Рафаел Сабатини
Капитан Блъд (29)

Глава XXIX
НА СЛУЖБА ПРИ КРАЛ УИЛЯМ

Една от лодките се удари в борда на „Арабела“ и по стълбата се изкачи пръв слабичък, нисък джентълмен, облечен елегантно в куртка от тъмночервена коприна, обшита със злато; неговото смръщено, жълтеникаво лице беше обкръжено от голяма черна перука. Скъпите му модни дрехи не бяха пострадали от преживяното приключение и той се държеше с непринудената увереност на човек с високо положение. Съвсем ясно беше, че не е пират. По петите го следваше един мъж, който беше точната му противоположност по всички физически качества освен по възраст. Той беше едър, силен, с пълно, кръгло загоряло лице; устата му издаваше чувство за хумор, а сините му очи бляскаха весело. Беше добре облечен, без излишни украшения и имаше вид на човек, свикнал да командува.

Когато нисичкият джентълмен пристъпи от стълбата на средната палуба, където капитан Блъд беше отишъл да го посрещне, острият поглед на неговите тъмни очи огледа бързо нестройните редици на събралия се екипаж на „Арабела“.

— Ама че дяволска работа, къде ли се намирам сега? — попита той с раздразнение. — Англичанин ли сте, какъв сте, дявол да ви вземе?

— Имам честта да бъда ирландец, сър. Името ми е Блъд — капитан Питър Блъд, а това е моят кораб „Арабела“, който е изцяло на вашите услуги.

— Блъд! — извика пискливо дребният човечец. — Проклятие! Пират! — Той се извърна към гиганта зад себе си. — Чувате ли, Ван дер Койлън. Пират! Проклет да съм, ако не сме попаднали от Сцила на Харибда!

— Така? — попита спътникът му с гърлен глас и като почувствува веселата страна на положението, се засмя. — Това много интересен приклюшение!

— Дявол да го вземе! За какво се смеете, делфин такъв? — задави се червената куртка. — Хубав разказ за разправяне в родината! Адмирал Ван дер Койлън най-напред загубва флотата си през нощта, след това французите потапят флагманския кораб под краката му и накрая бива заловен от някакъв пират. Радвам се, че намирате на какво да се смеете. Наказан съм заради греховете си да бъда с вас, но проклет да бъда, ако намирам нещо смешно!

— Позволете ми да забележа, че тук има някакво недоразумение — намеси се спокойно Блъд. — Вие не сте взети в плен, джентълмени, а спасени. Когато го разберете, може би ще ви дойде на ум да поблагодарите за гостоприемството, което ви предлагам. Вярно, че е твърде скромно, но това е най-доброто, с което разполагам.

Разяреният малък джентълмен се вгледа в него.

— Дявол да го вземе! Нима си позволявате и да бъдете ироничен? — каза той неодобрително и вероятно за да прекрати по-нататъшните подигравки, се представи: — Аз съм лорд Уилоби, назначен от крал Уилям за генерален губернатор на владенията му в Карибско море, а това е Ван дер Койлън, командуващ кралската флота в Карибско море, която в момента се е загубила някъде из тези проклети води.

— Крал Уилям ли? — попита с учудване Блъд и забеляза, че Пит и Дайк, които стояха зад него, се приближиха не по-малко учудени. — Кой е този крал Уилям и на коя страна е крал?

— Какво е това? — Изумен, лорд Уилоби се взря втренчено в него. Накрая каза: — Говоря за негово величество крал Уилям III — Уилям Орански, който заедно с кралица Мери управлява Англия в течение на повече от два месеца.

Последва моментно мълчание, докато Блъд разбере пълния смисъл на това, което беше чул.

— Искате да кажете, сър, че в Англия хората са въстанали и са изритали негодника Джеймз и неговата банда главорези?

Адмирал Ван дер Койлън сръга негова светлост и сините му очи блеснаха весело.

— Аз мисла, много правилна политишески възглед има — изръмжа той.

Негова светлост се усмихна и по изсушените му бузи се появиха дълбоки бръчки.

— Боже милостиви! Нищо ли не сте чули? Къде, по дяволите, сте били?

— През последните три месеца бяхме отрязани от света — каза Блъд.

— Проклятие! Явно, че е било така. А през тези три месеца светът претърпя доста промени.

И Уилоби разказа накратко за тези промени. Крал Джеймз беше избягал във Франция и живееше под покровителството на крал Людовик, поради което, както и поради някои други причини, Англия се присъединила към съюза против Франция и в момента двете държави се намираха във война. Затова тази сутрин флагманският кораб на холандския адмирал беше нападнат от флотата на господин Дьо Риварол, което показваше, че по пътя от Картахена французинът е срещнал някой кораб и е научил тези новини.

След това капитан Блъд повтори уверенията си, че на неговия кораб към тях ще се отнасят с необходимото уважение, и заведе генералния губернатор и адмирала в своята каюта. Междувременно спасителните работи продължаваха. Получените новини развълнуваха капитана. Щом крал Джеймз беше детрониран и изгонен от страната, това поставяше край на неговото незаконно положение заради участието, което му приписваха в опита да бъде свален тиранът. Ставаше възможно да се върне в родината си и отново да започне мирния живот, така трагично прекъснат преди четири години. Откриващите се пред него възможности го замаяха. Беше така дълбоко обзет от тези мисли и така силно развълнуван, че трябваше да изкаже пред някого чувствата си. Беседвайки с проницателния малък джентълмен, който през цялото време го наблюдаваше, Блъд разказа повече неща за себе си, отколкото бе имал намерение да разкрива.

