Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 83 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2014)

За повече информация на тема „Лични финанси“ — kadebg.com

 

Издание:

Рая Христова, kadebg.com

 

Корица: Ивелина Кирилова, sneizy.com

Технически редакции: Петър Енчев

 

Декември 2011 — версия 1

Юни 2012 — версия 2

Април 2014 — версия 3 (настояща)

 

Всички права запазени.

 

 

За повече информация на тема „Лични финанси“ — kadebg.com

 

 

Издание:

Рая Христова, kadebg.com

 

Корица: Ивелина Кирилова, sneizy.com

Технически редакции: Петър Енчев

 

Декември 2011 — версия 1

Юни 2012 — версия 2 (настояща)

 

Всички права запазени.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Диан Жон

Бонус: Допълнителен доход от нулата — как го направих аз

Най-често основен източник на доход е заплатата. Но ако не можем да си намерим работа или искаме по-висок доход? Тогава няма друг вариант, освен сами да създадем източник на доход — по възможност БЕЗ да влагаме пари в това. Ето как го направих аз.

Вижте и поредицата „Как да изкарам повече пари с допълнителен доход“, написана стъпка по стъпка! kadebg.com/dopylnitelen-dohod

1. НЕВОЛЯТА

В края на четвърти курс останах без работа. Можех да започна да си търся нова работа, но ми трябваше време да осмисля нещата и да разбера какво точно искам. От друга страна, предстоеше ми завършване — тоест, тичане по академични справки, писане на дипломна работа и защита. Дори и да исках, щеше да ми е много трудно да върша всичко това и допълнително да чета обяви за работа, да ходя по интервюта, да се адаптирам на ново място… Затова реших, че няма веднага да си търся работа.

Да, но имах нужда от някаква минимална сума, докато завърша и започна да търся работа. Родителите ми можеха да ми помагат малко, само че техните възможности не бяха безкрайни, а и не исках да разчитам изцяло на тях. Затова реших да си направя една обща сметка на разходите:

● квартира: 100 лв.;

● консумативи: 30 лв.;

● храна и дневни: 150 лв. (30 × 5 лв.);

● други: 20 лв.

Тоест, трябваха ми поне 300 лв., за да мога горе-долу да свързвам двата края. Знаех, че няма да е лесно, но в случая приоритетите ми бяха да завърша и да си намеря хубава работа, а не просто някаква работа. Освен това, това нямаше да е завинаги — трябваха ми няколко месеца, докато завърша. За щастие имах и малко пари от последната си заплата, докато измисля как да си осигуря малък, но достатъчен приход.

2. ВАРИАНТИТЕ

Вариантите ми за изкарване на пари, и то сравнително бързо, не бяха много.

Можех да се хвана на работа за 4 часа, но това щеше да ми отнеме половината ден и вероятно щяха да получавам 150–200 лв., които нямаше да ми стигат. Отделно възможностите за работа на 4 часа не бяха толкова много… или достатъчно близо, а градът беше голям. Това остана като краен вариант.

Друг вариант беше надомна работа. Започнах да разглеждам варианти за надомна работа, но се оказа… че са измама. Искаха се начални такси от порядъка на 100–200 лв. и изобщо звучаха твърде съмнително. Ето че и надомната работа отпадна като вариант.

Мислих и за почасова работа — добре, но как? Основният тип такава работа беше гледане на деца, раздаване на листовки или промоутър. Нито една не ми харесваше. Оставаше варианта за временен персонал към някой от големите магазини — но там пък не се знаеше кога колко часа ще имам и съответно колко пари ще взема. Понеже и тази работа не ми допадна, отхвърлих и нея.

Като се замислих, излезе, че май нито една работа не ми харесва. Исках хем да работя почасово, хем да получавам достатъчно, хем да работя нещо, което ми допада и да ми дава гъвкав график. Може би исках прекалено много?

