаваше внимателно с присвити очи.

— Ами да…

— Защо ми се стори, че изведнъж избяга някъде? — пак се усмихна Трейс.

— О, не! Ако така ти изглежда… — започна неуверено Кейт и продължи: — Истината е, че бях се замислила над думите ти.

— По-точно, че всеки зает доктор се нуждае от една Кейт? Мила моя, ако мислиш, че те предизвиквам с ласкателства, значи си се мъкнала с неподходящи младежи!

— Трейс Синклеър! Не съм се мъкнала с никакви младежи!

— Да, знам — съгласи се намръщен той. — Има и доказателство за това. Но твоята невинност започва да ме плаши.

Не изглеждаше толкова изплашен. Напротив, изглеждаше дързък, дори безсрамен — особено в нейните очи.

— Тогава ще опитам наистина да те уплаша с няколко въпроса — тя се размърда нервно на канапето и подви крак под себе си.

Трейс пък изпъна своите дълги крака, кръстоса ги небрежно и се облегна до нея.

— Може и да успееш. Хайде, давай!

Кейт замълча, колкото да подреди мислите си, и започна.

— Добре. Знам, че си на тридесет и пет, висок си метър и осемдесет и си по-привлекателен, отколкото е полезно за теб или… за някои представителки на женския пол — тя се опита да запази безразличен гласа си, когато той се засмя в знак, че приема определенията.

— Вярно е — сви рамене Трейс, а очите му бяха пълни с изненада. — Макар че не обичам да го чувам — изражението му стана нетърпеливо. — Продължавай, ако обичаш.

Кейт се обърка между сериозното и веселото, които се бореха в нея.

— Мисля, че си сбъркал професията си! Трябвало е да станеш актьор!

— Ами да! Никога не бих се сетил! — напълно сериозен, той продължи да играе. — Не само че щях да направя купища пари, ами щях да въртя на пръста си сума ти прелестни малки начинаещи актриси! По дяволите! Къде беше, когато правех своя избор в живота!

— Най-вероятно — в пелени…

Трейс се хвана за гърдите, като че го заболя.

— О, ти ме уби! Уцели ме право в сърцето, детенце!

Изведнъж смехът изчезна от лицето й и тя продължи замислено.

— Мислиш, че съм прекалено млада за теб, така ли?

— А не си ли? — той също стана сериозен.

— Не — отговори просто Кейт, като се вгледа в изумрудените му очи.

— Разликата между нас не е само в годините, Кейт. Тя е и в мъчителния, болезнен опит и зрелостта…

— Разбирам те, но… — тя затърси думи, които най-точно да изяснят позицията й. — Може да съм неопитна, но смятам, че съм зрял човек. Някои узряват още в детството си, други си остават деца и на стари години — усмихна се тъжно на спомените си. — Например в семейството на лекомислени и себични млади адвокати бързо се узрява.

— Ти ме заинтригува, мила. Може ли някои пояснения…

Кейт мигновено съжали. Искаше да научи нещо за него, да говорят за него, а не за нея. Изобщо не трябваше да задълбава в излишни подробности. Поклати глава, но Трейс не прие отказа й.

— Хайде, давай…

И тогава тя го послуша. Започна бавно, неуверено, но постепенно му разказа всичко и се почувства пресушена до дъно от безплодността на годините, за които говореше.

— Мисля, че семейството ми може да бъде окачествено като средно. Съпруг. Съпруга. Две деца. Задължително първо синът, брат ми Скот, после малката дъщеричка. Разбира се — съответна къща в хубаво предградие. Не разкошна, но доста сносна.

Сега, като се взираше в себе си, Кейт не забеляза неочакваното притихване на Трейс. Беше стигнала до онази точка в разказа си, когато думите сами излизаха от устата й.

— Родителите ми стигнаха до това ниво след безогледно препускане в кариерите си. Например майка ми работеше с кратки прекъсвания, колкото да ни роди.

— Често срещана практика — вметна внимателно той.

— Да, за нещастие. Както и напъването да се поддържа положението в обществото — усмивката й бе печална. — Сигурно я знаеш, постоянната надпревара за първенство. И за какво? Виждаш ли, съседите сложили нови плочки във вътрешния си двор! Значи е време да сменим мебелите в гостната.

— Да не останем по-назад от тях…

Тя се засмя горчиво.

— Точно така. Напълно безобидно, безвредно, само дето децата са пренебрегнати и самотни, докато възрастните играят своите хубави малки игрички.

— Ти си била изоставена? — намръщи се Трейс.

