Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Капитан Блъд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captain Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 64 гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (януари 2003)

Източник: http://bezmonitor.com

Няколко „избягали“ от скенера страници продиктува Мирела.

Хартиената книга предостави Мито Павлов.

 

Издание:

Рафаел Сабатини

КАПИТАН БЛЪД

роман I том

Преведе от английски Александър Хрусанов

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Снежана Бошнакова

Английска. Четвърто издание. Дадена за набор м. XI, 1986 г. Подписана за печат м. XII.1986 г. Излязла от печат м. 111.1987 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 18,5, Издателски коли 18.5. УИК 19,72. Цена 2.40 лева

Издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“, 1 ДП „Георги Димитров“, София, бул. „Ленин“, 117

c/o Jusautor, Sofia

 

RAFAEL SABATINI CAPTAIN BLOOD Pan Books Ltd. London 1961

История

  1. — Корекция
  2. — Преместване на бележките под линия в текста

Глава XXXI
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГУБЕРНАТОРЪТ

Когато се преброиха, се разбра, че от триста и двадесетте пирати, които напуснаха Картахена с капитан Блъд, едва стотина души бяха оцелели и напълно здрави. Победата струваше твърде скъпо. „Елизабет“ беше пострадал толкова тежко, че беше съмнително дали ще може да се поправи, за да излезе отново в открито море, а Хагторп, който така храбро командуваше своя кораб в този последен бой, беше вече мъртъв. От друга страна, при една равносметка се виждаше, че пиратите на Блъд с много по-малко сили, благодарение на изкуството си и на своята отчаяна храброст, спасиха Ямайка от бомбардировка и грабеж, като взеха в полза на крал Уилям флотата на господин Дьо Риварол и прекрасното съкровище.

Изгубената флота на Ван дер Койлън, която се състоеше от девет кораба, пристигна и хвърли котва в пристанището на Порт Роял едва вечерта на следния ден. Тогава холандските и английските офицери бяха запознати с мнението на своя адмирал по отношение на собствената им стойност.

Шест от тези кораби започнаха веднага да се готвят за отплаване. Имаше и други колонии, които новият генерален губернатор трябваше да посети, и лорд Уилоби бързаше за Антилските острови.

— А в същото време — оплака се той на адмирала — тука ме задържа отсъствието на този глупак вицегубернатора.

— Така? — каза Ван дер Койлън. — Но защо вас да задържа?

— За да накажа това псе както заслужава, и да назнача на негово място достоен човек, който ще знае какво изисква дългът му и ще има необходимите качества да изпълни тези изисквания.

— Аха! Но не е необходим вие да остава. А междувременно французи ще хвърли око на Барбадос, който не добре защитен. Ето ви тука тошно шовек, който ви трябва. Този няма да се нуждае от указания. Той знае по-добре от вас и мене как да осигурява безопасност на Порт Роял.

— Блъд ли имате предвид?

— О, да! Нима има по-подходящо шовек? Виждахте какво може да направи.

— Значи и вие мислите така, а? Проклятие! Наистина защо пък не? Той е много по-добър от Морган, а Морган е бил губернатор.

Изпратиха да повикат Блъд. Той дойде жизнерадостен и елегантен, понеже се беше възползувал от възможностите на Порт Роял, за да приведе в порядък външния си вид. Блъд беше поразен, когато лорд Уилоби му съобщи за честта, която му се оказва. Това надминаваше всичките му мечти и той бе обзет от съмнения дали има достатъчно способности да се справи с такъв отговорен пост.

— По дяволите! — избухна Уилоби. — Щях ли да ви го предлагам, ако не бях уверен във вашите способности? Ако това е единственото ви възражение…

— Не е само то, ваша светлост. Мечтаех да се завърна в родината. Затъжил съм се за зелените поля на Англия. — Той въздъхна. — Овощните градини на Съмърсет са потънали в ябълкови цветове.

— Ябълкови цветове! — Гласът на негова светлост се извиси и пресекна. — Какво, дявол да го вземе?… Ябълкови цветове! — Той погледна към Ван дер Койлън.

Адмиралът вдигна вежди и облиза дебелите си устни. Очите му блеснаха весело сред огромното лице.

— Така! — каза той. — Много поетишно! Негова светлост се извърна към капитан Блъд.

— Имате минало, което трябва да изкупите, драги ми! — упрекна го той. — Признавам, че вече направихте нещо в това направление и показахте не малко способности. Затова ви предлагам от името на негово величество да станете губернатор на Ямайка — защото, според мене, вие сте най-подходящият човек за този пост.

