Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Херкулес (Hercules)

Карта на съзвездието Херкулес (Hercules)

ХЕРКУЛЕС е едно от най-големите съзвездия. Вижда се високо над хоризонта, приблизително в зенита, през юлските нощи, Заобиколено е от съзвездията Стрела, Малка лисица, Змиеносец, Северна корона и Дракон.

С просто око в съзвездието Херкулес могат да се видят 140 звезди, но, общо взето, те са твърде слаби. Най-ярките звезди в съзвездието са от трета звездна величина. Съединени с линии, те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Херкулес — два големи трапеца, разположени един над друг с обща малка основа.

В съзвездието Херкулес (около звездата ν) е апексът — въображаемата точка от небесната сфера, в посока на която се движи нашето Слънце със своята планетна система по отношение на близките до него звезди със скорост 20 км/сек.

Интересна е звездата α от Херкулес. Тя принадлежи към червените свръхгиганти. Диаметърът й е 800 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата α от Херкулес е полуправилна променлива звезда. На пръв поглед в сложната крива на изменението на блясъка й не се разкриват никакви периодичности. Но продължителните и старателни наблюдения и изследвания на тази звезда позволиха да се открият два периода в изменението на блясъка й, които се наслагват един върху друг. Най-продължителният период е приблизително шест години, през което време блясъкът на звездата се изменя с половин звездна величина. Върху този период се наслагва друг с променлива продължителност — от 50 до 130 дни. В границите на този период също с изменяща се амплитуда (от 0,3m до 1m) се променя и блясъкът на звездата. Наблюденията на тази полуправилна променлива звезда са желателни и имат голямо значение за разкриване закономерностите в измененията на блясъка й. Тя е удобен обект и за наблюдение с просто око.

Най-забележителният обект в съзвездието Херкулес е сферичният звезден куп M13, който се намира между звездите η и ζ от Херкулес. Този звезден куп не се вижда с просто око, но може да се наблюдава добре с обикновен бинокъл. Образуван е от около половин милион звезди, предимно хладни, червени гиганти. Разстоянието до звездния куп M13 от нас е около 23 000 св. г.

Образ на Херкулес (Hercules)

 

 

Удивително въображение имали древните гърци! В геометричната фигура на съзвездието Херкулес, образувана от по-ярките звезди, като прибавяли и слабите групички от звездички, разпръснати около тях, те виждали гигантската фигура на най-прославения митически герой Херкулес. С дясната си ръка той е вдигнал високо огромен боздуган, а с лявата си ръка стиска двете змии, които е удушил още като бебе, когато го на паднали в люлката му. На мощните си рамене като плащ е наметнал кожата на Китеронския лъв, който е убил още като младеж. На звездните карти и атласи Херкулес е изобразен с главата към юг, а краката към север.

Този митически герой древните гърци наричали Херакъл Прорицателката Пития го нарекла Хераклес, а римляните — Херкулес, което име е запазено в астрономията.

Митологията е вплела Херкулес и неговите подвизи в удивителни разкази, които вълнуват и сега с общочовешките идеали. Ето някои от тях.

Някога в гр. Микена царувал Електрион. Той имал много синове и само една дъщеря. Тя се казвала Алкмена и била толкова мила и красива, че даже Зевс останал очарован, когато я зърнал, и търсел удобен случай да я посети.

Щастлив бил Електрион, но не продължило дълго щастието му. Синовете на цар Птерелай нападнали страната му с много войска, избили синовете му и отвлекли стадата му. Потънал в дълбока скръб и отчаяние от сполетялото го нещастие, Електрион разгласил, че ще даде дъщеря си Алкмена за съпруга на онзи, който му върне стадата и отмъсти за синовете му. Това условие изпълнил героят Амфитрион и Алкмена му станала съпруга. Направили голямо сватбено пиршество, но сред всеобщото веселие Електрион и Амфитрион се скарали. Без да мисли много, Амфитрион извадил меча си и убил цар Електрион. Цяла Микена била възмутена от това вероломно убийство и Амфитрион трябвало веднага да напусне града и да потърси убежище в чужбина. Алкмена го последвала, но след като й се заклел, че ще отмъсти за смъртта на братята й. Двамата отишли в Тива. Там цар Креон ги приел като скъпи гости и им дал всичко необходимо, за да живеят щастливо. Но Алкмена приспомнила клетвата, която Амфитрион й дал. Събрал той голяма войска и отишъл да отмъщава на цар Птерелай и синовете му. Алкмена останала сама — удобен случай, който чакал гръмовержецът Зевс. Като се преобразил на Амфитрион, той дошъл една нощ при нея. От Зевс и Амфитрион Алкмена трябвало да роди двама синове-близнаци.

