Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (159)

Писмо CLVI

Сесил дьо Воланж до кавалера Дансьони

(Приложено към предишното)

 

„Как стана така, скъпи приятелю, че вече не ви виждам, след като никога не съм преставала да го желая? Или вие не копнеете за нашите срещи като мен? Ах, колко съм тъжна! По-тъжна, отколкото когато ни бяха разделили! Сега вие ми причинявате мъката, която по-рано ми причиняваха други, и от това ми става още по-болно.

От няколко дни мама почти не се прибира в къщи, както знаете, и аз се надявах, че ще се опитате да се възползувате от това. Но вие дори не се сещате за мен! Колко съм нещастна! А толкова пъти сте ми повтаряли, че от двама ни аз обичам по-малко. Знаех си, че е точно обратното, и сега имам доказателства за това. Ако бяхте дошли да ме видите, щяхте да ме намерите, защото аз не съм като вас, мисля само как да бъдем заедно. Не заслужавате да ви кажа нито дума колко съм се измъчила да направя нещо за вас, но аз толкова ви обичам и тъй силно желая да ви видя, че не мога да се въздържа да не ви го кажа. После ще разбера дали ме обичате наистина!

Успях да подкупя портиера, който ми обеща да ви оставя да влизате, сякаш не ви е видял. Можем да му се доверим, той е честен човек. Трябва да се пазите само някой да не ви види, това е лесно, стига да идвате вечер, когато няма от какво да се страхуваме. Откакто мама излиза всеки ден, тя си ляга винаги в единадесет часа, ще имаме достатъчно време.

Ако искате да идвате при мен, вместо да чукате на вратата, чукнете на прозореца на портиера — той каза, че веднага ще ви отвори. Ще намерите много лесно малката стълба, ще оставя вратата си полуотворена, за да се процежда светлина. Внимавайте да не вдигате шум, особено като минавате край малката врата на мама. За камериерката не се тревожете; тя ми обеща да не се събужда; какво добро момиче! Ще си отидете по същия начин. Да видим ще дойдете ли!

Боже мой, защо, докато ви пиша, сърцето ми бие тъй силно? Дали ще ме сполети нещастие, или надеждата да ви видя ме вълнува така! Усещам, че никога не съм желала тъй много да ви го кажа. Елате, скъпи приятелю, за да мога да си повторя сто пъти, че ви обичам, обожавам и никога няма да обичам другиго, освен вас!

Успях да кажа на господин дьо Валмон, че трябва да му съобщя нещо; той е добър приятел, сигурно ще дойде утре; тогава ще го помоля да ви даде веднага писмото ми. Ще ви чакам утре вечер; и трябва непременно да дойдете, ако не искате вашата Сесил да бъде много нещастна.

Довиждане, скъпи приятелю, целувам ви от цялото си сърце.

Париж, 4 декември 17… вечерта“