Рафаел Сабатини
Капитан Блъд (26)

Глава XXVI
ГОСПОДИН ДЬО РИВАРОЛ

Капитан Блъд беше все още в това отвратително настроение, когато отплава от Тортуга и пристигна в залива на Пти Гоав. В същото настроение той приветствува господин барон Дьо Риварол, когато най-после към средата на февруари флотата на този благородник, състояща се от пет бойни единици, хвърли котва до корабите на пиратите, Дьо Риварол съобщи, че французите са пътували шест седмици, защото били възпрепятствувани от неблагоприятно време.

Блъд беше повикан да се яви пред барона и той отиде в замъка на Пти Гоав, където трябваше да се състои срещата. Баронът, висок четиридесетгодишен мъж с гърбав нос и твърде хладно и сухо държане, измери с поглед капитан Блъд и даде израз на явно неодобрение. Той не обърна никакво внимание на Хагторп, Ибервил и Волверстон, които се бяха изправили зад своя капитан. Господин Дьо Кюси предложи стол на Питър Блъд.

— Една минутка, господин Дьо Кюси. Струва ми се, че господин баронът не е забелязал, че не съм сам. Позволете ми, сър, да ви представя моите спътници: капитан Хагторп от „Елизабет“, капитан Волверстон от „Атропос“ и капитан Ибервил от „Лахезис“.

Баронът изгледа надменно капитан Блъд и след това високомерно и едва забележимо кимна на другите трима. Държането му показваше ясно, че ги презира и желае те да го разберат още веднага. Това подействува по съвършено неочакван начин върху капитан Блъд. Събуди заспалото му напоследък чувство за собствено достойнство. Обзелият го внезапно срам от безредния му външен вид го накара да се държи още по-предизвикателно. Имаше нещо знаменателно в жеста, с който премести малко поясока си, така че дръжката на бойната му шпага да се вижда по-добре. Той се обърна към своите офицери и им махна с ръка по посока на столовете, които бяха наредени наоколо.

— Приближете се към масата, момчета. Караме барона да ни чака.

Пиратите го послушаха, а Волверстон се ухили многозначително. Погледът на господин Дьо Риварол стана още по-надменен. Той считаше, че да седне на една маса с тези бандити, ще бъде признак на унижаващо равенство. Беше разчитал, че с изключение може би на капитан Блъд пиратите ще изслушат нарежданията му прави, както подхожда на такива хора в присъствието на благородник като него. И той направи единственото нещо, което му оставаше, за да отбележи отликата помежду им — сложи шапката на главата си.

— Много умно, наистина — каза приятелски Блъд. — И аз почувствувах, че става течение. — И той също сложи на главата си своята широкопола шапка с пера.

Господин Дьо Риварол се изчерви, потръпна от гняв и се опита да си възвърне самообладанието, преди да заговори. Господин Дьо Кюси явно никак не се чувствуваше добре.

— Сър — каза с леден глас баронът, — принуждавате ме да ви припомня, че по чин вие сте капитан на кораб, и се намирате в присъствието на главнокомандуващия френските морски и сухопътни сили в Америка. Принуждавате ме да ви припомня още, че вашият ранг ви задължава да се отнасяте с уважение към моя ранг.

— Щастлив съм да ви уверя — отвърна капитан Блъд, — че вашето напомняне е съвършено излишно. Считам себе си за джентълмен, въпреки че понастоящем нямам вид на такъв; и като джентълмен винаги съм проявявал уважение към тези, които природата или съдбата са поставили над мене, или към онези, които са по-ниски по ранг от мене и поради това нямат възможност да се възмутят, ако не им окажа нужното уважение. — Това представляваше едва доловим упрек. Господин Дьо Риварол прехапа устни. Капитан Блъд продължи, без да го остави да отговори. — След като сме наясно по този въпрос, може би ще преминем към деловата част?

Мрачният поглед на господин Дьо Риварол се спря за миг върху него.