3. НОВИЯТ ПОГЛЕД

Тогава ми хрумна, че гледам на нещата от обратната страна. Дотогава си мислех какво мога да правя, като се съобразявах с дадените възможности. Например, възможностите бяха работа на 4 часа, почасова или надомна работа — при това с определени условия, които не ми харесваха. Аз исках нещо, което го няма — или поне не ми се предлага наготово. Вместо да се откажа, реших да си го създам.

Оттук дойде и новият поглед върху нещата. Хрумна ми, че можех да давам частни уроци по английски език — това беше работа, която определено би ми харесала. Освен това, щях да мога да избирам с кого и кога да работя, а и нямах минимален или максимален брой часове работа, наложени ми от някой друг. Всичко това беше супер. Сега трябваше да направя така, че да получа това, което искам.

4. ПРОБЛЕМЪТ

Всъщност проблемът не беше един, а няколко:

● нямах учебници;

● нямах диплома;

● нямах опит;

● нямах ученици;

● цената.

Започнах да мисля за тях един по един.

Нямах учебници. Започнах оттук, защото това беше най-лесно за решаване. Освен това учебниците бяха много важна част от тази работа (или поне така си мислех тогава). Те щяха да ме водят — понеже нямах опит, щеше да ми е много трудно да измислям своя система на кое след кое се учи.

Нямах опит. Това не беше проблем за мен, защото някак си вътрешно знаех, че ще се справя. Знаех езика много добре и знаех, че мога да го обясня добре. Но липсата на какъвто и да е опит щеше да е проблем при намиране на учениците, освен ако не исках да излъжа. А аз не исках.

Нямах диплома. Това отново не беше проблем за мен, но можеше да се окаже проблем в очите на потенциалните клиенти, особено в комбинация с липсата на опит. При толкова много преподаватели с диплом, при толкова много школи, кой щеше да се занимава с мен?

Нямах ученици. Това беше главният въпрос за мен. Без опит и без диплома, във време, където наляво и надясно се преподаваше английски, можех ли да си намеря ученици? И ако да, как?

Цената. Друг голям проблем беше цената. От обяви и познати на познати знаех, че студенти бяха готови да преподават срещу три лева на час. Учителки с по 20 години стаж даваха цена от 5 лв. на час. Аз нямах никакво желание да работя за толкова — а и да имах, нямаше да си струва. За мен идеалната цена беше 15 лв. на час или 3 пъти над минималната в момента. (Можех да отстъпя до 10 лв. на час, но по-надолу — абсурд!) Дори да успеех да намеря желаещи да работят с мен, колко от тях щяха да са готови да платят тази цена?

5. РЕШЕНИЕТО

И така, започнах да решавам нещата едно по едно.

Учебниците успях да намеря — проблемът при мен беше, че търсех един определен учебник. В крайна сметка намерих този, който исках — 3 учебника + 2 тетрадки от серията — взех ги на старо за смешната сума от 40 лв. Понеже учебникът беше много добър, го изтъквах като предимство.

Липсата на диплома и опит успях да преборя благодарение на това, че поначало вярвах в себе си. В един момент изпитвах страх от новото, страх от риска, но някак си просто знаех, че ще се справя. Затова не се отказах и рискувах, а накрая повечето „проблеми“ отпаднаха сами. Липсата на диплома например се оказа, че не е проблем.

Всъщност повечето хора, които ми се обаждаха, изобщо не питаха за това. Понякога питаха при лична среща, но явно разбираха, че това не е толкова важно. Липсата на опит също не беше такъв проблем. Отново повечето хора не ме питаха за това. Ако някой се усъмнеше дали ще се справя (особено родител), им казвах да останат с нас по време на урока. А в самия процес на обучение това явно наистина не беше от значение — хората харесваха как работя и как обяснявам.

Учениците си намирах трудно, особено в началото. Мина може би месец, преди да взема парите от първия си урок. След това бързо станаха двама, после трима, после петима — две деца се записаха наведнъж. Малко след това обаче едно момче се отказа, а една млада дама беше доста нередовна в уроците си, та ги броях за трима. Но как успях да увелича учениците си от 0 до 5? С упоритост, постоянство и търпение.

