Евгений Гуляковски
Дългият изгрев на Ена (6)

6.

Денят започна успешно за Кримов. Той подписа всички необходими документи в регистрационния отдел на карантинния комплекс и най-после получи карта 0-1-0, която означаваше горе-долу следното: „Край на карантината. Няма ограничения в контактите. Никакви противопоказания.“

Олег успя да хване ферибота в десет и заедно с тълпата шумни пътници се вмъкна в тесния, без седящи места салон на малката ракета.

Щеше да лети само двадесет минути, но все пак липсата на комфорт в единствената каюта на ракетата, тесните бронзови перила вместо седалки малко го поозадачиха. И по своето учудване и по жадните очи, с които се вглеждаше в лицата на хората, в кройките на дрехите им, той се сети, че отдавна не си е бил в къщи…

Ракетата шумно се приземи на перона на столичния ракетодрум. От кръглата бетонна площадка на покрива Олег се спусна в подземната зала на разпределителя на транспортните потоци.

И тук, сред стремително носещата се тълпа, той разбра, че трябва да спре.

Там, където човешкият поток се разделяше, в средата на залата имаше самотна пейка, която никой от забързаните пътници не забелязваше. Олег се измъкна от навалицата, свърна към пейката и си помисли, че дори в гъста гора едва ли ще се радва на такава пълна самота, както на това място сред стотиците непознати човешки лица.

На сто метра по-нататък в централната чакалня го очакваше Люси. Беше го чакала повече от година, още пет минути не бяха от значение… Трябваше да си обясни защо го привлече тази пейка, защо не тича презглава към ескалатора? И изведнъж съвсем ясно, с безпощадна и неочаквана прозорливост той разбра, че не го вълнува предстоящата среща с жена му. Беше невероятно, немислимо, защото той я обичаше и тъгуваше по нея. Цяла година очакваше тази среща и ето че сега… Може би е отвикнал от дамското общество? Все пак дългата изолация в космоса, а после и карантината сигурно са оставили следа.

„Просто си уморен, старче, дяволски уморен — каза си той. — След няколко дни всичко ще се оправи, ще се нормализира, а сега трябва да направиш всичко възможно Люси да не забележи нищо. Само че ще успееш ли? Не те бива много за актьор…“

Успя… Или Люси поне не показа, че е разбрала? По очите й никога не можеше да се отгатне какво мисли за него. Както и да е, те прекараха два приятни часа в кафенето на гаровия площад. Като че ли Люси искрено се огорчи, че не могат веднага да излетят за вилата си в Карпатите. Налагаше се ден-два да останат в града. Той имаше бърза, неотложна работа.

Наистина имаше работа, не си измисляше. След като Ротанов отказа да го подкрепи, Кримов реши самостоятелно да организира повторна експедиция до Черната планета. Освен това трябваше да привърши с формалностите по доклада.

Важното е да издържи през първите, най-трудните дни. Знаеше колко леко ранима е Люси и колко добре долавя всички нюанси в неговото настроение.

Следващата изненада го очакваше в щаба, когато стана ясно, че и те като Ротанов нямат намерение да подкрепят идеята му за повторна експедиция. Другояче не можеше и да бъде. В щаба съществуваше просто правило — една идея, стига да е добра, сама ще си пробие път през препятствията, а те не ги пестяха.

Тъй че в щаба на разузнаването не откри нищо ново. Изненада го по-скоро неговата реакция. Той изслуша равнодушно мотивите за отказа, вдигна рамене и излезе. И веднага реши, че ще отиде при Гафуров, тъй като бе член на Съвета. Гафуров не изпитваше особени симпатии към него и знаеше, че Олег също не го обича, следователно, ако сега го помолеше за съдействие, това щеше да поласкае болезненото му самолюбие и само поради тази причина Гафуров щеше да го подкрепи.

Така и стана — Олег правилно беше преценил. От всички възможни пътища бе избрал най-късия.

Но тук имаше една тънкост, която той, колкото и да е странно, долавяше. Преди никога не би постъпил така. Емоциите, сложните човешки взаимоотношения и най-после самолюбието някога бяха за него по-важни от резултата. Сега, кой знае защо, нещата се бяха променили.

Мозъкът му работеше с пределна яснота, като отчиташе и анализираше и най-незабележимите нюанси в неговото поведение и не предизвикваше в душата му никакво вълнение.

Всъщност той действуваше по най-рационалния начин — нищо повече.

