Лукиан
Разговори на боговете (15)

15
Хермес и Аполон

ХЕРМЕС

Да бъде куц, да бъде прост ковач, Аполоне, и да е женен за най-хубавите богини, за Афродита и Харита!

АПОЛОН

Късмет, Хермесе! Но едно се чудя: как понасят любовта му, и особено когато го гледат окъпан в пот, приведен над огнището, а лицето му покрито със сажди! И все пак, макар и такъв, те го прегръщат, целуват, спят с него!

ХЕРМЕС

Това ядосва и самия мене, аз завиждам на Хефест. Носи дълги коси, Аполоне, свири на китара, гордей се с хубостта си, а аз — със стройността си и с лирата, но когато дойде време за сън, спим сами.

АПОЛОН

Аз съм изобщо нещастен в любовта. Две същества обичах безмерно, Дафна и Хиацинт. Дафна така ме мразеше, че предпочете да се превърне в дърво, отколкото да бъде моя, а Хиацинт загина от моя диск, и сега вместо тях имам… венци.

ХЕРМЕС

Аз пък веднъж с Афродита… но не бива да се хваля…

АПОЛОН

Зная, и, казват, тя родила от тебе Хермафродит. Но я ми кажи, ако случайно знаеш, как тъй Афродита не го ревнува от Харита, и Харита — от Афродита?

ХЕРМЕС

Защото Харита живее с него на Лемнос, Аполоне, а Афродита — на небето. Освен това тя е заета обикновено с Арес и е влюбена в него, та малко я е грижа за този ковач.

АПОЛОН

И смяташ ли, че Хефест знае това?

ХЕРМЕС

Знае, но какво би могъл да стори, като го гледа такъв силен младеж и войник? Затова си мълчи, но заплашва, че ще измайстори една мрежа, с която ще ги оплете и хване в леглото.

АПОЛОН

Не зная, но бих си пожелал да хванат мене с нея…