Джоан Хол
Дългоочакван празник (9)

Девета глава

Кейт изгаряше на кладата на любовта. Цялото й тяло гореше. Зарови пръсти в косите на мъжа, под палил този пожар, и се притисна нетърпеливо към устните му.

Последните лъчи на слънцето хвърляха синкави искри върху разпиляната й по възглавницата черна коса. Раменете на Трейс бяха позлатени. Не за пръв път те се сливаха този следобед.

Когато тя прие предложението му за физическа връзка, той я загледа сериозно, после бавно я взе на ръце и я занесе до леглото. Очите му бяха потъмнели от желание и не се откъсваха от нейните, докато Трейс разкопчаваше блузата й.

Останала без дъх, Кейт трептеше като лист от нетърпение и страх пред неизвестността.

— Ти си много хубава, Кейт — прошепна той.

Не беше я докоснал, но тя почувства топлината на погледа му, който стопи леда на страха й.

Трейс я положи на леглото и започна да се съблича. Кейт го наблюдаваше през полупритворените си очи, докато ръцете му стигнаха ципа на панталона. Тогава ги затвори.

— Погледни ме, Кейт — каза тихо той с едва доловима заповедна нотка. Тя отвори очи — Трейс беше останал по слипове. — Ако ще бъдем любовници, между нас не трябва да има никакви бариери. Нечестност, лъжа, потайности, дори затворени очи.

Той свали бавно слиповете си и застана пред нея. Кейт и преди беше виждала голи мъже в списания и филми, но не беше подготвена. Трейс беше много красив, беше направо изумителен. Очите й издаваха страх и възхищение.

— Мога ли да дойда при теб, Кейт?

Вече два пъти бе искал нейното съгласие и тя знаеше, че няма да направи нито крачка, преди да му отговори. Нямаше нужда от думи. Кейт вдигна ръка с мълчалив жест.

— Ще се опитам да не те заболи, мила… — Трейс я погали ласкаво от раменете до бедрата. — Но не съм го правил толкова отдавна… Страхувам се и за двама ни.

Макар и неопитна, Кейт разбираше, че той се въздържа с последни усилия.

— Зная, че още не си готова. Прости ми, Кейт, но трябва… аз трябва…

Трейс внимателно и нежно я обгърна. За кратък миг тя почувства болка и неудобство, но нищо друго. Когато той повтаряше името й, Кейт притискаше треперещото си тяло към него с неопитна прегръдка.

Трейс беше заровил лице в трапчинката на шията й и все още беше част от нея, а тя нежно галеше раменете му.

— Не трябваше да идвам. Беше егоистично от моя страна…

— Предпочитам този твой избор пред който и да е друг.

Той я погледна учудено.

— А ти как си представяш другите ми възможности за избор?

— Знам, че можеше… на мое място да бъде друга жена — сведе поглед Кейт. — Радвам се, че съм аз.

— О. моето най-хубаво, честно момиче! Какво направих, за да те заслужа?

— Все още нищо. Но се надявам, че много скоро ще се поправиш.

Без да се откъсват един от друг, слети в прегръдка, те задремаха. Кейт се събуди от лекия допир на пръсти по тялото си, което розовееше на късната следобедна светлина. Предаде се на ласките му и простена, когато той докосна зърната на гърдите й.

— Харесва ли ти?

— О, да! — дори не беше сигурна, че гласът е нейният.

— А така? — Трейс слезе надолу, но вместо пръсти тя чувстваше едни ненаситни устни, един търсещ и предлагащ непознато удоволствие език.

— Да, Трейс, да! — но когато слезе още по-надолу, Кейт застина уплашено. — Не!

Той обхвана с ръка бедрата й, вдигна глава и се усмихна на уплашените й очи.

— Нали ти казах, че не трябва да има бариери между нас, Кейт. Няма причина да се срамуваш. Ти си красива навсякъде.

Целувките му оставяха горещи следи по тялото й като от изгаряне, изминавайки пътя от гърдите до зоната на несъгласие.