Зевс знаел, че прекрасната Алкмена ще му роди син. В деня, непосредствено преди раждането му, той събрал всички богове и богини на Олимп и споделил с тях радостта си: „Днес ще ми се роди син! Той ще бъде прославен герой и ще властвува над всичките си роднини Персеиди, които са от потеклото на моя син Персей!“

Гняв и омраза обзели Хера, загдето Зевс има и друга жена, смъртната Алкмена, и намразила сина й от Зевс още преди той да се роди. Но Хера се престорила на спокойна и даже зарадвана от думите на Зевс. В същото време със съобразителност, каквато може да прояви само богиня, Хера веднага скроила коварен план, за да обезсили казаното от Зевс за бъдещето на очаквания от него син. Спокойно тя пристъпила до Зевс и като го погледнала с дълбоките си мили очи, с ласкава усмивка му казала: „Велики господарю на Небето и Земята! Закълни се с клетва, че този, който ще се роди пръв днес в рода на Персеидите, ще бъде господар на всички свои родственици!“

На помощ на Хера се притекла и богинята на измамата Ата. Тя така размътила ума на Зевс, че той не можал да схване подлото намерение на Хера и й дал тържествена и ненарушима клетва, каквато му поискала. Незабавно Хера се понесла със златната си колесница към Аргос. Пристигнала в дома на Персеида Стенел и ускорила раждането на жена му. Тя родила едно слабо, хилаво, недоносено дете Евристей, син на Стенел. След неговото раждане Алкмена родила двама синове-близнаци — Херкулес, сина на Зевс, и Ификъл — сина на Амфитрион.

Постигнала целта си, Хера се върнала на Олимп. Застанала пред Зевс и му казала: „Велики господарю! В Аргос на Персеида Стенел се роди син. Той пръв се роди днес и той трябва да бъде господар над всичките потомци на твоя син Персей!“ Едва сега великият Зевс разбрал коварния план на Хера. Но тя едва ли би успяла, ако богинята на измамата Ата не била размътила ума му. В гнева си той хванал богиня Ата, изхвърлил я от Олимп и строго й забранил да се връща там. Оттогава богинята на измамата Ата живее сред хората на Земята.

Зевс не можел да наруши божествената си клетва, която дал на Хера. Но взел мерки да облекчи съдбата на своя любим син от най-прекрасната смъртна жена Алкмена. Той успял да склони Хера да му даде обещание, че неговият син Херкулес няма да остане през целия си живот под властта на Евристей, а ще изпълни само дванадесет негови заповеди. След това ще се освободи от неговата власт и ще получи безсмъртие.

Властелинът на Небето и Земята знаел, че неговият син Херкулес ще трябва да излага живота си на големи опасности, да преодолява нечовешки трудности при изпълнението на заповедите на слабия и страхлив Евристей, но не можел да го избави от всичко това, защото дал клетва на Хера. Все пак той възложил на дъщеря си Атина Палада да помага на Херкулес, когато животът му е в голяма опасност.

По нареждане на Зевс Хермес взел новородения Херкулес, донесъл го на Олимп и го оставил да суче от гърдите на Хера, когато тя спяла. От нейното божествено мляко Херкулес придобил такава огромна сила, каквато нямал нито един смъртен. Но Хера се събудила и отблъснала от гърдите си малкия Херкулес. Омразата й към него станала още по-голяма. Тя твърдо решила да го погуби.

Веднъж привечер, когато Алкмена повила в пелени Херкулес и Ификъл и ги оставила в люлката да спят, Хера изпратила две огромни змии. Тихо допълзели те до люлката и със съскане се увили около тялото на малкия Херкулес. Притискайки го все по-силно и по-силно, те още малко и щели да го удушат. Но Херкулес се събудил, извадил ръчичките си от пелените, хванал змиите за главите и така силно ги стиснал, че те веднага умрели. В агонията си змиите толкова силно изсъскали, че събудили Алкмена и прислужничките й. Като видели змиите в ръчичките на Херкулес, жените изпищели. Дотичал в стаята и Амфитрион с меча си…

Алкмена и Амфитрион, удивени от необикновената сила на малкия Херкулес, помолили прорицателя Тирезий да им разкаже каква е съдбата му. Като се загледал в далечината, виждащият в бъдещето старец подробно им разказал какви големи подвизи предстои той да извърши. С тях ще се прослави като най-голям герой и боговете ще възнаградят Херкулес с безсмъртие. Той ще живее сред тях на Олимп.

