Рафаел Сабатини
Капитан Блъд (20)

Глава XX
КРАДЕЦ И ПИРАТ

На кърмата, в прохладния сумрак под нарастващото сияние на големия фенер, в който дежурният моряк току-що бе запалил и трите лампи, капитан Блъд се разхождаше сам. Наоколо му цареше покой. Следите от битката през деня бяха премахнати, палубите бяха измити и навсякъде всичко беше поставено в ред. Около главния люк бяха приклекнали група мъже и тананикаха монотонно. Коравите им сърца бяха смекчени може би от спокойствието и красотата на тропическата нощ. Това бяха моряците на вахта откъм левия борд, които чакаха да се разнесат осемте камбанни удара.

Капитан Блъд не ги чуваше; той не чуваше нищо освен ехото на жестоките думи, които го бяха заклеймили като крадец и пират.

Крадец и пират!

Твърде странна черта на човешката натура е, че човек може в течение на години да бъде убеден в нещо и въпреки това да се ужаси, когато открие със собствените си сетива, че даден факт отговаря напълно на тази му представа. Когато го уговаряха преди три години в Тортуга да поеме пътя на авантюрист, по който се бе впуснал оттогава, той знаеше какво ще бъде мнението на Арабела за него, ако се поддаде на увещанията. Само твърдата увереност, че я е загубил завинаги, която вля отчаяно безразсъдство в душата-му, го накара да се реши най-после да поеме пътя на скитника.

Никога не беше разчитал, че ще я срещне отново, и дори не бе мечтал за това. Той знаеше, че са разделени навеки. Въпреки всичко това, въпреки убеждението, че тези мисли, които му причиняваха толкова мъка, не можеха да я накарат да изпита дори леко съжаление, през годините на своя бурен пиратски живот той пазеше нейния образ в сърцето си. Той го бе използувал да въздържа себе си и своите последователи. Никога досега не бе имало пирати, които да бъдат управлявани с толкова здрава ръка, да бъдат така въздържани и предпазвани от обичайните за тях грабежи и насилия, като тези, които плаваха с капитан Блъд. Както помните, в техните договори се споменаваше изрично, че по тези и по всички други въпроси те трябва да се подчиняват безрезервно на своя водач. И понеже необичайно щастие съпътствуваше постоянно капитана, той бе успял да им наложи желязна дисциплина, непозната дотогава сред пиратите. Как биха му се смели тези мъже, ако им разкажеше, че е направил всичко това от уважение към стройната девойка, в която беше така романтично влюбен! И щяха да му се смеят още повече, ако им съобщеше как същото това момиче през този ден го беше осведомило, че сред нейните познати няма крадци и пирати!

Крадец и пират!

Той не можеше да се отърве от тези думи, те изгаряха мозъка му!

Блъд не беше добър психолог, нито разбираше обърканите пътища на женската мисъл и затова не му направи впечатление твърде странният факт, че тя го възнагради с тези епитети при ненормалните обстоятелства на тяхната среща. Той не забеляза този проблем и затова не го изследва. Ако го беше сторил, щеше да заключи, че щом в момента, когато я освобождава от пленничество, вместо заслужена благодарност получава укор, то горчивината у нея трябва да е предшествувала благодарността и да има по-дълбоки корени. Тази горчивина сигурно е била причинена от слуха за неговото поведение. Защо? Точно този въпрос той не си зададе. Иначе малък лъч светлина щеше да освети мрачното му зловещо отчаяние, защото щеше да разбере, че тя нямаше да бъде толкова развълнувана, ако поведението му не я засягаше, ако не се чувствуваше лично огорчена от неговите постъпки. Той можеше да размисли, че нищо друго не би могло да й причини такава горчивина и да я доведе до презрението, което бе показала спрямо него.

Така бихте разсъждавали вие, но не така разсъждаваше капитан Блъд. Тази нощ той не разсъждаваше въобще. В душата му се бореха святата любов, която изпитваше към нея в течение на толкова години, и силната ненавист, породена отскоро. Крайностите винаги имат допирни точки и при досег могат за известно време така да се объркат, че да станат неразличими една от друга. Тази нощ крайностите на любов и омраза се объркаха напълно в душата на капитан Блъд и породиха чудовищна страст.