— Има много начини за любов, скъпа. Искам да ги опитаме всичките… — целуваше я ненаситно Трейс.

Кейт трепереше от възбуда, когато отново се върна на устните й.

— Да — промълви задъхано той, — точно така трябва да бъде. Дай ми устните си, Кейт! — и когато двамата се сляха в една дълга, бездиханна целувка, Трейс прошепна: — Искам да потъна в теб…

Този път Кейт беше готова, полудяла от новооткритото удоволствие. Когато стигна до връхната точка на блаженството, отметна глава назад.

— Трейс!

— Кейт! — повтори името й той.

Изтощени, но опиянени един от друг, те отново потънаха в сън, плътно прегърнати.

 

 

— Честит рожден ден, Кейт!

Тя едва прошепна изненадано „О!“ от вратата на банята. В тъмнината гореше една-единствена свещ. Беше поставена в средата на малка сладоледена торта. Запленена, Кейт дори не забеляза възхитения поглед, с който Трейс огледа блестящото й от капчици тяло. Беше навлякла една негова риза и изглеждаше едновременно невинна и възбуждаща.

— О, Трейс, благодаря ти! — извика с влажни очи тя. — Но кога… как?

— Докато ти се къпеше — отговори той кратко, — чрез обслужване по стаите — пристъпи към нея, хвана я за ръката и я поведе към масата. — Нали ти обещах празнична вечеря… — наведе глава и вдъхна мириса на току-що измитата й коса, после я целуна по слепоочието. — Ако ме послушаш, никога не бива да носиш друго, освен моите ризи. Но пък тогава сигурно няма да ставаме от леглото. Намисли си желание и духни свещта, скъпа моя, защото всичко ще изстине.

Да се духне една свещ беше лесно, още по-лесно бе да се намисли желание. С цялото си сърце Кейт пожела Трейс да промени отношението си към любовта.

— Това е твоя рожден ден. А подаръка получих аз… Благодаря ги, Кейт. Ти си най-хубавият подарък на света!

— О, не, Трейс… — тя вдигна ръка и го погали. — Подаръкът бе за мен. Ти ме направи жена за рождения ми ден — чувствена усмивка озари лицето й.

Докато вечеряха, той й обясни защо бе тук. Кейт пък му разказа за болестта си и трябваше да отговори на всички негови въпроси, свързани със здравето й.

След вечеря му зададе на свой ред въпроса, който се въртеше от доста време в главата й.

— Кога се връщаш в Сан Антонио? — тя загледа кафето си в очакване на отговора.

— Имаме резервация за утре в дванадесет и четиридесет — Трейс замълча и тихо я помоли. — Остани и през нощта, Кейт.

Кейт искаше ужасно много да заспи в прегръдки те му, но отговори:

— Утре съм на работа, мили.

— Ако обещая да те закарам навреме у вас, ще останеш ли?

И тя остана. Прекара нощта, както мечтаеше, в прегръдките му, но много малко часове — в сън.

Той изпълни обещанието си и я отведе рано сутринта у дома й. Пътуваха мълчаливо, докато накрая Трейс наруши тишината.

— Няма да мога да посрещна Нова година с тебе, Кейт. Съжалявам, но ще бъда дежурен.

Тя се опита да скрие разочарованието си, макар и не много успешно.

— Разбирам… — поколеба се и прошепна: — А кога изобщо ще те видя?

— Не знам. Наистина не знам. Съжалявам.

— Няма за какво да съжаляваш… — Кейт гледаше навън през пълните си със сълзи очи. — Нищо не си ми обещавал.

— Ела с мен, Кейт! — неочаквано каза той. За кратък миг се роди надежда и умря при следващите му думи. — Ще наема апартамент в Сан Антонио. Ще се грижа за теб.

Преди да бе завършил изречението, тя поклати глава.

— Не, Трейс. Аз наистина искам да бъда с теб, но не така.

Въздишката, която се откъсна от устните му, показваше разочарование.

