Рафаел Сабатини
Капитан Блъд (23)

Глава XXIII
ЗАЛОЖНИЦИТЕ

Питър Блъд стоеше сред колоните пред входа на губернаторския дом и с болка и гняв се вглеждаше, без да вижда нищо, в огромното пристанище на Порт Роял, в зелените хълмове, извисяващи се на отсрещния бряг, и във веригата на Сините планини, които бяха забулени от трептящия, нагорещен въздух.

Завръщането на негъра, който бе отишъл да съобщи за неговото идване, го изтръгна от мислите му. Тръгна след роба и премина през къщата до широката веранда, в чиято сянка полковник Бишоп и лорд Джулиън Уейд търсеха поне малка разхлада.

— Ето че дойдохте — го посрещна вицегубернаторът, съпровождайки приветствието си с поредица нечленоразделни звукове, които не предвещаваха нищо добро.

Бишоп не си даде труд да стане дори когато лорд Джулиън се подчини на своето добро възпитание и му даде пример в това отношение. Богатият барбадоски плантатор се загледа с навъсени вежди в своя някогашен роб. Блъд се облягаше леко на бастуна си, държеше шапка в ръка и не даваше израз на гнева, предизвикан от високомерния прием.

Накрая полковник Бишоп се намръщи и заяви със самодоволен тон:

— Изпратих да ви повикат, капитан Блъд, защото току-що научих някои неща. Съобщиха ми, че снощи една фрегата е напуснала пристанището, а на борда й са се намирали вашият съдружник Волверстон и сто души от сто и петдесетте, които са били на служба при вас. Негова светлост и аз ще бъдем много доволни, ако ни обясните на какво основание сте им разрешили да заминат.

— Разрешил ли? — попита Блъд. — Аз просто им наредих да отплават.

От подобен отговор полковникът за миг онемя.

— Вие сте им наредили? — каза той с неверие в гласа, а лорд Джулиън повдигна вежди. — Дявол да го вземе! Може би ще ни обясните по-подробно. Къде отиде Волверстон?

— В Тортуга. Отиде да отнесе едно съобщение до командирите на другите четири кораба от флотата, която се намира там, да им разправи какво се е случило и защо не трябва да ме чакат повече.

Огромното лице на полковника сякаш се поду и стана още почервено, Той се извърна към лорд Джулиън:

— Чухте ли, ваша светлост? Нарочно е пуснал Волверстон отново да плава — Волверстон, най-опасния след него от тази шайка пирати. Надявам се, че ваша светлост започва най-после да разбира каква лудост е да се издаде кралска заповед на такъв човек въпреки моите съвети в това отношение. Та тази му постъпка е чисто и просто… бунт… измяна! Господи! Това подлежи на военен съд.

— Ще престанете ли да дрънкате за бунтове, измяна и военен съд? — Блъд сложи шапката си на главата и седна, без да чака покана. — Изпратих Волверстон да осведоми Хагторп, Кристиян, Ибервил и останалите момчета, че имат на разположение един месец да последват моя пример, като се откажат от пиратството и се върнат към мирните си занаяти — лова и доставката на сандалово дърво, или да се махнат от Карибско море. Това е всичко, което съм направил.

— А другите? — намеси се негова светлост със своя равен, обигран глас. — Какво ще кажете за другите сто души, които Волверстон е взел със себе си?

— Това са хора от моя екипаж, на които не се нрави службата при крал Джеймз и които предпочетоха да си потърсят друга работа. В нашето споразумение, ваша светлост, се предвиждаше, че моите хора няма да бъдат принуждавани да останат на служба.

— Не си спомням — каза искрено негова светлост. Блъд го погледна изненадан. След това вдигна рамене.

— Честна дума, не съм аз виновен за късата памет на ваша светлост. Казвам ви, че беше точно така, а аз никога не лъжа. Никога не ми се е налагало да лъжа. Никой не би помислил, че ще се съглася на други условия.

В този момент вицегубернаторът избухна:

— Предупредили сте проклетите негодници в Тортуга, за да могат да избягат! Ето какво сте направили! Ето как използувате офицерското си назначение, което спаси главата ви!

Питър Блъд го изгледа невъзмутимо.

— Ще ви припомня — рече той съвсем тихо, — че нашата цел, ако оставим настрана вашите желания, които всички познават като желания на палач, е да се освободи Карибско море от пирати. Аз взех най-ефикасните мерки за постигането на тази цел. Известието, че съм минал на кралска служба, ще помогне много за разпадането на флотата, на която доскоро бях командир.