Крадец и пират!

Ето за какъв го смяташе тя без никакви уговорки, като забравяше жестоките несправедливости, на които бе подложен, отчаяното му положение след бягството от Барбадос и всички други обстоятелства, допринесли да стане пират. Че в качеството си на пират той е пазил ръцете си дотолкова чисти, доколкото е било възможно при неговия занаят, това съвсем не й идваше наум, за да смекчи мнението й за човека, когото навремето беше уважавала. Тя не изпитваше никакво състрадание към него, не намираше прошка за него. С едно изречение го беше оценила и осъдила. В нейните очи той беше крадец и пират, нищо повече, нищо по-малко. „А какво е тя? Какви са хората, които не чувствуват състрадание?“ — питаше Блъд звездите.

Добре! Тя беше отговорна за неговото предишно поведение, нека и сега бъде така. Беше го заклеймила като крадец и пират. Отсега нататък той ще докаже, че е достоен за това определение — жесток и безпощаден като всички, които заслужават подобни епитети. Ще захвърли сантименталните идеали, от които се е ръководил, и ще прекрати идиотската вътрешна борба да постигне обединяване на доброто от два свята. Тя му беше показала съвършено ясно към кой свят принадлежи той. Блъд ще бъде достоен за нейната оценка. Тя се намираше на неговия кораб, в негова власт и той я желаеше.

Изсмя се тихо, подигравателно; беше наведен над парапета, загледан във фосфоресциращата следа, която оставяше корабът, и злата нотка в собствения му смях го стресна. Спря да се смее и потръпна. Непристойният смях завърши с ридание. Той обхвана главата си с ръце и усети студена пот по челото.

Междувременно лорд Джулиън, който познаваше женската половина от човечеството доста по-добре от капитан Блъд, беше зает с разрешаване на странния проблем, който бе убягнал от вниманието на пирата. Подозирам, че го подбуждаше някаква смътна ревност. Поведението на мис Бишоп по време на опасностите, през които минаха, го накара най-после да разбере, че една жена може да не притежава престорена изящност и култивирана женственост и точно поради това да бъде още по-възхитителна. Лорд Джулиън беше твърде заинтересуван от предишните отношения между нея и капитан Блъд и изпитваше някакво безпокойство, което го принуждаваше да се задълбочи в този въпрос.

Бледите, замечтани очи на негова светлост, както казах вече, бяха твърде наблюдателни, а мисълта му достатъчно изострена.

Упрекваше се, че не е забелязал много неща по-рано или че поне не ги е наблюдавал по-внимателно. Сега той се стараеше да съпостави всичко видяно с впечатленията си от изминалия ден.

Беше забелязал например, че корабът на Блъд се казва „Арабела“, а знаеше, че малкото име на мис Бишоп е също Арабела. Беше забелязал също така всички странни подробности при срещата на капитан Блъд с мис Бишоп и промяната, настъпила у всеки един от тях при тази сцена.

Мис Бишоп беше чудовищно груба към капитана. За дама в нейното положение беше твърде глупаво да възприема подобно поведение спрямо човек като Блъд, а негова светлост не я смяташе за глупава. Но въпреки грубостта й, въпреки факта, че беше племенница на човек, когото Блъд считаше за неприятел, на борда на неговия кораб към мис Бишоп и към негова светлост се отнасяха с изключително внимание. На всеки от тях бе отредена отделна каюта, където пренесоха малкото им останали вещи; доведена бе и прислужницата на мис Бишоп. Допускаха ги свободно в голямата каюта и се хранеха на една маса с щурмана Пит и Волверстон, който беше помощник на Блъд. И двамата се държаха към тях с подчертана учтивост. Беше ясно освен това, че Блъд усърдно ги отбягва.

Мисълта на негова светлост бързо и внимателно обходи всички тези мисловни пътеки, като правеше наблюдения и някои свръзки. След като изчерпа възможностите им, той реши да потърси допълнителни сведения за мис Бишоп. За тази цел трябваше да изчака Пит и Волверстон да се оттеглят. Но не се наложи да чака толкова дълго за сведенията, които му бяха необходими. Когато Пит стана от масата, за да последва Волверстон, мис Бишоп го задържа с един въпрос.

