Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Центавър[1] (Centaurus)

Карта на съзвездието Центавър (Centaurus)

 

ЦЕНТАВЪР е съзвездие, разположено изцяло в Южната небесна полусфера и заема обширна видима площ от нея. От нашата страна се вижда съвсем малка част от това съзвездие ниско над южната страна на хоризонта през майските нощи. Заобиколено е от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра.

В ясни и безлунни нощи в съзвездието Центавър могат да се видят с просто око около 150 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Голямата си популярност съзвездието Центавър дължи на обстоятелството, че в него се намира най-близката до нас звезда. Това е звездата α от Центавър от нулева звездна величина (третата по яркост звезда на небесната сфера след звездите Сириус и Канопус). От нашата страна α от Центавър не се вижда. Разстоянието до нея е 4,3 св. г.

α от Центавър е жълта звезда, каквато е и нашето Слънце. В действителност тя е тройна звезда (тройна система), в която главната звезда е точно α от Центавър. По-близкият й спътник е на около 18 ъглови секунди от нея. Той е червено джудже с температура на повърхността 4400°. Периодът на обиколката му около центъра на тежестта на системата е 80 години. Третата компонента в тази тройна система е звездата Проксима (най-близка) — в действителност е най-близката до нас звезда. Тя е с 360 милиарда километра по-близо до нас, отколкото звездата α от Центавър. Макар и най-близка до нас, Проксима е невидима с просто око, а само с по-мощни телескопи. Тя е от 11 зв. вел. От главната звезда на системата (α от Центавър) Проксима е приблизително на два градуса (четири видими лунни диаметъра). Периодът на обиколката й около центъра на тежестта на системата не е точно определен; той е от порядък на десетки хиляди години. Проксима е звезда, която принадлежи към хладните червени джуджета.

По-ярките звезди от съзвездието Центавър образуват неправилен удължен многоъгълник. В южната му страна до него се допира тесен четириъгълник, в единия връх на който блести звездата а от Центавър. Не е възможно в тази геометрична фигура на съзвездието Центавър да се види образът на митическото същество Кентавър, което се рисува на старинните звездни карти и атласи.

Митологията е свързала съзвездието Центавър с кентавъра Хирон. По неизвестни причини получило се е така, че две съзвездия (Стрелец и Центавър) са свързани с Хирон — най-мъдрия от кентаврите, учителя на прославените митически герои Херкулес, Язон, Орфей, Ахил и др.

Образ на Центавър (Centaurus)
Бележки

[1] Центавър — на латински, а Кентавър — на гръцки.