— Може би така ще бъде най-добре — каза той и взе някакъв лист хартия. — Тук имам едно копие от договора, който сте сключили с господин Дьо Кюси. Преди да продължа, ще забележа, че господин Дьо Кюси е превишил правата си по дадените му указания, като се е съгласил да ви се дава една пета част от взетите трофеи. Той не е имал право да се съгласява на повече от една десета.

— Този въпрос засяга вас и господин Дьо Кюси.

— О, не! Той засяга вас и мене.

— Ще ми простите, генерале. Договорът е подписан. Що се отнася до нас, въпросът е решен. От уважение към господин Дьо Кюси ние не бихме желали да станем свидетели на упреците, които може да счетете за необходимо да му отправите.

— Това, което ще кажа на господин Дьо Кюси, не ви засяга.

— Точно това казвам и аз, господин генерал.

— Но, боже мой, струва ми се, че ви засяга фактът, че не можем да ви дадем повече от една десета част. — Господин Дьо Риварол удари раздразнено с юмрук по масата. Този пират беше дяволски ловък в спора.

— Съвсем сигурен ли сте, господин барон, че не можете да ни дадете повече?

— Напълно съм сигурен, че няма да ви дам повече.

Капитан Блъд повдигна рамене и го погледна с презрение.

— В такъв случай — каза той — не остава нищо друго, освен да ви представя за изплащане моята малка сметка и да определим сумата, която ще послужи като компенсация за загубеното време и разкарването, причинени от идването ни дотука. Щом уредим този въпрос, ще можем да се разделим като приятели, господин барон. Нищо лошо не се е случило.

— Какво искате да кажете, дявол да го вземе? — Баронът скочи на крака и се наведе през масата.

— Може би не съм се изразил достатъчно ясно? Сигурно моят френски не е съвсем правилен, но…

— О, вашият френски е достатъчно разбираем, дори понякога прекалено ясен, ако ми бъде позволено да отбележа! Вижте какво, господин пират, твърде скоро ще разберете, че не съм човек, с когото може безнаказано да си играете. Вие и вашите хора сте приели да постъпите на служба при краля на Франция: вие имате чин и получавате заплата като капитан на кораб, а вашите офицери имат лейтенантски чинове. Тези чинове носят съответните задължения и вие ще направите много добре, ако се постараете да разучите тези задължения; за тях също така се предвиждат и наказания, в случай че не изпълнявате поетите задължения, и няма да сбъркате, ако се запознаете и с наказанията. Те са малко нещо сурови. Обръщам ви внимание, че първото задължение на един офицер е подчинението. Не трябва да се считате — както изглежда си мислите — за мои съюзници в операциите, които имам предвид, а за мои подчинени. В мое лице трябва да виждате командир, който ще ви води, а не спътник и равен на вас. Надявам се, че ме разбирате добре?

— О, бъдете сигурен, че ви разбирам — засмя се капитан Блъд. Този конфликт го подтикваше да възвърне с чудовищна бързина собственото си аз. Единственото нещо, което разваляше настроението му, беше фактът, че не е бръснат. — Уверявам ви, нищо не забравям, господин генерал. Не забравям например, както, струва ми се, правите вие, че договорът, който подписахме, съдържа условията на нашата служба; в договора се предвижда ние да получаваме една пета част. Щом ни отказвате това право, вие анулирате договора; щом анулирате договора, вие заедно с това слагате край и на нашата служба. От този миг ние преставаме да се радваме на честта да притежаваме чинове във военноморските сили на краля на Франция.

Тримата капитани гръмко изразиха одобрението си.

Риварол беше поставен в мат и ги изгледа гневно.

— Всъщност… — започна неуверено господин Дьо Кюси.

— Всъщност, господине, това е ваше дело — нахвърли се върху него баронът, доволен, че има върху кого да излее гнева си. — Би трябвало да ви накажат за подобно нещо. Вие безчестите кралската служба; поставяте ме мене, представителя на негово величество, в безизходно положение.

