Рафаел Сабатини
Капитан Блъд (28)

Глава XXVIII
ЧЕСТНОСТТА НА ГОСПОДИН ДЬО РИВАРОЛ

По време на капитулацията и известно време след нея капитан Блъд и по-голямата част от хората му се намираха на възвишенията Нуестра сеньора де ла Пупа и не знаеха какво става в града. Блъд беше главният, ако не единствен виновник за бързото превземане на този град, който излезе истинска съкровищница, но въпреки това не му беше оказано дори вниманието да бъде повикан на съвета на офицерите, които заедно с господин Дьо Риварол определиха условията на капитулацията.

В друго време капитан Блъд не би изтърпял нито за миг подобно пренебрежение. Но понастоящем той беше скъсал връзките си с пиратството и изпаднал в странно настроение, затова се задоволи да изрази с усмивка презрението си към френския генерал. Но капитаните му, а още по-малко хората не се задоволяваха толкова лесно. През цялата седмица, прекарана в Картахена, негодуванието им нарастваше и накрая избухна. Капитанът успя да ги усмири за момент, като обеща да говори с барона по техните оплаквания. Веднага след това той тръгна да търси господин Дьо Риварол.

Намери го в една от службите, които бе учредил в града с цял щаб от чиновници, които да регистрират донасяните ценности и да проверят касовите книги с оглед да се установят точните суми, които трябва да бъдат предадени. Баронът седеше и проверяваше главните книги като опитен търговец, сверяваше цифрите, за да се увери, че всичко, до последната песета, е правилно описано. Това беше подходящо занимание за главнокомандуващия кралските сухопътни и морски сили в Америка. Той вдигна раздразнено поглед от книгите, прекъснат от влизането на капитан Блъд.

— Господин барон — поздрави го капитанът, — трябва да говоря откровено с вас и вие трябва да ме изслушате. Моите хора са готови да се разбунтуват.

Господин Дьо Риварол го изгледа с леко повдигнати вежди.

— Капитан Блъд, аз също ще ви говоря откровено и вие също трябва да ме изслушате. Ако избухне бунт, лично вие и вашите офицери ще бъдете държани отговорни. Вие грешите, като държите към мен тон на съюзник, докато аз твърде ясно съм ви дал да разберете още отначало, че вие само сте приели да служите под мое командуване. Ако разберете правилно този факт, ще си спестим излишни разговори.

Блъд с мъка се сдържа. Той чувствуваше, че в някой от близките дни в интерес на човечеството ще трябва да отреже гребена на този високомерен и арогантен петел.

— Вие можете да определяте нашите отношения както си пожелаете — каза той. — Но ще ви припомня, че същността на нещата не се променя от имената, които им давате. Мене ме интересуват фактите, главно фактът, че сме подписали с вас твърде ясен и точен договор, в който се предвижда известно разпределяне на плячката. Моите хора настояват това да стане. Те не са удовлетворени.

— От какво не са удовлетворени? — попита баронът.

— От вашата честност, господин Дьо Риварол.

Плесник по лицето едва ли би оказал по-силно въздействие върху французина. Той се изправи решително, очите му засвяткаха, а лицето му стана мъртвешки бледо. Чиновниците оставиха перата си и с ужас зачакаха избухването.

В течение на няколко минути се възцари тишина. После величайшият джентълмен заговори ядовито:

— Наистина ли се осмелявате дотолкова, вие и мръсните ви крадци? Боже Справедливи! Вие ще отговаряте за тази дума, въпреки че да се дуелира с вас човек, е още по-голямо безчестие! Пфуй!

— Ще ви припомня — каза Блъд, — че не говоря от мое име, а от името на моите хора. Те именно са недоволни и заплашват, че ако не бъдат удовлетворени, в най-скоро време ще се погрижат сами да получат удовлетворение.