Узнал за бъдещата слава на Херкулес, Амфитрион се заел да го обучи безпогрешно да стреля с лък, да си служи с боздуган и да му даде знания и добро възпитание. Но Херкулес не проявявал такова усърдие в овладяването на писането, четенето и свиренето на китара, каквото проявявал в скачането, борбата, стрелянето с лък и умението да си служи с оръжие. Учителят му по музика Лин, брат на Орфей, често се оплаквал на Амфитрион, че Херкулес не желае да свири на китара и се налагало да му се кара и да го наказва. Веднъж дори толкова много се ядосал, че ударил Херкулес. Малкият Херкулес грабнал китарата и така силно ударил учителя си, че той паднал мъртъв на земята. Голямо безпокойство обзело Амфитрион след този случай. Като гледал как всеки ден силата и мощта на Херкулес растат, той започнал да се страхува от него, затова го изпратил в далечния остров Китерон. Там, в прохладните гори израсъл на свобода Херкулес. Скоро никой не можел да се мери с него нито по ръст, нито по сила, нито по ловкост и умение да си служи с оръжие. Стрелите и копието му винаги улучвали целта.

Философът Продик (живял в V в. пр.н.е.) описал художествено следната „случка“: Една сутрин, когато Херкулес се упражнявал на зелена поляна, пред него застанали две чудно хубави девойки. Едната се казвала Нежност. Тя предложила на Херкулес да го поведе по пътя на лекия и приятен живот, пълен с безгрижие и наслаждения. Другата се казвала Добродетел. Тя му предложила да го поведе по жизнения път, пълен с трудности и страдания, но по него ще постигне голяма прослава. Без да се двоуми, Херкулес избрал пътя на Добродетелта. От този път той не се отклонил през целия си живот. Той побеждавал жестоки царе, унищожавал свирепи чудовища, покорявал страшните сили на природата.

Много трудности и страдания изтърпявал Херкулес, но се борил непрестанно за благополучието на хората. Още съвсем млад той избавил жителите на Китерон от страшния Китеронски лъв, който живеел високо в планината, но слизал от нея и опустошавал всичко, каквото срещнел. Херкулес открил леговището му, нападнал го и го промушил с копието си. След това одрал кожата му, метнал я като плащ на мощните си рамена и завързал предните лапи пред гърдите си. От един дебел ясен, твърд като желязо, който изтръгнал из корен, Херкулес си направил огромен боздуган, който никой не можел да повдигне. От Хермес той получил подарък остър меч, а Аполон му дал лък и стрели. Хефест му изковал златна броня, а лично богиня Атина Палада му изтъкала дреха. Така въоръжен, Херкулес отишъл в гр. Тива. По това време тиванците плащали всяка година тежък данък на Орхоменския цар Ергин. Херкулес влязъл в бой с него, убил го и наредил на Орхомен да плаща всяка година на Тива двойно по-голям данък от този, който плащали тиванците. Креон, царят на Тива, възхитен от подвига на Херкулес, който избавил града от едно голямо зло, му дал дъщеря си Мегара за жена, а боговете му дарили трима синове.

Щастливо заживял Херкулес в Тива със семейството си. Но омразата на богиня Хера към него се разгоряла като буен огън. Тя му изпратила тежка болест. В пристъп на безумие Херкулес взел синовете си и децата на брат си Ификъл за жертвени животни и ги хвърлил в огъня. Когато разумът му се възвърнал, той разбрал какво злодеяние е извършил, макар и неволно, и потънал в дълбока скръб. Търсейки спокойствие, Херкулес напуснал Тива и отишъл в свещения град Делфи, за да попита бог Аполон какво трябва да направи, за да се очисти от тежкото убийство. Чрез своята пророчица Пития бог Аполон му казал да отиде незабавно в Аргос. Там трябвало да служи дванадесет години на Евристей и да извърши дванадесет подвига по негова заповед. След изпълнението на заповедите на Евристей Херкулес щял да получи безсмъртие.

Отишъл Херкулес в Аргос и станал покорен слуга на страхливия Евристей. От него Евристей изпитвал такъв страх, че не му позволявал да влиза в Микена. Чрез своя пратеник Копрей той му давал своите нареждания.

