Лукиан
Разговори на боговете (4)

4
Зевс и Ганимед

ЗЕВС

Хайде, Ганимеде, стигнахме дето трябва, целуни ме, за да видиш, че вече нямам нито извит клюн, нито остри нокти, нито крила, както ти се виждах, когато ме вземаше за птица.

 

ГАНИМЕД

Човече, не беше ли орел преди миг, не се ли спусна и ме грабна отсред стадото ми? Как тъй изведнъж крилата ти изчезнаха и сега изглеждаш вече съвсем друг?

 

ЗЕВС

Не, момченце, пред тебе не е човек, нито орел. Аз съм царят на всички богове, но за удобство промених вида си.

 

ГАНИМЕД

Що думаш? Ти ли си онзи, Пан? Тогава защо нямаш свирка, нито рога, и краката ти не са космати?

 

ЗЕВС

Само него ли смяташ за бог?

 

ГАНИМЕД

Да. Принасяме му в жертва нескопен козел при пещерата, дето стои статуята му. А ти ми се виждаш като някой търговец на роби.

 

ЗЕВС

Кажи ми, не си ли чувал името на Зевс, не си ли виждал на Гаргар жертвеник на тоя, който праща дъжд, гръм и мълнии?

 

ГАНИМЕД

Значи, ти, драги, си онзи, дето наскоро изля върху ни силната градушка, дето казват, че живее на небето, дето вдига шум и на когото баща ми закла овен? Е добре, какво съм съгрешил, че ме отвлече, царю на боговете? А овцете ми — сигурно вълците ще ги разкъсат, като ги видят самички.

 

ЗЕВС

Още ли се грижиш за овцете, след като си вече безсмъртен и ще живееш тук заедно с нас?

 

ГАНИМЕД

Какво? Няма ли да ме върнеш днес на Ида?

 

ЗЕВС

Не! В такъв случай нямаше защо да се превръщам от бог в орел.

 

ГАНИМЕД

Но баща ми ще ме търси и като не ме намери, ще се разсърди, после ще ме набие, че съм оставил стадото.

 

ЗЕВС

Че къде ще те намери?

 

ГАНИМЕД

Не! Искам при татко! Ако ме заведеш, той ще ти заколи още един овен, откуп за мене, обещавам ти! Имаме един тригодишен, голям, той води стадото.

 

ЗЕВС

Колко просто и естествено е това момче! Та то е още дете! — Слушай, Ганимеде, остави всички тези работи, забрави ги — и стадото, и Ида! Оттук ти си вече жител на небето, можеш да сториш много и за баща си, и за бащинията си. Вместо сирене и мляко ще ядеш амброзия и ще пиеш нектар. От него ще наливаш и поднасяш и на нас. Но най-важното: ти ще бъдеш вече не човек, а безсмъртен, ще направя да се появи една много хубава, твоя звезда, и изобщо да бъдеш щастлив.

 

ГАНИМЕД

Ами ако поискам да си играя, кой ще играе с мене? На Ида бяхме много връстници.

 

ЗЕВС

И тук ще имаш другар в игрите, ей го на, Ерос, и много, много кокалчета. Само бъди бодър и весел и не мисли за долу.

 

ГАНИМЕД

За какво ли пък ще ви бъда потребен? И тук ли ще трябва да овчарувам?

 

ЗЕВС

Не, ще бъдеш виночерпец, ще отговаряш за нектара, ще прислужваш на пировете.

 

ГАНИМЕД

Това не е мъчно. Зная как се налива млякото и как се поднася чашата.

 

ЗЕВС

Ето, пак приказва за мляко и си мисли, че ще прислужва на хора! Това тук е небето и ние пием, както вече ти казах, нектар.

 

ГАНИМЕД

По-сладък ли е от млякото, Зевсе?

 

ЗЕВС

Ще разбереш след малко. Като вкусиш от него, не ще поискаш вече мляко.

 

ГАНИМЕД

А къде ще спя нощем? Заедно с моя другар Ерос ли?

 

ЗЕВС

Не. Отвлякох те, за да спим заедно.

 

ГАНИМЕД

Значи, сам не можеш, и ти е по-приятно да спиш с мене?

 

ЗЕВС

Да, с такъв хубавец, какъвто си ти, Ганимеде!

 

ГАНИМЕД

Каква полза има за твоя сън от хубостта ми?

 

ЗЕВС

Тя има някаква сладка прелест и го прави по-лек.

 

ГАНИМЕД

А пък баща ми се ядосваше, когато спеше с мене, и сутрин разказваше как не съм го оставил да спи: обръщал съм се, блъскал съм го и съм приказвал нещо насън. Затова най-често ме пращаше да спя при майка си. Ако си ме отвлякъл заради това, както казваш, свали ме отново на земята, инак ще ти омръзне да стоиш буден: ще те измъча с моите постоянни въртения.

 

ЗЕВС

Тъкмо това ще ми достави най-голяма наслада — да бъда буден заедно с тебе, да те прегръщам и целувам много пъти.

 

ГАНИМЕД

Сам ще видиш. Аз ще спя, пък ти ме целувай.

 

ЗЕВС

Ще видим тогава какво ще правим. — А сега отведи го, Хермесе, дай му да пийне от безсмъртието и го доведи да ни налива, като първо го научиш как трябва да подава чашата.