— Невъзможно ли е да ни дадете една пета част? — каза лукаво капитан Блъд. — В такъв случай няма нужда да се гневите и да нагрубявате господин Дьо Кюси. Той знае, че ние нямаше да дойдем за по-малко от една пета част. Сега, след вашите уверения, че не можете да ни дадете повече от една десета, ние ще си отидем. И нещата ще останат в положение, в каквото щяха да бъдат, ако господин Дьо Кюси се беше придържал към дадените му указания. Убедил съм, надявам се, господин барона, че ако анулираме договора, не ще може да претендира за подчинение от наша страна, нито да попречи на нашето заминаване — поне ако се постъпва честно.

— Ако се постъпва честно ли, сър? Вървете по дяволите с вашето нахалство. Нима намеквате, че бих могъл да постъпя по безчестен начин?

— Не намеквам подобно нещо, защото не би било възможно — отвърна капитан Блъд. — Ние ще се погрижим за това. Остава на вас, господин генерал, да кажете дали договорът е анулиран.

Баронът седна.

— Ще помисля по този въпрос — заяви той мрачно. — Ще бъдете уведомен за моето решение.

Капитан Блъд и офицерите му станаха.

— Чест и почитания, господин барон! — каза той, като се поклони.

След това Блъд и неговите пирати напуснаха височайшия и разгневен генерал на сухопътните и военноморски сили на френския крал в Америка.

Можете да си представите, че след този разговор последваха няколко изключително неприятни минути за господин Дьо Кюси. Всъщност той заслужава вашето съчувствие. Неговата самоувереност беше издухана от надменния господин Дьо Риварол, както есенните ветрове издухват глухарчетата. Генералът на кралските армии го ругаеше — него, губернатора на Хаити, — сякаш беше обикновен лакей. Господин Дьо Кюси се защищаваше, като изтъкваше това, което капитан Блъд така блестящо бе изтъкнал вече вместо него — че ако не бъде потвърден договорът с пиратите, нищо лошо няма да се случи. Господин Дьо Риварол с ругатни и заплахи го накара да замълчи.

Когато изчерпа ругатните, баронът премина към оскърбления. Понеже според него господин Дьо Кюси се беше оказал недостоен за поста, който заемаше, господин Дьо Риварол пое отговорностите на този пост за времето, през което щеше да остане в Хаити, и в изпълнение на това си решение той започна своята дейност, като нареди да бъдат доведени войници от неговите кораби и сформира собствена стража в замъка на господин Дьо Кюси.

Тези му необмислени действия скоро докараха неприятности. На следващата сутрин Волверстон слезе на брега в живописното си облекло и с цветна кърпа на главата; един офицер от току-що свалените на брега френски войски му се подигра. Волверстон не беше свикнал на подигравки и отговори по същия начин на офицера, като прибави и лихва. Офицерът започна да обижда, а Волверстон с един удар го повали в безсъзнание. Случката веднага беше разправена на Риварол и още преди пладне по негова заповед арестуваха Волверстон и го затвориха в замъка.

Баронът едва беше седнал да обядва с господин Дьо Кюси, когато негърът, който им прислужваше, съобщи за идването на капитан Блъд. Господин Дьо Риварол твърде раздразнено му нареди да го покани. В стаята влезе един елегантен джентълмен, облечен грижливо по модата в богати черни дрехи, разкрасени със сребро; мургавото му лице с ярки черти беше гладко избръснато, а дългата му коса се спущаше на къдрици до яката от фина дантела. В дясната си ръка джентълменът държеше широкопола шапка с червено щраусово перо, а в лявата — абаносов бастун. Чорапите му бяха копринени, жартиерите се скриваха под снопчета панделки, а черните розетки на обувките му бяха изкусно обточени със злато.

