Евгений Гуляковски
Дългият изгрев на Ена (11)

11.

В централната кабина на „Каравела“ цареше напрегната тишина. Двамата дежурни техници, навигаторът, енергетикът и Торсон бяха замръзнали на местата си. Присъствието на капитана тук, а не в капитанската кабина, само подчертаваше напрегнатата обстановка.

Половината от предната стена на кабината беше заета от квадратен панорамен екран за комбинирано наблюдение, на който компютърът проектираше резултата от сумарната информация за околната обстановка. Тук постъпваха данни от всички външни корабни датчици, част от които бяха изнесени далеч встрани на катери за външно наблюдение.

Като се подчини на командата на Торсон, изображението на синьото светило от центъра на екрана се отдалечи дълбоко навътре, а отстрани се появи малкото кръгче на планетата. Сякаш някой закачи в ъгъла на кабината матовочерна топка.

— Максимално увеличение — лаконично подхвърли Торсон. Изображението на планетния диск на екрана се разшири встрани и едва сега Ротанов забеляза на повърхността му малка, бавно пълзяща искрица.

Стълбицата от цифри, светнали до нея, говореше за много неща.

Неизвестното тяло не беше метеорит, тъй като бавно променяше посоката на своето движение и постепенно забавяше скорост. Беше невъзможно да се съди за размерите му. Оптическите системи не действуваха на такова разстояние, а локаторите подаваха единичен импулс. Ала и той беше достатъчен, за да се направи изводът: обектът, който обикаляше около планетата, не беше черен кораб, повърхността му не отразяваше радиовълните.

Тогава какво беше онова там? Щяха да разберат в следващите тридесет минути, ако разстоянието се съкращава с предишната скорост.

Искрицата пълзеше по планетния диск към горната му страна, където компютърът проектираше линията на трасето на „Каравела“. Срещата трябваше да стане някъде над планетата. „Ако малко се забавим, обектът ще успее, заобикаляйки планетата, да изчезне по парабола в открития космос. Тогава ще трябва да го догонваме…“ — помисли си Ротанов.

— Движи се като след оверсайд — обади се навигаторът и Ротанов веднага се съгласи с него. С такава скорост в космоса досега можеха да летят само земните кораби.

— Повторете повикването и сигнализирайте непрекъснато на автоматичен режим.

Операторът незабавно изпълни новата команда на капитана и от „Каравела“ към тайнствената искрица се проточи верига от светли точки.

„Значи и Торсон смята, че онова там навярно е земен кораб — помисли си Ротанов. — Но откъде ли се е взел тук? Може би е куриер? Или се е случило нещо непредвидено, заради което Съветът е решил да изпрати втори кораб след експедицията?

Малко вероятно е… Иначе той сам щеше да ни повика или поне щеше да отговори на нашите сигнали. А той мълчи. Пък и траекторията… Странна е тази траектория. Ето защо Торсон обяви тревога. Много подозрително се движи. Твърде близо до повърхността на планетата. Опасно е да се излиза от оверсайд толкова близо до материална маса… Нима това е онзи «първи ход», който толкова чаках?… Сега ще видим… остават десет-петнадесет минути. Торсон навярно е изпратил в точката на срещата ракетен буй. Точно така, ето и следата му. Вече е съвсем близо. Време е…“

Сякаш в отговор на мислите му в десния тъмен ъгъл на екрана светна нов квадрат — бяха се включили камерите на разузнавателния катер. Отначало изображението дълго не можеше да се стабилизира, най-после предавателите за свръзка се настроиха и насочващите автомати уловиха целта.

В центъра на квадрата се появи продълговато щукоподобно остроносо тяло. „Разузнавач от клас А2, индексът на кораба е неизвестен; не отговаря на сигналите. Излиза от оверсайд. Скоростта спада недостатъчно ефективно, възможна е авария на двигателя…“ — приглушено забърбори компютърът, като мигновено анализираше постъпващата информация.

„Все пак е земен кораб — почти разочаровано си помисли Ротанов и веднага се поправи: — Това още нищо не означава. Твърде малка е вероятността да срещнем именно тук кораб, който е претърпял авария, личи си, че са майстори на фалшификациите…“ Той както и преди не знаеше какво представляват тайнствените „те“. Но сега нямаше дълго да чака отговора на този въпрос.

