Рая Христова
Мини-книжка за личните финанси (28)

Парите, подсъзнанието и детството

Ако сте чели kadebg достатъчно дълго, сигурно Ви е направило впечатление колко тясна е връзката между психологията и личните финанси. Проблемите или успехите с парите вървят ръка за ръка с проблеми или успехи в други сфери на живота.

Колкото по-добре познавате себе си, толкова по-добре можете да разберете на какво се дължат вашите проблеми с парите. Така например липсата на самоконтрол води до прекомерно харчене, а липсата на кураж води до проблеми с печеленето на повече пари (например притеснявате се да поискате повишение или да смените работата си).

Казват, че докато не осъзнае грешките си, човек е осъден да ги повтаря. Нормално — когато не знаете къде е проблемът няма как да се избавите от него. За да се справите, трябва:

1) да осъзнаете, че имате проблем;

2) да разберете какво го предизвиква.

Сега вижте следния текст от club50plus.bg:

Интересувам от Изобилието във Вселената, най-вече защо то липсва в моя живот. (…)

Да си призная расла съм в дом, в който не е имало Изобилие. Живели сме в липса. (…) Тя беше в корена на съзнанието на моите родители и аз съм я получила в наследство.

Изобилието съществува навсякъде във Вселената, но моето съзнание е толкова стеснено от влиянието на Липсата, че не мога да го забележа и да го обгърна. (…)

Спомен 1 — Отварям шкафа и я намирам там, пълна с вълшебство. [Шоколадова кутия с бонбони]. Изпълнена е с Изобилие от аромати, вкусове и наслади. Протягам ръка към цялото това богатство и ето, че зад гърба ми изниква глас — „Не пипай! Остави! Това е за гости!“ (…)

Спомен 2 — Този път гостите сме ние. Важни хора. Вадят кутията с бонбони. „Вземете си, вземете си“ — казва Изобилието на Вселената с гласа на домакинята. Но отново гласът на Липсата излиза от майчината ми уста „Само едничко!“, и аз успешно стеснявам съзнанието си до един-единствен бонбон. (…)

Отдавна не съм вече дете, но и досега често се чувам как сама се ограничавам. „Само едно! Избери или това или онова! Не можеш да вземеш всичко наведнъж! Не прекалявай! Не се разглезвай!“

Автор: Виктория Леви-Реувен

В живота на всеки от нас има подобни моменти, забравени или несъзнавани. Репликите от горния текст със сигурност са присъствали в моя живот като малка. Във вашия може да са били други, например „Харчи сега, докато имаш“ или „Не трупай пари — това е стиснато“. И те диктуват голяма част от сегашното Ви финансово поведение.

Понякога става така, че човек съзнава проблема и причината за него, уж се бори срещу това, но всъщност нищо не излиза и сякаш се върти в омагьосан кръг. Това е така, защото на съзнателно ниво вие сте взели добро решение (да имате пари), но на несъзнателно ниво вие сте „програмирани“ да живеете така, както е било в детството Ви (да нямате пари).

Известният психолог Барбара Де Анджелис изследва поведението на хора с неуспешни връзки. Една от клиентите на Де Анджелис е жена, чиито партньори винаги се оказват алкохолици. Като малка тя е виждала поведението на баща си, също алкохолик, и то се е запечатало в нея на подсъзнателно ниво.

Вече като голяма, тази клиентка осъзнава и разбира проблема, но въпреки усилията си се получава така, че продължава да се среща с алкохолици. Според Де Анджелис това е така, защото докато сме малки, ние приемаме родителите си и отношенията между тях като модел на подражание. Според нея формулата, която изграждаме на подсъзнателно ниво, (в случая) е:

Щастие = дом; дом = родители; родител = алкохолизъм;

„СЛЕДОВАТЕЛНО“ щастие = алкохолизъм.

В случая с парите, в уравнението може да напишете „безпаричие“ вместо „алкохолизъм“.

Хората са програмирани така, че свързват щастието със семейството и дома. Докато сме малки, ние попиваме всичко, което виждаме и слушаме у дома. След време, дори на съзнателно ниво да определяме нещо като „лошо“, на подсъзнателно ниво то ни дава усещане за уют и сигурност.

Важно е да разберете и осъзнаете това, за да можете наистина да се справите с проблема.

Когато се разхождаме с един приятел из моя град, зяпаме къщите. Нови, стари, малки, големи, скъпи, порутени — всякакви. И макар че естествено ми харесват хубавите къщи, макар че говоря именно за тях с него, се улавям, че много повече мисля за по-старите и обикновени къщи, дори леко запуснати. Те ме привличат повече и ми навяват усещане за уют.

Тоест, аз съм случай по учебник :)