— О, не, не във физическия смисъл. Скот и аз бяхме гледани деца във всяко едно отношение — добре нахранени, добре облечени, дори прекалено добре. Редовно ни водеха на медицински преглед и на зъболекар — Кейт показа чудесните си бели и равни зъби. — Сметката си я биваше, а моите зъби изобщо не се нуждаеха от корекция.

— И?

— Емоционална бедност. Ограбване — каза от четливо тя. — Часове, изгубени в компанията на глупави и скучни детегледачки на час. Прекалено много рождени дни и ваканции, прекарани с „хора от сой“, които дори не са ти приятни. Ужасно много загубени възможности за истинска близост между родители и деца заради напълно излишни обеди и вечери. Безполезни опити за придвижване в социалната стълбица, която просто не може да бъде надскочена.

— Кейт…

— Знаеш ли какво значи да виждаш родителите си да флиртуват с недостойни хора? — прекъсна го тя. — Можеш ли да си представиш какво означава за едно впечатлително тринадесетгодишно момиче да вижда как майка й дава аванси на някакъв непознат само защото това е част от общоприетите правила на играта да се поддържа общественото положение?

— Не, не мога.

— Емоционална бедност — с главни букви.

— Затова значи беше толкова наежена при първата ни среща. Бе решила, че лишавам Кати от истинска обич и внимание — когато Кейт извърна глава, Трейс я хвана за брадичката и я погледна право в очите. — Мислела си, че и аз играя същите игрички, така ли?

— Не. Мислех си по-лошо. Бях сигурна, че изобщо не обичаш дъщеря си.

— О, Боже мой, Кейт, защитник на нещастните дечица — промърмори той тихо. — Това ли си избрала за мисия в живота си — да се грижиш за лишените от любов деца?

Ръката му бавно мина по лицето й, сякаш изуча ваше фината структура на костите й.

— Не… Не съвсем! Аз… — гласът й изневери, когато пръстите му стигнаха до шията й.

— Ти… Какво? — нежно спря на ключицата й той. — Какво искаш да постигнеш в живота си, Кейт?

Пръстите му продължиха до тупкащата отстрани вена. Кейт потръпна.

— Искам да бъда майка. Преди всичко майка и съпруга — отговори тя съвсем честно, както беше обещала. — Не звучи много амбициозно, зная. Но ето това искам в живота. Евентуално.

— Емоционална сигурност? — пръстите му се плъзнаха към блузата й.

— Да. Не знам дали ще мога да я постигна, обаче поне трябва да опитам.

— А имаш ли някого предвид? Някой, който би могъл да играе ролята на съпруг в твоите планове? — Трейс я гледаше с обезкуражаваща твърдост. Мълчаливо изискваше честен отговор и Кейт не се поколеба да му го даде.

— Не. Няма никакъв мъж.

— Досега не си ли попаднала на такъв? — продължи скептично той.

— Не съм казала такова нещо. Преди няколко месеца срещнах един, но реших да прекъсна връзката си, защото е голям егоист — усмивката й бе тъжна. — Изобщо не означава нищо особено за мен.

— Много умно си постъпила — Трейс не се усмихна. Пръстите му си играеха с ревера на блузата й. — И досега не си се изкушила? — той стигна до копчето точно над гърдите й и спря.

Тя не можа да скрие вълнението си, дори не се и опита.

— Ни най-малко…

— А сега? — Трейс изобщо не я гледаше. Очите му станаха тъмнозелени, а пръстите му докоснаха кожата й. — Сега изкушаваш ли се?

Изкушена ли беше? Ако изобщо можеше да преглътне, вероятно щеше да се засмее.

— Знаеш, че да.

— Може ли да го разкопчея?

Кейт за миг спря да диша, в мозъка й се заблъскаха противоречиви мисли. Без съмнение знаеше, че ако каже не, той ще го изпълни. Но знаеше също, че не иска да го спре… все още не иска. Копнееше да изпита пак усещането, което пръстите му предизвикаха снощи. Затова прогони всички опасения и страхове в най-далечните кътчета на мозъка си.

— Можеш да ги разкопчееш всичките — прошепна със сухи устни тя.

Трейс не се поколеба. Бавно откопча всички копчета, измъкна блузата от панталона й и я разтвори.

— Колко си хубава! — С едно движение откопча дантеления сутиен и хвана гърдите й в ръце. Наведе глава към тях.

— Трейс? — прошепна Кейт.

— Имаш красиви гърди, Кейт. Мога ли да ги целуна? — той очакваше отговора й притихнал.

— Да… — това беше само една въздишка, един дъх. Когато Трейс се наведе над нея, тя изстена. — Да, Трейс, да! Моля те.