 

 

„Ител“ пристигна точно по разписание. Лекарите не се бяха излъгали в прогнозите си. Една седмица след като дойде, Елсон се почувствува напълно здрав, а след десет дни му разрешиха да започне работа. На Ротанов му бе необходим почти цял месец, за да навлезе във всички новости, да оправи цял куп неща. Да настани Елсон в института за проблемни изследвания, да му издействува специална лаборатория и вътрешна тема.

Чак след това Ротанов можа да се заеме с организирането на експедицията до Черната планета. Веднага откри две странни обстоятелства. Първо, някой вече бе свършил цялата предварителна работа. Решението бе минало през Съвета и бе утвърдено. Предложението пред Съвета бе направено от Кримов с поддръжката на Гафуров. Значи Олег се е отървал от карантината и без да губи нито ден, се е хвърлил в атака. Типично за него. Учудваше го друго — времето, за което беше успял да утвърди проекта на новата експедиция.

Имаше и второ, много по-странно обстоятелство. След като постигна този смайващ успех в Съвета, Кримов загадъчно изчезна. Остави работата по проекта да си върви сама и тя лека-полека изостана, защото беше свързана със строителството на нов кораб, с отпускането на значителни средства и големи главоболия. Ротанов пристигна тъкмо навреме, за да не позволи да се провали проектът. На два пъти опита да се свърже с Олег, търсеше го по всички инфори и всеки път чуваше някакви уклончиви и неопределени отговори: „Доскоро беше тук, току-що замина… почива си, нямаме връзка с него.“ Ротанов се канеше сериозно да се захване с тази задача, да намери Кримов и да го впрегне в работата. Но тогава стана ясно, че трябва незабавно да направи на пух и прах пред Координационния съвет монтажното управление, провалило всички срокове за създаването на „Каравела“, както Олег беше нарекъл новия кораб, който засега съществуваше само на чертежи.

 

 

Заседанието на Координационния комитет, едно от основните подразделения на Съвета, започна в дванадесет часа. През отворените прозорци нахлуваше ослепителното южно слънце, отразени от стъклата слънчеви петна играеха по трибуната на оратора и пречеха на Ротанов да се съсредоточи.

Опасността, която тихо и незабележимо се прокрадваше към границите на Земната федерация, в този ден изглеждаше далечна, почти несъществуваща, а проблемите, които обсъждаха тук, встрани от центъра на събитията, им се струваха твърде несериозни. Тонът на встъпителното слово бе прекалено теоретичен, отвлечен и внасяше своя дял в общата безгрижна атмосфера на заседанието.

— Загубихме колонията на Дзета. Станалата там катастрофа най-вероятно е следствие на катаклизъм, заложен в кората на планетата. Явлението е в процес на изследване. Нямаме основания да свързваме съвсем различните случаи на нападение срещу кораба на Кримов и Дзета…

— Тогава какво ще кажете за разрушителния център в базата на Регос?

— Какъв център? — не разбра ораторът.

Ротанов скочи.

— Не сте ли запознат с информацията? Тогава защо се нагърбвате да обобщавате и да правите изводи? Направете си труда поне да проучите фактите!

— Не така остро, моля — намръщи се председателят. — Положението наистина е сериозно и изисква съответни мерки, макар и да не виждам причини за паника.

— А те съществуват. Бързо прогресират отрицателните явления. Твърде бързо последваха инцидентите в базата, на кораба на Кримов, а сега и на Дзета. Дадохме и първата жертва. Един човек загина по неизвестна причина, дошла от космоса.

— Няма доказателства! — извика някой от залата.

— Така смятат специалистите на Дзета, а те виждат най-добре.

Когато шумът стихна, думата взе Серовин, завеждащ монтажния отдел на космическия флот.

— Искам да обясня защо се провалиха сроковете за строителството на „Каравела“.

В залата веднага настъпи тишина, тъй като именно забавянето на сроковете послужи като формална причина за извънредното заседание на Координационния комитет.

Ротанов добре разбираше, че на заседанието се канеха окончателно да се отърват от проекта на Кримов или поне да го отсрочат за неопределено време.