— Виждам, виждам! — каза вицегубернаторът със злобна насмешка. — А ако не стане така?

— Ще има достатъчно време да обмислим какво трябва да се предприеме.

Лорд Джулиън предотврати едно ново избухване на полковника.

— Възможно е — каза той — лорд Съндерланд да бъде доволен от подобно разрешение, при условие че се получат резултатите, които обещавате.

Думите на негова светлост бяха примирителни и учтиви. Подтикван от приятелско разположение спрямо Блъд и разбиране на трудното положение, в което той бе изпаднал, лорд Джулиън беше склонен да се придържа към своите инструкции. Затова протегна приятелски ръка, за да му помогне да преодолее най-новото и най-трудно препятствие, което полковник Бишоп, улеснен от самия Блъд, поставяше на пътя на неговата реабилитация. За нещастие последното лице, от което Питър Блъд желаеше да получи помощ в момента, беше младият благородник, защото го гледаше през забуления си от ревност поглед.

— Във всеки случай — отговори той предизвикателно и с ирония — не можете да очаквате повече от мене; наистина това е най-многото, което лорд Съндерланд ще получи.

Негова светлост се намръщи и обърса устни с носната си кърпа.

— Струва ми се, че не ми харесва начинът, по който определяте нещата. Като помисля, капитан Блъд, виждам, че наистина не ми харесва.

— Съжалявам — каза Блъд дръзко, — Но това е положението. Нямам намерение да го променям заради вас.

Бледите очи на негова светлост се разтвориха още по-широко.

Той бавно повдигна вежди.

— А! — рече той. — Вие сте съвършено неучтив. Разочарован съм от вас, сър. Мислех си, че може да станете джентълмен.

— Това не е единствената грешка на ваша светлост — намеси се Бишоп. — Сгрешихте много повече, когато му дадохте кралската заповед и спасихте този негодник от бесилката, която съм приготвил за него в Порт Роял.

— Да, но най-голямата грешка по въпроса за назначенията — каза Блъд, обръщайки се към негова светлост — е, че този мръсен робовладелец е бил назначен за вицегубернатор на Ямайка, а не за палач, за която служба той е природно надарен.

— Капитан Блъд! — упрекна го рязко негова светлост. — Кълна се в честта си, че си позволявате твърде много. Вие…

Но в този миг Бишоп го прекъсна. Той беше успял да се изправи на крака и даваше воля на гнева си чрез непристойни ругатни. Капитан Блъд също се беше изправил, стоеше с невъзмутим вид и чакаше да отмине бурята. Когато полковникът млъкна, Блъд се обърна спокойно към лорд Джулиън, сякаш нищо не бе се случило.

— Ваша светлост искаше да каже нещо? — попита той с предизвикателство в гласа.

Но негова светлост беше възвърнал самообладанието си и отново беше склонен към помирение. Засмя се и вдигна рамене.

— Честна дума, горещим се за нищо и никакво — каза той. — Господ ми е свидетел, че в този климат и без това е доста горещо. Полковник Бишоп, вие сте твърде непреклонен, а вие, сър, твърде избухлив. Казах вече, говорейки от името на лорд Съндерланд, че ще почакам за резултатите от вашия експеримент.

Но Бишоп беше изпаднал в такава ярост, че нищо не можеше да го спре.

— А, така ли? — изрева той. — Но аз не съм съгласен. По този въпрос ваша светлост ще ми позволи да разбирам малко повече. И без това ще поема отговорността да действувам на своя глава.

Лорд Джулиън напусна борбата. Усмихна се уморено, повдигна рамене и безпомощно махна с ръка. Вицегубернаторът продължи да вика:

— Понеже негова светлост ви е дал кралска заповед, аз не мога да се разправя с вас както заслужавате. Но ще бъдете изправен пред военния съд да отговаряте за случая с Волверстон и ще си понесете последствията.

— Разбирам — каза Блъд. — Стигнахме до същността на въпроса. В качеството си на вицегубернатор вие ще председателствувате този военен съд. Щом можете да си разчистите старите сметки с мене, като ме обесите, вие пет пари не давате как ще го направите! — Той се засмя и прибави: — Praemonitus, praemunitus.

— А, какво значи това? — попита остро лорд Джулиън.