Блъд се поклони дълбоко.

— Ваша светлост е много добър, но…

— Пфуй! Никакво но. Ако искате миналото ви да бъде забравено и бъдещето ви да бъде осигурено, ето ви блестяща възможност да го постигнете. И не трябва да се отказвате лекомислено от нея заради ябълковите цветове или други сантиментални глупости. Вашият дълг е да останете тука поне докато трае войната. Когато тя свърши, можете да се върнете в Съмърсет при ябълковото вино или в родната ви Ирландия при нелегалното уиски. Но дотогава ще трябва да се задоволите с Ямайка и ямайски ром.

Ван дер Койлън избухна в смях. Но шегата не накара Блъд дори да се усмихне. Лицето му остана сериозно и почти мрачно. Мислеше, че мис Бишоп се намираше някъде из същата къща и че не я беше виждал, откакто бяха пристигнали. Ако тя бе проявила поне малко състрадание към него…

Мислите му бяха прекъснати от пронизителния глас на Уилоби, който му се скара за неговото колебание и изтъкна каква невероятна глупост е да се отнася несериозно към подобна златна възможност. Блъд се опомни и се поклони.

— Вие сте прав, милорд. Аз съм глупак. Но не ме считайте и за неблагодарен. Поколебах се поради някои съображения, с които няма да занимавам ваша светлост.

— Предполагам, че пак става дума за ябълковите цветове? — презрително попита негова светлост.

Този път Блъд се засмя, но в очите му все още се криеше лека печал.

— Вашето желание ще се изпълни. Уверявам ви, че съм ви крайно признателен. Ще се постарая да заслужа одобрението на негово величество. Можете да разчитате на моята вярност.

— Ако не разчитах на това, нямаше да ви предложа поста губернатор.

Така въпросът беше разрешен. Документът за назначаване на Блъд беше изготвен и подпечатан в присъствието на коменданта Мелърд и другите офицери от гарнизона, които гледаха удивени тази процедура, но запазиха за себе си своите мисли.

— Сега можем по работа си да вървим — каза Ван дер Койлън.

— Ще отплаваме утре сутрин — съобщи негова светлост.

Блъд остана удивен.

— А полковник Бишоп? — попита той.

— Това си е ваша работа. Сега вие сте губернатор. Когато се върне, ще постъпите с него както намерите за добре. Обесете го на собствената му мачта. Заслужава го.

— Твърде незавидна задача — забеляза Блъд.

— Добре. Ще му оставя писмо. Надявам се, че ще го хареса.

Капитан Блъд пое службата си веднага. След всичко, което се беше случило, трябваше да се направят много неща, за да се приведе Порт Роял в годно за отбрана състояние. Той огледа разрушената крепост и даде нареждане да се започне веднага работата по нейното възстановяване. После нареди да се ремонтират трите френски кораба, за да бъдат отново годни. Накрая, с разрешението на лорд Уилоби, събра своите пирати и им предаде една пета част от заловеното съкровище, като им предложи или да заминат, или да постъпят на служба при крал Уилям.

Двадесетина души предпочетоха да останат и сред тях се намираха Джереми Пит, Огл и Дайк, за които също както и за Блъд, с падането на крал Джеймз, заточението свършваше. Това бяха — с изключение на Волверстон, който остана в Картахена — единствените оцелели от групата бунтовници, напуснали Барбадос преди три години на борда на „Синко лягас“.

На следната сутрин флотата на Ван дер Койлън се подготвяше да отплава, а Блъд седеше в просторния кабинет на губернатора, когато при него влезе майор Мелърд и му съобщи, че на хоризонта се е показала завръщащата се ескадра на Бишоп.

— Много добре — рече Блъд. — Радвам се, че идва преди отплаването на лорд Уилоби. Имате заповед, майоре, да го арестувате веднага щом стъпи на брега. След това го доведете при мене. Момент. — Той написа набързо една бележка. — Това да се отнесе на лорд Уилоби на флагманския кораб на Ван дер Койлън.

Майор Мелърд отдаде чест и излезе. Питър Блъд се облегна на стола и се вгледа намръщено в тавана. Времето минаваше. На вратата се почука и пред него се представи един възрастен негър роб. Дали негово превъзходителство би приел мис Бишоп?

Негово превъзходителство пребледня. Той остана неподвижен за миг, като се взираше в негъра и чувствуваше, че пулсът му бие по съвсем необичаен за него начин. После мълчаливо кимна с глава в знак на съгласие.