В първия миг господин Дьо Риварол не можа да го познае, защото Блъд изглеждаше десет години по-млад от предишния ден. Но живите сини очи под равните черни вежди не можеха да бъдат забравени и те потвърдиха, че това е човекът, за когото бяха съобщили, още преди той да проговори. Възкръсналата гордост на капитан Блъд го караше да се постави на едно ниво с барона и да оповести това равенство чрез външния си вид.

— Идвам не навреме — каза той учтиво. — Приемете моите извинения. Но работата не търпи отлагане. Господин Дьо Кюси, става въпрос за капитан Волверстон от „Атропос“, когото сте арестували и затворили.

— Аз наредих той да бъде поставен под арест — заяви господин Дьо Риварол.

— Виж ти! А пък аз мислех, че господин Дьо Кюси е губернатор на Хаити!

— Докато аз съм тука, господине, аз представлявам върховната власт. Добре би било и вие да го разберете.

— Разбирам прекрасно това. Но предполагам, че не сте в течение на грешката, която е била сторена.

— Грешка ли казвате?

— Да, грешка. Всъщност употребявам тази дума от учтивост. Така ще се разберем по-бързо. Ще си спестим излишни спорове. Вашите хора, господин Дьо Риварол, са арестували невинен човек. Вместо френския офицер, който се е държал предизвикателно и нагло, те са арестували капитан Волверстон. Моля незабавно да бъде променено това положение в обратен смисъл.

Ястребовото лице на господин Дьо Риварол се покри със силна червенина. Тъмните му очи се разтвориха широко.

— Сър, вие… вие сте безочлив! Вашата безочливост е непоносима! — Обикновено баронът се владееше твърде добре, но сега беше така силно потресен, че дори започна да заеква.

— Господин барон, хабите думите си напразно. Ние се намираме в Новия свят. А това не е само название. Тук всичко е ново за човек, който е бил възпитан сред предразсъдъците на Стария свят. Може би все още не сте имали време да разберете всичко това, ето защо ви прощавам обидния епитет, който употребихте. Но справедливостта си е справедливост в Новия свят, както и в Стария, а несправедливостта не бива търпяна тука, както не я търпят и там. Справедливостта изисква освобождаването на моя офицер и ареста и наказанието на вашия. Тази справедливост ви моля най-покорно да осъществите.

— Най-покорно ли? — изръмжа презрително и гневно Дьо Риварол.

— Точно така, господине. Но в същото време ще припомня на господин барона, че моите хора са осемстотин души на брой, а вашите петстотин. Господин Дьо Кюси ще ви осведоми по отношение на интересния факт, че всеки пират в бой се равнява поне на трима редовни войници. За да спестим време и ненужни обиди, господине, ще бъда съвършено откровен с вас. Или капитан Волверстон ще бъде незабавно пуснат на свобода, или ние сами ще вземем необходимите мерки за неговото пускане на свобода. Последствията могат да бъдат ужасни. Но както благоволи господин баронът. Вие представлявате върховната власт. Вие трябва да изберете.

Господин Дьо Риварол беше пребледнял и дори устните му бяха побелели. През целия му живот никога не го бяха предизвиквали и не му се бяха противопоставяли по такъв начин. Но той успя да се овладее.

— Ще ви бъда признателен, ако почакате в приемната, господин капитан. Искам да разменя няколко думи с господин Дьо Кюси. Веднага след това ще бъдете уведомен за моето решение.

Когато вратата се затвори, баронът изля гнева си върху главата на господин Дьо Кюси.

— Значи това са хората, които сте взели на кралска служба, хората, които трябва да служат под мое командуване?! Та тези хора не служат, а искат да диктуват, и то преди още да е предприета операцията, заради която съм дошъл от Франция. Какви обяснения ще ми дадете, господин Дьо Кюси? Предупреждавам ви, че съм недоволен от вас. Всъщност, както можете сам да забележите, аз съм силно разгневен.

Губернаторът сякаш се отърси от своето добродушие и се изправи решително.

