Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (139)

Писмо CXXXVI

Президентшата дьо Турвел до виконт дьо Валмон

 

„Господине, навярно след това, което се случи вчера, не очаквате вече да ви приема в дома си, а може би всъщност и не го желаете! Пиша ви не толкова, за да ви помоля да не идвате вече, колкото да си поискам отново писмата, които изобщо не би трябвало да пиша, и които дори да ви са се стрували известно време интересни като доказателство за породеното от вас заслепление, сигурно са ви безразлични сега, когато това заслепление се е разпръснало и те изразяват само едно потъпкано от вас чувство.

Съгласна съм, признавам, сгреших, като проявих доверие към вас, след като толкова жени преди мен са станали ваши жертви; за това обвинявам само себе си, но мислех поне, че не съм заслужила да ме излагате на презрение и обида. Надявах се, жертвувайки всичко и загубвайки заради вас единствен правото да бъда уважавана и сама да се уважавам, поне вие да не ме осъждате по-строго, отколкото би ме осъдило обществото, което все още прави огромна разлика между жената, прегрешила от слабост, и жената, грешна поради поквара. Затова споменавам тук само постъпките, за които всички винаги са ви укорявали. За простъпките ви в любовта не казвам нищо. Вашето сърце не би разбрало моето. Сбогом, господине.

Париж, 15 ноември 17…“