Лукиан
Разговори на боговете (10)

10
Хермес и Хелиос

ХЕРМЕС

Хелиосе, не излизай днес — тъй казва Зевс — нито утре, нито вдругиден, а си остани в къщи. През това време нека трае една-единствена дълга нощ. Затова нека Хорите разпрегнат конете, а ти угаси огъня и си почини по-дълго.

ХЕЛИОС

Ти идеш с неочаквана и странна вест, Хермесе. Дали не му се е сторило, че съм кривнал от пътя и съм карал извън определените граници, та ми се сърди и е решил да направи нощта три пъти по-дълга от деня?

ХЕРМЕС

Нищо подобно, и това не ще бъде завинаги. Просто на него сега му трябва нощта да стане по-дълга.

ХЕЛИОС

Но къде е той и откъде те праща да ми съобщиш това?

ХЕРМЕС

От Беотия, Хелиосе, от Амфитрионовата жена, с която се люби.

ХЕЛИОС

Е, че не му ли стига една нощ?

ХЕРМЕС

Съвсем не. От тази връзка трябва да се роди един велик и многопобеден бог; не е възможно да го издокара за една нощ.

ХЕЛИОС

Добре, нека го издокара, на добър час! Но такова нещо, Хермесе, не е ставало по времето на Кронос (тук сме само двамата): той никога не спеше отделно от Рея, нито оставяше небето, за да спи в Тива. Денят си беше ден, а нощта — нощ, според размера им, съобразен с годишните времена, нямаше странности и промени, нито пък той общуваше някога със смъртна жена. А сега заради една нещастна женица всичко трябва да се обърне наопаки, конете да изгубят подвижността си от бездействието и пътят да стане труден, останал три дена подред без движение, а бедните хора да живеят в мрак. Това ще спечелят от любовните приключения на Зевс: ще седят и ще чакат, докато онзи издокара в тази дълга тъмнина атлета, за когото говориш.

ХЕРМЕС

Мълчи, Хелиосе, да не си изпатиш заради тези думи! Аз пък ще ида при Селена и при Съня да съобщя и на тях каквото Зевс е заръчал: тя бавно да върви напред, а Сънят да не напуща хората, и те да не разберат, че нощта е станала толкова дълга.