— Тогава ще ми обещаеш, че няма да бъдеш с никой друг. Знам, че нямам право да искам това, но…

— Вече ти го обещах, мили — усмихна се Кейт. — Няма да виждам никой друг мъж. Обичам те, Трейс. Ще бъда винаги тук, независимо дали ме искаш или не.

Той спря пред апартамента й, изключи мотора и се обърна към нея.

— Желая те, Кейт. Господи, колко те желая!

Прегърна я, като шепнеше нежности и напътствия.

— Пази се, скъпа. Не забравяй да вземаш витамините. Почивай си, не се преуморявай. Ще ти се обадя…

— Ще те чакам!

 

 

Трейс паркира пред къщата на бившата си тъща и подпря глава на студения волан. Невероятно! Раздели се с Кейт преди по-малко от час, а тя вече болезнено му липсваше! Той излезе от колата, изкачи трите стъпала и позвъни на вратата. Рут Паркър го посрещна в елегантното фоайе.

— Кати ще слезе след малко. Ще влезеш ли, Трейс?

— Не, благодаря, Рут. Имам да ти кажа нещо и ще го кажа тук.

— Какво има? — гласът й бе пълен с опасения.

Трейс не се поколеба.

— Разбираш ли, ако Анет продължава да настоява за Кати, не мога да я водя повече тук.

— Но, Трейс! Кати е толкова малка. Тя ще ни забрави!

— Да, вярно е. Много съжалявам, но не мога да рискувам. Няма да дам Кати. Ако трябва, ще се барикадирам и ще наема денонощна охрана.

— Трейс, зная, че това, което прави Анет, е лошо. Говорих й… Всички й говорихме, дори Карл и Барбара, но тя не иска да вземе от дума!

Той едва скри изненадата си, като чу името на по-голямата сестра на Анет. Винаги бе смятал, че е по-себична и от жена му дори. Всъщност тя не го интересуваше и Трейс забеляза сухо:

— Може би сте говорили напразно и не на когото трябва. Може би е трябвало да говорите с Рендъл — добави саркастично. — Доколкото знам, той настоява да вземе Кати — удивеното изражение на лицето й му подсказа, че тя нищо не знае за ролята на Рендъл в тази история. — Ако ще говориш с него, предай му нещо и от мен. Кажи му, че няма абсолютно никакъв начин да ми отнеме дъщерята.

Защо Кати бе необичайно тиха и послушна по пътя към къщи, Трейс така и не разбра. Обхванат от спомените за Кейт, той не обърна внимание на странното й държане, докато тя не отвори подаръците, които я очакваха у дома. Вялото й поведение най-после му направи впечатление.

— Но какво става, миличко? Не ти ли харесва това, което ти е донесъл дядо Мраз?

— Ами… харесва ми. Но не ми е донесъл единственото нещо, за което го помолих и което наистина искам.

Трейс я взе в прегръдките си.

— Ти какво го помоли, Кати? — избърса с ръка появилите се сълзи.

— Помолих го, ако може да ми донесе Кейт за майка — безсилно изхлипа Кати.

Той затвори очи и долепи русата главичка към лицето си. А защо не, запита се, разтърсен от плача на детето и от спомена за Кейт, за гласа й, за чувството, което все още беше съвсем живо в него. Но дойде бързо на себе си, ядоса се на слабостта си и отговори внимателно:

— Струва ми се, дошло е време да научиш, че невинаги получаваме това, което искаме, Кет.

 

 

Кейт живееше в миговете, когато Трейс успяваше да прескочи за ден-два до Филаделфия. През останалото време само съществуваше. Но тези мигове бяха толкова кратки…

Тя прекара Нова година до телефона, в очакване да го чуе. Той позвъни една минута след дванадесет.

— Честита Нова година, скъпа! Какво правиш?

— Гледам фойерверките на Тайм Скуеър и моля Господа да се обадиш! — отговори просто Кейт.

— О, Кейт! — смехът му прозвуча пресилен, печален и скръбен. — Ти не знаеш какво значи коварство!

