Лукиан
Разговори на боговете (6)

6
Хера и Зевс

ХЕРА

Този тук Иксион, Зевсе, за какъв човек го смяташ?

ЗЕВС

За честен човек и приятен сътрапезник, Херо. Та той не би живял с нас, ако беше недостоен за нашата трапеза.

ХЕРА

Но е недостоен, защото е безсрамник! Да не идва вече!

ЗЕВС

Че какво безсрамно е сторил? Мисля, трябва и аз да зная.

ХЕРА

Как иначе, тъй е… Все пак, срам ме е да го кажа, толкова голяма е дързостта му!

ЗЕВС

Но тъкмо затова още повече се налага да ми кажеш — защото е сторил нещо срамно. Да не би да е закачал някоя? Разбирам какво е това срамно нещо, което ти не би се осмелила да кажеш.

ХЕРА

Самата мене, не друга някоя, Зевсе, и то от дълго време. Първоначално не разбирах тази работа — защо тъй втренчено гледа към мене. А той въздиша, насълзява се. Да речем, пия и предам на Ганимед чашата, а той иска да пие от нея, същата, взема я, целува я, поднася я към очите си и пак гледа към мене. Започнах вече да разбирам, че това са любовни знаци. Дълго се срамувах да ти кажа и мислех, че той ще тури край на лудостта си. Но когато се осмели и да ми се обяснява, аз го оставих облян в сълзи и проснат на земята, затъкнах си ушите, та дори да не чуя безсрамните му молби, и дойдох да ти кажа. Сам прецени как ще го накажеш.

ЗЕВС

Ах, проклетникът! Мене ще измества, Херината любов ще търси! Толкова ли се е опил с нектар? Но ние сме виновни за това, прекомерно сме човеколюбиви, направихме хората дори свои сътрапезници. Значи, трябва да им се прости, ако, пиейки нашето питие и виждайки небесни красоти, каквито никога не са видели на земята, са пожелали да вкусят от тях, пленени от любов. А любовта е нещо тиранично, тя владее не само хората, но понякога и самите нас.

ХЕРА

За тебе тя е наистина господар, води те, както казват, за носа, ти я следваш, където те мъкне, лесно се превръщаш, на каквото ти каже, и изобщо ти си роб и играчка на любовта. Сега зная защо прощаваш на Иксион — защото и ти сам някога съблазни жена му, която ти роди син Пиритой.

ЗЕВС

Още ли помниш какво съм си играл, слизайки на земята? Но… знаеш ли какво мисля да правим с Иксион? Да не го наказваме и да не го отстраняваме от трапезата си: просташко е. А понеже е влюбен и, както казваш, плаче и непоносимо страда…

ХЕРА

Какво, Зевсе? Боя се да не би и ти да кажеш нещо срамно.

ЗЕВС

Съвсем не! Ще направим от облак един образ, подобен на самата тебе. Когато пирът свърши, и той, както обикновено, не може да заспи от любов, ще сложим този образ до него. Така той ще престане да страда, смятайки, че е постигнал желанието си.

ХЕРА

Стига! Да загине, задето желае каквото не му се пада!

ЗЕВС

Все пак постой, Херо! Какво ще ти стане от тази фалшификация, ако Иксион живее с облак?

ХЕРА

Да, но ще изглежда, че облакът съм аз, и поради приликата срамът ще падне върху мене.

ЗЕВС

Това са глупости. Нито облакът ще стане някога Хера, нито ти — облак. Само Иксион ще бъде измамен.

ХЕРА

Да, но всички хора са груби. Като слезе на земята, той може да се похвали и да разкаже на всички, че се е любил с Хера, че е замествал Зевс в леглото му. Може да каже, че аз съм се влюбила в него, а те ще му повярват, без да знаят, че е спал с облак.

ЗЕВС

Ако каже нещо такова, ще го хвърлим в ада, ще го вържем за едно колело, ще го въртим вечно заедно с него, и той ще търпи неспирни мъки, наказан не заради любовта си — в това няма нищо лошо, — а заради хвалбата си.