— Да го получат?! — възкликна Риварол, треперейки от гняв. — Нека опитат…

— Не говорете прибързано. Много добре ви е известно, че моите хора имат право. Те искат да знаят кога ще бъде поделена плячката и кога ще получат своята пета част, която им се полага по договор?

— Боже, дай ми търпение! Как можем да делим плячката, преди да сме я събрали напълно?

— Моите хора имат известни основания да вярват, че е вече събрана; а освен това те гледат с недоверие на факта, че бива натоварвана само на вашите кораби и остава във ваши ръце. Казват, че при това положение не ще може да се установи на какво възлиза точната сума.

— Но… боже мой!… Нали водя книги. Ето ги, всеки може да ги види.

— Те не искат да разглеждат сметководни книги. Малцина от тях могат да четат. Искат да видят самото съкровище. Много добре им е известно — принуждавате ме да бъда прям, — че сметките са били подправени. По вашата книга плячката от Картахена възлиза на около десет милиона ливри^[1]. Хората знаят — а те са твърде изкусни в подобен род изчисления, — че всъщност плячката надхвърля огромната сума от четиридесет милиона, и настояват всичко да бъде извадено на показ и претеглено в тяхно присъствие, какъвто е обичаят сред „Бреговото братство“.

— Не познавам пиратските обичаи! — каза презрително джентълменът.

— Но твърде бързо ги научавате.

— Какво искате да кажете, мошенико? Аз командувам войници, а не грабители и крадци!

— О, разбира се! — Блъд се изсмя в очите му. — Но какъвто и да сте, аз ви предупреждавам, че ако не удовлетворите това искане, което считам за справедливо и затова го поддържам, можете да очаквате големи неприятности и няма да остана изненадан, ако въобще не напуснете Картахена и не отнесете нито една златна монета във Франция.

— А, дявол да го вземе! Трябва ли да разбирам, че ме заплашвате?

— Хайде, хайде, господин барон! Предупреждавам ви за една неприятност, която може да бъде избягната с малко предвидливост. Нямате понятие върху какъв вулкан се намирате. Не познавате обичаите на пиратите. Ако продължавате по този начин, Картахена ще потъне в кръв и независимо от изхода, това няма да бъде в полза на кралската служба.

Тези думи прехвърлиха спора на не толкова враждебна почва. Пререканието продължи още известно време и завърши, когато господин Дьо Риварол с нежелание и против волята си се съгласи да изпълни исканията на пиратите, и то само защото Блъд му разясни, че е твърде опасно да се бави подялбата. При сблъскване той може би щеше да разбие корсарите на Блъд, а можеше и да не успее. Но дори и да успееше, това щеше да му струва толкова хора, че впоследствие нямаше да има възможност да задържи това, което бе завзел.

В края на краищата той обеща веднага да вземе необходимите мерки: на следващата сутрин капитан Блъд и неговите офицери можеха да дойдат при него на борда на „Викториьоз“, съкровището щеше да им бъде представено, щеше да бъде претеглено в тяхно присъствие и още там, на самото място, тяхната пета част щеше да им бъде предадена.

Тази нощ сред пиратите царуваше веселие за сметка на внезапно смирената гордост на господин Дьо Риварол. Но едва когато утрото на следващия ден настъпи над Картахена, всички разбраха причините за това смирение. Единствените кораби в пристанището бяха „Арабела“ и „Елизабет“, които стояха на котва, и измъкнатите на брега за поправка на претърпените от бомбардировката повреди „Атропос“ и „Лахезис“. Френските кораби ги нямаше. Под прикритието на нощта те се бяха измъкнали тихо и потайно от залива и сега от тях се виждаха само три едва различими петна на западния хоризонт. Господин Дьо Риварол бе избягал със съкровището, вземайки само войниците и моряците, които беше довел от Франция. Той остави в Картахена с празни ръце не само пиратите, които бе измамил, но и господин Дьо Кюси, доброволците и негрите от Хаити, които също така бяха не по-малко измамени.