— Преди всичко — продължи Серовин — причината е в неяснотата и неопределеността на проектната задача. — Той се изкашля, отвори папката и постави на носа си старинни очила с блестящи метални рамки. — Тук е написано: „Корабът да се снабди с най-новите видове оръжия и да бъде осигурена максимална защита.“ Последното е разбираемо. А как да разбирам първото искане? Ние строим кораб, а не крепост, ето защо не можем да го снабдим с „най-новите видове оръжия“. Само генераторите за антиматерия, монтирани на някои спътници, тежат над сто тона всеки. По принцип те могат да се монтират на кораба, но за сметка на други видове въоръжение. Работата е там, че клиентите сами не знаят какъв вид оръжие да предпочетат. И това е разбираемо, едното следва другото. Докато не бъде създадена поне ориентировъчна теория, която да обяснява същността на черните космически петна, „черните кораби“, както ги наричат в някои доклади, ние не можем да гарантираме нито ефективна защита, нито по-ефикасно оръжие.

Елсон трепна, но Ротанов, който седеше до него, леко го стисна за лакътя.

— Не бързайте, нека да свърши.

— Инвеститорите трябва да изхождат от реалните възможности, да конкретизират своите искания и да коригират проектната задача. За това естествено е нужно време.

— Проектната задача беше създадена със същата бързина, както и полагането на основите на новия кораб. Разбира се, в нея има нещо некоректно — съгласи се неочаквано Ротанов. — Но днес можем да зарадваме не само строителите, но и нашите многоуважавани теоретици. До мен седи младият учен Елсон, който проучи черните петна на място. Той беше непосредствен участник в ликвидирането на диверсията в базата и вече завърши теоретичната обосновка на това явление. В близките дни изследванията му ще бъдат публикувани и всички желаещи ще имат възможност да се запознаят с тях. Сега Елсон може да изложи пред вас същността на своите изследвания.

Погледите на присъствуващите се насочиха към младежа. Смутен от всеобщото внимание, той стана и тромаво се отправи към масата на президиума. „Само не се увличай — тихо подхвърли след него Ротанов. — Не им позволявай да те въвлекат в теоретични дискусии, изложи само същината.“

Когато застана на трибуната, Елсон започна малко припряно, но бързо се овладя и заговори с паузи, като умело наблягаше на по-важните места.

— Научната група, създадена на Регос, както и последвалите теоретични изследвания установиха структурата на черните петна или, по-точно, отсъствието на структура. В залата има много хора, които не са специалисти, затова ще си позволя да пропусна математическите аргументи, които потвърждават моите изводи. Успяхме до голяма степен да докажем, че черните петна представляват антипространство. — През залата премина лек шум. — Моля да ме извините за този малко известен термин, който досега можеше да се срещне само във фундаменталното изследване по физика на пространството на академик Грегори, който пръв предположи и теоретично обоснова принципната възможност за съществуването на антипространство. Той смята, че ако обикновеното пространство структурно и по принцип е веществено, тъй като при определени условия може да се превръща в материални частици, то следва да се предвиди възможността за съществуването и на негов антипод. Такова пространство, което при никакви условия не може да бъде структурно и винаги се стреми да погълне всяка докоснала се до него материална структура. Всяка частица или квант енергия. Като разрушава материята на нашия свят, това пространство е способно за сметка на погълнатата енергия да увеличава геометричния си обем. Според Грегори съществуването на антипространство, което заобикаля нашата Вселена, обяснява явлението ентропия. Още веднъж ме извинете за посочените тук добре известни на специалистите сведения. Нашата група установи съществуването на зони на антипространство в реалната Вселена. Малките обеми или зоните на антипространство са същите онези тела, които тук наричат „черни кораби“ или „черни петна“. Те наистина са черни — в смисъл, че жадно поглъщат всякаква енергия, всякакви излъчвания и всякакви оказали се наблизо материални частици. В сравнение с обикновеното пространство повърхността на тези зони представлява абсолютно черно тяло и не отразява нито радио, нито каквито и да е други излъчвания.

— Това означава, че всяко енергийно или материално въздействие от страна на обикновеното пространство води само до разширяване на зоните на антипространство. Добре ли ви разбрах? С други думи, не е възможно никакво въздействие от наша страна върху зоните на антипространство?

— Да, така е, но има едно изключение: ако зоните на антипространство са относително малки по обем и успеем да концентрираме в тях мигновени енергийни импулси с достатъчна мощност, това може да доведе до дегенерирането им, до тяхното блокиране и изчезване, тъй като са неспособни да погълнат цялата излъчена в тях енергия. Благодарение на тази особеност на антипространството успяхме да ликвидираме огнището в базата. Така и мощният взрив на Дзета доведе до неутрализиране на едно от огнищата.