Докосването му я хвърли в трепетно очакване. Кейт вдигна ръце и ги зарови в косата му, като го притискаше към себе си.

Горещите му устни предизвикаха невероятни тръпки по тялото й, от възбудените зърна до крайчетата на пръстите й.

— Трейс, о, Трейс! — искаше й се да повтаря името му безспир. Зъбите му леко захапаха едното й зърно. Тогава тя изстена още по-силно, сякаш да го окуражи. — О, Трейс, да, да, да!

Без да откъсва устни от гърдите й, той се смъкна и застана на колене пред нея.

— Кожата ти е нежна и гладка! Като коприна!

Продължи да я гали, като слизаше все по-надолу до тънкия кръст, после по бедрата, до ципа на панталона й.

Прошепна с безумно желание в гласа:

— Може ли да го сваля, Кейт?

Но защо питаше? Какво питаше? А тя трябваше ли да отговори? Какво трябваше да направи, господи? Като се бореше с обгръщащата я чувствена мъгла, Кейт се притисна несръчно към него. Реакцията му бе мигновена.

— Кейт! Може ли?

Езикът му продължаваше да си играе със зърното, а тя потъваше все по-дълбоко в това непознато удоволствие, останала без дъх и без всякакво желание за съпротива.

— Да! Да! Да! — струваше й се, че вика, а всъщност само го бе прошепнала през полуотворените си устни.

Трейс продължи да я гали и в същото време внимателно издърпа панталоните й надолу. Изправи се и бързо свали своите джинси. Кейт лежеше със затворени очи и не видя, че той се съблича. Но когато я прегърна, усети голите му гърди върху своите и проблясък на тревога се промъкна в замъгленото й от желание съзнание.

— О, Кейт, толкова си хубава!

Дрезгавият му глас стопи тревогата. Допирът на мускулестите му крака прогони надигащия се страх. Тя се отпусна обратно в горещия свят на желанието. Ръцете му плътно обхванаха бедрата й, а сетне преминаха възбуждащо пътя до миниатюрните й бикини. Простена, когато ръката му се промъкна в тях, а след малко извика, защото пръстите му достигнаха и погалиха нежно разтопената й сърцевина.

— Трейс, Трейс… — шептеше името му Кейт, а пръстите и устните му я хвърляха все по-дълбоко в бездната на нетърпението. Тя повдигна тялото си, като че ли да се освободи от напрежението, което я измъчваше.

Той дишаше тежко. Повтаряше името й като молитва, а ръцете му обхванаха здраво хълбоците й. По тялото му премина трепет, когато Кейт обви с крака бедрата му. Единствената преграда помежду им бяха нейните тънки бикини и неговите слипове.

В един миг Трейс застина, като притискаше отчаяно тялото й към себе си. Със затворени очи промърмори нещо. Не откъсваше ръце от нея, сякаш поглъщаше с тях тръпнещата й плът. След това изведнъж се отдръпна рязко и стана.

— Господи!

Объркана и уплашена от неочакваната му реакция, тя го загледа с широко отворени очи.

Но кое беше грешно? Нима бе толкова нетърпелива за ласките му? Защо я отхвърли? Или се отврати от нея? Неспособна да се пребори с тези си съмнения, Кейт загледа ръцете му, които висяха без помощно до тялото му.

— Трейс? — прошепна с очакване, когато тишината стана непоносима. Сви се от болка, защото той потръпна при звука на гласа й. Седна смутена, взе блузата си и я сложи пред гърдите си. — Съжалявам, ако не ти харесвам.

— Съвсем не, Кейт. Работата е там, че ми харесваш прекалено много — промърмори Трейс, без да се обръща. Наведе се напред и подпря чело в студеното стъкло.

— Но тогава… не те разбирам! — възкликна тя и обви с треперещи ръце колената си. — Защо ме отблъсна?

— Ти си невероятно невинна! — смехът му прозвуча като звън от счупена чаша. Той се обърна с лице към нея.

Кейт не можеше да откъсне поглед от него и съвсем се обърка, когато осъзна, че причината за възбудата му бе тя. Наведе объркана очи.

— Кейт, погледни ме — заповяда меко Трейс. — Няма защо да се срамуваш. Не бива да има срам, когато се любуваш на тялото ми или се радваш на моите ласки. Мисля, че си красива и ме възбуждаш. Това е очевидно, нали?

— Но тогава защо, Трейс?

— Защото много дълго време не съм бил е жена, скъпа — обясни внимателно той. — Преди няколко минути за малко да… загубя контрол — усмихна се на себе си. — Ако това беше станало, и двамата щяхме да съжаляваме, а най-много щеше да пострада моята гордост.

