Лукиан
Разговори на боговете (5)

5
Хера и Зевс

ХЕРА

Зевсе, откакто грабна това момченце, фригийчето^[1], от Ида и го доведе тук, ти не ми обръщаш достатъчно внимание.

ЗЕВС

Че и от това ли просто и безобидно момче вече ревнуваш, Херо? Аз пък мислех, че мразиш само жените, които са имали връзка с мене.

ХЕРА

Наистина, това също не е хубаво и не прилича на тебе, който си господар на всички богове, да оставяш мене, законната си съпруга, и да слизаш на земята, за да мърсуваш, превърнат на злато, сатир или бик^[2]. Но те поне остават на земята, а това идейско момче ти, най-благородни от боговете, грабна и донесе тук, и сега то живее с нас, на главата ми, уж като виночерпец. Толкова ли ти липсваха виночерпци, отказаха ли Хеба и Хефест да прислужват? Но ти дори чашата не вземаш от него, без да го целунеш пред очите на всички, и тая целувка за тебе е по-сладка от нектара, затова, без да си жаден, тъй често искаш да пиеш. Понякога само вкусваш и даваш нему, а след като той пие, вземаш чашата и пиеш останалото в нея откъм оная страна, отдето е пило момчето и дето е докосвало устни, та хем да пиеш, хем да целуваш! Неотдавна ти, царят и бащата на всички, остави егидата и мълнията, па седна да играеш с него на кокалчета, без да мислиш, че си пуснал такава голяма брада! Виждам всичко това, та не мисли, че не зная!

ЗЕВС

Че какво страшно има, Херо, да пиеш и целуваш едно тъй хубаво момче, да се наслаждаваш едновременно и на целувката, и на нектара? Ако му позволя да те целуне, макар и само веднъж, няма вече да ме кориш, задето предпочитам целувката му пред нектара.

ХЕРА

Това са думи на мъжелюбец. Аз пък не съм полудяла дотам, че да поднеса устните си на този изнежен, тъй женствен фригиец.

ЗЕВС

Уважаема, не обиждай любимеца ми! Тоя женствен момък, този варварин, този мекушавец е по-приятен и по-желан за мене и от… Няма да кажа, за да не те ядосам още повече.

ХЕРА

Ако щеш, ожени се за него, все ми е едно. Все пак спомни си колко обиди ми нанасяш с тоя свой виночерпец.

ЗЕВС

Да, твоят син Хефест би трябвало да ни налива и да куцука, дошъл от огнището, още покрит със сажди, едва-що пуснал клещите, и от тези негови пръсти ние би трябвало да поемаме чашата, да го притегляме към себе си и да го целуваме — него, дето и ти, собствената му майка, не би целунала с удоволствие по-покритото с пепел лице! Това е по-приятно, нали? Той много по би приличал за виночерпец на пира на боговете, а Ганимед трябва да бъде изпратен отново долу, на Ида. Той е чист и розовопръст, умело поднася чашата и, което те опечалява най-много, неговата целувка е по-сладка от нектара.

ХЕРА

Сега, Зевсе, Хефест е и куц, и пръстите му са недостойни за твоята чаша, и е покрит със сажди, и ти прилошава, когато го гледаш, и всичко това е оттогава, откакто Ида отхрани този хубавокос момък. По-рано не виждаше тези неща: нито саждите, нито пещта ти пречеха да пиеш от неговата ръка.

ЗЕВС

Херо, ти измъчваш себе си, и това е всичко, а с ревността си разпалваш любовта ми към него. Ако ти е неприятно да поемаш чашата от едно хубаво момче, нека на тебе налива синът ти, а ти, Ганимеде, ще поднасяш чашата само на мене и при всяка чаша ще ме целуваш по два пъти — когато ми я поднасяш пълна и после, когато я поемаш от мене. — Какво е това? Плачеш? Не бой се! Ще пати онзи, който иска да те огорчава!