— Вашият ранг, господине, не ви дава правото да ми отправяте упреци, нито фактите оправдават държането ви. Завербувах за вас хората, които вие поискахте да завербувам. Не е моя вина, че не можете да се справите с тях. Както ви каза капитан Блъд, това е Новият свят.

— Така, така! — Господин Дьо Риварол се засмя злобно. — Не само че не ми давате никакви обяснения, а твърдите, че съм виновен. Склонен съм почти да се възхитя от вашата храброст. Но да оставим това! — Той махна с ръка. Държането му беше саркастично. — Казвате, че това е Новият свят, и предполагам — в новите светове има и нови маниери. С течение на времето може да пригодя моите идеи към този Нов свят или пък може да пригодя този Нов свят към моите идеи. — Тези му думи бяха произнесени заканително. — За момента трябва да приема това, което намирам. Остава вие, господине, който имате опит в тези варварски порядки, да ме посъветвате как да постъпя, за да изляза от това положение.

— Господин барон, лекомислие беше да се арестува пиратският капитан. Ще бъде лудост да се задържа повече. Нямаме достатъчно хора, за да отговорим на силата със сила.

— В такъв случай, господине, може би ще ми кажете какво ще правим в бъдеще. Трябва ли всеки път да се подчинявам на този Блъд? Трябва ли операцията, която предприемаме, да се ръководи съобразно неговите нареждания? Накратко, трябва ли аз, кралският представител в Америка, да завися от тези мерзавци?

— О, съвсем не. В момента вербувам доброволци от Хаити и събирам отред негри. Правя сметка, че когато това бъде завършено, ще имаме на разположение хиляда души без пиратите.

— Но в такъв случай защо не се откажем от тях?

— Защото те винаги ще останат острия връх на всяко оръжие, което ще изковем. В този вид военни действия, които ни предстоят, те са толкова опитни, че това, което Блъд току-що каза, не е преувеличено. Един пират се равнява на трима редовни войници. В същото време ще имаме достатъчно сили, за да ги държим под контрол. Освен това те имат известни схващания по въпросите на честта. Ще изпълняват договора и ако ние се отнасяме справедливо към тях, и те ще се отнасят справедливо към нас и няма да ни причиняват неприятности. Имам известен опит при работа с тях и ви давам думата си, че е така.

Господин Дьо Риварол благоволи да бъде умилостивен. Беше необходимо да запази престижа си и до известна степен губернаторът му даваше начин да го направи, даваше му и известна гаранция за бъдещето под форма на допълнителните войски, които вербуваше.

— Добре — каза той. — Бъдете така добър да повикате този капитан Блъд.

Капитанът влезе със сигурна стъпка и израз на достойнство. Господин Дьо Риварол сметна, че е отвратителен, но прикри своите чувства.

— Господин капитан, аз се посъветвах с господин губернатора. От това, което ми каза, допускам за възможно да е била извършена грешка. Можете да бъдете сигурен, че ще възтържествува справедливостта. За да бъдем сигурни в това, аз лично ще председателствувам един съвет, съставен от двама мои висши офицери, от вас и от един ваш офицер. Този съвет веднага ще извърши безпристрастно обследване и виновникът, който е дал повод за случката, ще бъде наказан.

Капитан Блъд се поклони. Нямаше желание да изпада в крайности.

— Превъзходно, господин барон. А сега да разрешим още нещо. Вие имахте цяла нощ да размислите по въпроса за нашия договор. Бих искал да знам дали го потвърждавате, или го отхвърляте.

Очите на господин Дьо Риварол се присвиха. Главата му беше пълна с изказаните от Дьо Кюси мисли — че тези пирати ще бъдат острият връх на всяко изковано от него оръжие. Не можеше да се откаже от тях. Разбра, че е направил тактическа грешка, когато се опита да намали определената им част от плячката. Оттеглянето от подобно положение е винаги свързано със загуба на достойнство. Но не трябваше да се забравят доброволците, които господин Дьо Кюси вербуваше, за да подсили властта на генерала. Тяхното присъствие твърде скоро можеше да доведе до повторно разглеждане на въпроса. Междувременно той трябваше да отстъпи по възможния най-приличен начин.