Първо обикалях от врата на врата в района, в който живеех. Напечатах листовки и обяви и ги раздавах на познати, лепях ги по вратите. После пуснах и обяви в интернет — оттам всъщност дойдоха първите ми ученици. Първите ми уроци бяха далечко от моя район — пътувах по около час в едната посока. Но понеже трябваше да мога спокойно да казвам, че работя с някого, и понеже по време на пътя можех да чета, не ми пречеше толкова. Все пак беше някакво начало.

Цената като проблем се реши от само себе си. В обявите си пишех цената и който смяташе, че е висока, просто не се обаждаше. Понякога се обаждаха хора, които питаха или се пазаряха за цената — някои дори ми се караха как може да взимам толкова пари. :) „Многото пари“ бяха 15 лв. на час за по-отдалечените райони и 10 лв. на час за по-близките. Всеки си прави сметката, нали така?

6. ПОЛЗИТЕ ОТ ЦЯЛАТА РАБОТА

Създаването на допълнителен доход от нулата имаше много ползи за мен — далеч не само финансови. Например:

● с 3 ученика и уроци два пъти седмично получавах средно 60 лв. на седмица, или около 240 лв. месечно. В един момент успявах да получавам и повече, но дори 240 лв. доход беше приемлив за 10-на часа работа на седмица (слагам и пътя).

● разбрах колко трудно е да създадеш доход, различен от заплатата. Крайният потребител внимава за какво дава парите си.

● научих се как да преговарям, като защитавам интересите си. В някои случаи, не знам защо, ми идеше да приема всякакви условия, само и само да имам ученик — а основната цел (изкарването на пари) оставях на страна. С времето се научих да не се поддавам.

● научих се как да преговарям, като защитавам интересите си. В някои случаи, не знам защо, ми идеше да приема всякакви условия, само и само да имам ученик — а основната цел (изкарването на пари) оставях на страна. С времето се научих да не се поддавам.

● видях, че мога да разчитам на себе си.

● видях, че когато човек има желание, може да намери начин. Точка.

Едно от най-важните неща, които научих, беше именно това — когато има желание, се намира начин. Вярно, уроците по английски не са кой знае какво постижение — но много хора не можеха да направят дори и това. Имаше хора, които знаят езика не по-зле от мен и които харесваха идеята за частни уроци. Само че те не направиха нищо. Когато споделих с тях какво смятам да правя, те винаги изтъкваха пречките пред мен: ама нямаш опит, ама нямаш диплома, то нищо няма да стане, откъде ще намериш ученици, абе зарежи тая работа, прекалено е трудно. Трудно беше, да, но после беше сладка работа. Ако търсим само лесното, никога нищо няма да постигнем.

В интерес на истината, след като завърших, получих предложение за работа от бившия си работодател, което беше страхотно за мен. Не само заради финансовата сигурност, но и заради самия жест. Тогава реших да прекратя постепенно уроците, като дадох известно време на хората да си потърсят друг учител. Защо реших да ги прекратя ли? Защото смятах, че няма да мога да се справя с работа и с уроци едновременно, особено тези, които бяха в по-далечните райони. Интересното беше, че явно нещата бяха набрали постепенно скорост и след като прекратих и последния си ученик, хората продължаваха да ми звънят — кой от обява, кой препоръчан.

Накрая ми се обади майка на ученик, който беше на две минути път от нас, и ме попита каква е цената. Понеже честно казано не ми се занимаваше с това, смело казах 15 лв. — защото не ме интересуваше дали ще приеме или не. Исках, ако ще се занимавам с това, да знам защо го правя. И ето, че жената се съгласи. Така към основния си доход от заплата получавах още 120 лв. месечно само за 8 часа работа.

Страхотно, нали?

Край
Читателите на „Мини-книжка за личните финанси“ са прочели и: