Евгений Гуляковски
Дългият изгрев на Ена (10)

10.

Най-после дългоочакваният ден дойде. След като корабът излезе от последния пространствен скок, на носовите екрани на „Каравела“ се появи синкавото кълбо на самотна звезда, около която засега се въртеше невидимата Черна планета.

Корабът започна дълъг цикъл на спиране и приближаване към целта.

Някак странно изглеждаше звездата, увиснала в празното пространство. Само някъде безкрайно далеч проблясваха петънцата на галактики и мъглявини, които принадлежаха на друг свят, отдалечен от виденията на Земната федерация на такова огромно разстояние, което засега хората не можеха да преодолеят.

Корабът напусна границите на родната Галактика, разпростряла се сега над „Каравела“ като блестяща спирала от звезди.

Картината беше твърде величествена, а празното пространство около кораба твърде всеобхватно, за да не потисне човешкото въображение. Дори опитните навигатори по междузведните трасета не издържаха на дългите дежурства пред екраните за външно наблюдение. Самотната звезда на носовите екрани само подчертаваше безкрайната пустота наоколо.

Тук нямаше нито метеорити, нито газови натрупвания. Дори частиците водород, толкова редки в междузвездното пространство извън границите на силовите полета на звездните натрупвания, станаха още по-редки.

Празното пространство изглеждаше по-плътно. То сякаш притискаше кораба с призрачните си ръце, като се опитваше да стигне през крехката черупка на неговата броня до онези, които дръзнаха да го предизвикат.

Нямаше място за човека в този свят, но въпреки всички закони на логиката корабът, построен от неговите ръце, се приближаваше към звездата, съпроводен от равномерното свистете на двигателите.

Животът на кораба протичаше гладко и еднообразно. Дежурствата не влизаха в задълженията на специалната група на Ротанов и членовете й едва издържаха уморителните месеци на пътуването. Дните на очакване им изглеждаха безкрайни…

На „Каравела“ нямаше нито театрални зали, нито спортни стадиони, нито висящи градини, толкова обичайни за пътническите лайнери по това време.

Празната черупка на корпуса, която някога бе поразила Ротанов със своите размери, се оказа препълнена. Всеки кубически метър бе взет под внимание.

Мощността на кораба, съпротивлението на защитните му полета, огневата сила на неговите далекобойни неутронни генератори — всичко се определяше от масата на горивото, от инертната студена маса, способна да се превърне в енергоблоковете в звездна плазма, захранваща корабните механизми. Именно тя, масата на горивото, която бе изпълнила резервните сектори, правеше кораба такъв, какъвто беше всъщност — посланик на Земята, който бе в състояние да отправи предизвикателство не само към билионите километри заобикаляща го пустота, но и към сюрпризите на Черната планета.

Долната палуба беше заета от хангара, където подобно на огромен снаряд в тясно оръдейно дуло се беше настанило тъпоносото двестаметрово тяло на кораба разузнавач, който можеше да кацне на всяка планета. И само на малката горна палуба бяха разположени жилищните помещения и кабините за навигация и управление.

Каютата на Ротанов се различаваше от останалите само по пулта за пряка връзка с капитанската кабина.

Беше монтиран по настояване на Торсон.

На полукръглия надуваем диван, който заобикаляше външната стена на каютата, се бяха настанили четиримата членове на неговата специална група. Самият Ротанов седеше срещу тях до малката масичка. Така му беше по-удобно да наблюдава лицата им и същевременно да води бележки в малкото си бележниче, в което имаше микрокалкулатор с кристален блок за памет, съхраняващ огромно количество информация.

— И тъй ние сме почти до целта. Събрах ви, за да обсъдим за последен път подробностите на предстоящата операция. От мига, в който навлезем в този район, могат да възникнат всякакви изненади.

Ротанов внимателно се вгледа в лицата на седналите срещу него хора, сякаш искаше да ги запомни. Олег, Елсон, Дубров и Фролов, когото включи в групата в последния момент. Беше му необходим добър механик. Разчиташе на друг, но той внезапно се разболя и бе принуден да вземе Фролов. Почти не го познаваше, избра го само по оценката на хора, на които имаше доверие, и все не можеше да си състави пълно мнение за него.