— Помислих и по това — съобщи той. — Моето мнение по въпроса остава непроменено, но трябва да призная, че щом господин Дьо Кюси е поел известни задължения от наше име, ние трябва да ги изпълним. Договорът е потвърден, сър.

Капитан Блъд се поклони отново. Господин Дьо Риварол напразно оглеждаше изпитателно лицето му, за да открие поне следа от тържествуваща усмивка по стиснатите устни. Лицето на пирата остана съвършено сериозно.

Същия следобед Волверстон беше пуснат на свобода, а неговият противник — осъден на два месеца арест. По този начин беше възстановено разбирателството. Но такова начало не обещаваше нищо добро и скоро щяха да последват други събития от подобен род.

Една седмица по-късно Блъд и неговите офицери бяха повикани да участвуват в съвет, който трябваше да определи хода на операциите против Испания. Господин Дьо Риварол изложи пред тях един план за нападение на богатия испански град Картахена. Капитан Блъд изрази учудване. Поканен от раздразнения Дьо Риварол да изкаже основанията за своето учудване, Блъд стори това с най-голяма откровеност.

— Ако аз бях главнокомандвуващ на кралските армии в Америка — каза той, — нямаше да изпитвам съмнение или колебание кой е най-добрият начин да служа на моя височайши владетел и на френската нация. Смятам, че на господин Дьо Кюси му е също така ясно, както и на мене, че ние трябва веднага да нападнем испанската част на Хаити и да направим целия този плодороден, прекрасен остров владение на френския крал.

— Това може да бъде направено после — отвърна Дьо Риварол. — Аз искам да започнем с Картахена.

— Искате да кажете, сър, че ще преплаваме Карибско море, ще се впуснем в авантюристична експедиция и ще пренебрегнем това, което лежи пред прага ни? Възможно е през нашето отсъствие испанците да нападнат френската част на Хаити. Ако започнем с разгромяването на испанците тука, подобна възможност ще бъде отстранена. Ще прибавим към владенията на френската корона най-желаната придобивка в Карибско море. Подобно начинание не представлява особени трудности, може да се извърши бързо, а след това ще има достатъчно време да се огледаме и по-надалеч. Струва ми се, че такъв трябва да бъде логичният ред за провеждането на тази кампания.

Той млъкна и настъпи тишина. Господин Дьо Риварол се облегна в стола си, пъхнал края на едно гъше перо между зъбите си. След малко той се изкашля и попита:

— Споделя ли някой друг мнението на капитан Блъд?

Никой не отговори. Неговите офицери бяха подплашени от барона, а хората на Блъд предпочитаха естествено Картахена, защото там щеше да има по-богати възможности за плячка. От преданост към своя водач те също мълчаха.

— Изглежда, че само вие сте на това мнение — забеляза баронът с кисела усмивка.

Капитан Блъд внезапно се разсмя; той беше прочел мислите на барона. Неговите фасони и надменност така бяха заблудили Блъд, че едва сега успя да прозре зад тях дребнавата душичка на Риварол. Затова се и разсмя, не оставаше нищо друго. Но в смеха му имаше повече гняв, отколкото презрение. Той се беше заблуждавал, че е свършил с пиратството. Убеждението, че редовната служба при французите е нещо съвършено чисто от подобни неща, беше единствената причина, която го накара да приеме тази служба. А ето че надменният, високомерен джентълмен, който се титулуваше генерал на френските войски, предлагаше едно нападение за плячка и кражба, което, ако беше лишено от прозрачната маска на законни военни действия, щеше да се покаже в истинския си вид като пиратска постъпка от най-чиста проба.

Господин Дьо Риварол беше заинтригуван от неговата веселост и се намръщи неодобрително.

— Защо се смеете, господине?