— Мистър Пит — попита тя, — нали и вие избягахте от Барбадос заедно с капитан Блъд?

— Това е вярно. И аз бях роб на вашия чичо.

— И оттогава сте непрекъснато с капитан Блъд?

— Винаги съм бил негов щурман.

Тя кимна. Беше спокойна и сдържана, но негова светлост забеляза необикновената й бледност, въпреки че нямаше нищо чудно в това след всичко, което беше изживяла през деня.

— Плавал ли е някога с вас един французин на име Каюзак?

— Каюзак ли? — Пит се засмя. Името му припомни нещо смешно. — Да. Беше с нас при Маракайбо.

— А друг един французин на име Левасьор?

Негово превъзходителство се учуди, че Арабела е запомнила толкова добре тези имена.

— Да. Каюзак беше помощник на Левасьор, докато той умря.

— Кой умря?

— Левасьор. Беше убит преди две години на един от островите Вирхен.

Последва кратко мълчание. После мис Бишоп попита с още по-спокоен от преди глас:

— Кой го уби?

Пит отговори с готовност. Нямаше причини да не отговаря, но започваше да се учудва от разпита.

— Капитан Блъд го уби.

— Защо?

Пит се поколеба. Подобен разказ не беше подходящ за нежни женски души.

— Скараха се — отвърна той кратко.

— Не е ли било за една… дама? — продължи неумолимо разпита си мис Бишоп.

— Може и така да се изрази.

— Как се казваше дамата?

Пит повдигна учудено вежди, но въпреки това отговори:

— Мис Д’Ожерон. Дъщерята на губернатора на Тортуга. Беше избягала с Левасьор и… и Питър я освободи от мръсните му ръце. Левасьор беше твърде неприятен човек и напълно заслужаваше съдбата си.

— Разбирам… А… а капитан Блъд още ли не се е оженил за нея?

— Още не — изсмя се Пит, който знаеше много добре, че слуховете, които се носеха в Тортуга за бъдещата женитба на капитан Блъд с мадмоазел Д’Ожерон, нямаха никакво основание.

Мис Бишоп кимна мълчаливо и Джереми Пит се извърна да си тръгне, доволен, че разпитът е свършил. Спря на вратата, за да им съобщи нещо:

— Може би ще ви бъде приятно да узнаете, че капитанът измени заради вас курса на кораба. Има намерение да ви свали на брега на остров Ямайка колкото може по-близо до Порт Роял. Вече направихме завой и ако вятърът се задържи, скоро ще си бъдете у дома, мадам.

— Много любезно от негова страна… — отвърна проточено негова светлост, след като видя, че мис Бишоп няма намерение да отговори. Тя гледаше печално пред себе си, сякаш погледът й се губеше в празно пространство.

— Вярно е това, което казвате — съгласи се Пит. — Поема рискове, каквито други на негово място не биха поели. Но той винаги постъпва така.

Пит излезе и остави негова светлост дълбоко замислен. Замечтаните му сини очи, въпреки сънливостта си, настойчиво изучаваха лицето на мис Бишоп, а вътре в себе си той изпитваше нарастващо безпокойство. След някое време мис Бишоп го погледна и проговори:

— Вашият Каюзак, изглежда, ви е казал истината.

— Разбрах, че проверявахте точно това — рече негова светлост. — Но ми е чудно защо ви беше нужно.

Като не получи отговор, той продължи да я наблюдава, а дългите му тънки пръсти си играеха с една къдрица от златистата перука, която обграждаше лицето му.

Мис Бишоп седеше до масата замислена, със сключени вежди и сякаш разглеждаше красивата испанска дантела на покривката. Накрая негова светлост прекъсна мълчанието.

— Този човек ме удивлява — каза той с бавния си, вял глас, който сякаш никога не променяше своята интонация. — Доста учудващо е само по себе си обстоятелството, че ще смени курса на кораба заради нас; но това, че поема риск заради нас — че се осмелява да навлезе в крайбрежието на Ямайка… това, както казах, ме удивлява.

