Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Колар (Auriga)

Карта на съзвездието Колар (Auriga)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЛАР е почти изцяло в Млечния път, но ярките му звезди добре го очертават и то привлича погледа със своята красота. Най-добре се вижда през нощите от октомври до април. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Рис, Бик, Персей и Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Колар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една от най-ярките звезди на небесната сфера е звездата Капела от нулева звездна величина. Тя привлича погледа със своя блясък и ярко жълт видим цвят. По-рано се е считало, че Капела е звезда, напълно еднаква с нашето Слънце. Изучаването й обаче разкри, че само по цвят и температура тя наподобява Слънцето. В действителност тя е двойна звезда, но двете й компоненти са толкова близко разположени, че е невъзможно да се наблюдават поотделно и с най-големите съвременни телескопи. Само въз основа на изучаването на спектъра на Капела стана възможно да се установи, че тя е спектрално двойна звезда.

Една от най-интересните звезди, и то не само в съзвездието Колар, е звездата ε от Колар. Тя е затъмнително-променлива звезда с период 27 години (най-дългия период на изменението на блясъка на променливите звезди от този тип). От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда се разкри, че единият компонент е видимата звезда, от четвърта звездна величина, която е един гигант, с диаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето, а температурата на повърхността й е 6300° (само с 300° по-висока от температурата на повърхността на Слънцето). Другият компонент е звезда-свръхгигант, и то най-големият свръхгигант от всички известни сега. Диаметърът й е 2700 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. За сравнение ще отбележим, че ако в центъра на тази звезда-свръхгигант поставим нашето Слънце, то в нея би се поместила Слънчевата система до планетата Сатурн включително. Въпреки тези удивително големи размери тази звезда не само че не се вижда с просто око, но не е възможно да се наблюдава даже с големи съвременни телескопи. Причината за това е, че е много близо до видимия компонент и, от друга страна, че температурата на повърхността й е само 1350°, почти изстинала звезда, която излъчва главно невидими инфрачервени лъчи.

Най-ярките звезди от съзвездието Колар заедно със звездата β от съзвездието Бик образуват голям петоъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Удивително е, че древните са виждали в тези петоъгълник коленичил човек, който държи в дясната си ръка стреме и юзда, а в лявата — две козлета. На лявото му рамо, гдето блести звездата Капела (в превод името й значи коза) стои коза. Такава е картината на съзвездието Колар в старинните звездни карти и атласи.

Образ на Колар (Auriga)

 

 

Древните гърци са свързали съзвездието Колар с един от най-старите митове още от онези далечни времена, когато атиняните вярвали, че са произлезли от змия.

Земята родила Кекроп — човек, който вместо крака имал дълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атика град, който боговете от Олимп по негово предложение посветили на богиня Атина Палада и бил наречен Атина.

В Атина Кекроп построил прочутия Акропол и първото светилище на покровителката на града — богиня Атина Палада, и на нейния баща Зевс. Дъщерите на Кекроп станали първите жрици на богиня Атина.

Кекроп научил атиняните да правят лъкове и стрели, да ловят риба и да си правят къщи. Той основал държавата им и бил първият цар на Атика. Оттогава атиняните започнали да се наричат кекропиди — потомци на Кекроп.

След смъртта на Кекроп негов приемник станал Ерихтоний, роден от Земята и син на Хефест — бога на огъня, бога-ковач, с когото никой не могъл да се сравнява в коваческото изкуство.

Веднага след раждането му богиня Атина взела под свое покровителство Ерихтоний и го отнесла в своето атинско светилище. Там тя го оставила в една кошница, която затворила добре с капак и поставила две змии да го пазят денонощно. На своите жрици, дъщерите на Кекроп, тя също наредила да пазят кошницата, но строго им забранила да я отварят. Те не трябвало да видят тайнствено роденото от Земята дете.

Дълго време Кекроповите дъщери не смеели да нарушат поръката на богиня Атина. Но един ден богиня Атина отишла да донесе хълм, за да го постави до Акропола. Както носела хълма, един гарван я срещнал и й казал, че нейните жрици, дъщерите на Кекроп, отворили кошницата и видели детето в нея. Избухнала в ярост богиня Атина, захвърлила хълма, дошла в светилището си и жестоко наказала жриците си, като отнела разума им. Обезумели те избягали от светилището, хвърлили се от стръмните скали на Акропола и загинали трагично. С пазенето на Ерихтоний се заела самата богиня Атина. Под нейните грижи той израснал строен и умен, станал цар на Атика и дълги години управлявал атиняните.

Ерихтоний научил на много неща атиняните, много неща им дал, но едно те най-много ценели и обичали. Той изобретил колесницата, пръв впрегнал в нея коне и пръв се понесъл с нея като вихър из цяла Атика. С колесницата той посещавал и най-далечните краища на своята държава.

Ерихтоний поставил началото на най-старите празненства в чест на богиня Атина — Панатинеите. Нямало в Атика друг по-голям празник от Панатинеите, които се празнували с пищна тържественост всяка година по няколко дни през месец Хекатомбайон (края на юли и началото на август по сегашния календар). Празненствата започвали през нощта с факелно шествие, а през деня се провеждали състезанията между поети, певци и музиканти. Но най-много били участниците в надбягванията, борбата, хвърлянето на диск, копие и въведените за първи път от Ерихтоний надбягвания с колесници, в които с възторг участвували младежи и възрастни.

Заради неговото дивно изобретение — колесницата, родоначалникът на всички колари Ерихтоний бил отнесен от боговете на небето, гдето блести като съзвездие КОЛАР.

Митологията не разказва защо Коларят държи в лявата си ръка две козлета. Що се отнася до Козата, стъпила на лявото му рамо, това е Козата Амелтея, която откърмила Зевс с божественото си мляко в планините на остров Крит. Когато Зевс станал властелин над Небето и Земята, той не забравил козата Амелтея. Той я превърнал в ярка звезда и я оставил да блести на небето в съзвездието Колар.