Все по-тежки и по-тежки заповеди на Евристей трябвало да изпълнява Херкулес. Най-напред той трябвало да убие Немейския лъв, който опустошавал околностите на гр. Немея. След това Евристей му възложил да убие Лернейската хидра — страхотно чудовище с девет драконови глави, едната от които била безсмъртна. Облекчени от страданията, които им причинявала Хидрата, хората устроили големи тържества, за да ознаменуват подвизите на Херкулес.

Едва се върнал от борбата си с Хидрата, и Херкулес получил от Евристей още по-трудно поръчение — да избие стимфалските птици. Със своите медни клюнове и нокти те разкъсвали животни и хора и превърнали в пустиня град Стимфал. Но не е само това. Перата на тези птици били от твърд бронз и когато отлитали, те ги пускали като облак стрели върху онзи, който се осмелявал да ги нападне. С помощта на Атина Палада Херкулес успял да прогони тези чудовищни птици и те никога повече не се върнали в Стимфал.

Богиня Артемида, обидена от хората в Аркадия, изпратила една Керинейска кошута, която опустошавала нивите и градините. Евристей наредил на Херкулес да хване тази кошута и да му я донесе жива в Микена. Но нима е възможно да се улови тази чудна кошута? Като вихър тя прескачала долините и планините на Аркадия и никога не се уморявала. Никога не се застоявала на едно място! Цяла година я гонил Херкулес от най-северния до най-южния край на Земята, но не можел да я стигне. Едва в Аркадия той я приближил и тъкмо когато се готвела да полети като вятър, той пуснал една стрела и я наранил в крака. Кошутата не можела да тича вече, както преди, и Херкулес я хванал. Но пред него застанала Артемида и му се заканила страшно, загдето я оскърбил, като наранил любимата й кошута. Херкулес спокойно й разказал: „Велика богиньо! Не по своя воля улових твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове са наредили да изпълнявам заповедите му и аз не мога да не се подчинявам, защото ще ги оскърбя.“ Артемида му простила и му разрешила да вземе кошутата и да я отнесе в Микена, за да я предаде на Евристей.

В планината Еримант имало един глиган, който със страшните си зъби убивал хора и животни и опустошавал околностите на гр. Псофис. Евристей наредил на Херкулес да убие този глиган, но не било лесно да го намери. Глиганът живеел високо в планината Еримант в гъсти и непроходими гори. Херкулес се изкачил на планината и с мощни викове го изкарал от леговището му. Той го подгонил и след дълго преследване го принудил да нагази в дълбок сняг, гдето не можел да тича. Там бил хванат от Херкулес, здраво вързан и отнесен жив в Микена.

Царят на Елида Авгий, син на Хелиос, имал многобройни стада добитък. Стотици били биковете му, един от друг по-буйни. Но оборите им никога не били почиствани, защото никой не се заемал с такава работа. Сетил се Евристей за тези обори и възложил на Херкулес да ги почисти, и то само за един ден! Отишъл Херкулес при Авгий и му казал, че ще очисти оборите за един ден, ако му даде една десета част от стадата си. Авгий веднага приел условието, защото бил сигурен, че Херкулес нямало да може да свърши тази работа за толкова кратко време. Но Херкулес пробил оборите в две противоположни стени и отбил течението на две големи реки. Потекли те през оборите и отнесли всичко. Когато Херкулес поискал една десета част от стадата, Авгий го изгонил и не му дал нищо. С празни ръце се върнал Херкулес този път при Евристей. Но когато се освободил от слугуването си при него, събрал голяма войска, нападнал Авгий и го убил със смъртоносна стрела. Взел имуществото му, принесъл богати жертви на боговете и поставил началото на Олимпийските игри.

Голямо зло сполетяло далечния остров Крит. Бог Посейдон, разсърден на Минос, загдето не му принесъл в жертва бика, който му изпратил, вселил бяс в бика. Побеснелият бик със страхотна ярост опустошавал всичко, каквото срещне. Чул за това бедствие Евристей и наредил на Херкулес да отиде на остров Крит, да хване побеснелия бик и да му го доведе жив в Микена. Херкулес блестящо изпълнил и това поръчение на Евристей.

Тракийският цар Диомед имал чудно красиви коне, но били диви и толкова буйни, че постоянно били вързани с дебели железни синджири. Те не се хранели с трева, а само с човешко месо. За да запази хората си, Диомед им хвърлял всички чужденци, които пристигали с корабите си в неговия град. Дивите коне ги разкъсвали и лакомо ги изяждали заедно с костите. Евристей наредил на Херкулес да му докара живи конете на Диомед, като мислел, че те ще го разкъсат, щом започне да отвързва синджирите им от дебелите колове.

