Лукиан
Разговори на боговете (18)

18
Хера и Зевс

ХЕРА

Аз бих се срамувала, Зевсе, ако имах такъв син^[1] — тъй женствен и пропаднал от пиянство, с женска превръзка на косата, постоянно сред беснеещи жени, по-изнежен и от самите тях, танцува под звуците на тимпани, флейти и кимвали — изобщо, подобен на всеки, но не и на тебе, на баща си.

ЗЕВС

И все пак той, с женската превръзка, той, по-изнеженият от жените, Херо, не само завладя Лидия, подчини жителите на Тмол и покори траките, но и потегли с тая своя женска войска срещу индийците, взе слоновете им, завладя земята им и отведе в плен царя им, който дръзна да му се противи. И всичко това той извърши с игри и танци, с бръшлянови тирсове^[2], пиян, както казваш ти, и бесен. Ако пък някой дръзна да го хули, да обижда неговите тайнства, той го наказа: върза с лозина виновника или накара майка му да го разкъса като сърне^[3]. Виждаш ли какви мъжествени, достойни за баща му дела? Ако в тях има игра и разпуснатост, не бива да му придиряме, особено като помислим какъв би бил в трезво състояние онзи, който в пияно върши това!

ХЕРА

Струва ми се, че ще възхвалиш и неговото откритие — лозата и виното, и то, макар че виждаш какво вършат пияните, как губят разсъдък, вършат престъпления и, изобщо, безумствуват от пиенето. Например Икарий, първият, комуто той даде лозовия стрък, бе убит с лопати от собствените си сътрапезници.

ЗЕВС

Това не значи нищо. Тия неща не ги прави нито виното, нито Дионис, а прекомерното пиене, наливането с чисто вино отвъд границата на приличното. Който пие с мярка, ще стане весел и по-приятен и не ще направи на никого от сътрапезниците си това, което изпатил Икарий. Но ти, Херо, изглежда, още ревнуваш и си спомняш за Семела^[4], щом осъждаш най-хубавия дар на Дионис.