Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Съзвездията и техните имена

В ясна нощ, където и да се намираме по земната повърхност, винаги ни се струва, че звездите и въобще небесните тела са еднакво отдалечени от нас, като че ли са разположени върху вътрешната повърхност на една сфера, наречена небесна сфера[1], в центъра на която е нашето око. Тази видима небесна сфера е илюзия, дължаща се на невъзможността на човешкото око да прави разлика между огромните действителни разстояния до небесните тела.

В продължение на хилядолетия е господствувало схващането, че небесната сфера съществува в действителност и е границата, до която се простира Вселената. Но през 1837–1839 г., когато за пръв път бяха измерени годишните паралакси на някои звезди, се доказа, че звездите са на огромни и различни разстояния от нас. Така се доказа, че небесната сфера в същност е резултат от зрителна измама. Но понятието небесна сфера се запази в астрономията, понеже е удобно при определяне положенията на небесните тела (със сферични координати).

Върху видимата небесна сфера фактически се виждат проекциите на звездите и на небесните тела, т.е. точките, в които я пробождат зрителните лъчи. Поради това, ако проекциите на две звезди са близко разположени върху небесната сфера, на нас ни се струва, че и звездите са близко разположени, докато в пространството те могат да бъдат на огромно разстояние една от друга. Въобще както звезди, така и други небесни тела, които в пространството са разделени с огромни разстояния и нямат нищо общо помежду си, върху небесната сфера могат да се виждат съвсем близко разположени (видима близост!). В това отношение правят изключение физическите двойни звезди, кратните звезди, звездните купове (разсеяни и сферични), звездните асоциации и др. Отделните звезди (компоненти) при тях са не само видимо близки, но и истинските разстояния между тях не са големи (в астрономически мащаб).

Първото впечатление, което добиваме, когато насочим погледа си към звездното небе, е, че звездите са безброй и са хаотично разпръснати. В действителност видимите с просто око звезди върху цялата небесна сфера са около 6000. От всяко място в даден момент могат да се видят само половината от тях.

При по-продължителни редовни наблюдения на звездното небе непременно се забелязва, че фигурите, образувани от по-ярките звезди, остават „неизменни“ и въобще изгледът на звездното небе остава „неизменен“[2] с течение на времето. Твърде е възможно „неизмеността“ на фигурите, които звездите образуват върху небесната сфера, да е било първото откритие, направено от хората още в зората на техния съзнателен живот.

Няколко хилядолетия преди нашата ера областите от звездното небе, в които по-ярките звезди образуват характерни фигури, са били разграничени в отделни съзвездия. Вероятно най-напред са били разграничени съзвездията, които с ярките си звезди и фигурите, които те образуват, най-силно привличат погледа. Също така правело впечатление и появяването на едни и същи съзвездия на звездното небе през пролетта, лятото, есента и зимата. Видимостта на някои от тези съзвездия е била свързана (по време) със стопанската дейност и в съответствие с това те били подходящо наименувани.

Според достигналите до наше време сведения разграничаването на зодиакалните съзвездия и на по-голямата част от съзвездията на Северната небесна полусфера е станало в Египет около 2500 г. пр.н.е. Но египетските имена на съзвездията не са известни. Древните гърци възприели египетското разграничаване на съзвездията, но са въвели нови имена. Кога е станало това, не може да се каже. Може само да се отбележи, че Омир в „Илиада“, като рисува с ненадминато художествено майсторство знаменития щит на Ахил, описва изобразените на него от бог Хефест съзвездия Голямата мечка, Орион, Плеяди, Хиади със същите имена, които са запазени и днес.

По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата небесна сфера е 88. От тях 47 имат „възраст“ около 4500 години. Най-древните съзвездия са: Голямата мечка, Малката мечка, Дракон, Воловар, Бик, Водолей, Козирог, Стрелец, Везни, Девица, Скорпион, Близнаци, Рак, Лъв, Овен, Риби, Орион, Голямото куче, Заек, Херкулес, Стрела, Делфин, Еридан, Кит, Южна риба, Южна корона, Малкото куче, Центавър, Вълк, Хидра, Чаша, Гарван, Косите на Вероника, Южен кръст, Малък кон, Северна корона, Змиеносец, Колар, Цефей, Касиопея, Андромеда, Пегас, Персей, Лира, Лебед, Орел и Триъгълник.

Тези съзвездия се виждат добре от Гърция и, както се вижда, имената на повечето от тях са взети от гръцката митология. Техният брой е запазил и Хипарх (II в. пр.н.е.) в своя звезден каталог. Същите съзвездия е описал и Птолемей (II в. от н.е.) в своя прочут Алмагест. Изобщо това са били съзвездията до началото на XVII в.