— Защо тогава не прекратихте напълно процеса на Дзета?

— Вероятно поразените зони там са били много повече, освен това обработката с високи енергии е започнала твърде късно, когато те са се разраснали за сметка на разрушаване структурата на веществото на планетата. Както вече казах, всеки контакт с вещество от нашата Вселена довежда до разрастване на зоните на антипространство.

— Следователно от нас искат да снабдим кораба с оръжие против някакви стихийни природни сили, срещу които явно е безсмислено да се борим. Позволете ми да попитам тогава каква е целта на експедицията до Черната планета? Допълнително да изследваме въздействието на антипространството върху още един кораб? Няма ли да ни струва прекалено скъпо?

Сега вече Ротанов бе длъжен да поиска думата. Той отиде до трибуната и както винаги започна да излага мислите си малко бавно и мрачно:

— Ние нямаме намерение да воюваме с антипространството на Черната планета, съвсем не. Но на всяка цена трябва да разберем какво представлява източникът, който изхвърля това антипространство в нашата Галактика. Неговият произход може да не е стихиен. — Ротанов изчака гласовете да утихнат и вдигна ръка за тишина. — Разберете ме правилно, не твърдя, че произходът му е изкуствен. За това не разполагаме с достатъчно данни. Само че не отхвърлям подобна възможност. Не изключвам някой да използува антипространството като изключително ефективно оръжие срещу нашите бази и кораби. Експедицията ще има за задача да изясни кой е източникът за нападение. А така също и какви средства и начини за борба да се приложат срещу това, нека да кажем направо, сварило ни неподготвени ново оръжие. Поради тази причина искаме да снабдим „Каравела“ с всички възможни днес средства както за нападение, така и за отбрана. Винаги съм търсил мирни пътища за разрешаване на проблемите, възникнали в нашата космическа дейност. Но не изключвам да се появят обстоятелства, които да ни наложат да демонстрираме цялата мощ и сила на земната техника.

Споровете протекоха доста разгорещено, но противниците на проекта явно не очакваха квалифицирано и силно противодействие. Те не бяха готови за сериозна борба и загубиха по всички точки.

Комитетът назначи Ротанов за временен ръководител на монтажно-строителното управление, което изграждаше новия кораб.

Късно вечерта, когато заглъхнаха последните спорове, когато беше изготвено и прието окончателно решение, когато най-после го одобриха и председателят обяви за закрито това продължително заседание, Ротанов и Елсон напуснаха сградата на Съвета.

И тук, на мраморните стъпала на масивното здание на Съвета, подложил с удоволствие разгорещеното си лице на прохладния вятър, Ротанов си помисли, че отсъствието на Олег от заседанието е просто странно…

Разбира се, можеше да си обясни неговото временно отсъствие — в края на краищата той година и половина не беше виждал жена си и имаше право да използува както намери за добре заслужения отпуск. Но Ротанов твърде добре познаваше Олег, за да не се разтревожи.

И ако през първите дни не придаваше сериозно значение на отсъствието му, то днес истинският виновник за тяхната победа и тържество беше длъжен да бъде тук.

Вече се бяха смесили с тълпата от празнично облечени хора, когато Ротанов рязко спря и без да обръща внимание на бързащите и блъскащите ги минувачи, се обърна към Елсон:

— Много пъти сте казвали, че колкото е по-сложна една система, толкова повече е изложена на разрушителното въздействие на ентропията. Това в еднаква степен се отнася и за биологичните системи, нали?

— Аз не съм биолог. Но ако изхождаме от общите принципи, безспорно е така, макар че биологичните системи са способни активно да противодействуват и дори да изменят посоката на процеса в обратно направление.

— И все пак, ако е така, ще бъде опасен не само прекият контакт със зоните на антипространство, но и продължителният престой на хора близо до тях… Извинете, но по-нататък ще трябва да продължите сам.

Ротанов се обърна и се отправи към залата на Съвета. Към инфора, за когото не съществуваха „заети“ или „тайни“ номера.

 

 

Двамата влязоха в някаква сладкарница със загадъчното име „При нас без Р“. Надписът над входа ту светваше, ту гаснеше с ослепителен син пламък.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Ротанов.

Олег вдигна рамене.

— Не съм бил на Земята почти толкова време, колкото и ти. Може би значи „без риск“.