Яростта обедини двете групи в една и жителите на нещастния град изпаднаха в много по-голям ужас пред нейните прояви, отколкото бяха изпитали от пристигането на експедицията до този момент.

Само капитан Блъд запази хладнокръвие, като сдържаше силната си мъка. Той си беше обещал, че преди да се раздели с господин Дьо Риварол, ще се разплати за всички дребни оскърбления и обиди, на които го беше подложил този отвратителен човек — доказал вече, че е и подлец.

— Трябва да ги преследваме — заяви той. — Да ги преследваме и да ги накажем.

В първия момент всички подеха този призив. След това хората размислиха, че само два от пиратските кораби са годни да плават в открито море и че те не могат да поберат всички, при това не бяха и добре снабдени с продукти за дълго пътуване. Екипажите на „Атропос“ и „Лахезис“ заедно със своите капитани Волверстон и Ибервил се отказаха от подобно намерение. В Картахена все още имаше скрито богатство. Те щяха да останат, докато поправят корабите, за да доизмъкнат каквото могат. Нека Блъд, Хагторп и хората, които плават с тях, вършат каквото намерят за добре.

Едва тогава капитан Блъд разбра прибързаността на своето предложение и когато се опита да го оттегли, малко остана да предизвика сбиване между двете групи. Междувременно платната на френските кораби на хоризонта ставаха все по-малки. Блъд изпадна в отчаяние. Ако тръгнеше в този момент, само един бог знаеше какво ще се случи на града, след като го остави в ръцете на хора в такова настроение. Но ако останеше, това щеше да означава само, че неговите хора и хората на Хагторп ще се присъединят към разгулния грабеж и ще увеличат ужаса на неизбежните събития. Понеже той не успя да вземе решение, хората му и хората на Хагторп, които изгаряха от нетърпение да подгонят Дьо Риварол, решиха въпроса вместо него. Трябваше да се накаже мерзката постъпка и в същото време, щом третираха като неприятел френския командир, който сам най-подло бе нарушил техния съюз, можеха да спечелят огромно богатство.

Блъд, разкъсван от вътрешни противоречия, все още се колебаеше и затова хората му почти насила го откараха на кораба.

Един час след това бъчонките бяха напълнени с вода и складирани на борда, и „Арабела“ и „Елизабет“ се впуснаха в гонитба.

„Когато бяхме вече в открито море и курсът на «Арабела» беше начертан на картата — пише Пит в своя дневник, — аз отидох да потърся капитана, като знаех, че той е много развълнуван от тези събития. Намерих го да седи сам в каютата, обхванал с ръце главата си, впил развълнуван поглед право напред, без да вижда нищо.

— Какво има, Питър? — извиках аз. — Господи, какво те тормози? Сигурно не си мислиш за Риварол?

— Не — отвърна прегракнало Блъд. И за първи път стана по-общителен. Може би щеше да полудее, ако не излее пред някого това, което го потиска. А аз все пак бях негов верен приятел, когото той обичаше, и по този начин представлявах подходяща личност за откровението му. — Но ако тя узнае! Ако тя узнае! О, господи! Мислех си, че съм скъсал с пиратството, че съм скъсал завинаги. А ето че този негодник ме въвлече в най-долнопробните пиратски действия, които съм извършил през живота си. Помисли си само за Картахена! Помисли си какъв ад са устроили тези дяволи в града сега! И това трябва да тежи на моята съвест!

— Не, Питър, не на твоята съвест, а върху съвестта на Риварол. Този мръсен крадец е виновен за всичко, което се случи. Какво можеше да направиш, за да го предотвратиш?

— Можех да остана в града и да помогна.

— Нямаше да има никаква полза и ти сам го знаеш. Защо се мъчиш в такъв случай?

— Има и нещо друго — извика Блъд. — А сега накъде? Какво ми остава? Невъзможно е да служа предано на Англия. А ето до какво ме доведе почтената служба под знамето на Франция. Сам виждаш. Какво остава тогава? Пиратството ли? Скъсах завинаги с него. И така, ако искам да водя почтен живот, струва ми се, че единственият изход е да предложа сабята си на испанския крал.