— Предполагах, че ваша светлост е малко по-образован.

Както виждате, той полагаше всички усилия да бъде предизвикателен.

— Не ви питам за точното значение, сър — с ледено достойнство рече лорд Джулиън. — Искам да зная какво искате да кажете с това.

— Ще оставя ваша светлост сам да се досети — отвърна Блъд. — Желая и на двама ви всичко най-добро. — Той направи жест с шапката си и учтиво се поклони.

— Преди да си тръгнете — съобщи Бишоп, — за да ви избавя от необмислени постъпки, ще ви кажа, че капитанът на пристанището и комендантът на крепостта са получили необходимите нареждания. Няма да напуснете Порт Роял, обеснико! Дявол да ме вземе, имам намерение да ви закотвя за постоянно в дока за екзекуции.

Питър Блъд застана нащрек и сините му очи се впиха в подпухналото лице на неговия враг. Премести дългия си бастун в лявата ръка, бръкна с дясната небрежно в куртката си и се обърна към лорд Джулиън, който се беше намръщил замислено.

— Струва ми се, че ваша светлост ми обеща неприкосновеност.

— Вашето собствено държание — заяви негова светлост — прави твърде трудно изпълнението на това, което съм обещал. — Той се изправи. — Вие ми оказахте голяма услуга, капитан Блъд, и аз се надявах, че ще останем приятели. Но щом предпочитате нещо друго… — Той повдигна рамене и махна с ръка към вицегубернатора.

Блъд завърши мисълта му със свои думи:

— Искате да кажете, че нямате достатъчно твърдост, за да се противопоставите на този грубиян. — Наглед той беше напълно спокоен и се усмихваше. — Е, добре — както казах и преди — praemonitus, praemunitus. Предполагам, че не сте твърде учен, Бишоп, защото в противен случай щяхте да знаете, че означава: който е предупреден, е въоръжен.

— Предупреден, а? Ха! — Бишоп едва ли не се озъби. — Предупреждението е малко закъсняло. Вие няма да напуснете тази къща. — Той се приближи до вратата и повиши глас. — Хей…

Но внезапно пое дълбоко въздух и се вкамени. Дясната ръка на капитан Блъд извади от куртката му дълъг револвер, богато инкрустиран със сребро, и го насочи отблизо в главата на вицегубернатора.

— И въоръжен — каза Блъд. — Не мърдайте от мястото си, милорд, защото може да стане някой нещастен случай — предупреди той негова светлост, който бе понечил да се притече на помощ на полковника.

Лорд Джулиън се спря веднага. Долната челюст на вицегубернатора увисна, а лицето му побледня и той започна да се поклаща на неустойчивите си крака. Питър Блъд го огледа мрачно, с което засили страха на полковника.

— Сам се учудвам защо не ви застрелям без повече разправии, негоднико дебел. И не го правя по същата причина, поради която и по-рано ви подарих живота. Разбира се, вие не знаете причината, но може би ще се успокоите малко, понеже такава причина наистина съществува. В същото време ви предупреждавам да не злоупотребявате с моето търпение, което в момента е съсредоточено в показалеца ми върху спусъка на револвера. Имате намерението да ме обесите и това е най-лошото, което може да ми се случи; сигурно разбирате, че няма да се поколебая да пролея мръсната ви кръв. — Той хвърли бастуна и освободи по този начин лявата си ръка. — Бъдете така добър, полковник Бишоп, и ми дайте ръката си. Хайде, хайде, подайте си ръката.

Подбуждан от резкия тон, решителния поглед и блестящия револвер, Бишоп се подчини без възражения. Доскорошното му отвратително многословие пресекна. Не можеше да произнесе нито дума. Капитан Блъд пъхна лявата си ръка под дясната ръка на вицегубернатора, а дясната си ръка с револвера мушна обратно в куртката.

— Въпреки че не го виждате, револверът е насочен към вас и ви давам честната си дума, че при най-малкия повод, независимо дали произтича от вас, или не, ще ви застрелям на място. Моля да обърнете внимание на това, лорд Джулиън. А сега, мръсен палач, тръгвайте и вървете по-живо; дръжте се съвсем естествено, защото в противен случай ще се намерите при черните води на Коцит^[1].

Хванати под ръка, те минаха през къщата и градината, където Арабела очакваше завръщането на Питър Блъд.

