Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (17)

Глава 17

— Много съжалявам, Тони — каза Йън. — Аз съм страшно огорчена, но нямах и понятие за всичко това.

Рексфорд беше дошъл в Лондон по лична работа и първата му мисъл беше да отиде на Бъркли скуеър. Макар да не се издаваше, слуховете за успехите на Дора му доставяха истинско удоволствие. Йън искрено му се зарадва. Тя можеше да се шегува с него и с Джи и да ги критикува, но беше искрено привързана към роднините си.

Тони веднага изяви желание да се види с Дора. Йън му съобщи, че той се е разминал с нея, тъй като с Пан в тоя миг пътуват за Гартспойнт, дето мислят да прекарат нощта.

Тони пламна и с мъка се въздържа.

— В Гартспойнт? Дявол знае що за глупост! Напълно му подхожда. Отдавна ли заминаха? Откога е тук?

Когато той й разправи всичко, Йън мигновено съобрази колко основателни са опасенията на Тони. Почувствува се виновна.

— Но нали Дора знае, че той е женен? — каза тя.

— Възможно е, но не съм уверен. Когато го изгоних, той се занимаваше с развода си и повече не сме говорили за това. Но то няма никакво значение.

— Прав си — кротко отвърна Йън и добави: — Какво мислиш да правиш?

— Веднага се връщам обратно — мрачно каза Тони. Той разсеяно я целуна и излезе.

Йън отиде до прозореца. Усети леко раздразнение. Защо Тони не беше я предупредил? Цялата й ярост се насочи към Дора: „Ако тя беше една от нас, ако наистина беше от нашия род, такова нещо нямаше да се случи.“ Дълбоко в себе си съзнаваше, че греши, но беше много огорчена заради Тони. Семейната й гордост беше засегната и това и пречеше да бъде напълно справедлива. По улицата профучаваха автомобили, някъде свиреше латерна. Йън имаше много работа — покупки, визити, но продължаваше да стои на прозореца.

Най-после с намръщено лице отиде в стаята си и започна да се облича, но през целия ден безпокойството не я напусна.

Когато се върна за вечеря, портиерът съобщи, че лорд Рексфорд е питал по телефона кога мистър Гревил и мис Дора са тръгнали от Лондон.

Йън усети как сърцето й се сви. Вълнението й премина всякакви граници, когато при връщането си вкъщи, в полунощ, Тони пак телефонира, че нито Пан, нито Дора са пристигнали.

— Тони, почакай малко, не затваряй телефона — помоли Йън. Искаше й се да му каже нещо, да го посъветва. — Как мислиш, дали не им се е случило някакво нещастие?

Негодуванието й се засилваше. Нямаха какво повече да си кажат. Йън прекара безсънна нощ и в седем часа сутринта пак позвъни в Гартспойнт.

Нямаше никакво известие.

В осем часа телефонът отново позвъни. Непознат мъжки глас попита:

— Мисис Ласелс ли е?

— Да, аз съм мисис Ласелс.

— Обажда се доктор Холкът. Звъня ви от Мур Грийн, село между Годалминг и Петуърс. Ако можете, елате веднага. Вашият брат, мистър Гревил, е сериозно болен.

— Веднага тръгвам. Кой е при него?

Последва къса пауза, после гласът отговори:

— Една лейди.

Телефонът прекъсна. Йън поръча на мъжа си да позвъни на Тони, докато тя се облича. Свързаха ги много бързо. Гласът на Тони отговори:

— Дора е тук. Пан е убит нощес от кон.

— Идвам — машинално отвърна Йън.