Лукиан
Разговори на боговете (17)

17
Аполон и Хермес

АПОЛОН

Защо се смееш, Хермесе?

ХЕРМЕС

Защото видях нещо много смешно, Аполоне.

АПОЛОН

Кажи тогава, да чуя, че и аз да се смея.

ХЕРМЕС

Афродита се любеше с Арес, а Хефест ги издебна и върза.

АПОЛОН

Как? Изглежда, че ще кажеш нещо интересно.

ХЕРМЕС

От дълго, мисля, той знаеше това и ги дебнеше. Прикрепи невидима мрежа около леглото и отиде на работа в ковачницата. После влиза Арес — тайно, както си мислеше, но Хелиос го съглежда и казва на Хефест. И когато легнаха в постелята и се заловиха за работа, попаднаха в капана — мрежата се сплита върху тях и Хефест се явява. Афродита — тя бе съвсем гола — се смути, като нямаше с какво да се закрие, а Арес отначало искаше да избяга и се надяваше, че ще разкъса мрежата, но после, като разбра, че е хванат здраво, удари на молба.

АПОЛОН

И какво, Хефест освободи ли ги?

ХЕРМЕС

Още не. Свика боговете и им показа прелюбодейците. А те, голи и двамата, свели очи, лежат вързани, червят се… Гледката ми се видя много приятна, само дето работата им не стигна до края…

АПОЛОН

Ами онзи, ковачът де, не се ли срамува да показва сам срама на брака си?

ХЕРМЕС

Вярвай бога, той стои край тях и се смее! Аз лично, ако трябва да кажа истината, завиждам на Арес, който не само обладаваше най-хубавата богиня, но дори беше вързан с нея.

АПОЛОН

Значи, при това условие ти би дал да те вържат?

ХЕРМЕС

А ти не би ли дал, Аполоне? Иди, хвърли един поглед. Ще ти се възхитя, ако не си пожелаеш подобно преживяване, след като ги видиш.