Размисляйки над последните му думи, тя най-напред се обърка, а след това си представи ясно каква може да бъде истинската причина за смъртта на Левасьор. Съобрази, че можеше да се извлече същият извод и от историята на спасяването на Мери Трейл от Блъд. Когато мъж рискува живота си за някоя жена, веднага се правят съответните предположения, защото малко са тези мъже, които биха поели подобен риск без никаква лична облага. Със спасяването на Мери Трейл Блъд беше Доказал, че принадлежи именно към тази категория мъже.

Нямаше нужда да я убеждава повече, че се е отнесла крайно несправедливо към него. Тя си спомни думите, които беше дочула на неговия кораб (наречен „Арабела“) през нощта на освобождението й от испанския адмирал, онова, което беше казал, когато тя одобри приемането на кралската служба, както и думите, които й беше наговорил тази сутрин и които предизвикаха възмущението й. Всичко това придоби ново значение в нейното освободено от необосновани предубеждения съзнание.

Затова тя остана в градината да чака завръщането на Блъд, за да му се извини и да сложи край на всички недоразумения. Тя чакаше нетърпеливо. Но изглежда, че търпението й трябваше да се подложи на нови изпитания. Защото накрая той излезе придружен от чичо й и водеше с него необикновено сърдечен разговор. Тя разбра с чувство на досада, че обясненията трябва да бъдат отложени. Ако можеше да отгатне срока на това отлагане, досадата й щеше да се превърне в отчаяние.

Блъд премина заедно със спътника си от благоуханната градина във вътрешния двор на крепостта. Комендантът, който беше получил заповед да бъде готов заедно с необходимите войници да арестува капитан Блъд, остана изумен при странната гледка. Вицегубернаторът на Ямайка се разхождаше под ръка очевидно в най-приятелски отношения с предполагаемия арестант. Когато минаха покрай него, Блъд говореше весело и се смееше.

Излязоха безпрепятствено и стигнаха до пристана, където чакаше лодката от „Арабела“. Седнаха един до друг на кърмата и отплаваха заедно на големия червен кораб, като през цялото време се държаха досущ приятелски.

На кораба Джереми Пит с безпокойство чакаше новини. Можете да си представите учудването му, когато видя вицегубернатора да се изкачва с мъка по въжената стълба, последван по петите от капитан Блъд.

— Стана точно както предполагаше, Джереми. Попаднах в клопка — поздрави го Блъд. — Но успях да се измъкна и взех със себе си ловеца. Този дебел негодник трепери над живота си.

Полковник Бишоп стоеше на палубата, а едрото му лице беше добило цвят на пръст и устата му беше разтворена, и той със страх погледна към здравеняците главорези, стълпени около сандъка с ядра при главния люк.

Блъд викна към боцмана, който се беше облегнал на преградата на бака, и му заповяда:

— Завържи на мачтата едно въже с примка. Може да дотрябва. Не се тревожете, драги полковник. Това са само мерки, в случай че се покажете неразумен, а аз съм сигурен, че няма да се стигне дотам. Ще си поговорим по този въпрос, докато се храним; надявам се, че няма да ми откажете честта да обядвате с мен.

И той поведе безволевия, обзет от страх грубиян към своята каюта. Бенджамин, черният слуга, облечен в бели памучни панталони и риза, побърза да изпълни нарежданията на господаря си по отношение на обеда.

Полковник Бишоп се строполи на един сандък под гледащите към кърмата илюминатори и проговори, заеквайки:

— Може ли да попитам какви… намерения имате?

— Разбира се, няма нищо страшно, полковник. Въпреки че напълно заслужавате въжето, към което, уверявам ви, ще прибегнем само в краен случай. Вие казахте, че негова светлост е сторил грешка, като ми е връчил кралската заповед, която държавният секретар ми е направил честта да определи за мене. Склонен съм да се съглася с вас, затова отново ще поема своя път из моретата. Cras ingens iterabimus aequor^[2]. Сигурно, докато приключа с вас, ще научите добре латински. Връщам се в Тортуга при моите пирати, които са поне честни и славни момчета. Затова ви взех на борда като заложник.

— Господи! — изстена вицегубернаторът. — Да не би… да не би да ме отведете в Тортуга!

Блъд се изсмя.