— Шест десети мощност на излъчвателите на левия борд. Старт според готовността — тихо нареди Торсон и Ротанов одобри неговите действия с леко кимване. „Каравела“ се понесе встрани, отдалечавайки на екрана проекцията на своята орбита от проекцията на неизвестния кораб. Не биваше да се приближават много до него. Ако корабът е претърпял авария, няма да може да измени траекторията си. И ние ще успеем да се доближим.

С приближаването на катера към целта изображението на неизвестния кораб върху екрана ставаше все по-ясно и детайлно. Вече се различаваха неподвижните чинии на локаторните антени, плътно затворените врати на люковете и черните дюзи на ходовите двигатели. Само носовите двигатели изхвърляха пред кораба спирачна корона от плазма. Твърде къса за нормално спиране.

— Може би иска да използува гравитационното поле на планетата като допълнителна спирачка и затова се движи толкова близо до повърхността й? — предположи вторият навигатор. Торсон настръхна, което показваше, че не одобрява разговорите, които отвличат вниманието.

Ала в предположението на навигатора имаше нещо разумно и то трябваше да се провери. Ротанов се обърна към свободния дисплей за свръзка и поиска информация за момента, в който се е появил неизвестният кораб.

Точно така, корабът бе изскочил неочаквано иззад планетата, беше я заобиколил и сега се отдалечаваше, без да стане ясно откъде е дошъл. Можеше само да се гадае, ето защо бе настръхнал Торсон.

Ротанов изключи дисплея и отново се обърна към централния екран. Катерът сега се намираше на няколко километра от неизвестния кораб и започна отчайващо да изостава. Двигателите му не бяха в състояние да развият скоростта на свръхпространствените кораби и това бе последният момент, когато екраните можеха да огледат всички подробности на пришълеца.

Разузнавачите от клас А2 на федералния флот не бяха толкова много. Ротанов можеше да ги преброи на пръсти. Той помнеше добре, че през последните десет години нито един от тези кораби не бе претърпял авария. Когато стартира „Каравела“, всички се намираха в своите бази, тъй че не беше изключено този да е куриер, изпратен подире им. Може би двигателите му са излезли от строя, когато се е приближавал до планетата… Оставаше необяснимо само мълчанието на кораба.

Дори да не работеха радиостанциите и енергоблоковете, той можеше да им отговори със светлинен сигнал…

Или пък са повредени локаторите и не са забелязали катера? Торсон като че ли отново отгатна мислите му. На катерите запалиха ярък прожектор, който освети отдалечаващата се кърма на непознатия кораб с ослепително бяла светлина. Прожекторът мигна веднъж-дваж, после точките и тиретата зачестиха, настоявайки за незабавен отговор на повикването.

Корабът мълчеше.

— Ами ако всички са загинали или ранени? И не могат да ни сигнализират? — не издържа операторът и този път Торсон се обърна към него.

— Помъчете се да изпълнявате задълженията си без много приказки.

Операторът се изчерви и Ротанов си помисли: две-три такива забележки и хората ще започнат да странят от теб. Затова пък изпълняват задълженията си с максимално внимание и бързина. Ето как се създава винаги неприятно учудващата го дистанция между началник и подчинен.

Все пак този младеж донякъде е прав и ако неизвестният кораб не измени режима на своя полет, в края на краищата ще трябва да се доближат до него. Вероятно на това и разчитат. Значи отново започва познатата игра: „Който пръв е направил ход“, може да загуби. Отново игра на издръжливост. Ако лошите му предчувствия се потвърдят, ако това е кораб капан, най-доброто, което можеха да направят противниците им, е да не предприемат нищо, а само да чакат. Защото не можем просто да минем покрай тях, защото операторът е прав. На кораба наистина може да има хора, които се нуждаят от помощ, и ние трябва да им помогнем…

Изображението на кораба се превърна в едва различима светла чертичка. На централния екран се виждаше как чуждият звездолет, без да променя траекторията си, продължава своето неудържимо препускане. Дискът на планетата всеки момент щеше да скрие кораба от тях Ще го видят ли отново? Още не е късно да се направи нещо. Не бива дори за миг да го изпускаме от очи! И отново Торсон в тази сложна ситуация намери единственото правилно решение.