— Вървете в родината, щом искате — рече негова светлост, когато Блъд млъкна. — Можете да бъдете сигурен, че никой няма да ви преследва заради пиратската ви дейност, особено като се има предвид причината, която ви е принудила да се отдадете на подобни занимания. Но защо да бързате? Ние сме слушали за вас, разбира се, и знаем на какво сте способен в морето. Представя ви се великолепен случай, щом заявявате, че ви е омръзнало пиратството. Ако решите да служите на крал Уилям тук през време на тази война, вашето познаване на Карибско море ви прави твърде ценен служител за правителството на негово величество и вие ще се убедите, че то няма да се покаже неблагодарно. Помислете си по този въпрос. Дявол да го вземе, сър, повтарям ви: дава ви се великолепна възможност.

— Тази възможност ми дава ваша светлост — поправи го Блъд. — Много ви благодаря. Но в момента, трябва да призная, не мога да мисля за нищо друго освен за това важно събитие. То изменя лицето на света. Трябва да свикна с новото положение на света, преди да определя собственото си място в него.

Пит влезе в каютата, за да докладва, че спасителните работи са приключени и прибраните хора — около четиридесет и пет души всичко — се намират на двата пиратски кораба. Той попита какви заповеди ще му бъдат дадени. Блъд се изправи.

— Толкова съм улисан със собствените си грижи, че забравих за вашите, ваша светлост. Предполагам, че ще пожелаете да ви сваля в Порт Роял.

— Порт Роял ли? — Малкият човечец гневно се размърда на стола. Накрая той осведоми капитан Блъд, че предната вечер бяха слезли в Порт Роял, но открили, че губернаторът отсъствува.

— Тръгнал да гони пиратите в Тортуга и взел цялата флота със себе си.

Блъд го погледна изненадано и се засмя.

— Предполагам, че е тръгнал, преди да научи за промяната на правителството и войната с Франция?

— Съвсем не — озъби се Уилоби. — Преди да тръгне, е бил уведомен и за двете събития, както и за моето пристигане.

— О, това е невъзможно.

— И аз мислех така. Но бях осведомен от някакъв си майор Мелърд, когото намерих да управлява Порт Роял в отсъствието на този глупак.

— Трябва да е луд, за да напусне поста си в подобен момент! — изрази удивлението си Блъд.

— И си припомнете, че е взел със себе си цялата флота, като оставил града беззащитен в случай на нападение от страна на французите. Ето какъв губернатор е смятало предишното правителство за подходящ; това е характерно за негодното им управление, дявол да го вземе! Оставя Порт Роял напълно беззащитен, пазен само от една стара крепост, която може да бъде срината в течение на един час. Проклет да съм! Това е просто невероятно!

Усмивката изчезна от лицето на Блъд.

— Знае ли Риварол тези неща? — попита той рязко.

Отговори му холандският адмирал:

— Щеше там ходи, ако не знае? Господин Дьо Риварол взема няколко наши хора в плен. Моше би развързва на тях език да казват. Този е прекрасна възможност.

Негова светлост изръмжа като когуар:

— Ако се случи нещо благодарение на това, че е напуснал поста си, този негодяй Бишоп ще отговаря с главата си. Ако го е направил нарочно? Може би не е толкова глупав, а е предател? Ами ако е решил по този начин да служи на крал Джеймз, от когото е получил своя пост?

Капитан Блъд прояви великодушие.

— Едва ли. Бил е подтикван от жажда за мъст. Тръгнал е да ме залови мене, ваша светлост. Но си мисля, че докато той се занимава с това, ще е най-добре аз да се погрижа да запазя Ямайка за крал Уилям. — Той се засмя много по-весело, отколкото се бе смял през последните два месеца.

— Вземи курс към Порт Роял, Джереми, и да побързаме. Все още ще имаме възможност да станем квит с господин Дьо Риварол и в същото време да оправим някои стари сметки.

Лорд Уилоби и адмиралът скочиха.

— Проклятие! Та вие нямате достатъчно сили! — извика негова светлост. — Всеки от френските кораби се равнява на вашите два.

— По оръдия — да! — рече Блъд и се усмихна. — Но в тези работи има и други важни фактори. Ако ваша светлост иска да види как трябва да се проведе една истинска морска битка, сега ще имате прекрасна възможност.

Двамата мъже се вгледаха в него.

— Но те имат голямо предимство пред нас — настоя негова светлост.

— Това невъзможно — каза Ван дер Койлън и поклати огромната си глава. — Добро водене кораби много вашно. Но оръдия са си оръдия.

— Ако не успея да го разгромя, ще мога да потопя собствените си кораби в пролива и ще го блокирам в залива, докато се върне Бишоп с ескадрата си или пристигне вашата флота.

— А каква е ползата от това? — попита Уилоби.

— Точно това исках да ви кажа. Като се вземе предвид какво носи на борда си, Риварол е глупак да поема подобни рискове. В трюмовете си той има съкровище на стойност четиридесет милиона ливри; взе го при ограбването на Картахена. — При споменаването на тази колосална сума двамата мъже подскочиха. — Дьо Риварол е отишъл с плячката в Порт Роял. Независимо дали ще ме победи, или не, той няма да излезе с нея оттам. Рано или късно това съкровище ще попадне в хазната на крал Уилям, след като, да кажем, една пета част бъде изплатена на моите пирати. Съгласни ли сме, лорд Уилоби?

Негова светлост отметна облака дантели от нежната си бяла ръка и му я подаде.

— Капитан Блъд, откривам, че вие сте велик човек — рече той.

— Наистина, ваша светлост има твърде добро зрение, щом е успял да забележи такова нещо — засмя се капитанът.

— Добре! Добре! Но как направи това? — изръмжа Ван дер Койлън.

— Елате на палубата и ще ви го демонстрирам още преди да се е свършил денят.