— Защото откривам едно твърде смешно положение. Вие, господин барон, главнокомандуващият на кралските морски и сухопътни войски в Америка, предлагате едно чисто пиратско начинание, докато аз, пиратът, защищавам една операция, която ще направи чест на Франция. Виждате колко е смешно.

Господин Дьо Риварол не виждаше нищо подобно. Всъщност баронът беше страшно разгневен. Той скочи на крака и всички присъствуващи в стаята се изправиха заедно с него — с изключение на господин Дьо Кюси, който остана да седи с мрачна усмивка на устните. Той също успя сега да прочете мислите на барона като в отворена книга и също така го презря.

— Господин пират — извика Дьо Риварол с прегракнал глас, — изглежда, че ще трябва отново да ви напомня, че съм ваш началник.

— Мой началник! Вие! Сили небесни! Та вие сте обикновен пират! Но ще чуете истината поне веднъж, и то пред всички тези джентълмени, които имат честта да служат на френския крал. Трябва аз, пиратът, морският разбойник, да застана тука и да ви кажа какво е в интерес и какво прави чест на Франция и на френската корона. А вие, назначен от краля за генерал на френските войски, не обръщате внимание на всичко това и искате да изразходвате предоставените ви средства за нападение над някакво незначително селище, искате да пролеете френска кръв, за да превземете място, което не може да бъде задържано, само защото са ви казали, че в Картахена има много злато и защото плячката от този град ще ви обогати. Подобно поведение е достойно за търгаша, който се опита да се пазари и да намали нашата част от плячката, и то след като беше подписан договор, който ви задължава. Нека господин Дьо Кюси каже дали греша. Ако не съм прав, докажете, че е така, и аз ще ви помоля за извинение. Междувременно, господине, аз се оттеглям от този съвет. Не ще участвувам повече във вашите разисквания. Приех да служа на френския крал с намерението да направя чест на службата. Не мога да направя чест на тази служба, като оказвам морална поддръжка на едно такова излишно жертвуване на хора и средства за нападение над незначителни селища, чиято единствена цел е вземането на плячка. Отговорността за подобни решения трябва да остане изцяло ваша. Желая господин Дьо Кюси да съобщи моето мнение на френското правителство. А оттук нататък, господине, остава само да ми предадете вашите заповеди. Ще ги очаквам на борда на моя кораб — както и всякакви лични съобщения, които може би ще сметнете за необходими поради термините, които бях принуден да употребя на този съвет. Господин барон, имам честта да ви пожелая всичко най-добро.

Той излезе, а тримата му предани капитани, въпреки че го сметнаха за луд, излязоха мълчаливо след него.

Господин Дьо Риварол се задъхваше като риба на сухо. Голата истина го беше лишила от говор. Когато се окопити, той благодари на бога, че сам Блъд беше освободил съвета от по-нататъшното си участие в разискванията. Вътрешно господин Дьо Риварол изгаряше от срам и гняв. Бяха му смъкнали маската и го бяха изложили на презрение — него, главнокомандуващия кралските сухопътни и морски войски в Америка.

Въпреки всичко в средата на месец март те отплаваха към Картахена. Доброволците и негрите бяха повишили броя на войските под личното командуване на господин Дьо Риварол на хиляда и двеста души. Той мислеше, че с тях ще може да държи в ред и покорство пиратите.

Внушителната флота се водеше от флагманския кораб на господин Дьо Риварол „Викториьоз“^[1] — мощен кораб с осемдесет оръдия. Всеки от другите четири френски кораба беше поне толкова мощен, колкото и „Арабела“ на капитан Блъд, която имаше четиридесет оръдия. Следваха по-малките пиратски кораби „Елизабет“, „Лахезис“ и „Атропос“, около една дузина фрегати, натоварени с провизии, и известно число лодки и по-малки съдове, които се влачеха на буксир.

Те едва не се натъкнаха на полковник Бишоп и ямайската флота, която отплава на север към Тортуга два дена след като барон Дьо Риварол премина на юг.