През 1603 г. Байер публикувал своя звезден атлас, в който към древните съзвездия добавил още 11 нови съзвездия; Паун, Тукан, Жерав, Феникс, Хвърчаща риба, Южна хидра, Златна рибка, Хамелеон, Райска птица, Южен триъгълник и Индийска птица. Имената на тези съзвездия не са свързани с митологията (с изключение на Феникс). Повечето от тях носят имена на фантастични животни и птици — отражение на вълнуващите тогава велики географски открития, когато на европейските народи са станали известни непознати страни и острови с тяхната екзотична природа, обикновено украсявана от фантазията на пътешествениците.

През 1690 г. излязъл от печат „Звезден атлас“ на Ян Хевелий. В „празнините“ между древните съзвездия Хевелий поместил още 11 съзвездия; Жираф, Муха, Единорог, Гълъб, Ловджийски кучета. Малка лисица, Гущер, Секстант, Малък лъв, Рис и Щит. Интересно е, че Хевелий е наименувал тези съзвездия, като се е основавал и върху твърде своеобразни съображения. Например, както той сам обяснява, съзвездието Рис е нарекъл с това име, защото в областта, която то заема, звездите са толкова слаби, че „трябва да имаш очи на рис, за да ги видиш и различиш“. Но Хевелий скромно оценява работата си по отношение на добавените от него съзвездия. Той пише, че „който не е доволен от моя избор, може да нарисува тук нещо друго, каквото му се харесва, но във всеки случай тук на небето има голяма празнина, която не трябва да остане незапълнена“.

Що се отнася до съзвездието Ловджийски кучета, получило се е интересно допълнение към древния мит, което Хевелий вероятно не е имал пред вид. В областта на това съзвездие той е нарисувал в своя атлас две кучета, които, настръхнали от ярост, се нахвърлят върху Голямата мечка. Но Воловарят (син на Калисто) здраво държи синджирите им и пази своята майка (Голямата мечка) от кучетата, които в яростта си биха я разкъсали.

Изучаването на звездното небе в най-южната част от небесната сфера (недостъпна за наблюдение от Европа) е станало много късно. Едва в 1752 г. френският астроном Лакайл, известен изследовател на южното звездно небе, разграничил и наименувал 14 съзвездия от него; Скулптор, Пещ, Часовник, Микрометър, Длето, Живописец, Жертвеник, Компас, Пневматична машина, Октант, Пергел, Телескоп, Микроскоп и Маса. Както се вижда, имената на тези съзвездия са съвременни. На южното звездно небе са увековечени най-вече инструменти и уреди.

Общият брой на всички посочени дотук съзвездия е 83. Останалите пет съзвездия са: Кораб, Кормило, Корабни платна, Змия и Прав ъгъл. По-рано трите съзвездия — Кораб, Кормило, и Корабни платна са били разглеждани като много голямото съзвездие Кораб. В него са виждали митическия кораб на аргонавтите, които под предводителството на Язон предприели поход до далечна Колхида, за да вземат Златното руно.

Съзвездието Змия е единственото, което е разположено в две отделни области на небето. В същност то е разделено от съзвездието Змиеносец и така се е получило интересно съчетание от двете съзвездия. На старинните звездни атласи те се представят от човек (Змиеносецът), държащ в ръцете си огромна змия.

За първи път в своя звезден атлас Байер е въвел означенията на звездите с гръцки букви. Най-ярката звезда от всяко съзвездие е означил с α (алфа), следващата по блясък (по-слаба) с β (бета), после с γ (гама) и т.н. Само в няколко съзвездия тази подредба не съответствува на намаляването на блясъка на звездите. В астрономията е прието след гръцката буква, означаваща звездата, да се пише (съкратено с три букви) и името на съзвездието, в което тя се намира. Например Вега се означава α Lyr. (α от съзвездието Лира или по-кратко α от Лира).

Променливите звезди в отделните съзвездия се означават по друг начин. Първите девет променливи звезди от едно съзвездие се означават с буквите от латинската азбука R, S, T, U, V, W, X, Y и Z, като се посочва съзвездието, в което е променливата звезда, например W Del (W от съзвездието Делфин или W от Делфин). Ако в съзвездието има повече променливи звезди, те след деветата се означават с по две букви RR, RS, … RZ, SS, … SZ и т.н. до ZZ. Следващите променливи звезди се означават вече с буквите AA, AB, … AZ, BB, BC, … QQ до QZ. Като се използуват тези комбинации от по две букви, могат да се означат 334 променливи звезди във всяко съзвездие. За съзвездията, в които променливите звезди са повече, променливите след 334-ата се означават с V 335, V 336 и т.н. (V е първата буква от думата variable (променлива)) След тези означения винаги следва съкратеното (с три букви) име на съзвездието, към което принадлежи променливата звезда, например RV Tau (RV от съзвездието Бик, или RV от Бик), V 410 Sgr (V 410 от съзвездието Стрелец, или V 410 от Стрелец). Ако звездата, означена с гръцка буква, е променлива, означението й не се изменя, например δ Cep, β Lyr.

