Лукиан
Разговори на боговете (1)

1
Прометей и Зевс

ПРОМЕТЕЙ

Освободи ме, Зевсе! Вече страшно теглих.

ЗЕВС

Да те освободя, казваш? Та тебе трябваше да те оковат в още по-тежки вериги, да стоварят целия Кавказ на главата ти, а шестнайсет ястреба не само да късат черния ти дроб, ами и очите ти да изкълват, задето ни създаде такива същества като хората, открадна огъня и измайстори жените! А какво трябва да кажа за това, дето ме излъга при подялбата на месото, като ми подложи само кости, покрити с тлъстина, а по-хубавата част запази за себе си^[1]?

ПРОМЕТЕЙ

Значи, още не съм понесъл достатъчно наказание, като стоя толкова време пригвозден на Кавказ и храня орела с дроба си, да пукне макар!

ЗЕВС

То не е дори хилядната част от онова, което трябва да претеглиш.

ПРОМЕТЕЙ

Но ти не ще ме освободиш току-тъй. Аз, Зевсе, ще ти съобщя нещо много важно.

ЗЕВС

Искаш да ме изиграеш, Прометее.

ПРОМЕТЕЙ

И какво ще спечеля от това? Нали не ще забравиш къде е Кавказ, нито ще ти липсват окови, ако бъда заловен в някаква хитрина?

ЗЕВС

Кажи първо с каква важна за мене услуга ще ми се отплатиш.

ПРОМЕТЕЙ

Ако кажа къде отиваш сега, ще повярваш ли и на другите ми прорицания?

ЗЕВС

Разбира се, как не!

ПРОМЕТЕЙ

При Тетида, на любовна среща.

ЗЕВС

Това позна, а по-нататък? Изглежда, че ще кажеш нещо истинно.

ПРОМЕТЕЙ

Не се свързвай с тази нереида^[2], Зевсе! Ако тя забременее от тебе, детето ще направи с тебе същото, което направи ти^[3]…

ЗЕВС

Искаш да кажеш, че ще падна от власт?

ПРОМЕТЕЙ

Дано това не стане, Зевсе! Но с такова нещо поне те заплашва връзката с нея.

ЗЕВС

Тогава — много й здраве на Тетида! А тебе за отплата нека Хефест те освободи.