Той обърна „Каравела“ подир отдалечаващия се кораб, влезе в неговата орбита, рязко форсира и я дръпна напред. Когато разстоянието отново се скъси до четиридесет хиляди километра, отначало намали, а после изравни скоростта.

Сега корабите летяха един зад друг и изглеждаха неподвижни. Само планетният диск бавно се обръщаше под тях.

Скоростите вече бяха изравнени и можеха да изпратят след разузнавача нов автоматичен катер.

Неговите двигатели трябваше да развият съвсем малко ускорение, за да преодолеят оставащите четиридесет хиляди километра. Когато се приближи до борда на неподвижния, като че ли безразличен към всичко кораб, катерът намали скоростта. Той имаше автомати, предназначени за скачване при изследване на кораби, претърпели авария. В случай на необходимост те можеха да разрежат корабната броня и да пробият отвор, достатъчен за минаване.

— Управлението на автоматите от централния пулт. Пригответе се за абордажно скачване — тихо нареди Торсон. Ротанов замръзна. Сега всичко щеше да се разбере. Ако корабът е пленен от противника, той няма да позволи автоматите да проникнат във вътрешността, значи Торсон се оказа по-умен и получи възможност пръв да направи ход, без да загуби предварително…

Торсон водеше „Каравела“ по дирите на непознатия, като спазваше точно скоростта. Спирачните им двигатели работеха в режима на движещия се пред тях кораб.

Разстоянието между разузнавача и автоматичния ракетен катер се скъсяваше непрекъснато, хилядите кило метри се стопяваха в стотици, после в десетки и ето че на екрана отново бавно започна да нараства бордът на чуждия кораб.

Удължената носова част на катера завършваше със специално смукало. Целият той приличаше на гигантска пиявица, готова да се впие в сребристия търбух на разузнавача. Оставаха броени секунди. Сега най-после щяха да разберат кой управлява кораба…

Ротанов се наведе към екрана, сякаш искаше да скъси разстоянието между катера и борда, да го бутне напред, да му помогне.

Неочаквано изображението на екрана леко се замъгли и заплува встрани.

— Поддържайте връзката! — изкрещя Торсон.

— Запали кърмовите двигатели! Отдалечава се!

— Едва ли ще успее…

Торсон премести ръкохватката, за да увеличи скоростта на ракетния катер. Ротанов знаеше, че с къс импулс двигателите ще придадат по-голямо ускорение на катера, докато огромната маса на разузнавача се нуждаеше от време за форсиране. Въпреки несравнимите мощности, катерът все още имаше шанс…

Бордът на кораба, който се канеше да отплува встрани, отново започна да се приближава към центъра на екрана. Само ослепителната плазмена корона на форсираните до краен предел двигатели, попадайки от време на време в обектива на камерата, разваляше изображението… И едва сега Ротанов оцени поведението на непознатия.

Корабът се мъчеше да се измъкне от ракетната лодка. Избягваше контакта и двигателите му работеха отлично. Ротанов знаеше какво ще последва сега, досещаше се, че катерът изживява последните си мигове. Искаше да се намеси, но не успя.

Изстрелът не се видя на екрана. Лумна само космато огнено кълбо. Не много ярко, с наситен оранжев оттенък, завихрено по краищата. Полетяха черни отломки, които току-що представляваха една добре направена машина, създадена да помага на изпаднали в беда хора…

Силата на инерцията го изхвърли напред. Ротанов едва успя да се хване за скобата и трябваше да положи невероятни усилия, за да се задържи на крака. Оглуши го страшен вой и скърцане. Спирачните двигатели на „Каравела“, които Торсон неочаквано бе включил с пълна мощност, сякаш отхвърлиха кораба назад.

— Защо така рязко? — с дрезгав глас попита Ротанов, но никой не го чу: пилотите, притиснати към креслата от осигурителните колани, се бяха навели към екраните. Отскочилите към червените сектори стрелки на приборите говореха, че капитанът не жали горивото, за да намали скоростта.