Около 300 измежду по-ярките звезди имат и собствени имена, като на повече от половината имената са дадени от арабите. Интересно е, че те са ги наименували в зависимост от това, какво положение заема звездата в митологичния образ на съзвездието. Например β от Бик се нарича Алдебаран („окото на бика“), α от Орион се нарича Бетелгейзе („рамото на гиганта“), α от Лъв се нарича Денебола („опашката на лъва“) и др. Не от такива съображения гърците са дали имената на някои звезди, например Сириус е наречена така заради големия й блясък (от „сириос“ — блестящ).

Когато се разглежда някой старинен звезден атлас, прави силно впечатление, че съзвездията са очертани с неправилни, криволичещи граници и между тях има „празнини“, т.е. области от звездното небе с по-слаби звезди, които не са причислени към никое съзвездие. Това обстоятелство е било използувано в миналото от някои астрономи, за да очертават и въвеждат нови съзвездия, на които давали имена за прослава на своите крале. Например през XVII в. английският астроном Хил поместил сред съзвездията „Арфата на Джордж“. Флемстид наименувал най-ярката звезда от съзвездието Ловджийски кучета с името „Сърцето на Карл II“, немският астроном Боде „отрязал“ протегнатата ръка на Андромеда, за да помести съзвездието „Регалията на Фридрих II“, Хевелий поставил на небето съзвездието „Щитът на Собески“ в чест на полския пълководец и крал Ян Собески. С изключение на последното съзвездие, което е запазено като Щит, всички други са отхвърлени и изчезнали (заедно с тези, в чест на които са били наименувани).

Някои църковници са правили многократни опити да заменят „нечестивите езически“ имена на съзвездията с християнски. Предлагали са съзвездието Овен да се нарича „Апостол Петър“, Персей — „Св. Павел“, Касиопея — „Мария Магдалена“, Андромеда — „Гроб господен“, Риби — „Апостол Матей“ и пр. Тези предложения са били единодушно отхвърлени от астрономите.

Заслужава да се отбележи и последния опит, направен през XIX в. за преименуването на някои древни съзвездия. Немските астрономи от раболепие пред Наполеон предложили да се нарече съзвездието Орион на негово име. Но даже френските астрономи категорично отхвърлили това предложение.

В резултат от разширяване на международното астрономическо сътрудничество се появила необходимостта от по-определени граници на съзвездията, понеже в различни атласи едни и същи звезди били отнасяни към различни съзвездия. Още в 1801 г. Боде очертал границите на съзвездията, като по-слабите звезди в „празнините“ между тях, които преди не влизали в никое съзвездие, той разпределил между съседните им най-близки съзвездия. Така вече не останали никакви „празнини“ и същевременно били очертани границите на съзвездията върху цялата небесна сфера. Обстоятелството, че границите между съзвездията са били неправилни (криволичещи), наложило Международният астрономически съюз (МАС) да разгледа специално този въпрос на своя конгрес през 1922 г. Взето било решение да се изхвърлят 27 съзвездия с неподходящи имена, да се запазят имената на древните съзвездия и на тези, добавени от Байер, Хевелий и Лакайл, като границите на съзвездията се прекарат по небесни паралели и деклинационни кръгове. МАС препоръчал новите граници на съзвездията, доколкото това е възможно, да следват старите им граници и да не се отклоняват значително от тях.

Работата по очертаването на новите граници на съзвездията върху цялата небесна сфера извършил Делпорт. МАС приел новите граници на съзвездията на своя конгрес през 1930 г. и решил да не бъдат повече изменяни. По силата на това решение никой никога не може нито да премахва, нито да въвежда нови съзвездия.

Върху цялата небесна сфера останаха само 88 съзвездия, границите на които са по небесни паралели и деклинационни кръгове. Границите са определени по отношение на основните координатни равнини (на небесния екватор и на еклиптиката) за епохата 1875,0 г. Поради прецесията с течение на времето границите на съзвездията бавно се изменят. След изтичането на един прецесионен период (25 800 години) от 1875,0 г., границите на съзвездията ще се възстановят приблизително такива, каквито са били в 1875,0 г. Но върху небесната сфера границите на съзвездията са строго фиксирани и неизменни; по координатите на една звезда винаги може да се намери положението й в съответното съзвездие.