Херкулес събрал верни спътници, между които и приятеля си Абдер (син на бог Хермес) и с кораб се отправил за Тракия. Пристигнал там Херкулес и веднага отишъл да вземе конете. Той ги отвързал и отвел на кораба. През това време Диомед го нападнал с голяма войска. Херкулес дал конете на Абдер да ги държи, а сам той заедно с малкото си спътници влязъл в бой с Диомед и го убил. Върнал се на кораба и видял ужасна картина. Конете на Диомед тъкмо разкъсали тялото на Абдер и лакомо започнали да го ядат. Погребал Херкулес приятеля си на тракийска земя и основал там гр. Абдера. Откарал конете в Микена, но когато Евристей ги видял, толкова много се уплашил от тях, че наредил да ги пуснат на свобода в непристъпните планини на Пелопонес.

Далече на бреговете Меотида (Азовско море) се намирало царството на амазонките. Те били войнствени жени и не допускали никакви мъже в царството си. Най-войнствена била тяхната царица Хиполита. Като вихър се носела тя на своя буен кон, а стрелите й поразявали и големи герои. Символ на властта й над амазонките бил нейният чуден колан, с който се препасвала и никога не сваляла от кръста си. Този колан й бил подарен лично от бога на войната Арес.

Един ден дъщерята на Евристей Адмета, която била жрица на богиня Хера, казала на баща си: „Татко, искам да имам колана на Хиполита!“ Евристей веднага й отговорил: „Ще го имаш, скъпа дъще!“ Веднага поръчал на Херкулес да донесе колана на Хиполита. Събрал Херкулес малко на брой спътници, но между тях имало прославени герои и с един малък кораб заплавал по синьото море за страната на амазонките. Дълго плавал корабът. Много подвизи извършили Херкулес и спътниците му, докато най-после стигнали в гр. Темискира, столицата на амазонките. Славата на Херкулес стигнала и до тях. Царица Хиполита отишла да посрещне Зевсовия син и да узнае целта на посещението му. Херкулес й казал самата истина: „Славна царице! Не съм изминал дългия път по бурното море и не съм дошъл тук с тази войска по своя воля. По волята на боговете аз съм длъжен да изпълня дванадесет заповеди на Евристей. По негово нареждане идвам тук, за да взема твоя колан и да го отнеса на дъщеря му, която иска да го има.“

Като изслушала тези искрени думи, царица Хиполита била готова да даде колана си на Херкулес, но богиня Хера, която не преставала да го преследва, се преобразила на амазонка и неусетно влязла в редиците на амазонките. Тя тихичко подшушнала на няколко от тях:

— Не вярвайте на Херкулес! Той е дошъл с тази войска, за да вземе вашата царица и да я отведе като робиня! От уста на уста тези думи на Хера стигнали и до най-отдалечените амазонки. Повярвали, амазонките грабнали лъковете и копията си и ненадейно нападнали войската на Херкулес. Започнал лют бой. Мнозина от спътниците на Херкулес паднали от стрелите на войнствените амазонки, но немалко и от тях загинали. Седем от тях, най-храбрите, едновременно нападнали Херкулес, но той отбивал с щита си техните копия и даже взел в плен Меланипа и Антиопа. Амазонките били победени. Хиполита, за да откупи най-смелата си помощница Меланипа, дала колана си на Херкулес и той го отнесъл на дъщерята на Евристей.

Още непочинал от битката с амазонките, и Евристей възложил на Херкулес още по-тежко поръчение. Далече, в най-западния край на Земята, гдето всяка вечер лъчезарният Хелиос слиза от небето, до бреговете на бурния Океан се намирал остров Еритрея. Там живеел страшният великан Герион, който има три глави, три тела, шест ръце и шест крака. На този остров били прочутите крави на Герион, пазени денонощно от двуглавото куче Орфо и великана Евритион. Херкулес трябвало да доведе в Микена кравите на Герион.

Тръгнал Херкулес, отишъл в Африка, преминал през горещата пустиня на Либия, минал през още много страни и най-после стигнал западния край на Земята, до един тесен морски проток. За спомен от тежкия път, който извървял, той издигнал два гигантски скалисти стълба, които се наричат и сега Херкулесови стълбове[1].

От края на Земята Херкулес виждал в далечината сред безбрежните води на буйния океан остров Еритрея. Но как да отиде на него?