В първия миг Ротанов не разбра какво се е случило и едва сега забеляза, че сребристата дъга на трасето на движещия се пред тях кораб рязко извива надолу. Разузнавачът убиваше скоростта и се носеше към планетата, като очевидно се надяваше да пропусне над себе си идващата отзад „Каравела“ и да я засече с всичките си бордови противометеоритни оръдия. Торсон беше предугадил и изпреварил с няколко секунди неговите маневри, но при такива скорости те се оказаха решаващи.

Сега „Каравела“ убиваше скоростта по-успешно от разузнавача и разстоянието между тях започна бавно да нараства.

Това не продължи дълго. Техният тежък кораб отстъпваше по маневреност на по-лекия разузнавач. И макар че Торсон отначало увеличи дистанцията, тъй като започна по-рано да спира, сега тя отново бързо се скъсяваше.

— С носовите преграден огън по курса! Не му позволявайте да се приближи на дистанция един изстрел!

Пред „Каравела“ едно след друго избухваха космати огнени кълба. Случваше се приближаващият се към тях кораб да не успее да ги избегне и тогава пламъкът обтичаше по защитното му поле и за част от секундата го превръщаше в светещо огнено кълбо с почти километров размер. Но пламъкът угасваше и те отново виждаха на екраните хищното силно тяло на своя противник, който продължаваше, въпреки огъня на „Каравела“, да скъсява разстоянието.

— Всъщност защо бягаме от него? Цялата му мощност няма да стигне, за да пробие нашите защитни полета.

— Не съм измервал мощността му — обади се сухо Торсон. — И никой не я е измервал. Един земен кораб няма да стреля по спасителен катер.

И Ротанов отново трябваше да се съгласи с несъкрушимата логика на капитана. Корабът, който външно приличаше на земен разузнавач, можеше да се окаже съвсем друго. Машина, която притежава непознати качества и може би носи на борда си непознато оръжие. Капан за глупаци — ето какво представляваше той. Тази гонитба и стрелба явно не влизаха в първоначалните им планове. И Торсон бе абсолютно прав: в никакъв случай не биваше да ги допускат близо до „Каравела“. Как ще стане това? Съотношението между масите не бе в тяхна полза и макар че двигателите на „Каравела“ бяха няколко пъти по-мощни, инерцията от стотиците хиляди тонове заличаваше тяхното преимущество. Разузнавачът намаляваше по-бързо скоростта си, много по-бързо…

Двата кораба се носеха по една и съща траектория, като все повече се приближаваха до Черната планета. До онази точка на повърхността й, където привличането на планетата трябваше да промени посоката на „Каравела“, а все още непогасената инерция — да я отнесе по хиперболична орбита в открития космос, далеч от планетата. И тъй като намаляването на скоростта не ставаше равномерно, траекторията непрекъснато променяше очертанията си на екрана. Не беше далеч времето, когато скоростта щеше да се окаже недостатъчна, за да напуснат планетата. Балансът отново не бе в полза на „Каравела“. Поради огромната си маса по-рано трябваше да прекъсне спирането.

Ротанов си представи как ще стане това. В края на краищата чуждият кораб щеше да се приближи до тях. Ще започне близък бой, ще влезе в ход най-мощното оръжие. Защитните полета няма да издържат и единият от тях щеше да се превърне в облак нажежена плазма… Гибелта изглеждаше еднакво невероятна и за двата кораба.

В близкия бой ще бъде решаваща мощността. Ако на разузнавача няма от „черните балончета“, които бяха нападнали „Ленинград“, или нещо подобно, няма да му се размине. В близък бой „Каравела“ ще бъде по-силната. Генераторите й са способни да създадат такива енергийни заряди, каквито не е и сънувал този поовехтял разузнавач. А това ще означава, че той ще попадне в капана и всичко ще бъде справедливо, правилно, само дето в ядрените пламъци заедно с него ще изгори и обяснението на загадката. И ще трябва да започват всичко отначало. А кой знае какво ще бъде новото начало?