Фролов рядко се намесваше в разговорите, държеше се настрана, изолирано. Но прекрасно познаваше работата си.

— Щом се приближим до Черната планета, ако не се случи нещо, ще използуваме нашия кораб и ще опитаме да кацнем.

— По всяка вероятност атмосферата на планетата се състои от същата субстанция, от която са образувани и черните кораби. Едва ли ще успеем.

— Поне ще се убедим в това.

— Как смяташ да предадеш информацията? В такива условия нашият кораб ще бъде унищожен съвсем бързо.

— Обмислил съм и този въпрос. На кораба има специален ракетен буй, снабден с микродвигател, който благодарение на нищожната си маса може мигновено да излезе в субпространството. С една дума, касетите с нашите записи ще стигнат до Земята. Конструкторите са се погрижили.

— Благодарни сме им поне за това.

— Далеч съм от намерението да водя кораба към гибел. Но появи ли се макар и минимален шанс, ще кацнем.

— Бих искал да знам какво разбираш под думата шанс, може би радиограма от Черната планета: „Заповядайте, скъпи гости!“?

— Престани да се държиш като палячо, Олег, положението е толкова сериозно, че в нашия случай Съветът разрешава да поемем всякакъв риск. Дадено ни е правото сами да решаваме как да постъпим.

— А какво ще стане с екипажа на „Каравела“?

— В случай на нужда ще отидат на Регос. Оттам ще ги посрещнат други кораби, вече са готови.

— Нещо не ми харесва тая работа — мрачно рече Дубров и всички се обърнаха към него.

— Защо? — невинно попита Олег. — Най-обикновена добре разработена и обмислена операция. Още сте нов в нашата работа и не познавате Ротанов. Иначе веднага щяхте да се откажете.

— Добре познавам Ротанов и тъкмо заради него съгласих. Но онази част от операцията, която е свързана с евентуално кацане, ми се струва чиста авантюра.

— Стига с това кацане! — Ротанов недоволно придърпа бележника към себе си и бързо записа нещо — Вече ви казах, че ще кацнем само ако имаме изгледи за благоприятен изход.

— А според мен не е задължително да кацаме — за първи път се включи в разговора Фролов. — Имам предвид хората. Достатъчно е да изпратим на разузнаване планетарния автоматичен комплекс.

— Автоматите не винаги се връщат, често пъти онемяват. Колкото и да е странно, практиката доказва, че хората са по-сигурни. Но ще опитаме и така.

Близо час те обсъждаха различни варианти за разузнаване на Черната планета. Най-после Ротанов ги освободи. Остана както винаги само Олег — официално заместник на Ротанов, неофициално — човекът, който имаше право да му задава всякакви въпроси.

— Отдавна ли познаваш Дубров?

— Да. Още от Реана. Не обръщай внимание, че винаги е мрачен. Той е песимист и индивидуалист, но довежда всяка работа докрай, независимо от всичко. Само че отначало някой трябва да го размърда. Виж, Фролов познавам отскоро.

— За него не се тревожи. Той е човек на действието. Не умее, пък и не обича да теоретизира. Свикнал е да работи с ръцете си. Няма механизъм, който да не му се подчини при каквото и да е положение. Гарантирам за него.

Двамата обсъдиха още няколко варианта за евентуални изненади, които можеха да ги очакват на планетата. Когато Олег си отиде, Ротанов дълго не можа да заспи. Мислите му непрекъснато се връщаха към Черната планета. Тревогата не го напускаше. След днешния разговор той особено ясно почувствува колко малко знаят… Легнал по гръб с отворени очи, той се опита още веднъж да подреди известните факти в нещо подобно на система.

Мина месец, откакто „Каравела“ излезе в обикновеното пространство. Невъзможно бе да са останали незабелязани, въпреки че Черната планета не реагира на появяването на земния кораб. Какво ли означаваше тяхното поведение — равнодушие към противника или изчакваха „Каравела“ още да се приближи? С „Ленинград“ са били по-агресивни… Наистина, корабите им са излетели от планетата едва когато „Ленинград“ е дошъл доста близо. И какво следва от всичко това? Абсолютно нищо. Не е известно дори струва ли си да отидат до планетата, или е по-добре да изчакат, докато там се заинтересуват от тяхната поява.

