Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (134)

Писмо CXXXI

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Чудесно, виконте, този път съм по-доволна от вас. Но сега да си поговорим приятелски; ще ви убедя, мисля, че както за вас, така и за мен помирението, което толкова желаете, ще бъде истинска лудост.

Не сте ли разбрали досега, че удоволствието, което действително е единствената подбуда за събирането на двата пола, все пак не е достатъчно да създаде истинска връзка между тях. И дори да е предшествувано от желание, което сближава, след него идва пресищането, което отблъсква? Това е природен закон и само любовта може да го наруши; а нима любовта идва, когато пожелаем? И все пак тя винаги е необходима; и би било крайно неприятно, ако хората не са установили, че е достатъчно да има любов от едната страна. В такъв случай мъчнотията се намалява наполовина, и то без особени загуби — единият се радва на щастието да обича, другият на щастието, че го харесват, разбира се, малко по-слабо щастие, към което обаче аз прибавям удоволствието от измяната; така се получава равновесие и всичко е наред.

Но кажете ми, виконте, кой от нас двамата ще си даде труд да изменя на другия? Нали знаете историята за двамата мошеници, които разбрали измамата си по време на играта: «Нищо няма да излезе — казали те, — по-добре да приемем равен резултат.» И се отказали да играят. Повярвайте ми, да последваме този благоразумен пример и да не си губим времето заедно, след като можем да го използуваме поотделно.

За да ви докажа, че в случая се ръководя много повече от вашия интерес, отколкото от моя, и не действувам така нито от раздразнение, нито от каприз, не ви отказвам уговорената помежду ни награда — прекрасно разбирам, че за една-единствена вечер ние ще бъдем много доволни един от друг, ще я изживеем красиво, убедена съм в това, и дори ще ни бъде мъчно, когато свърши. Но не бива да забравяме — съжалението е необходимо за щастието, и колкото и сладостна да бъде нашата илюзия, не бива да й се поддаваме, защото тя не може да трае дълго.

Както виждате, изпълнявам обещанието си, преди дори вие да сте изпълнили напълно вашето, защото аз трябваше да получа след падението първото писмо на божествената светица; но било защото държите на него, или защото сте забравили условията на нашата сделка, която може би ви интересува по-малко, отколкото мен, аз не съм получила нищо, абсолютно нищо досега. При това или аз греша, или нежната светица пише много писма — защото какво би могла да прави, когато е сама? Навярно не й достига ум да се развлича! Ето защо бих могла, ако искам да ви упрекна мъничко; но отминавам мълчаливо всичко, за да изкупя лекото раздразнение, което може би е проличало в последното ми писмо.

Сега, виконте, ми остава, само да ви отправя една молба, която се отнася по-скоро до вас, отколкото до мен — да отложим за малко мига, желан може би повече от мен, отколкото от вас до моето завръщане в Париж. От една страна, тук няма да имаме необходимата свобода, а, от друга, има известна опасност за мен, тъй като малко ревност може да привърже още по-силно досадния Белрош, макар, както се казва, щастието му сега за сега да виси на косъм. Едва му достигат сили да ме обича, тъй като аз влагам колкото лукавство, толкова и предпазливост в ласките, с които го пресищам. Но нали разбирате, в същото време той би могъл да сметне, че го принасям в жертва заради вас! Взаимната изневяра ще възвърне очарованието с още по-голяма сила.

Знаете ли, понякога съжалявам, че сме принудени да прибягваме към такива средства! На времето, когато се обичахме, защото, мисля, това наистина беше любов, аз бях щастлива! А вие, виконте!… Но защо да копнеем пак за щастие, което не можем да върнем? Не, каквото и да приказвате, невъзможно е да се върне! Преди всичко аз бих поискала жертви, каквито вие сигурно не бихте могли и не бихте пожелали да ми принесете, и аз може би не ги заслужавам. И после, как да ви задържа? О, не, не! Не искам дори да мисля за това и въпреки удоволствието, което изпитвам, докато ви пиша, предпочитам да ви изоставя внезапно.

Довиждане, виконте.

Замъкът… 6 ноември 17…“