— Напротив, зная. Само че не виждам връзката. Всъщност няма значение какво казвам или върша. То няма да промени чувствата ми.

Имаше моменти, когато Кейт искрено желаеше да го разлюби. Имаше моменти, когато за кой ли път изброяваше безброй причини, заради които трябваше да скъса с него, да се откаже да го вижда, да прекъсне връзката. Но щом Трейс я вземеше в прегръдките си, тя забравяше моментално всичко.

И тогава единствената й мисъл бе колко много го обича!

Прекараха един великолепен уикенд през януари. В мига, в който го погледна, разбра, че нещо се бе променило. Така отпуснати и спокойни бяха чертите на лицето му… Запита го внимателно, а той отговори с усмивка на облекчение.

— Чух се вчера с Рут Паркър. Анет се е омъжила за Рендъл в четвъртък, в Париж. Всички са убедени в безполезността на един иск за опекунство от негова страна и аз мога само да го съжалявам. Горкият човечец!

Сякаш обзет от планове за нов живот, Трейс беше неуморим. Грабна я на ръце и с щастлив смях я понесе към спалнята.

— Хей, какво правиш?

— Искам да празнувам — спря на вратата той и я загледа с очи, пълни с желание. — А мисля, че най-добрият начин да празнувам, е да те любя.

Кейт почувства, че не й достига въздух. Обви ръце около врата му и го зацелува. Мъжкото му ухание съвсем я подлуди.

— Не мога повече да чакам!

— Откъде го измисли това?

— Не ти ли харесва?

— Харесва ми! — Трейс затвори вратата с крак, а дрезгавият му глас възбуждаше древни, дълбоко таени чувства.

Остави я на земята и започна бавно да я съблича. Накрая остана пред него гола, а той я поглъщаше с очи. Тя посегна и откопча якето му. Пръстите й бяха неумели, но се справи. Трейс потръпна, когато Кейт внимателно изу слиповете му.

— Наистина си добра ученичка… — хвана я за раменете, за да я повдигне към себе си.

Тя се възпротиви, обхвана с ръце кръста му и прокара устни по корема му.

— О, Кейт! Какво правиш?

— Уча се — докосна го тя с крайчето на езика си. — Хубаво ли ти е? — той усети, че потъва в бездната на неописуемо удоволствие.

— Господи, подлудяваш ме! — едва успя да промълви Трейс, целият тръпнещ от възбуда.

Общият им празник беше една безкрайна споделена радост. Този уикенд Трейс дори не отиде до хотела. След лудата любов и последвалата кратка дрямка, той взе багажа си от колата и го качи горе, докато Кейт спеше.

— Няма да те изпускам от очи — каза твърдо, сякаш очакваше съпротива.

— Добре — скри една прозявка с ръка тя. Наблюдаваше скришом изненадата му и се чудеше какви ли са били отношенията с бившата му жена. Седна и се усмихна. — А ще ме нахраниш ли? Ако възнамеряваш да продължим тези изтощителни упражнения, ще трябва да се подкрепим.

— Кейт, ти си невероятна! — Трейс скочи в леглото при нея и леко захапа рамото й през смях. Ще те нахраня, и то обилно. Но моята вечеря ще бъдеш ти!

Дълги, прекрасни часове, пълни с любов. След вечерята в най-скъпия ресторант и чувството, че ще се разтопи в ръцете му, докато танцуваха, Кейт остана да лежи будна до него.

Какъв ли е бил все пак животът му с Анет? Този въпрос я измъчваше и тя не можеше да заспи. Сутринта той изглеждаше така, сякаш бе свалил ужасно бреме от гърба си. Освободен от тежестта, която го влечеше надолу, Трейс се превърна в най-добрия събеседник, най-очарователния приятел, най-ненаситния любовник. Все пак Кейт усещаше, че продължава да крие нещо дълбоко в себе си. И се страхуваше, че то ще остане завинаги скрито.

