Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Θεῶν Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
22
Пан и Хермес
ПАН
Здравей, татко Хермесе!
ХЕРМЕС
Здравей и ти. Но как тъй, аз — твой баща?
ПАН
Не си ли ти Хермес от Килена?
ХЕРМЕС
Да. Но как така си ми син?
ПАН
Незаконен съм, извънредно съм ти се родил.
ХЕРМЕС
Да, да, навярно когато някой козел е прелюбодействувал с коза. Та как ще си мой, като имаш рога, такъв нос, четинеста брада, раздвоени кози копита и опашка на задника си?
ПАН
С подобни подигравки, татко, ти излагаш на срам своя собствен син, а още повече себе си, че раждаш и произвеждаш такива деца. Аз нямам вина за това.
ХЕРМЕС
Коя е майка ти? Кога, без сам да зная, съм прелюбодействувал с коза?
ПАН
Не си прелюбодействувал с коза, ами спомни си, не изнасили ли някога в Аркадия едно благородно момиче? Какво си хапеш пръста, напъваш се и тъй дълбоко недоумяваш? Говоря за Икариевата Пенелопа.
ХЕРМЕС
Е, и какво й стана, че те роди подобен не на мене, а на козел?
ПАН
Ще ти кажа нейните думи. Когато ме изпрати в Аркадия, тя ми рече: „Сине, майка съм ти аз, спартанката Пенелопа, а твой баща, знай, е един бог, Хермес, син на Мая и на Зевс. От това, че си рогат и козлоног, не страдай. Когато баща ти се събра с мене, той се преобрази на козел, за да не го познаят, затова и ти излезе подобен на козел.“
ХЕРМЕС
Да, да, спомням си, че направих такова нещо. Значи, аз, който се гордея с хубостта си, аз, който съм още голобрад, ще се наричам твой баща и ще бъда за смях на всички с прекрасното си потомство?
ПАН
Но аз не те срамя, татко. Музикант съм и свиря много сладко на цафара. Дионис не може да прави нищо без мене, та затова ме направи свой другар и участник в дружината си, и аз водя неговия хор. А ако видиш колко стада имам край Тегея и по Партения, много ще се зарадваш. Освен това владея и цяла Аркадия. Неотдавна, като съюзник на атиняните[1], така се отличих при Маратон, че получих като отличие пещерата под Акропола. Ако идеш в Атина, ще разбереш колко голямо е там името Пан.
ХЕРМЕС
Кажи ми, женен ли си вече, Пане? Мисля, така те викат.
ПАН
Не, татко. Много съм влюбчив и не се задоволявам само с една.
ХЕРМЕС
Ще рече, налиташ на козите си?
ПАН
Ти се подиграваш, но аз се любя с Ехо, Питие и с всички Дионисови менади, и те много ме одобряват.
ХЕРМЕС
Знаеш ли, сине, коя е първата услуга, за която ще те моля?
ПАН
Заповядай, татко! Да чуем!
ХЕРМЕС
Ето що: приближи се и ме прегърни, но гледай да не ме наречеш „татко“ пред други.