Лукиан
Разговори на боговете (25)

25
Зевс и Хелиос

ЗЕВС

Какво стори, проклети титане^[1]? Унищожи всичко по земята, като повери колесницата си на едно глупаво момче^[2]! То изгори една част от земята, като се доближи до сами нея, а друга погуби от студ, като отдалечи от нея огъня, и изобщо не остана нищо неразбъркано и неразхвърляно! И ако аз не бях разбрал какво става и не бях го ударил с мълнията си, нямаше да остане и следа от хора. Такъв прекрасен кочияш и коняр ни изпрати!

ХЕЛИОС

Сгреших, Зевсе, но не се сърди, че съм се поддал на дългите молби на сина си. Отде можех да предполагам, че ще стане такава пакост?

ЗЕВС

Не знаеше ли каква точност изисква работата и че ако малко се кривне от пътя, всичко отива поврага? Не познаваше ли буйността на конете, как трябва да ги сдържаш с поводите? Малко да ги отпуснеш, и те веднага се разбесняват. Точно както понесоха и него: наляво, след миг надясно, в обратна посока, нагоре, надолу, изобщо — накъдето си щат, а той не знаеше какво да ги прави.

ХЕЛИОС

Знаех всички тези неща, затова дълго се противих и не му давах колата. Но когато почна да моли и плаче, а с него и майка му Климена, качих го на колесницата и му обясних как трябва да се стои, колко да отпуща, да се издига нагоре и да се спуска надолу, как да държи здраво юздите и да не дава воля на буйните коне. Казах му също колко голяма е опасността, ако не кара направо. А той — нали беше дете! — като се качи на такъв огромен огън и се наведе към безкрайната дълбина, се уплаши, което е естествено. Конете, като усетиха, че не ги карам аз, свърнаха от пътя, без да обръщат внимание на момъка, и направиха тая страхотия. А той, като пусна юздите, — мисля, от страх да не падне, — се хвана за перилата на колесницата. Но синът ми вече получи наказанието си, а на мене, Зевсе, ми стига тая скръб.

ЗЕВС

Стига ти, казваш, за такава дързост! Хайде, сега ти прощавам, но в бъдеще, ако извършиш подобно беззаконие или изпратиш подобен заместник, веднага ще разбереш колко по-огнена е моята мълния в сравнение с твоя огън! Та той нека бъде погребан от сестрите си при Еридан, дето падна от колесницата; нека сълзите им за него се превърнат в янтар, а самите те от скръб да станат на черни тополи. А ти поправи колесницата — окът й е счупен и едното й колело е разбито, — впрегни конете и потегляй. Но помни всичко това!