В нея се надигна горчивина и неясна омраза към жената, която така го бе наранила и ограбила, че повече никога нямаше да посрещне с открито сърце любовта. Винаги, когато говореше за любов, той имаше предвид физическото, но не и духовното сливане.

Това дълбоко я огорчаваше, но тя знаеше, че ще приеме всичко. Всичко, което той поискаше. Нямаше друг избор. Толкова го обичаше…

През февруари Трейс й изпрати огромна кутия шоколадови бонбони. Когато видя името на производителя, Кейт възкликна от удивление. Подаръкът струваше повече от сто долара! И макар че се обаждаше по три пъти в седмицата, той не можеше да лети всеки месец.

Вторият петък от март Трейс се обади с молба да го посрещне на аерогарата. Тя едва дочака края на работния ден. Отдалеч зърна скъпото лице и се хвърли в прегръдките му.

— Липсваше ми, Кейт — прошепна в ухото й той.

— И ти на мен — едва продума Кейт.

Трейс успя да дойде в края на март и цели три дни през април. Обичаха се със същото увлечение и обреченост, почти на границата на отчаянието.

Всъщност точно това породи в нея и първите тревоги.

Колко дълго можеше да продължи една любов, когато двамата бяха разделени от цял континент? Въпреки усилията да потисне надигащата се тревога, въпросът не й даваше мира.

Отдавайки се на тази любов, тя скъса всички връзки с околния свят и със старите си приятели. Възможно ли беше да живее пълноценно по този начин? Да се чувства жива само когато бе с него?

Той от своя страна явно не изпитваше никакви трудности от това положение. Смееше се по-често от преди, любеше я пламенно и безгрижно й разказваше за работата си и дори за домашните си проблеми. За първи път се чувстваше свободен.

— Кати непрекъснато говори за теб на Инес — изтърси Трейс най-неочаквано един слънчев априлски следобед.

— Коя е Инес? — бързо попита Кейт.

— Икономката ми — отговори той, сякаш тя трябваше да знае това. Сетне се намръщи. — Не съм ли ти казвал за нея?

— Не… — Кейт замълча. — А… хубава ли е? — не можа да преглътне ревнивия си въпрос.

— Инес ли? — в очите му заиграха дяволити пламъчета. — Очарователна е и спи у дома.

Знаеше, че трябва да замълчи, но беше безсилна да задържи както въпроса, така и треперенето на гласа си.

— С тебе ли?

— О, Боже мой, Кейт! — Трейс я грабна и я завъртя, без да обръща внимание на околните. — Нима мислиш, че след като престанах да се въздържам, се нахвърлям върху всяка срещната жена? — целуна я и продължи — Инес е чудесна и е само на шестдесет години! А ти си единствената жена, с която спя. И единствената, с която искам да спя — разхлаби прегръдката си той и се взря в очите й. — Ти задоволяваш всичките ми желания.

— И ти моите…

Когато бяха заедно, тя беше много щастлива. Когато бяха разделени, беше неспокойна, нервна и тревожно поставяше на изпитание себе си и любовта.

В началото на май Трейс дойде пак, но този път е него беше и Кати.

— Кейт! — писъкът на детето и радостта, изписа на малкото лице, отекнаха дълбоко в сърцето й.

Кейт се наведе и разтвори ръце. Разплакана, Кати се затича и се сгуши в прегръдката й.

— О, Кейт! Толкова исках да те видя! През цялото време се страхувах, че татко няма да ме вземе!

Тя вдигна детето и погледна към Трейс.

— Липсваше ми — прошепна само с устни той.

Нямаше нужда от думи. В очите й беше изписано всичко. Това двудневно посещение беше истински празник. Въпреки че нямаха никаква възможност за физическа близост, Кати беше неизчерпаем източник на веселие и смях. Заедно обиколиха всички забележителности на Филаделфия.

