Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (2)

Предговор на редактора

Това произведение или по-скоро този сборник писма, който може би ще се стори прекалено обемист на читателите, съдържа всъщност само малка част от кореспонденцията, чиято извадка са тези писма. Натоварен да ги подредя от лицата, у които те се намираха, и чиито намерения да ги издадат ми бяха известни, аз поисках като възнаграждение за труда си само разрешението да отстраня всичко, което сметна за ненужно; и действително се опитах да запазя само писмата, сторили ми се важни — било за разбиране на събитията, било за развитието на образите. Ако към тази не особено сложна работа се прибави преглеждането на избраните писма — почти винаги в хронологичен ред — и съставените неголям брой кратки забележки, повечето от които имат за цел да покажат източниците на отделните цитати и да обяснят някои от съкращенията, които съм си позволил, то дотук се свежда цялото ми участие в създаването на това произведение. Моята задача не се простира по-далеч^[1].

Бях предложил по-съществени промени, повечето свързани с чистотата на езика и стила, в които ще откриете много грешки. Искаше ми се също така да ме упълномощят да съкратя някои по-дълги писма, отнасящи се до съвсем странични, несвързани помежду си факти. Това не бе прието и макар че сигурно не би допринесло кой знае колко за произведението, все пак би спомогнало да се избягнат някои недостатъци.

Възразиха ми, че искат да се публикуват самите писма, а не произведение, написано по тях; че би противоречило на автентичността и истината, ако осем или десет души, участвуващи в тази кореспонденция, са писали еднакво изискано. А когато обясних, че, напротив, няма нито едно лице, което да не е направило груби грешки и това неминуемо ще бъде подложено на критика, ми отговориха, че всеки разумен читател сигурно ще очаква да намери грешки в един сборник от писма на частни лица, след като грешки има дори и в публикуваните писма на многоуважавани автори, както и в писмата на някои академици, тъй като от тях няма нито един, който да не заслужава упрек. Тези доводи не ме убедиха и аз намерих, както и сега ми се струва, че те са по-лесни за формулиране, отколкото за разбиране. Но тъй като не аз бях авторът на тези писма, подчиних се. Само си запазих правото да възразя и да заявя, че аз съм на друго мнение, което и правя в момента.

Не би трябвало аз да изяснявам ползата от това произведение, тъй като мнението ми не бива и не може да влияе върху чуждото. Впрочем тези, на които, преди да започнат едно четиво, би им било приятно да узнаят за какво ще става дума, нека да продължат да четат моя предговор, а другите по-добре да преминат към самото произведение — за тях е достатъчно казаното дотук.

Мога да добавя, че макар да имам желание, както обясних вече, да публикувам тези писма, не лелея надеждата за успех. И нека това мое признание не бъде взето като притворна скромност на автор, защото със същата откровеност заявявам, че ако сборникът от писма не ми се бе сторил достоен да бъде представен на читателите, аз не бих се занимавал с него. Да се опитаме да обясним това явно противоречие.

Ценността на едно произведение се заключава в ползата от него или в неговата развлекателна стойност, та дори и в двете заедно, ако ги притежава; но успехът невинаги доказва ценността, той се обосновава, повече на избора на сюжет, отколкото на изложението, на съвкупността от нещата, за които става дума, отколкото на начина, по който те са отразени. Ето защо в този сборник, съдържащ, както показва заглавието му, писмата на определен кръг частни лица, се сблъскват толкова разнообразни интереси, че интересът на читателя отслабва. Освен това почти всички чувства, описани в него, са престорени или прикрити и могат да събудят само любопитство, а то винаги е по-слабо от интереса, предизвикан от истинското чувство, което много повече подтиква към снизхождение и не оставя да се забележат грешките в подробностите, пречещи на удоволствието от прочетеното.

Тези недостатъци, може би се изкупват отчасти с едно достойнство, свойствено на произведението поради същността му — разнообразието на стила, качество, което един писател рядко постига, но което тук е налице от само себе си и благодарение на него е избягната поне скуката от еднообразието. Мнозина може би ще оценят новите или малко известни наблюдения, направени в различните писма. В това именно, смятам, се заключава удоволствието, което може да се изпита от тях, дори ако бъдат разгледани с най-голяма благосклонност.

Ползата от това произведение може би дори ще бъде още по-оспорвана, но тя, струва ми се, е лесно доказуема. Смятам, че като се изобличат средствата, с които си служат злите хора, за да покварят добрите, тези писма ще допринесат нещо за чистотата на нравите. В тях ще се намерят също доказателството и потвърждението на две много важни истини, които, може да се каже, са били оставени в пълно забвение, ако съдим по това колко рядко се срещат в живота. Първата истина е, че всяка жена, която приема приятелството на безнравствен мъж, завършва като негова жертва; втората — че всяка майка, която оставя дъщеря си да се доверява на друга жена, а не на нея, постъпва непредпазливо. Младите хора и от двата пола също биха могли да узнаят от тази книга, че приятелството с безнравствените хора, които така лесно им засвидетелствуват добри чувства, е опасна клопка, еднакво съдбоносна и за щастието, и за добродетелта им. Но злото винаги е така близо до доброто, че аз се страхувам; и затова не препоръчвам на младежите тази книга; и, струва ми се дори, по-добре е да стои далеч от подобни произведения. Една истински добра, умна и разсъдлива майка определи най-добре времето, когато тази книга няма да бъде опасна и ще стане полезна; тя ми каза: „След като прочетох всичките писма, мисля, че ще помогна на дъщеря си, ако й ги дам в деня на сватбата й.“ Ако всички майки мислят така, ще бъда безкрайно доволен, че съм публикувал тази книга.

Но въпреки това ласкателно предположение този сборник писма, струва ми се, ще се понрави на малко хора. Порочните мъже и жени ще предпочетат да оклеветят това произведение, което може да ги очерни; и, тъй като не им липсва сръчност, може би ще привлекат на своя страна строгите моралисти, възмутени от картината на грозните нрави, изобразени в него.

Тъй наречените свободомислещи не биха могли да съчувствуват на една набожна жена, която за тях ще бъде благочестива глупачка, а набожните ще възнегодуват, като видят, че добродетелта не се е защитила, и ще се възмутят от безсилието на религията.

От друга страна, хората с изящен вкус ще бъдат отблъснати от прекалено простия стил, от неправилните изрази в тези писма, тъй като повечето читатели, убедени, че всичко напечатано е плод на писателски труд, ще сметнат, че откриват в тези писма маниерниченето на един автор, който се крие зад героите си, говорещи всъщност от негово име.

И най-сетне може би всички единодушно ще кажат, че всяко нещо тежи на мястото си и ако обикновено прекалено гладкият стил на писателите лишава от естествената им простота писмата на отделните хора, то небрежността, поради която самите те допускат истински грешки, ги прави невъзможни за четене, когато се появяват отпечатани.

Признавам искрено, че всички тези упреци могат да бъдат напълно обосновани. Мисля също, че бих могъл да им отговоря в рамките на един предговор. Но щом е необходимо да се обяснява всичко, това означава, че произведението не казва нищо, а ако смятам, че е така, би трябвало да унищожа и предисловието, и книгата.