Историята с „академик Грегори“ сега му се видя съвсем глупава и странна. Приличаше на фарс, на зле скалъпена инсценировка. Кой ли бе нейният режисьор? Ренитите ли? Отново няма доказателства…

Съществуваха още Дзета и черното кълбо в енергийния сектор на базата. Държат се нелогично. Ту като зверове се нахвърлят върху плячката, ту като страшен и опитен противник атакуват „Ленинград“.

 

 

Ротанов се събуди рано сутринта от необичайната тишина. Още не бе успял да разбере какво е станало, когато на бюрото му светна екранът за пряка връзка с кабината за управление и Торсон каза:

— Прекратихме спирането. Скоростта ни сега е малко по-висока от скоростта на планетата. Корабът се намира на нейната орбита. Постепенно ще настигнем Черната планета. Предлагам да не ускоряваме събитията.

— Добре, да изчакаме.

Нищо не нарушаваше плавното незабележимо движение на кораба по планетарната орбита, която максимално се приближаваше до звездата. Втора седмица „Каравела“ лека-полека настигаше бягащата от нея Черна планета и сега със своя непроницаем кръг тя закриваше част от галактическата спирала.

Корабът, снабден с най-новата техника и най-съвършеното оръжие, с което разполагаше Федерацията, очакваше схватка, някакво противодействие. Той беше специално създаден за бой. Мощта му, скована в бронята, се долавяше във всичко — и в шума на неутронните генератори, и в километровите взривове на защитните полета. Но ето че стигнаха до целта. От Черната планета ги делеше разстояние, което мощните двигатели на кораба можеха да преодолеят за няколко часа.

Планетата изобщо не реагира на появата на пришълеца. Космосът изглеждаше абсолютно безжизнен и спокоен.

Някъде на хиляди километри встрани се мярна метеорит; когато се изравни с „Каравела“, той пламна и се превърна в облаче газ, което бавно се разнесе.

Известно време нищо друго не наруши тишината и спокойствието около кораба, сребристият кит отново задряма.

Само в утробата му, незабележимо отвън, напрежението постепенно нарастваше.

Ротанов се разхождаше из каютата си, като едва се сдържаше да не включи селектора и да не се намеси в действията на капитана на „Каравела“. Продължителното тягостно очакване опъваше нервите му до краен предел. Ала той се овладя и отново, за кой ли път през тази седмица, се отдалечи от селектора.

Имаше от какво да загуби търпение. След като изразходваха маса енергия и преодоляха огромно разстояние, те безсмислено пилееха времето си за бавно, едва забележимо сближаване с планетата, която изобщо не им обръщаше внимание.

Всъщност съществуваше много прост начин, чрез който можеха да ускорят събитията — Ротанов всеки миг би могъл да вкара в действие своята специална група, да стартират от „Каравела“ с кораба за разузнаване и тогава отдавна да са кацнали на планетата. Но кой знае защо, той не бързаше да вземе това решение, само обикаляше из каютата и за пръв път през живота си не знаеше какво да предприеме.

— Това, което става с нас, ми напомня детската игра „Кой ще бъде пръв“ — призна той веднъж на Олег след заседанието на корабния съвет, на което не бе взето никакво решение. Торсон изслуша внимателно всички мнения, загадъчно кимна с глава и те се разотидоха.

— Защо не се намесиш най-после?

— Именно заради играта „Кой ще бъде пръв“.

— Който е пръв, какво?

— Не е толкова важно. Губи онзи, който пръв направи решителен ход.

— Странна игра.

— Не е чак толкова странна, възпитава самообладание. Освен това в нея е предвиден специален случай, когато онзи, който извърши първия ход, непременно печели. Но е трудно, почти е невъзможно да се отгатне кога трябва да се направи. Освен познаването на правилата е необходима изключителна интуиция.

— Никога не съм играл такива игри.

— Жалко. В космоса се сблъскахме със сили, които действуват не само мощно, но и нестандартно, непредсказуемо. Затова е важно да не направим първи погрешен ход.

Басовият рев на корабната сирена за обща бойна тревога прекъсна разсъжденията му. Дните на тягостното очакване свършиха. Черната планета най-после напомни за себе си. Първият ход беше направен.