Замислен, Херкулес седнал на брега, загледан в далечината. Вече започнало да се мръква. Към водите на океана се спуснал с колесницата си Хелиос. Ослепителна светлина и непоносима горещина облели Херкулес. Той скочил, грабнал меча си и полетял към лъчезарния бог на Слънцето. Но Хелиос се усмихнал на Зевсовия син и възхитен от неговото геройство, му дал своята златна ладия, с която всяка нощ той с конете и колесницата си преплавал океана от западния до източния край на Земята. Седнал в ладията Херкулес и тя го понесла по вълните на океана. Така стигнал остров Еритрея.

Едва стъпил на острова, и върху него се нахвърлило кръвожадното двуглаво куче Орфо със страшен лай сякаш гръмотевици се сипели. Спокойно Херкулес го дочакал да се приближи до него и стоварил тежкия си боздуган върху двете му глави. Кучето паднало мъртво на Земята. В този момент върху Херкулес се нахвърлил великанът Евритион. Сякаш ураган връхлетял върху сина на Зевс, но той със страшна сила хвърлил копието си, промушил го и великанът се строполил като огромна скала на земята.

Подкарал Херкулес чудните крави на Герион и когато наближил брега и се готвел да ги прехвърли в ладията, за да преплава океана, върху него се нахвърлил самият Герион. Сякаш трима великани едновременно връхлетели върху Херкулес и ако само една от стрелите му не попадне в целта или копието му се отклони, той ще бъде победен. В този тежък двубой Атина Палада по нареждане на своя баща Зевс се притекла на помощ на Херкулес. Една след друга като светкавици полетели стрелите на Херкулес и пронизали трите глави на чудовищния великан. С боздугана си той смазал главите на великана, който паднал на земята с такъв трясък, сякаш се сгромолясали три огромни скали.

Прекарал кравите с ладията през океана, Херкулес оставил ладията на брега, за да продължи с нея Хелиос своя далечен път през нощта към източния край на Земята.

Подкарал Херкулес кравите на Герион. Преминал с тях цяла Южна Европа и преодолял немалко трудности. Но най-голямата трудност му причинила богиня Хера. И този път тя изляла омразата си към прославения син на Зевс, като направила да пощръклеят кравите. С мучене те се разбягали на всички страни. Разтичал се Херкулес. Но по коя по-напред? Едва в Тракия успял да събере голяма част от кравите, които, вече укротени, закарал в Микена. Предал ги на Евристей, който ги принесъл в жертва на богиня Хера от благодарност към нея, че създава такива големи трудности на Херкулес.

Не минало много време и Евристей възложил на Херкулес да му доведе от подземното царство на Хадес кучето Цербер, което пазело сенките на умрелите.

Само видът на кучето Цербер всявал ужас. То имало три глави. От устата на всяка от тях се показвали остри като мечове зъби, а около врата му се виели със съскане огромни змии. Дългата му опашка завършвала с драконова глава, която непрекъснато бълвала огън и пламъци. Никоя сянка не смеела да се приближи до това чудовище и не можела да напусне мрачното царство на Хадес.

Големи трудности трябвало да преодолее Херкулес, за да изпълни това тежко поръчение. Той тръгнал на юг и отишъл в Лакония. Тук, край Тенар, в най-южната част на Пелопонес, се спуснал в дълбока и непрогледна пропаст. В тъмнината не усетил как стигнал самата врата на царството на Хадес. Застанал пред нея и се чудел как може да влезе в царството на сенките. В този миг при него дошъл Хермес, който водел душите на умрелите. Той въвел Херкулес в подземното царство, а Атина Палада го придружавала, докато изпълни поръчението.

Едва направил няколко крачки Херкулес, и пред него застанала сянката на неговия приятел героя Мелеагър. Той го помолил да вземе за жена беззащитната Дейанира (неговата сестра) и да й бъде закрилник. Херкулес обещал, че когато се върне, ще изпълни желанието му.

Преминал през ужасите на подземното царство, Херкулес застанал пред трона на Хадес и му казал, че по волята на боговете той трябва да отведе кучето Цербер и да го предаде на Евристей. Не могъл Хадес да пренебрегне волята на боговете и му казал: „Сине Зевсов, ако можеш да укротиш без оръжие моя Цербер, вземи го!“

Тръгнал Херкулес да търси Цербер. Дълго се лутал той в мрака на подземното царство и най-после го намерил на брега на река Ахерон. Хвърлил се върху него и обхванал шията му е ръце. Разлютил се Цербер. Воят му разтресъл цялото подземно царство. Но Херкулес все по-силно го стискал с яките си ръце. Извила се дългата опашка на Цербер и драконовата глава на края й започнала да ръфа тялото на Херкулес. Той още по-силно стискал врата, докато омаломощеният Цербер се укротил и легнал в краката му. Извел Херкулес Цербер от подземното царство и го повел към Микена. Но невиждал досега светлина, Цербер толкова се уплашил, че пот и отровна пяна започнали да се леят от тялото му и където паднели капчици, от тях на земята пониквали отровни треви.