— О, няма да ви направя толкова лоша услуга. Не, не. Искам само да ми подсигурите безопасно заминаване от Порт Роял. И ако бъдете разумен, този път няма да ви карам да плувате. Дали сте известни нареждания на вашия капитан на пристанището и на коменданта на проклетата ви крепост. Ще бъдете така добър да ги повикате на „Арабела“ и ще им съобщите в мое присъствие, че корабът напуща днес следобед пристанището по служба и никой не трябва да му пречи. И за да бъдем сигурни в подчинението им, ще ги вземем и тях на малко пътешествие с нас. Ето ви необходимите неща. А сега пишете, освен ако предпочитате мачтата…

Полковник Бишоп се надигна обиден.

— Принуждавате ме със сила… — започна той.

Блъд го прекъсна любезно:

— Съвсем не ви принуждавам. Позволявам ви да направите напълно свободен избор между писалката и въжето. Този въпрос трябва да решите сам.

Бишоп го изгледа гневно, а след това се сгърби, взе писалката и седна до масата. Написа с разтреперана ръка писмо до своите офицери, а Блъд изпрати писмото на брега. После покани своя принудителен гост на масата.

— Надявам се, полковник, че не сте загубили добрия си апетит.

Жалкият Бишоп зае мястото, което му показаха. Но не му беше лесно да яде в подобно положение, а и Блъд не го насилваше. Капитанът започна да се храни с апетит. Но не бяха стигнали до половината на обеда, когато влезе Хейтън и го осведоми, че на борда е дошъл лорд Джулиън Уейд и желае веднага да се види с него.

— Очаквах го — каза Блъд. — Доведете го тук.

Лорд Джулиън Уейд влезе суров и надменен. Когато капитан Блъд се вдигна да го посрещне, той с един поглед разбра положението в каютата.

— Много мило от ваша страна да се присъедините към нашата компания, ваша светлост.

— Капитан Блъд! — каза рязко лорд Джулиън. — Вашето чувство за хумор се проявява не на място. Не знам какви намерения имате, но се питам дали разбирате рисковете, които поемате.

— А аз се питам дали ваша светлост разбира риска, който е поел с качването си на борда. Бях предвидил, че ще стане точно така.

— Какво може да означава това, сър?

Блъд направи знак на Бенджамин, който стоеше зад Бишоп.

— Дай стол за негова светлост. Хейтън, изпрати лодката на милорда на брега. Кажи на хората, че той ще остане за известно време при нас.

— Какво е това? — извика лорд Джулиън. — Дявол да го вземе! Да не би да искате да ме задържите? Вие сте полудели!

— По-добре почакай, Хейтън, да не би негова светлост да започне да буйствува — рече Блъд. — Бенджамин, ти чу заповедта. Предай я!

— Ще ми кажете ли какви намерения имате, сър? — попита негова светлост, като трепереше от гняв.

— Искам просто да предвардя себе си и моите хора от бесилките на полковник Бишоп. Казах вече — бях уверен, че вашата храброст ще ви накара да не оставите полковника в беда и че ще го последвате на борда. А той саморъчно написа бележка до капитана на пристанището и коменданта на крепостта и ги покани да дойдат. Щом се качат на борда, аз ще имам в ръцете си всички необходими за нашата безопасност заложници.

— Ах, негодяй! — процеди през зъби негова светлост.

— Това зависи напълно от гледната точка — отвърна Блъд. — Обикновено не бих позволил на никого да ме нарича с подобно име. Но като се вземе предвид, че навремето с желание ми направихте една услуга и по всяка вероятност този път ще ми направите без желание още една, то аз няма да обърна внимание на вашето невъзпитано държане.

Негова светлост се изсмя.

— Вие сте глупак! — каза той. — Да не смятате, че съм се качил на пиратския ви кораб, без да взема предпазни мерки? Разправих на коменданта точно как сте принудили полковник Бишоп да ви придружи. Преценете сам дали капитанът на пристанището или комендантът ще се подчинят на повикването и дали ще ви позволят да отплавате, както си въобразявате сега.

Изражението на Блъд стана сериозно.

— Много съжалявам за това — каза той.

— Така си и мислех — отвърна негова светлост.

— О, но не заради себе си. Съжалявам заради вицегубернатора. Знаете ли какво сте направили? Качихте го на бесилката.

— Господи! — извика Бишоп, обхванат от паника.

— Ако изстрелят дори само един снаряд по кораба ми, техният вицегубернатор ще увисне на мачтата. Единствената ви надежда, полковник, е в това, че ще им съобщя намеренията си. И за да оправите неприятното положение, което сте създали, ваша светлост, вие сам ще отнесете писмото.

