Ангел Бонов
Митове и легенди за съзвездията (34)

Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Sepens)

Съзвездието ЗМИЕНОСЕЦ се намира малко на запад от най-красивата част на Млечния път в съзвездието Стрелец. Заобиколено е от съзвездията Змия, Скорпион и Херкулес.

Змиеносец се наблюдава най-високо над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Само две звезди, най-ярките, са от 2^m. Те заедно с още шест звезди от трета зв. вел. образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Змиеносец — разтегнат многоъгълник.

В съзвездието Змиеносец се намира „Летящата звезда на Барнард“, която има най-голямо собствено движение. За една година се премества по небесната сфера на 10,3^m. Тя просто „лети“ по отношение на другите звезди и затова е наречена с това име.

Звездата на Барнард е една от най-близките до нас звезди. Намира се на 6 св. г., но въпреки това тя дори не се вижда с просто око. Тази звездичка (от 9,7^m) е хладно червено джудже, което излъчва много малко светлина (2500 пъти по-малко от нашето Слънце).

Интересна е двойната звезда 70 от Змиеносец. Нейните компоненти са ярки звезди (от 4,2^m и 5,9^m), но са много близко една до друга и затова с просто око не е възможно да се видят поотделно. С обикновена далекогледна тръба обаче тази красива двойна звезда може много добре да се наблюдава.

Съзвездието ЗМИЯ е единственото, което се състои от две отделни части. То е разделено от съзвездието Змиеносец. Най-добре се вижда през нощите на юли и август, когато е най-високо над хоризонта, в южната му страна. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Змия могат да се видят с просто око 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта зв. вел. Само две звезди от това съзвездие са от трета зв. вел.

В съзвездието Змия има две много красиви двойни звезди: δ и θ от Змия, но те не се виждат с просто око. Достъпни са за наблюдение най-малко с бинокъл.

По отношение на съзвездието Змиеносец съзвездието Змия има западна и източна част. Западната част на Змия е заобиколена от Змиеносец, Херкулес, Везни, Девица, Воловар и Северна корона. Източната част на съзвездието Змия е заобиколена от Щит, Стрелец и Змиеносец.

Най-светлите звезди в съзвездието Змия образуват една дълга криволичеща редица. Тя започва с група звезди („главата“ на Змията) в западната част на съзвездието, продължава с много извивания през съзвездието Змиеносец и завършва в източната част на Змия („опашката“ на Змията). Не е нужно особено усилие на въображението, за да се види в тази криволичеща редица от звезди една дълга, виеща се змия.

На старинните звездни карти и атласи картината на съзвездията Змиеносец и Змия изобразява човек, държащ в ръцете си огромна дълга змия, която се вие в ръцете му и преминава между краката му.

ЗМИЕНОСЕЦ е едно от малкото съзвездия, което е именувано, макар и косвено, на историческа личност. През 2900 г. пр.н.е. е живял в Египет прочутият лекар и архитект Имхотен. Той е праобразът на древногръцкия бог на медицината и на лекарите Ескулап, или Асклепий — син на бог Аполон.

Бог Аполон прекарвал повечето време между хората. Свирел им със златната си лира, напътствувал ги. Към него те се обръщали и когато се разболявали. Той им посочвал какви билки да търсят из горите и планините, покрай реките и ручеите. Намирали хората билките, сварявали ги, както ги напътствувал Аполон, и така възвръщали здравето си. Затова навсякъде почитали Аполон и с радост го посрещали.

Непрестанно ходел бог Аполон от едно място на друго. Един ден той дошъл в малко селце, сгушено в дебрите на планината, оттатък Тембийската долина. Там видял девойка, каквато никога и никъде по света не бил виждал, която се казвала Коронида. Очарован от нейната прелест, от дълбоките й сини очи и високото умно чело, Аполон се оженил за нея. Направили чудна сватба… Бог Аполон свирел със златната си лира и нежните й звуци огласяли планините и долините. Ликувала цялата природа. Радвали се боговете на Олимп, а Хелиос позлатил с лъчите си къщите на малкото селце…

Щастливо живеели Аполон и Коронида. Боговете им дали дар, по-скъп от всички скъпоценни камъни на Земята — родил им се син с високо умно чело, украсено със златни къдрици, каквито красели челото на баща му, а очичките му блестели и били сини като небето в ясен ден. Нарекли го Ескулап (Асклепий).

Развълнуван от голямата радост, бог Аполон засвирил с лирата си. Отново нейните звуци огласили долините и планините с нежни мелодии, отново заблестяла в радост цялата природа. Радост обзела и боговете на Олимп и те устроили тържества и пиршества във високите простори на Олимп.