Когато Арабела влезе, той се изправи и ако не изглеждаше бледен колкото нея, това се дължеше само на загара, който прикриваше бледността му. В течение на няколко мига двамата мълчаха и се гледаха. После тя се приближи и започна да говори с несигурен глас, като се запъваше — нещо учудващо за тази толкова спокойна и уверена девойка:

— Аз… аз… майор Мелърд току-що ми съобщи…

— Майор Мелърд е превишил правата си — прекъсна я Блъд и поради усилията да контролира гласа си думите му прозвучаха рязко и неестествено високо.

Блъд забеляза, че тя потрепна и се спря, затова побърза да я успокои:

— Напразно се тревожите, мис Бишоп. Каквито и да са отношенията между мен и вашия чичо, можете да бъдете сигурна, че няма да последвам неговия пример. Няма да се възползувам от служебното си положение, за да разчиствам лични сметки. Точно обратното, ще злоупотребя с властта си, за да го защитя. Лорд Уилоби ми препоръча да се отнеса към него без никакво снизхождение. Намерението ми е да го пратя обратно в плантациите му на Барбадос.

Арабела пристъпи бързо напред.

— Аз… аз… се радвам, че ще постъпите така. Радвам се преди всичко за вас. — Тя му протегна ръка.

Той огледа критично ръката й и се поклони над нея.

— Няма да си позволя да я стисна с ръката на крадец и пират — каза той горчиво.

— Вие вече не сте такъв — отвърна тя и се опита да се усмихне.

— Само че не на вас съм задължен за това — отвърна Блъд. — На тази тема, струва ми се, няма какво повече да говорим. Мога да ви уверя още, че лорд Джулиън Уейд, също няма защо да се страхува от мене. Надявам се подобна гаранция да ви успокои.

— Заради вас — да. Но само заради вас. Не бих искала да извършите нищо долно или нечестно.

— Въпреки че съм крадец и пират?

Тя стисна ръце и направи жест на отчаяние и нетърпение.

— Никога ли няма да ми простите тези думи?

— Трябва да призная, че ми е твърде трудно. Но какво значение има?

Чистите й кестеняви очи се вгледаха замислено в него и тя отново му протегна ръка.

— Аз си отивам, капитан Блъд. Понеже сте така великодушен спрямо чичо ми, ще се завърна с него на Барбадос. Предполагам, че никога вече няма да се срещнем. Дали не е възможно да се разделим като приятели? Знам, че в миналото бях несправедлива към вас. И ви казах, че съжалявам за това. Няма ли да се ръкуваме за сбогом?

Той сякаш се разбуди и отърси от себе си нарочно възприетото рязко държание. Пое предложената му ръка, задържа я в своята, загледа се в Арабела замислено, с мрачен и тъжен поглед, и попита:

— Вие се връщате в Барбадос? Лорд Джулиън ще дойде ли с вас?

— Защо ме питате? — Тя го погледна безстрашно.

— Той ви предаде моето поръчение, нали? Или може би е объркал нещо?

— Не. Не е объркал нищо. Предаде ми го с вашите собствени думи. Бях трогната. Видях съвършено ясно своята грешка и несправедливостта, която съм проявила към вас. И сега ви го казвам напълно разкаяна. Съдила съм твърде строго за нещо, което изобщо не подлежи на присъда.

Блъд продължаваше да държи ръката й в своята.

— А лорд Джулиън? — попита той и сапфиреносините му очи се вгледаха в нейните.

— Предполагам, че лорд Джулиън ще се завърне в Англия. Тука няма вече какво да прави.

— Но не ви ли помоли да заминете с него?

— Да, помоли ме — и аз ви прощавам този неуместен въпрос. В него се пробуди безумна надежда.

— А вие? Слава на бога, да не би да искате да кажете, че сте отказали да му станете жена, когато…

— О? Вие сте невъзможен! — Тя освободи ръката си и се отдръпна от него. — Не трябваше да идвам… Сбогом!

Арабела забърза към вратата. Той скочи след нея и я хвана. Лицето й пламна и очите й се забиха като кинжали в неговите.

— Струва ми се, че постъпвате като пират! Пуснете ме!

— Арабела! — извика той умолително. — Наистина ли? Трябва ли да те пусна? Трябва ли да те оставя да си отидеш и никога вече да не те видя? Или ще останеш и ще направиш поносимо изгнаничеството, докато дойде време да се завърнем заедно в родината? Уф, сега пък се разплака! Какво казах, че се разплака, любима!

— Струваше ми се… че никога няма да го кажеш — присмя му се тя през сълзи.

— Да, но виждаш ли, тук беше лорд Джулиън, красив, знатен…

— За мене никога не е съществувал никой друг освен тебе, Питър.