Мис Бишоп вдигна поглед към него. Имаше твърде замислен вид. След малко устните й трепнаха доста странно и му се стори — презрително. Тънките й пръсти започнаха да чукат по масата.

— А още по-удивително е, че не ни иска откуп — каза тя най-после.

— Вие заслужавате точно това.

— О, и защо, ако смея да попитам?

— Обикновено назовавам нещата с истинските им имена.

— Така ли? Дявол да ме вземе! На ваше място аз не бих се хвалил с подобно нещо, защото то е признак или на крайна младост, или на крайна глупост. — Както виждате, негова светлост се придържаше към философските възгледи на лорд Съндерланд. След миг той прибави: — Същото нещо важи и за проявите на неблагодарност.

Бузите й се оцветиха леко.

— Явно, че ваша светлост не е доволен от мене. Много съм нещастна от това. Надявам се вашето недоволство да има по-здрави основи, отколкото житейските ви възгледи. Досега не знаех, че неблагодарността е качество само на младите и глупавите.

— Не съм казал подобно нещо, мадам. — В гласа му прозвуча рязкост, предизвикана от нейния също рязък тон. — Ако си дадете труд да ме слушате по-внимателно, няма да разбирате погрешно моите думи. За разлика от вас не винаги казвам всичко, което мисля, но поне казвам точно това, което искам да предам. Да бъдеш неблагодарен, е може би човешко, но да проявяваш неблагодарност, е детинско.

— Струва ми се, че… че не разбирам. — Веждите й бяха сключени. — Аз ли съм проявила неблагодарност? Към кого?

— Към кого ли? Към капитан Блъд. Не се ли притече той да ни спаси?

— Притекъл се да ни спаси? — студено попита тя. — Не ми беше известно, че е знаел за нашето присъствие на „Милагроса“. Негова светлост си позволи да направи лек жест на нетърпение.

— Но може би ви е известно, че ни освободи — каза той. — И понеже живеете из тези диви краища на света, сигурно ви е известно това, което се знае дори в Англия, а именно, че Блъд се ограничава да води военни действия само против испанците. Така че да го наречете крадец и пират, означава да преувеличите обвинението спрямо него, и то в момент, когато би било по-благоразумно това обвинение да се подцени.

— По-благоразумно? — Гласът й беше пълен с презрение. — А какво общо имам аз с благоразумието?

— Нищо, доколкото забелязвам. Но поне бъдете малко по-великодушна. Казвам ви откровено, мадам, че ако бях на мястото на капитан Блъд, нямаше да бъда толкова внимателен. Бог да ме убие! Когато си представите колко е изстрадал от собствените си съотечественици, можете да се удивлявате заедно с мене, че си дава труд да прави разлика между англичани и испанци. Да бъде продаден като роб! Уф! — Негова светлост потрепера. — И то на някакъв проклет колониален плантатор. — Той млъкна веднага. — Моля ви за извинение, мис Бишоп. За момент…

— Бяхте твърде увлечен да защищавате този… морски разбойник. — Тя го прекъсна с презрение, което беше преминало едва ли не в озлобление.

Негова светлост отново се загледа в нея. След малко притвори очи и наклони леко глава.

— Чудно ми е защо го мразите толкова — каза той тихо.

Бузите й пламнаха веднага, а веждите се сключиха смръщено и той реши, че е успял да я разгневи. Но не последва никакво избухване. Тя се овладя.

— Да го мразя ли? Господи! Що за мисъл. Просто не му обръщам внимание.

— А би трябвало, мадам — изказа откровено мисълта си лорд Джулиън. — Той заслужава да му бъде обърнато внимание. Такъв човек, който може да извърши подвиг като днешния, би бил ценна придобивка за флотата на негово величество. Ненапразно е служил под командуването на Де Ройтер. Той е бил гениален моряк и, проклет да бъда, ученикът е достоен за учителя си, ако въобще мога да съдя за тези неща. Съмнявам се дали в кралската флота има човек, равен на него. Помислете само, да се вмъкне преднамерено между двата испански кораба под дулата на оръдията им и по този начин да си размени ролите с тях! За такова нещо е необходим кураж, находчивост и изобретателност. С тази си маневра той не заблуди само нас, сухоземните обитатели. Испанският адмирал можа да разбере намеренията му едва когато беше вече станало твърде късно и Блъд го държеше в ръцете си. Велик човек е той, мис Бишоп. Човек, който заслужава внимание.