Много дни продължила веселбата в чест на раждането на Ескулап. Но бог Аполон трябвало да остави Коронида и сина си и да замине сред хората, да ги напътствува и весели. Заминал той, но неговият гарван всеки ден му носел вести за жена му и сина му. В първите дни гарванът точно изпълнявал поръченията на бог Аполон. Но един ден, дали защото му омръзнали дългите прелитания, или поради някаква друга причина, гарванът заблудил бог Аполон. Обзет от гняв, той се върнал и пронизал любимата си Коронида с безпогрешна стрела.

След смъртта на Коронида бог Аполон отнесъл малкия Ескулап в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа, да го възпита и да го научи на знания и мъдрост, като му казал:

— На теб, Хирон, най-мъдрия от кентаврите, предавам моя син Ескулап! Научи го на всичко, каквото знаеш! Дай му повече знания и мъдрост, та когато порасне, да помага на хората и да облекчава страданията им!

Останал Ескулап при Хирон. Заедно с другите ученици той слушал дивните му песни, с които им предавал своите знания Очите на Ескулап не се откъсвали от мъдрия учител. Много скоро той усвоил знанията за света и боговете, за моретата и планините, за ливадите и цветята. Опознал билките и знаел коя как да се употребява и каква болест лекува. Научил се да превързва рани и те много бързо оздравявали.

Ескулап овладял знанията на мъдрия кентавър Хирон. Когато пораснал, той станал прочут лекар. Той не само лекувал хората от всякакви болести и те никога не умирали, но и умрелите възвръщал отново към живот. Навсякъде по Земята хората били здрави и щастливи. Вече никой не отивал в мрачното царство на Хадес…

Голямо безпокойство обзело Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. Угрижен, той подпрял главата си с ръцете и с мъка гледал празната лодка на Харон. Дълго време той не бил прекарвал нито една сянка през река Стикс в неговото царство.

— Този Ескулап! Ако така продължава, скоро няма да остане нито една сянка в царството ми — рекъл си Хадес.

С разбито от мъка сърце Хадес отишъл при брата си Зевс и със сълзи на очите му се оплакал:

— Велики господарю на Небето и Земята! Докога ще търпиш да се нарушава установеният от тебе ред и законност в света? Докога ще търпиш да ме ограбва Ескулап? Години вече той не е пуснал никой в моето царство и даже ми отнема и тези, които по твоя воля се преселиха в моето царство!

Свъсил вежди гръмовержецът Зевс, като чул думите на брата си Хадес. Възправил се сред черните облаци, които се били надвесили над Земята, и започнал да хвърля мълнии върху Ескулап, които вземал от ковачницата на бог Хефест, докато го повалил мъртъв на Земята.

Дълго време хората скърбели за Ескулап. Те не забравили способността му да лекува всички болести и започнали да го почитат като бог-лечител, който помага на лекарите да лекуват болните. Издигнали му светилища и му принасяли жертви, когато го призовавали за помощ. Светилището на Ескулап в Епидавър винаги било пълно с хора; едни го молели за помощ, а други му изказвали благодарността си, че са се излекували и отново са здрави.

Навсякъде по света хората изобразявали Ескулап с чаша в ръце, с увита около нея ЗМИЯ. Този негов образ станал емблема на медицината и фармацията и сега може да се види навсякъде по света над входните врати на аптеките и здравните заведения.

Преди да бъде убит от Зевс, Ескулап се опитал да възкреси легендарния ловец Орион, умрял на остров Хиос, ужилен от скорпион. Мълниите на Зевс му попречили да възвърне към живот прочутия ловец.

Минало време. Преминал гневът на Зевс. Заради помощта, която Ескулап оказвал на хората, той го превърнал в съзвездие — Змиеносец, и го оставил на небето, редом със съзвездието Скорпион, но далеч от съзвездието Орион — на противоположната страна на небето. Така Зевс завинаги отнел възможността на Ескулап да бъде близо до Орион и да го възкреси. Когато Змиеносец се вижда над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. Така Змиеносецът (Ескулап) не само че е далеч от Орион, но и никога не може да го види.

 

 

В съзвездието Змия, което Змиеносец разделя на две части, е увековечена една от змиите, които Хера изпратила в люлката на Херкулес, за да го погубят. На небето Херкулес е срещу Змиеносец с насочен поглед към Змията, готов да я удуши с протегнатата си към нея ръка.