Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (12)

Глава 12

Рекс излезе на терасата и запали папируса, заслушан в тъмнината. Чу шум на потеглящ автомобил. Без съмнение това беше неговата кола, която бързо потегли за някъде. Излезе, за да потърси Дора и Пан, но до оградата видя шофьора, който докара Рексфорд, Пемброк и Гревил.

— Вие ли запалихте автомобила? — попита го Рекс.

— Не, сър, мистър Гревил го взе и заминаха с мис Дора.

— Къде отидоха — опита се да запази спокойствие Рекс, — по кой път.

— В Гартспойнт, сър, мисля, че отидоха вкъщи.

— Разбирам — каза Рекс, — добре.

С бавни крачки тръгна встрани, но не издържа и хукна да бяга. Беше добър спортист и сега се понесе като стрела.

През време на тичането съобразяваше: „През буковия лес, после през потока, после през дългата поляна — тя е много дълга — после ще се спусна от хълма към къщи, после…“

Добре разбираше, че трябва да бърза, но грешеше. Пемброк му разправи за ултиматума, даден от баща му на Гревил, и той вярваше, че Пан и Дора са решили тази нощ да напуснат Гартспойнт.

Сега имаше само едно желание да попречи на Пан да причини зло на Дора.

Той тичаше, задъхвайки се, по замръзналия път и чисто по детски си мислеше: „И е вече стар“.

Беше му страшно горещо. Балните обувки, които не даваха опора на болния крак, му пречеха да тича, но не мислеше да спира.

— Тичам като на кино — засмя се сам. — Джи ще е много доволна, като й разправя.

Като стигна до парка, той заобиколи, защото там пътят беше много удобен.

Пред вратата стоеше автомобил.

— Какво безсрамие! — избъбри той.

Влезе вкъщи през страничната врата. Никъде не видя жива душа и си спомни, че прислугата тая вечер е пусната да иде в селото.

Надникна в музикалната стая. В камината слабо догаряше огън, но и там нямаше никой.

Постоя за миг в колебание на стълбата. На втория етаж имаха с Дора обща гостна, а на по-горния етаж всеки имаше отделна стая.

Започна да се изкачва, накуцвайки, по стълбата и подсвирна. Открай време това беше условният им знак с Дора.

Въздъхна — пълно мълчание. Долу в голямата зала с лек шум падна въглен. И отново тишина.

Изведнъж дочу гласа на Дора, която веднага след това излезе от гостната. Беше с кожена наметка.

— О, Рекс!

— Дора — засмя се той, — отдавна ли пристигнахте?

— Ах, едва преди няколко минути.

— Уморена ли си? Аз ще те отведа. Видях долу — в гласа му прозвуча недоволна нотка, — видях, че автомобилът е пред къщата. Пан ли те докара?

— Да — отговори Дора, като продължаваше да стои на вратата. Рекс се приближи до нея и забеляза, че е страшно бледа.

— Ти изглеждаш зле — каза той, — да пийнем нещо, в салона остана почти всичкият коняк, който преди няколко месеца ни изпрати татко. Пийни малко.

Той тръгна към вратата и Дора се отдръпна, за да му направи път. Пан, седнал на стола до огъня, вдигна черната си глава и като се прозина, каза:

— И аз бих пийнал, Рекс.

Без да му отговори, той отиде до шкафчето и отключи със своето ключе.

Пан, чиито нерви буквално трепереха от сдържаното негодувание и омраза към това попречило му момче, сметна поведението на Рекс за обидно.

— Ти чу ли какво казах? — едва не викна той.

Рекс се изправи.

— Отлично — отвърна той с лека ирония. Жилите по челото на Пан се издуха, по слепите очи биеше пулсът му. Всичките му усилия пропаднаха напразно, не постигна почти нищо. Случаят беше изпуснат завинаги благодарение на тоя проследил ги шпионин, който, разбира се, е насъскан от Рексфорд.

Той се надигна бавно и като премина стаята, се приближи до Рекс, чиито спокоен вид го вбесяваше. Както светкавица, която пада на скала и я разрушава, така и безумна ярост, страст, неуспех и унижение, които трябваше да понесе, окончателно помрачиха ума му. Очите му се премрежиха, лицето му се обезобрази от гняв.

— Твоите маниери не ми харесват — с мъка проговори той.

Без да го погледне, Рекс небрежно отвърна:

— Много съжалявам — а после вежливо добави: — Да ви налея ли?

Пан кимна в знак на съгласие. Правеше усилия да се овладее, но изведнъж се почувствува страшно отслабнал.

Рекс сложи на масата сифон и започна да налива сода и херес. Пан се приближи. Рекс започна да му налива, но в това време ръката му се плъзна по дръжката на сифона и струя сода обля ръката на Пан.

Рекс се разсмя, както би направило всяко друго момче на негово място, без да иска да обижда Пан. Но веднага се сдържа, извади от джоба си носна кърпа и му я предложи.

— Съжалявам, това нещо се изплъзна от ръката ми — той остана за секунда с протегната ръка, без да подозира какво се кани да прави Пан. Не съобрази това дори в мига, когато Пан дигна ръка и стовари юмрук като чук върху китката му.

— Проклет изрод, шпионин — изсъска Пан.

При тия думи лицето на Рекс бавно побледня, кърпата падна от ръката му.

— Ти си проклет! — през зъби прошепна той, спрял взор на бледото лице на Пан.

Чуха се стъпките на Дора.

Изговаряйки с мъка думите, едва шепнейки, Рекс каза:

— Не мога… за нещастие, вие сте ми гост до утре, когато, слава Богу, ще си заминете. Гревил, мразя ви. И чувате ли? Ще дойде ден, когато ще ми платите за всичко.

Дора влезе и той мълчаливо й подаде чаша. В тоя миг се чу шум: другите се връщаха и Рекс отиде да ги посрещни.

— Гревил, Дора и аз сме в гостната — каза той с малко провлачен глас. — Чудесно е при камината.

Баща му го попита:

— И тримата ли се върнахте рано?

— Да, Гревил караше моята кола.

Лицето на Тони изрази облекчение. Имаше предчувствие, че Пан ще го излъже.

— Ние веднага ще дойдем — каза той.

— И аз може би ще дойда — рече Рекс — да пожелая лека нощ на Гревил, Дора и останалите.

Той никога не наричаше Пан иначе, освен Гревил. Отиде в банята, за да измие ръката си, удареното беше подуто и посиняло.

Червенина бавно обля лицето му и остави две светли петна по бузите му.