Лукиан
Разговори на боговете (19)

19
Афродита и Ерос

АФРОДИТА

Какво е това, Еросе? Ти събори всички други богове — Зевс, Посейдон, Аполон, Рея, мене — своята майка. Само от Атина се държиш настрана, за нея твоята факла не гори, няма стрели в колчана ти, а ти не си стрелец и не улучваш.

ЕРОС

Боя се от нея, майко. Страшна е, очите й бляскат, ужасно е мъжествена. Когато опна лъка и тръгна към нея, тя разтърсва качулка на шлема си, уплашва ме, аз захващам да треперя и лъкът се изплъзва от ръцете ми.

АФРОДИТА

Че Арес не беше ли по-страшен? И все пак ти го обезоръжи и победи.

ЕРОС

Да, но той сам ме допуска до себе си и ме вика, а Атина винаги ме гледа изпод вежди. Веднъж прелетях край нея с факла в ръка, а тя: „Ако доближиш, казва, кълна се в татко, ще те пробода с копието, ще те уловя за крака и ще те запратя в Тартара или ще те разкъсам с ръцете си…“ Много такива заплахи изрече. И гледа сърдито, а на гърдите си има един страшен образ с коси от змии, от който много ме е страх. Тя ме плаши с него и аз бягам, щом го видя.

АФРОДИТА

Значи, от Атина и от горгоната, казваш, те е страх, а не си се уплашил от мълнията на Зевс! Ами музите защо са неуязвими и стрелите ти не ги ловят? И те ли разтърсват качули и показват горгони?

ЕРОС

Тях аз уважавам, майко. Те са такива едни сериозни, винаги размишляват над нещо и се занимават с песни, че и аз често се застоявам при тях, пленен от техните мелодии.

АФРОДИТА

Остави и тях, щом са сериозни. Ами Артемида защо не нараняваш?

ЕРОС

Нея изобщо не мога да хвана, постоянно тича по планините. Освен това тя си има един свой Ерос, своя любов.

АФРОДИТА

Каква, детето ми?

ЕРОС

Ловът на елени и сърни. Гони ги, хваща ги или ги прострелва и изобщо с това се занимава. Но нейният брат, макар че и той е стрелец и далномерец^[1]…

АФРОДИТА

Зная, детето ми, него ти си улучвал много пъти.