Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (109)

Писмо CVI

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Великолепно, виконте, обичам ви безумно за последния ви подвиг! След първото ви писмо, можеше да се очаква второто — така че никак не се учудих; докато вие, горд с успехите си, се поздравявахте, искахте наградата си и ме питахте готова ли съм да ви я дам, аз много добре виждах, че няма защо да бързам. Да, честна дума, четейки вашия изумителен разказ за неясната сцена, която «толкова ви развълнувала», и виждайки вашата въздържаност, достойна за най-добрите рицарски времена, неколкократно си повторих: «Ето една загубена кауза.»

И не би могло да бъде иначе. Какво искате да направи една нещастна жена, която се предлага, а не я вземат? Боже мой, в подобни случаи трябва да спасяваме поне честта; точно това е направила и нашата президентша. Мога да ви кажа за себе си, че виждайки резултата от нейните действия, смятам да се възползувам от опита й при първия случай, който ми се представи; давам дума обаче, че ако този, за когото бих се престарала толкова, не се възползува по-добре от вас от обстоятелствата, той ще трябва завинаги да се откаже от мен.

И ето ви сега с празни ръце при две жени, едната, от които вече е преживяла великото удоволствие, а другата само е мечтала за това! Право да ви кажа, дори да ме обвините в хвалба и да кажете, че е лесно да се правят пророчества след събитието, мога да ви се закълна — точно това очаквах! Вие не проявявате необходимия талант във вашето изкуство — вършите само това, което сте научили, без сам да влагате творчество! Щом излезете от обикновените рамки и се отклоните от утъпкания път, ставате безпомощен като ученик. Детинщина от едната страна, нов пристъп на лицемерна добродетел от другата, неща, които не се срещат всеки ден, са достатъчни, за да ви смутят и вие вече не можете нито да ги предотвратите, нито да ги отстраните. Ах, виконте, виконте, покрай вас ще започна да съдя мъжете не по успехите им и скоро ще трябва да кажа за вас: «Добре се справяхте на времето.» Правите глупост след глупост, а после се обръщате за съвет към мен. Сякаш нямам друга работа, освен да ви оправям. Наистина ще трябва може би добре да се потрудя.

Както и да е, в едната от двете ви авантюри нямам пръст, затова не се меся. За другата, понеже все пак сте се постарали да ми се харесате, ще направя нещо.

Прилагам едно писмо към вашето — първо го прочетете, а после го предайте на малката Воланж; то е достатъчно да я върне в обятията ви, но, моля ви, погрижете се малко за това дете и нека с общи усилия да доведем до отчаяние майката и Жеркур. Не се страхувайте от увеличените дози. Убедена съм, че младата личност няма да се стресне от тях; а след като веднъж осъществим замислите си спрямо нея, да се справя както може.

Тя вече съвсем не ме интересува. По едно време ми беше хрумнало да я направя поне второстепенна интригантка, за да ме дублира, но виждам, че материалът не е подходящ; тя притежава простодушие, което не се е оправило дори от вашето лекарство, след като то би трябвало да окаже желаното въздействие. Според мен това е най-опасната болест за една жена. Тя показва преди всичко слабохарактерност, която почти винаги е неизлечима и противоречи на всичко, ето защо, докато ние ще се мъчим да обработим тази девойка и да я включим в големите игри, всъщност само ще направим от нея леснодостъпна жена. Според мен няма нищо по-глупаво от тъпото лекомислие да се отдаваш, без да знаеш как и защо, единствено понеже те нападат, а ти не умееш да се защищаваш. Този вид жени са само инструменти за удоволствие.

Ще ми възразите, че от нея всъщност се иска само това и то е достатъчно за нашите планове. Така да е! Да не забравяме обаче, че при подобни машини скоро всичко живо ще разбере кои са пружините и двигателите; ето защо, за да си послужим с тази безопасно, трябва да побързаме, да спрем навреме, а после да я счупим. Няма да ни липсват възможности да се отървем от нея и Жеркур ще накара да я затворят, когато пожелаем. Действително, щом разбере как е изигран и това стане публично достояние, какво ни интересува дали си отмъщава, или не, след като сам не може да се утеши. Това, което аз казвам за съпруга, вие сигурно го мислите за майката; значи, си е струвало труда.

Спрях се на това решение като на най-правилно, ето защо подтиквам младата особа към много по-бързо темпо, както ще видите от писмото ми; много важно е да не оставите у нея нещо, което би могло да ни изложи; моля ви, бъдете много внимателен. След като вземете предпазни мерки, аз се наемам с моралната страна на въпроса, а по-нататък вие се оправяйте. Ако впоследствие все пак установим, че простодушието се поправя, винаги ще имаме време да променим плана си. Малко по-рано или по-късно, няма значение, във всеки случай трудът ни няма да отиде на вятъра.

А нали знаете, имаше опасност моите усилия да отидат на вятъра и звездата на Жеркур едва не се оказа по-силна от моята предвидливост. Нали госпожа дьо Воланж прояви в един момент майчинска слабост? Нали беше готова да даде дъщеря си на Дансьони? На това се е дължало нежното й внимание, което вие сте забелязали на другия ден. И пак вие щяхте да станете причина за този прекрасен завършек! За щастие нежната майка ми писа и, надявам се, моят отговор ще я отрезви. Писах й толкова подробно за добродетелта и главно така я поласках, че сигурно ще ми повярва.

Много ме е яд, нямах време да ви изпратя препис от писмото си, за да се убедите и вие в строгата ми нравственост. Щяхте да видите колко презирам извратените жени, които имат любовници! Колко лесно е да бъдеш суров на думи! Това вреди само на другите и никак не ни смущава… Пък и не ми е неизвестно, че добрата дама на млади години също е имала някои дребни слабости, та нямах нищо против тя да се почувствува малко унизена, макар и пред собствената си съвест. Това ме възнаграждава до известна степен за похвалите, които й отправих против собствената си съвест. Така мисълта за злото, което причинявам на Жеркур, ми даде сили в същото писмо да кажа хубави неща за него.

Довиждане, виконте, одобрявам много вашето решение да останете още известно време там, където сте. Нямам възможност да ускоря вашето напредване, но ви съветвам да се развличате с нашата обща повереница. Колкото до мен, въпреки любезните цитати сам виждате, трябва още да се чака; и, съгласете се, не по моя вина.

Париж, 4 октомври 17…“