Разбира се, след всичко това те имаха много неща да си казват и седнаха да си ги разправят, а времето летеше и губернаторът Блъд забрави задълженията си. Най-после беше намерил своето родно огнище. Неговата одисея завърши.

Междувременно флотата на полковник Бишоп беше хвърлила котва и разстроеният полковник стъпи на пристана, за да бъде разстроен още повече. Съпровождаше го лорд Джулиън Уейд.

На брега се беше строил, за да го посрещне, отред морска полиция, а пред отреда стояха майор Мелърд и две други лица, които вицегубернаторът не познаваше; единият беше дребен и елегантен, а другият — едър и силен.

Майор Мелърд пристъпи напред.

— Полковник Бишоп, имам заповед да ви арестувам. Дайте си сабята, сър!

Бишоп се вгледа в него и почервеня.

— Какво, по дяволите!… Да ме арестувате, казвате? Да ме арестувате!

— По заповед на губернатора на Ямайка — обади се елегантният дребен човек зад Мелърд. Бишоп се извърна към него.

— Губернатора ли? Вие сте луд! — Той извъртя поглед от единия към другия. — Аз съм губернатор.

— Бяхте — каза сухо дребният човек. — Ние променихме това нещо във ваше отсъствие. Вие сте уволнен, загдето сте напуснали поста си без уважителна причина и по този начин сте изложили на опасност колонията, за която носите отговорност. Надявам се, полковник Бишоп, че ще се убедите колко сериозно провинение е това. Като се вземе предвид, че дължите службата си на правителството на крал Джеймз, твърде вероятно е да бъдете обвинен в предателство. Вашият приемник ще реши дали ще бъдете обесен, или не.

Бишоп се задъха, изруга и обхванат от внезапен страх, попита:

— Кой сте вие, дявол да го вземе?

— Аз съм лорд Уилоби, генерален губернатор на колониите на негово величество в Карибско море. Струва ми се, че сте били уведомен за моето идване.

Последните остатъци от гнева на Бишоп се изпариха моментално. Полковникът се обля в студена пот. Лицето на лорд Джулиън, който стоеше зад него, внезапно побледня и чертите му се изопнаха.

— Но, милорд… — започна полковникът.

— Сър, не ме интересуват вашите обяснения — прекъсна го рязко негова светлост. — Аз се готвя да отплавам и нямам никакво време. Губернаторът ще ви изслуша и не се съмнявам, че ще се отнесе справедливо към вас. — Той махна на майор Мелърд и Бишоп, съкрушен и разбит, позволи да го отведат.

Лорд Джулиън го последва, понеже никой не го задържа. Когато се опомни достатъчно, Бишоп му каза през зъби:

— Ето още нещо по сметката на негодника Блъд. Боже мой, как ще се разплатя с него, когато се срещнем!

Майор Мелърд се извърна настрана, за да прикрие усмивката си, и мълчаливо го заведе като арестант в къщата на губернатора, която в течение на толкова време бе резиденция на полковник Бишоп. Оставиха го да чака под охрана в хола, докато майор Мелърд извести за докарването му.

Когато майор Мелърд влезе при Блъд, мис Бишоп беше все още там. Неговото съобщение ги стресна и ги възвърна към действителността.

— Нали ще бъдеш великодушен към него? Ще го пощадиш заради мене, нали, Питър? — помоли се тя.

— Ще се постарая, разбира се — отвърна Блъд. — Страхувам се обаче, че обстоятелствата няма да позволят.

Смутената Арабела съобрази, че в присъствието на майора не би могла да получи друг отговор, и избяга в градината, а майор Мелърд отиде да доведе полковника.

— Негово превъзходителство ще ви приеме. — Той разтвори широко вратата.

Полковник Бишоп влезе, олюлявайки се, и зачака.

На масата седеше някакъв човек и само върхът на грижливо накъдрената му черна перука се виждаше. После главата се вдигна и чифт сини очи погледнаха сурово арестанта. Полковник Бишоп издаде някакъв нечленоразделен звук и се вторачи парализиран от изумление в негово превъзходителство губернатора на Ямайка, като позна в негово лице човека, когото бе тръгнал да гони в Тортуга и заради когото бе изпаднал в немилост.

Тази сцена беше характеризирана най-добре от Ван дер Койлън, който каза на лорд Уилоби, когато двамата се качиха на адмиралския кораб:

— Много поетишно! — Сините му очи блеснаха весело. — Капитан Блъд обича поезия — спомнете за ябълкови цветове. Така, нали? Ха-ха!