Странна беше тази гонитба. Двата кораба се носеха по планетарна орбита с кърмата напред. Начело разузнавачът, „Каравела“ сега на тридесет хиляди километра зад него. Кърмовите, най-мощните двигатели на кораба форсираха, като максимално забавяха тяхната скорост. Но тъй като разузнавачът спираше по-бързо от „Каравела“, тя бавно, против волята на своя капитан, настигаше чуждия кораб. Опитваха се да я отклонят встрани, да променят, доколкото бе възможно при тази скорост, траекторията. Но разузнавачът повтаряше точно маневрите им и те отново се движеха по една и съща орбита. И дистанцията непрекъснато намаляваше.

Ротанов погледна таблото, на което компютърът подаваше основните резултати от своите прогнози, и замръзна. Гравитацията на планетата растеше десетина пъти по-бързо от допустимото. „Каравела“ се намираше пред онази съдбоносна граница, отвъд която скоростта на кораба щеше да се окаже недостатъчна, за да преодолеят притеглянето на планетата. Ако гравитацията нараства със същата сила, няма да стигне цялата мощност на двигателите, за да измъкнат от полето на притегляне на тази странна планета гигантската маса на кораба. Трябваше незабавно да прекратят спирането. С всяка секунда работа на двигателите точката, в която „Каравела“ можеше да промени траекторията си, се спускаше все по-ниско и се приближаваше плътно до атмосферата на планетата. Торсон натисна черния лост. Ревът на двигателите утихна и в същия миг блестящото вретено на чуждия кораб върху екрана като бясно се понесе към „Каравела“.

Корабът потрепера от залпа на преградните оръдия, още веднъж и още веднъж прокънтя този безопасен за противника залп, който обгърна защитните му полета с огнена пелена от взривове.

Край, вече трябва… Повече не биваше да чакат. Иначе нямаше да им стигне времето. Краката му не го слушаха, гласът му спадна и Ротанов се учуди, че все още е способен да изпитва страх. В мига, когато направи крачка към пулта, картинно, с всички подробности си представи онова, което щеше да последва след няколко минути. Наведе се към микрофона над рамото на Торсон и с обичайния си, малко уморен и почти равнодушен глас каза:

— Членовете на специалната група да заемат местата си според стартовото разписание. „Икар“ да потегли след десет минути. „Каравела“ да чака среща в уговорената точка.

От този миг Ротанов пое изцяло ръководството на експедицията и цялата отговорност за взетото решение.

Той забеляза укорителния, почти възмутен поглед на Торсон. Изключи микрофона и макар да знаеше, че нищо няма да излезе, се помъчи да му обясни, че се налага да заповядва:

— Стартът на „Икар“ ще намали масата на кораба с четиридесет процента. Дори ако противникът реши да ви преследва, лесно ще се измъкнете от него.

— Няма да го направи, защото ще има по-лека и беззащитна плячка. Ще се опитаме да ви прикрием, но това е сложна работа, корабите ще се разминат и тогава…

— Няма да ни прикривате. Незабавно ще напуснете района и с максимална скорост ще се отправите към точката на срещата. Щом потегли „Икар“, форсирайте двигателите докрай.

— Той няма представа на какво сме способни! Не съм използувал и една десета от мощността. Със залп отблизо ще разбием защитните му полета като черупката на орех!

Един миг те мълчаливо се гледаха в очите, после Ротанов тихо каза:

— Знам. Но ние долетяхме тук не за да се бием, а за да разберем кои са нашите противници и какво искат от нас. Ако в контролния срок „Икар“ не пристигне на мястото на срещата, продължете самостоятелно експедицията. И помнете. Земята не чака от вас рапорти за спечелени битки. Ако вместо нас пристигне буй с информация — незабавно се връщайте в базата.

Без да слуша възраженията му, без да добави нито дума, Ротанов се приближи до компютъра и набра на клавиатурата предстоящата маневра.

— Трябва да стане. Щом форсирате двигателите с олекотената маса, орбитата ви ще се вдигне почти с десет хиляди километра по-високо. Те не го очакват. Разузнавачът ще падне по-ниско. Във всеки случай защитните полета на „Каравела“ ще издържат на една кратковременна атака. Не отговаряйте на стрелбата. Тръгвайте, вече няма да успеят да ви догонят.