От началото до края Кати не откъсваше ръка от Кейт. Преизпълнена е ентусиазъм, тя не спираше да бърбори и я разведе с разказите си за Сан Антонио — по бреговете на реката, на мексиканския пазар „Ел Меркадо“, в двореца на испанския губернатор, кулата на двете Америки или, както я описа Кати, „нещо като игла с ресторант на върха“, улица „Крал Уилям“ с прекрасните викториански къщи.

Кейт я уверяваше през смях, че е очарована да види точно по този начин забележителностите на Сан Антонио, така, както ги описваше детето. Но в сърцето си копнееше за мига, в който Трейс щеше да я покани у дома си и в живота си.

Към средата на юли и двамата проявяваха признаци на напрежение от тази необикновена връзка. Трейс открадна цели три дни от претоварената си програма и с колата на Кейт отидоха в един малък курортен градец. Прекараха цялото време на брега, наслаждавайки се на слънцето през деня и един на друг през нощта.

През август той неочаквано я посети. Тя отвори намръщено на среднощния посетител и ловко избягна прегръдката му.

Трейс я последва в апартамента и хвърли лятното си сако на дивана.

— Няма ли климатична инсталация? — той разкопча горните три копчета на ризата си. — Тук е горещо като в ада.

— Има. Но сутринта се развали.

Погледна я изненадан.

— Извика ли някого за ремонт?

— Не мога, докато не получа заплата другата седмица.

— Господи! Ако нямаш пари, защо не ми се обади? — Трейс не успя да зърне гнева, който проблесна в очите й. — Освежи се, скъпа, и ще купим нова климатична инсталация.

— Не, Трейс.

— Защо? Тук ще умрем от жега.

— Не искам да ми купуваш нищо — каза твърдо Кейт.

Усмивката му угасна. Той пристъпи към нея, вдигна ръка и погали изпотеното й лице.

— Но защо, мила? Аз ще бъда щастлив, ако мога да ти купя нещо, което искаш.

— И тези подаръци в какво ще ме превърнат? Няколко думи ми идват на ум. Едната от тях е държанка.

— Кейт! — Трейс я хвана за раменете. — Какво говориш? — притисна я към себе си със сила и яд. — Знаеш, че никога не съм мислил за теб по този начин.

— Така ли? — потръпна тя сякаш от студ в горещата стая. — Все пак не желая да ми купуваш подаръци.

— Добре… — той тръгна към малката кухня. — Имаш ли някакви инструменти. Ще се опитам да я поправя. Не можем да спим в тази пещ.

Нещото, назрявало през последните седмици, избухна. Кейт заговори с тъжна подигравка.

— Ти си хирург, Трейс, а не монтьор на домакински уреди. А ако се страхуваш, че няма да се наспиш, можеш да спиш другаде.

— Кейт… — започна явно объркан той.

— Всъщност — прекъсна го тя, — защо не се върнеш в Сан Антонио? Ще отидеш до Аламо, ще се разходиш покрай реката. Ще оперираш някого.

— Така и ще направя! — Трейс грабна сакото си и тръгна към вратата.

— Трейс!

Той спря с ръка на дръжката.

— Не се връщай повече тук!

Но какво правеше? Защо беше тази лудост? Знаеше… Знаеше го от седмици. Не искаше повече отчаянието и безнадеждността да я обземат всеки път, когато оставаше сама.

— Кейт, скъпа, какво говориш? — Трейс пусна дръжката и се върна към нея. — Не е истина, нали?

— Истина е… — в този миг Кейт осъзна безпощадно ясно — обичаше го. Обичаше го безумно. Ако той си отидеше, това щеше да разбие сърцето й — всъщност то вече бе разбито. — Няма да бъда тук повече за теб, Трейс.

Той спря пред нея.

— Разбирам. Много краткотрайна беше тази прекрасна илюзия, нали, Кейт?

Тя понечи да отговори, но успя да издаде само едно „ох“. Трейс я привлече грубо към себе си и я целуна. Кратко и почти брутално. Пусна я така неочаквано, както я бе взел в прегръдката си и тръгна към отворената врата. Преди да излезе, я погледна за миг.