Мис Бишоп не можеше да сдържа повече своята ирония:

— Би трябвало да се възползувате от влиянието си пред лорд Съндерланд и да издействувате офицерско назначение за него от краля.

Негова светлост се изсмя тихо:

— Това е направено вече. Неговото назначение е в джоба ми.

Учудването й се засили още повече, когато той й разправи накратко всички обстоятелства около своето пътуване. Остави я изумена и отиде да търси капитан Блъд. Но беше все още заинтригуван. Негова светлост щеше да бъде по-щастлив, ако Арабела проявяваше по-малко безкомпромисност по отношение на Блъд.

Той намери капитана да се разхожда по кърмата. Блъд беше измъчен душевно от битката си с дявола, но негово превъзходителство не можеше да подозре това. С привичната си фамилиарност лорд Джулиън хвана капитана под ръка и тръгна с него.

— Какво искате още? — попита рязко Блъд, чието настроение беше отвратително.

Негова светлост не се смути.

— Желая да бъдем приятели, сър — каза той учтиво.

— Проявявате голямо снизхождение към мене!

Лорд Джулиън не обърна внимание на явния сарказъм.

— Странно съвпадение да се срещнем по този начин, още повече, че дойдох чак в Карибско море, за да ви намеря.

— Не сте първият, който си е поставил подобна цел — насмешливо отвърна Блъд. — Но мнозинството от другите биваха испанци и не са имали вашия късмет.

— Вие ме разбирате съвсем погрешно — каза лорд Джулиън и се зае да изложи целите на своята мисия.

Когато свърши, капитан Блъд, който до този момент беше скован от изумление, освободи ръката си от ръката на лорда и застана пред него.

— Вие сте мой гост на този кораб — каза той — и аз съм запазил известни представи за добро държане, въпреки че съм крадец и пират. Затова няма да ви кажа какво мисля за вас, загдето се осмелявате да ми предадете подобно предложение, нито мнението ми за лорд Съндерланд — понеже е ваш роднина, — загдето е имал нахалството да ми го изпрати. Но никак не ме учудва, че един от министрите на Джеймз Стюарт смята, че всеки човек може да бъде подкупен да измами тези, които са му се доверили. — И той посочи с ръка към средната част на палубата, откъдето се чуваше меланхоличният напев на пиратите.

— Пак не ме разбрахте добре — извика лорд Джулиън възмутен и разтревожен. — Никой няма подобни намерения. Вашите хора ще постъпят на кралска служба заедно с вас.

— И вие мислите, че те ще тръгнат с мен против своите братя — против „Бреговото братство“? Бога ми, лорд Джулиън, вие нищо не разбирате. Не е ли останала в Англия поне сянка от представата за чест? А има и нещо друго. Смятате ли, че бих приел офицерска служба от крал Джеймз? Казвам ви, че не бих си изцапал ръцете с подобен документ, въпреки че са ръце на крадец и пират. Вие чухте днес мис Бишоп да ме нарича крадец и пират — същество, заслужаващо само презрение, парий. А кой ме е направил такъв? Кой ме е направил крадец и пират?

— Щом сте били бунтовник… — започна негова светлост.

— Вие трябва да знаете, че съвсем не съм бил бунтовник. Никой дори не е твърдял, че е така. Може би щях да им простя, ако се бяха опитали да го сторят. Но дори и това покривало не бе наметнато върху тяхната злонамереност. Нямаше никаква грешка. Бях осъден точно за това, което бях извършил. Кръвожадният вампир Джефрис, да е проклет навеки, ме осъди на смърт, а неговият достоен господар, Джеймз Стюарт, ме обрече на робство след това само защото бях проявил състрадание, защото се опитах да облекча болките на едно човешко същество, без да обръщам внимание на неговата вяра или политически разбирания, защото превързах раните на човек, осъден като изменник. Това е моето престъпление. Всичко това можете да намерите в съдебните протоколи. И затова бях продаден като роб, защото според английските закони, както се изпълняват от Джеймз Стюарт в нарушение на божиите заповеди, всеки, който подслони или подпомогне бунтовник, сам бива третиран като такъв. Сънували ли сте поне какво значи да бъдеш роб?