— По-добре да отида в ада, отколкото да го направя — разгневи се лорд Джулиън.

— Това не е нито разумно, нито логично. Но щом настоявате, ще изпратя някой друг, а още един заложник на борда — както предвиждах поначало — ще бъде само от полза.

Лорд Джулиън се вгледа в него и съобрази от какво точно се е отказал.

— Предполагам, че ще размислите по-добре сега, когато разбирате положението? — попита Блъд.

— Заклевам ви, ваша светлост, вървете — заекна Бишоп — и накарайте другите да ви се подчинят. Този проклет пират ме е хванал за гушата.

Негова светлост го огледа с поглед, в който липсваше всякакво възхищение.

— Щом така желаете… — започна той, но после вдигна рамене и се обърна към Блъд: — Надявам се, че ако ви разрешат да отплавате, полковник Бишоп ще остане невредим?

— Давам ви думата си — каза Блъд. — Наемам се също така да го сваля незабавно на брега.

Лорд Джулиън се поклони надменно на свилия се от страх вицегубернатор.

— Разбирате, сър, че изпълнявам вашето желание — каза той студено.

— Да, да! — потвърди бързо Бишоп.

— Много добре тогава. — Лорд Джулиън се поклони отново и тръгна. Блъд го придружи до въжената стълба. Във водата до нея все още стоеше лодката на „Арабела“.

— Сбогом, ваша светлост — каза Блъд. — Има още нещо за уреждане. — Той протегна пергамента, който бе извадил от джоба си. — Това е заповедта за назначение. Бишоп беше прав, когато рече, че това е било грешка.

Лорд Джулиън се вгледа в него и изражението му се смекчи.

— Съжалявам — продума той искрено.

— При други обстоятелства… — започна Блъд. — О, вие ще разберете. Лодката ви чака.

Лорд Джулиън сложи крак на първото стъпало и се поколеба.

— Все още не мога да разбера, дявол да го вземе, защо не накарахте някой друг да отнесе съобщението на коменданта, защо не ме задържахте като допълнителен заложник, за да сте по-сигурен, че вашите желания ще бъдат изпълнени?

Живият поглед на Блъд се впи в неговите почтени, ясни очи. Капитанът се усмихна тъжно. Поколеба се сякаш за миг и после изчерпателно обясни всичко:

— Защо да не ви кажа? Поради същата причина, която ме подтикваше да търся спречкването с вас, за да промуша вътрешностите ви с няколко фута стомана. Когато приех назначението, смятах, че това ще ме очисти в очите на мис Бишоп — отгатнали сте, предполагам, че това е налудничава мечта. Открих също, че ако е избрала вас от двама ни, както, вярвам, е в действителност, тя е постъпила правилно, затова не искам да подлагам вашия живот на риск, като ви задържа на борда и изпратя съобщението по някой друг, който освен това може да обърка работата. Вероятно сега ще разберете всичко.

Лорд Джулиън го погледна изумено. Продълговатото му аристократично лице беше силно побледняло.

— Господи! — прошепна той. — И вие казвате това на мене?

— Казвам ви го, защото… О, по дяволите — за да й го разправите. Нека разбере, че под кожата на крадеца и пирата, за какъвто ме смята, е останало нещо от злочестия джентълмен и че нейното щастие ми е скъпо. Ако знае това, тя ще може… ще може да си спомня за мене с повече добри чувства поне в молитвите си. Това е всичко, ваша светлост.

Лорд Джулиън продължи да гледа мълчаливо капитана. Накрая му подаде ръка все така мълчаливо. Блъд я пое, без да проговори.

— Мисля дали сте прав — каза негова светлост — и дали вие не сте по-добрият от двама ни.

— Що се отнася до Арабела, постарайте се да изляза прав. Сбогом.

Лорд Джулиън разтърси мълчаливо ръката му, спусна се по стълбата, качи се в лодката и се отправи към брега. Когато отплава на известно разстояние, той махна с ръка на Блъд, който се беше облегнал на парапета и наблюдаваше отдалечаващата се лодка.

След по-малко от час „Арабела“ отплава, подгонвана от лекия бриз. Крепостта мълчеше, а флотата не предприе нищо, за да му попречи. Лорд Джулиън беше изпълнил успешно задачата си, като бе прибавил към съобщението своите лични разпореждания.