Пред стените на Микена Херкулес показал Цербер на Евристей. Изплашеният Евристей му заповядал веднага да го върне в подземното царство. Отвел го Херкулес в царството на Хадес и Цербер продължил да пази сенките на умрелите.

Виждал се вече краят на робството на Херкулес. Оставало му да изпълни последното поръчение на Евристей. Той не закъснял да му го възложи: Херкулес трябвало да отиде при титана Атлас, който държал на плещите си небесния свод, да вземе от неговите градини трите златни ябълки и да му ги донесе.

Трудни били поръченията на Евристей, но последното било най-трудно. Никой не знаел и не можел да покаже на Херкулес пътя за градините на Атлас. Много скитал той, през много страни минал и стигнал чак в далечния Север при река Еридан. Тук нимфите му казали по какъв начин може да узнае пътя. Преодолял много трудности, Херкулес узнал пътя и стигнал края на Земята. Застанал пред великия титан Атлас и го гледал как държи на плещите си небесния свод.

Видял го Атлас и го запитал защо е дошъл. Херкулес му отговорил: „Велики Атласе! По волята на боговете изпълнявам поръченията на Евристей. Той ми нареди да взема от твоите градини трите златни ябълки и да му ги отнеса. Кажи ми, ще ми ги дадеш ли доброволно?“

Атлас му отговорил; „Сине Зевсов! Ще ти дам златните ябълки, но докато отида да ги откъсна, застани на моето място, да крепиш небесния свод, за да не се сгромоляса!“

Застанал Херкулес на мястото на Атлас. Страшна тежест паднала на плещите му. Той се превил от нея, а мускулите му се подули като планински върхове. Пот като река потекла от тялото му, но богиня Атина Палада подкрепила свръхчовешките му сили и той продължил да поддържа небесния свод. Дошъл и Атлас с трите златни ябълки, но не му ги дал, а предложил на Херкулес сам той да ги отнесе в Микена на Евристей. Разбрал Херкулес, че Атлас иска с хитрост да се освободи завинаги от товара си и затова и той постъпил хитро с него: „Съгласен съм, Атласе, но моля те, да ме смениш само за малко, докато си намеря възглавница, която да поставя на плещите си, за да не ме притиска толкова силно небесният свод!“

Атлас се съгласил. Херкулес взел ябълките от него и се отправил за Микена. Дал златните ябълки на Евристей, но той му ги подарил. Херкулес ги дал на своята покровителка Атина Палада, а тя ги върнала на хесперидите, за да останат вечно в градините на Атлас.

 

 

Херкулес побеждава бога на смъртта Танатос

 

Дълго плавали с кораба Херкулес и спътниците му по бурното море към бреговете на Тракия, за да вземат конете на Диомед. Но все още не се виждал краят на пътуването им. За да подкрепят силите си, Херкулес решил да се отбият в гр. Фера на гости на неговия приятел цар Адмет. В нещастен ден дошъл на гости Херкулес. Дворът на Адмет и целият град били потънали в дълбока скръб. Само часове оставали до момента, в който Алкестида, жената на Адмет, трябвало да умре.

Преди години, в един есенен ден, когато студеният вятър духал от планината със страшна сила и всеки бързал да се прибере на топло у дома си, в двореца на Адмет дошъл просяк, навлечен в скъсани дрипи, през които се виждали посинелите му меса. Застанал той пред цар Адмет и го помолил да го вземе за една година слуга. Запитал го Адмет как се казва и откъде е, но просякът нищо повече не казал. Адмет наредил да му дадат дрехи, да го нахранят и тъй като просякът нищо не умеел да прави, изпратил го да пасе овцете.

Ден след ден минали дните, изтекла годината и когато Адмет отишъл в планината, чул вълшебна музика. Огледал се и видял на един връх строен младеж със сияещо лице. Той свирел на златна лира. Мелодията била толкова нежна и звучна, че овцете го заобиколили и така се унесли, че не поглеждали сочната зелена трева.