— Или „без радост“ — пошегува се Ротанов. Сладкарницата беше пълна с хора, но на тях им провървя. До прозореца намериха свободна масичка. Нямаше нито автомати, нито сервитьори. Чакаха доста дълго и някак неусетно започнаха разговора, заради който бяха дошли тук.

— Защо те нямаше на защитата на проекта?

— Не знам… Всъщност просто ми дойде до гуша.

— Какво именно?

— Всичко. Съветът, експедицията…

— Отказа ли се да летиш?

— Не, защо… По принцип ми е все едно дали ще летя, или не.

— Не ти ли се вижда странно?

— Най-странното е, че не. И това не ме тревожи. Не ме засяга, не ме стряска. Макар и да разбирам, че не е съвсем нормално. Напоследък главата ми работи като добра кибернетична машина, тъй че аз отлично разбирам всичко и знам какво си мислиш за мен.

— А през кибернетичната ти глава не е ли минавала простата мисъл да идеш на лекар?

— Имам карта нула едно нула.

— Знам. И все пак?

— Минавала ми е, разбира се. Общо взето, това не ме интересува. Но всичко трябва да бъде ясно. Бях при Престов.

— Престов… Да, в момента той е най-добрият специалист по космопсихология. И какво?

— Понижен емоционален тонус. Така каза. Ще се оправя с течение на времето. Последица от продължителната работа в космоса. Трябвало да взема отпуск.

— Може и да е прав… Само да не е последица от прекалено близкия контакт с Черната планета.

— Най-добрите специалисти намериха, че съм добре. Здрав съм. Абсолютно здрав.

Той чертаеше с вилицата по покривката някакви заплетени рисунки и отбягваше да гледа Ротанов в очите.

Най-после при тях дойде младеж, който, ако се съди по облеклото, не приличаше на сервитьор.

— Извинете, но при нас няма роботи. Сервитьори също. Ще трябва сами да се обслужите. Ей на онова гише можете да си поръчате вечеря.

— Ама че сладкарница… Съвсем в стила на двайсети век.

В края на краищата успяха да получат примитивна табличка с тонизиращи напитки и сандвичи.

— Въпреки странното ти равнодушие ще те уведомя, че проектът е утвърден. Поставихме началото на „Каравела“. И сега под егидата на току-що създаденото специално управление монтажът ще тръгне с пълна пара. Освен това на мен възложиха да сформирам специална група за изследване на Черната планета. Като ръководител на групата най-официално те каня да се включиш в състава й.

— При какви условия, на каква длъжност? Доколкото разбирам, мястото на капитана вече е заето.

Ротанов малко се пообърка от тези въпроси, но бързо се окопити и заговори спокойно, като наблягаше на всяка дума:

— Ако имаш предвид мястото на капитана, то е свободно. Но не ти го предлагам, тъй като нямам право, докато се намираш в това състояние. Пък и от самото начало имах идеята да създам специална група за изследване на Черната планета. Както разбираш, капитанът на кораба не влиза в нея.

— А как ще бъдат разпределени задълженията в групата?

— Освен командира и механика други установени длъжности за съжаление няма. Всеки ще се занимава, в зависимост от обстоятелствата, с каквото се наложи.

Олег се намръщи.

— Не обичам неопределените положения… Но ако настояваш, една малка пауза в моите семейни проблеми ще е добре дошла.

— С други думи — съгласен си?

— С други думи — да. — За първи път през тази вечер Олег го погледна в очите.

 

 

На следващия ден Ротанов помоли Елсон да уреди среща с Престов и да информира учения за своите предположения относно въздействието на ентропията върху човешкия организъм.

След продължилата дълго научна дискусия, когато изпращаше гостите, Престов задържа Ротанов на вратата.

— Макар че опасенията на Елсон имат известни основания, ето какво ще ви кажа: човекът е устроен така, че има големи резерви. И най-важното — природата е надарила всяка жива система със способността не само да се противопоставя на ентропията, но и да я побеждава, като изработва и увеличава запасите си от енергия. Тъй че не се безпокойте за Кримов. След време неговата психика ще се стабилизира. Ще се върне към нормалното си състояние, независимо от причините, предизвикали тези нарушения.

— Бих искал да знам колко време ще е нужно за това?

— Трудно ми е да кажа нещо определено. Много е индивидуално, но мисля, че за месец-два ще се оправи. Не повече.

— Е, какво пък… Ще има това време.