Блъд млъкна посред най-голямата си възбуда. Помълча за миг и след това се отърси от нея, сякаш беше някаква дреха. Гласът му стана отново нормален. Засмя се уморено и презрително:

— Достатъчно! Започвам да се горещя за нищо и никакво. Струва ми се, че се оправдавам, а бог знае, че не съм свикнал на подобно нещо. Благодаря ви, лорд Джулиън, за добрите намерения. Но вие може би ще ме разберете. Приличате ми на човек, който може да ме разбере.

Лорд Джулиън стоеше неподвижно. Беше дълбоко поразен от думите на събеседника си, от страстното, красноречиво избухване, при което с няколко остри, точни фрази той бе представил убедително своето обвинение против човечеството, всички доводи в своя защита и се бе оправдал по всички приписвани му престъпления-Негова светлост погледна смелото, енергично лице, мъртвешки бледо в светлината на големия кърмов фенер, и погледът му се замъгли. Беше съвършено объркан.

— Жалко — каза той и въздъхна тежко. — Дявол да ме вземе! Много жалко! — И подтикнат от внезапно чувство на великодушие, му протегна ръка. — Нека въпреки всичко да не се сърдим, капитан Блъд.

— О, не се сърдя. Но… аз съм крадец и пират. — Той се засмя тъжно и без да обръща внимание на протегнатата му ръка, си тръгна.

Лорд Джулиън остана неподвижен и се загледа след високата фигура, която се отдалечаваше. После отпусна безпомощно и унило ръце и се отправи към каютата.

На прага на коридора той се натъкна на мис Бишоп, която беше с гръб към него и се движеше в същата посока. Той я последва, но мислите му все още бяха заети напълно с капитан Блъд и не обърна внимание на нейното държане.

В каютата той се отпусна в едно кресло и избухна с необичайна за него сила.

— Проклет да съм, ако съм срещал човек, който да ми се нрави повече или дори поне толкова. И нищо не може да се направи с него.

— Чух всичко — призна тихо Арабела. Беше побледняла и не отдръпваше поглед от стиснатите си ръце.

Той я погледна изненадано и започна замислено да я изучава.

— Чудно ми е — каза той след малко — дали не сте вие причината за тази беда. Вашите думи го терзаят. Няколко пъти ми ги подхвърля. Не приема офицерско назначение на кралска служба, не иска да ми стисне ръка дори. Какво трябва да се прави с такъв човек? Въпреки своя късмет той ще свърши живота си на някоя мачта. И в настоящия момент този донкихотовски глупак се подлага на опасност заради нас.

— Как така? — попита тя с внезапно събуден интерес.

— Как така ли? Нима забравихте, че плава към Ямайка, а в Ямайка се намира главната база на английската флота? Вярно е, че вашият чичо я командува…

Тя се наведе над масата, за да го прекъсне, и той забеляза, че диша тежко и очите й са разтворени тревожно.

— Но той не може да разчита на това — извика тя. — Не си мислете дори подобно нещо. Блъд няма по-голям неприятел от него. Моят чичо е коравосърдечен човек и нищо не прощава. Убедена съм, че само надеждата да хване и обеси Блъд е накарала чичо ми да напусне плантациите си на остров Барбадос и да приеме поста вицегубернатор на Ямайка. Капитан Блъд не знае това, разбира се.

Той млъкна и безпомощно махна с ръце.

— Не мисля, че би имало някаква разлика, ако знаеше — каза негова светлост сериозно. — Човек, който може да прости на враг като дон Мигел и да възприеме такова безкомпромисно поведение спрямо мене, не може да бъде измерван с обикновени понятия. Той е рицар до идиотщина.

— И въпреки всичко през тези три години той е бил това, което е бил, и е извършил, каквото е извършил — промълви тя, но този път с тъга и без никаква следа от предишното й презрение.

Лорд Джулиън, както предполагам, обичаше да чете нравоучения и беше склонен към афоризми.

— Животът е дяволски сложно нещо — заключи той с въздишка.