Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (161)

Писмо CLVIII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

(Предадено при събуждането й)

 

„Е, маркизо, как се чувствувате след насладите от последната нощ? Не сте ли малко уморена? Съгласете се, Дансьони е очарователен! Това момче прави просто чудеса! Не сте очаквали подобно нещо, нали? От мен да мине, ще бъда справедлив — заслужаваше си да ме пожертвувате за такъв съперник! Какви великолепни качества наистина! И най-вече любов, постоянство, деликатност! Ах, ако можеше някога да ви обикне, както обича своята Сесил… тогава би било излишно да се страхувате от съперници — той ви го доказа тази нощ. Някоя кокетка би могла да ви го отнеме за момент; младият човек не е способен да се откаже от съблазнителните предизвикателства, но само една дума на любимата е достатъчна, както виждате, да се разсее заблудата на чувствата; с други думи, за пълното щастие ви липсва само едно — да бъдете любима.

Разбира се, вие не се самозалъгвате по този въпрос; достатъчно умна сте, за да не се страхувам за вас. И все пак нашето приятелство, толкова искрено от моя страна, колкото и признателно от ваша, ме подтикна да ви подложа на изпитанието от миналата нощ; постарах се, усилията ми се увенчаха с успех; нямаше нищо по-лесно от това.

И наистина какво се искаше от мен? Една не особено голяма жертва и мъничко хитрост. Съгласих се да разделя с младия човек благоволенията на неговата любима. Но в края на краищата той имаше толкова право на тях, колкото и аз, а на мен ми беше съвсем безразлично. Разбира се, аз продиктувах писмото, което младата личност му написа, но само за да спечелим време, което използувахме много по-добре. Моето писмо не беше нищо особено, почти нищо! Няколко приятелски размишления, за да подпомогна неопитния любовник в неговия избор, но, между нас казано, те бяха съвсем безполезни. Длъжен съм да призная истината — той нито за минута не се поколеба.

И е така чистосърдечен, че смята да се яви днес при вас и да ви разкаже всичко. Уверен съм, че разказът му ще ви достави огромно удоволствие. Той ще ви каже: «Четете в моето сърце!» Така ми писа и както виждате, всичко ще се оправи. Надявам се, четейки в сърцето му това, за което ви моли, да прочетете също така, че и младите любовници са опасни; и още нещо — по-добре да бъда ваш приятел, отколкото ваш враг.

Прощавайте, маркизо, до първата ни среща.

Париж, 6 декември 17…“