— Не мога да кажа, че съм изненадан. Не съм. Изненадващото е, че ще ми липсваш дяволски много.

Това признание беше съпроводено с трясъка на вратата.

— Трейс! — викът й беше пълен с болка. Но той не я чу. Кейт вече не означаваше нищо за него.

Колко време стоя така неподвижна, с поглед вперен във вратата? Не знаеше. Сякаш светът помръкна. Времето спря. Чувствата умряха. Остана само една страшна празнота, пълзяща все по-дълбоко и по-навътре в нея, готова да я погълне в бездънното си черно нищо.

Събуди се, потънала в потна горещина и изтощена. Ужасно я болеше главата. Не излезе целия ден. Когато някой позвъни следобед, отвори ядосана. Животът продължаваше своя ход, помисли си тъжно Кейт. Сигурно бе майка й.

— Госпожица Уорън? — мъжът пред вратата носеше униформа с името на известна цветарница, а в ръцете си държеше огромен букет. — Това е за вас.

— Благодаря! — Тя взе букета с чувството, че сцената се повтаря. Някога, много, много отдавна всичко това вече се беше случвало. Но този път беше сигурна — цветята не бяха от Трейс.

Напротив, сбърка. След като постави букета във вазата, точно както на Коледа, Кейт извади малката картичка от плика. На нея имаше само пет думи, написани с познатия почерк. Думи, които напълниха очите й със сълзи.

„Ожени се за мен, Кейт!“

Тя дълго ги гледа с невиждащи замъглени очи, докато на вратата не се позвъни отново. Избърса сълзите си и отвори.

— Може ли да вляза?

Пред нея стоеше Трейс. Облечен с тесни джинси и памучен летен пуловер, той беше най-привлекателният мъж, когото някога бе виждала. Буйната му коса бе разрошена, сякаш я бе сресал с пръсти. Под невероятните му зелени очи имаше тъмни кръгове. Няколко бръчици прорязваха челото му. Изглеждаше изморен и отчаян и Кейт беше готова да се хвърли в обятията му, ако отвратителната, леко цинична гримаса изчезнеше от лицето му. Но гримасата не изчезна и Кейт не се хвърли.

Тя се обърна и влезе мълчаливо в стаята, като остави вратата отворена. Цялата потрепери, когато чу затварянето й. Дали не си отиде? Не знаеше, но го усещаше, че бе наблизо. Сетивата й долавяха присъствието му. Кейт погледна малката картичка в ръката си. Това не му убегна.

— Е, съгласна ли си?

Не й трябваше време да мисли, знаеше какво ще отговори.

— Не, Трейс, няма да се омъжа за теб — впи нокти в дланта си. Не предполагаше, че е толкова трудно. Да знаеш какво да отговориш е едно, да го кажеш — съвсем друго.

— Няма ли поне да ме погледнеш, Кейт?

Като наложи на лицето си непроницаема маска, тя бавно се обърна към него. И веднага съжали — Трейс изглеждаше още по-ядосан и дори страшен.

— Защо? Заедно ни е добре — усмихна се с неприятна усмивка той. — Поне досега ни беше добре. Ти обичаш Кати. Допадаме си в леглото. Може и да потръгне… — пое дълбоко въздух и добави: — Дадох ти всичко, което можах, Кейт.

Тя се усмихна, имитирайки неговата усмивка.

— Не, Трейс, няма да потръгне. Преди месец, преди две седмици, може би преди три дни щях да отговоря „да“, без да се замисля.

— Тогава защо…

— Защото днес разбирам колко погрешно е всичко. Нима не виждаш? Причините, които изброи, не са достатъчни — тя преглътна с мъка буцата, заседнала на гърлото й. — Обичах те толкова много, исках те толкова много… И мислех, че ще ми стигне това, което ми предлагаш — усмихна се тъжно. — Сега виждам, че съм сбъркала. Искам всичко, Трейс. Ако не мога да го имам, тогава не искам нищо.