Но все пак оставаше и друг изход — последното нещо, което би могъл да очаква — изход, към който ние бързо се приближаваме по сгряното от тропическото слънце море. Всичко това, против което Блъд така горчиво роптаеше, беше необходим етап в неговата странна съдба.“

Пиратите се насочиха на север към остров Хаити, защото прецениха, че Дьо Риварол трябва да отиде там, за да попълни запасите на корабите си, преди да се опита да прекоси Атлантическия океан. В течение на два дни и две нощи „Арабела“ и „Елизабет“ браздяха морето, подгонвани от умерено благоприятни ветрове, без дори да зърнат своя противник. Утрото на третия ден донесе със себе си лека мъгла, която ограничи видимостта до две-три мили и засили нарастващата досада на пиратите и страха им, че Дьо Риварол може да им убегне.

Съгласно корабния дневник на Пит по това време те се намираха приблизително на 75 градуса и 30 минути западна дължина и 17 градуса и 45 минути северна ширина, така че Ямайка оставаше на около тридесет мили на запад от лявата им страна. И наистина на северозапад, едва видим като куп облаци, се подаваше хребетът на Сините планини, чиито върхове пробиваха ниската мъгла и се извисяваха в чистия въздух. Пиратите плуваха със западен вятър и до ушите им стигна някакъв далечен тътен, който неопитният слух можеше да вземе за шум от прибоя.

— Оръдия! — възкликна Пит, който стоеше на кърмата заедно с Блъд.

Блъд кимна заслушан.

— Според мен това е на около десет или може би петнадесет мили от нас, някъде около Порт Роял — добави Пит. След това погледна капитана и попита: — Засяга ли ни това?

— Оръдейна стрелба близо до Порт Роял… Сигурно полковник Бишоп се сражава с някого. А против кого може да действува той, ако не против нашите приятели? Струва ми се, че това може да ни засяга. Всеки случай ще отидем да видим какво става. Дай нареждане на кормчията!

Те продължиха да плават, като се водеха от шума на битката, който с приближаването, им ставаше по-силен и по-ясен. Така плаваха може би цял час. После, докато Блъд с телескоп на очите се опитваше да пробие мъглата и очакваше всеки миг да съзре биещите се кораби, оръдията ненадейно замлъкнаха.

Корсарите продължиха да държат същия курс, всички се бяха качили на палубата и се вглеждаха загрижено напред. Скоро пред погледа им се откри някакъв предмет, който се оказа един голям кораб, обхванат от пожар. Когато „Арабела“ и „Елизабет“, който непосредствено го следваше, се приближиха със северозападния си курс, очертанията на пламтящия кораб станаха по-ясни. Скоро над пламъците и дима се показаха мачтите му, рязко очертани и черни, и Блъд с помощта на телескопа си различи върху гротмачтата да се вее флагът на свети Георги.

— Английски кораб! — извика капитанът.

Той започна да оглежда морето, за да види победителя в тази битка, за която свидетелствуваха мрачната гледка и шумът, който бяха чули. Приближавайки се до потъващия кораб, пиратите различиха смътните очертания на три големи кораба, които се отправяха към Порт Роял, и съвсем естествено отначало заключиха, че те принадлежат към ямайската флота, а горящият кораб е пиратски, затова побързаха да приберат трите лодки, които се бяха отделили от пламтящия корпус. Но Пит, който разглеждаше през телескоп отдалечаващата се ескадра, забеляза някои неща, които можеше да види само окото на опитния моряк, и направи невероятно съобщение, че най-големият от трите кораба е „Викториьоз“ на Риварол.

Когато се приближиха до претоварените лодки, пиратските кораби прибраха платната си и легнаха в дрейф. Трябваше да се спасят и хората, които плуваха, хванати за разни части и отломки, с каквито беше осеяно морето.