Тя го загледа неразбиращо, след това сведе очи. Каква идиотка беше, помисли си ядосано. Но как можеше да знае? Сега, в желанието си да го успокои, започна една объркана реч.

— Трейс, извинявай! Аз… не знаех…

— Разбира се, че не си знаела — успя да вметне той между думите й. — Дори съм доволен, че не знаеше — пристъпи към нея и спря. — Искам те, много те желая, Кейт — още една крачка и събра дрехите си от пода. — Но не мога да поема повече рискове днес — подаде й панталоните. — Ако останем тук, все едно, че седим върху буре с барут — усмихна се Трейс, като обуваше джинсите си. — Дъжд не дъжд, скъпа моя, мисля, че и двамата ще бъдем в безопасност навън.

След десет минути, успяла да възвърне приличния си външен вид, Кейт стоеше до него в очакване на асансьора. В стаята никой от тях повече не продума. Сега, възвърнала смелостта си, тя първа наруши мълчанието.

— Трейс?

— Да?

Бързо изстреля въпроса, който се въртеше в главата й.

— Ти каза, че дълго време не си бил с жена — навлажни пресъхналите си устни тя. — Ами… колко дълго?

Като се размърда лениво, Трейс я погледна, а очите му святкаха от изненада.

— Много, много дълго, Кейт — поколеба се той, сякаш се чудеше дали да й каже. — Откакто се роди Кати.

Не е бил с жена цели четири години! Господи! Имаше и още нещо, за което знаеше, че не бива да пита, но много искаше да получи отговор.

— Това не е голям комплимент за мен. Нали?

— Кое? — всичкият смях изчезна от очите му. Сега бяха студени като скъпоценни камъни.

— Ами, мисля си, че след четири години въздържание всяка жена щеше да постигне това — гласът й изтъня, когато видя как очите му потъмняха от гняв и Кейт довърши мисълта си шепнешком. — Не е ли истина?

— Не, дявол го взел! Слушай, Кейт…

В този момент асансьорът дойде, те влязоха в препълнената кабина и вратата се затвори.

— Ще продължим разговора в колата — предупреди я той и властно обгърна раменете й с ръка.

Гневът му бе очевиден, направо се излъчваше на талази от него. Трейс продължи да я държи през кръста, докато чакаха пиколото да докара колата. Дори след като потеглиха, лицето му остана затворено и тя предпочете да мълчи.

— Сега искам да изслушаш внимателно какво ще ти кажа — той проговори чак когато излязоха от гъстото градско движение на празната магистрала. — Причината да не съм бил толкова време с жена не е в липсата на интерес от страна на жените към мен. Напротив, познавам много, готови на всичко и направо ненаситни. А не си падам по мъже…

— Но аз и за миг не съм си помисляла подобно нещо!

— Е, и на това благодаря! — намусен, Трейс се опита да скрие гнева си. — Предпочетох доброволното монашество поради една-единствена причина — неочаквано отби в резервната лента, дръпна ръчната спирачка и се обърна към нея. — След пълната катастрофа на моя брак се заклех, че никога повече няма да позволя да завися от която и да е жена или да се нуждая от нея. Имаше моменти, когато се изкушавах да го направя само заради физическото удоволствие. С други думи, имаше моменти, когато страдах. Дяволски страдах.

— О, Трейс…

— Не съм свършил — прекъсна я рязко той. — До вчера успявах да се справя, как да се изразя… с терзанията на тялото си. Но късно следобед разбрах, че няма да мога да издържа още дълго.

— Заради мен ли?

— Да, Кейт, заради теб — Трейс протегна ръка и я погали нежно по бузата, като се усмихна на тръпката, която премина през нея. — Можех и все още мога да имам всяка жена, която поискам, и по всяко време — каза без никаква гордост. — Но не искам. Миналата нощ, както и преди малко, не се изкуших от жената изобщо. Аз исках теб. Точно теб, Кейт, твоето тяло! — ръката му падна на седалката. — Все още чувствам същото. Но няма да допусна да изпитвам нужда от теб. Желая те, за което мисля, че получи достатъчно доказателства.

С бързо движение той се наведе над нея и устните му докоснаха нейните. Тя дори не разбра какво става. Ала преди да се слеят в дълга целувка, Трейс прошепна.

— Ти тръпнеш от желание да ме имаш, Кейт. Аз също, дори умирам. Вероятно така ще бъдем и в леглото, слети като никой друг на света. Но те предупреждавам още отсега. Не свързвай бъдещето си е мен и не си прави илюзии, скъпа моя. Не мога да ги изпълня…