С решението на МАС същевременно се разшири и определението на понятието съзвездие. Сега под съзвездие се разбира не конфигурацията, която образуват по-ярките звезди, а 88-те области (участъци), на които е разделена цялата небесна сфера, вътре в които са и фигурите, образувани от по-ярките звезди, характерни за съзвездието. Следователно в едно съзвездие освен ярките и въобще видимите с просто око звезди трябва да се включат и всички космически обекти, изобщо достъпни за наблюдение с всички наблюдателни средства. Поради това например за променливите звезди след означението им се посочва винаги и съзвездието, в което се намират. Също така за новите и свръхновите звезди винаги се посочва съзвездието, в което се наблюдават. За всяка комета непременно се казва в кое съзвездие е в даден момент, за да може лесно да се намери и да се наблюдава. Радиантите на метеорните потоци обикновено се определят от съзвездието, в което се намират. Даже за по-забележителните галактики се посочва съзвездието, в което се намират — например известната и най-близка до нас галактика в съзвездието Андромеда. Всичко това налага добре да се изучат съзвездията, които са незаменими ориентири за всеки, който се интересува от астрономическите явления и от проблемите на астрономията.

За улеснение на читателите даваме списък на утвърдените от МАС съзвездия. В него са дадени латинските и българските имена, като в скоби е прибавено и разпространеното народно наименование.

Списък на съзвездията
Латинско име Българско име
1 Andromeda Андромеда
2 Antlia Пневматична машина
3 Apus Райска птица
4 Aquarius Водолей
5 Aquila Орел
6 Ara Жертвеник
7 Aries Овен
8 Auriga Колар
9 Boötes Воловар
10 Caelum Длето
11 Camelopardalis Жираф
12 Cancer Рак
13 Canes Venatici Ловджийски кучета
14 Canis Major Голямо куче
15 Canis Minor Малко куче
16 Capricornus Козирог
17 Carina Кораб
18 Cassiopeia Касиопея
19 Centaurus Центавър
20 Cepheus Цефей
21 Cetus Кит
22 Chamaeleon Хамелеон
23 Circinus Пергел
24 Columba Гълъб
25 Coma Berenices Косите на Вероника
26 Corona Australis Южна корона
27 Corona Borealis Северна корона
28 Corvus Гарван
29 Crater Чаша
30 Crux Южен кръст
31 Cygnus Лебед (Кръст, голям)
32 Delphinus Делфин (Кръст, малък)
33 Dorado Златна рибка
34 Draco Дракон
35 Equuleus Малък кон
36 Eridanus Еридан
37 Fornax Пещ
38 Gemini Близнаци
39 Grus Жерав
40 Hercules Херкулес
41 Horologium Часовник
42 Hydra Хидра
43 Hydrus Южна хидра
44 Indus Индийска птица
45 Lacerta Гущер
46 Leo Лъв
47 Leo Minor Малък лъв
48 Lepus Заек
49 Libra Везни
50 Lupus Вълк
51 Lynx Рис
52 Lyra Лира
53 Mensa Маса
54 Microscopium Микроскоп
55 Monoceros Единорог
56 Musca Муха
57 Norma Прав ъгъл
58 Octans Октант
59 Ophiuchus Змиеносец
60 Orion Орион (Ралица)
61 Pavo Паун
62 Pegasus Пегас
63 Perseus Персей
64 Phoenix Феникс
65 Pictor Живописец
66 Pisces Риби
67 Piscis Austrinus Южна риба
68 Puppis Кормило
69 Pyxis Компас
70 Reticulum Микрометър
71 Sagitta Стрела
72 Sagittarius Стрелец
73 Scorpius Скорпион
74 Sculptor Скулптор
75 Scutum Щит
76 Serpens Змия
77 Sextans Секстант
78 Taurus Бик
79 Telescopium Телескоп
80 Triangulum Триъгълник
81 Triangulum Australe Южен триъгълник
82 Tucana Тукан
83 Ursa Major Голямата мечка (Колата)
84 Ursa Minor Малката мечка (Малката кола)
85 Vela Корабни платна
86 Virgo Девица
87 Volans Хвърчаща риба
88 Vulpecula Малка лисица
Бележки

[1] В говоримия език се използува небосвод или небе.

[2] Поради прецесията видът на звездното небе се изменя с период около 25 800 години. Изменят се и фигурите на съзвездията (поради собствените движения на звездите). Но тези изменения са толкова бавни, че стават осезаеми след хиляди години и е невъзможно да бъдат забелязани в продължение на един човешки живот, ако не се прилагат астрономически методи за наблюдения. Разбира се, тук изключваме видимите движения на Луната, Слънцето и планетите.