Приближил се Адмет до младежа. Нима това е просякът, който той преди една година приел да пасе овцете му?! Да! Сега той му се представил:

— Аз съм бог Аполон. Преди една година моят баща, гръмовержецът Зевс, ме изгони от светлия Олимп и ми нареди да слугувам цяла година на някой човек. Ти, Адмете, ме прие, облече ме, нахрани ме и съм доволен от тебе. Кажи ми какво искаш от мен, за да ти се отплатя?

Слисал се Адмет, но отговорил:

— Велики господарю! Щастлив съм, че си доволен от мене! Нищо не искам за отплата!

Преди да отлети, Аполон казал на Адмет, че винаги когато почувствува нужда от него, може да го повика.

Останал Адмет сам и дълго размислял върху случилото се. Настъпила нощта и той се прибрал в двореца си. Мисълта му го отнесла в съседния град Йолк. Цар на този град бил жестокият цар Пелий. Той имал дъщеря Алкестида. Тя била толкова мила и красива, че всеки изпитвал вълнуваща радост, когато я срещнел и разговарял с нея. От близки и далечни страни идвали царски синове да я искат, но тя отказвала, защото харесвала само своя съсед — младия Адмет, цар на гр. Фера. Явил се Адмет при Пелий да поиска ръката на Алкестида. Той го изгледал от главата до петите, позамислил се и му казал: „Ако искаш да ти дам дъщеря си за жена, трябва да докажеш, че си достоен за нея и за мой зет. Ти трябва да дойдеш за нея с колесница, теглена от лъв и глиган. С каквато и друга колесница да дойдеш, ако ще да е от злато и с хвърчащи коне, няма да ти дам Алкестида!“

Натъжил се Адмет, защото разбрал, че с това условие Пелий отказал да му даде Алкестида. Та нима е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган?!

От ден на ден все по-тъжен ставал Адмет. Но една сутрин при него дошъл Аполон със сребърен лък и колчан, пълен със стрели, и му казал; „Знам защо си тъжен, Адмете, но условието на Пелий не е толкова тежко. Ела с мене!“

Излезли двамата. Отишли в планината сред гъстата гора. Не минало много и един лъв с буйна грива се разревал срещу тях. Подгонил го Аполон, хванал го и така го укротил, че той тръгнал като агне подир тях. Ето и един глиган с дълги остри зъби и свирепи очи се насочил към тях. Аполон пуснал лъва, хванал глигана и го довел. Завели двата звяра в двореца и ги впрегнали. Седнал Адмет в колесницата, размахал камшика и се понесъл към гр. Йолк. Стигнал там и влязъл в двореца. Излязъл Пелий и като видял впрегнатите лъв и глиган в колесницата и Адмет, който държи здраво юздите и камшика, просто се захласнал от удивление. Самият той никога и не помислял, че е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган. Дал Алкестида на Адмет, който я завел в двореца си. Там направили сватбено тържество, на което присъствувал лично бог Аполон и свирел на своята златна лира вълшебни мелодии.

Заживели щастливо Адмет и Алкестида. Боговете им изпратили две чудно хубави деца — син и дъщеря. Но не само с това се отплатил бог Аполон на Адмет. По негова молба богините на съдбата, великите мойри, предопределили Адмет да се избави от смъртта, ако някой друг доброволно се съгласи да умре вместо него.

Минали години. Дошъл последният час на Адмет. Той помолил родителите си, които били вече много стари, да умре някой от тях вместо него. Но нито баща му, нито майка му се съгласили. Не се съгласил и никой от роднините, както и никой от най-близките приятели на Адмет. А смъртта вече наближавала… Пред Адмет застанала Алкестида и му казала, че е готова да умре вместо него…

Алкестида приготвила всичко за смъртта си, целунала двете си деца и се помолила на богиня Хестия да ги закриля, когато останат без майка. След това се оттеглила в стаята си и легнала на леглото. Около нея всички плачели. Самият Адмет я молил да не го оставя сам. До нея вече дошъл омразният бог на смъртта Танатос. Бог Аполон го молил да отложи смъртта на Алкестида, но той не се съгласил. Надвесил се над Алкестида. От вледеняващия му дъх тялото й започнало да изстива и тя затворила очи…

Тъкмо отнасяли Алкестида в гробницата и Херкулес и спътниците му пристигнали в гр. Фера. Посрещнал ги Адмет, но препълненото му със скръб сърце не му позволило да изрази радостта си от пристигането на Херкулес.

Адмет наредил да отведат Херкулес в стаята за гости и да му уредят пищно посрещане, а самият той отишъл на гробищата. Без да знае за нещастието, сполетяло приятеля му, Херкулес пирувал със спътниците си. Но от погледа му не избягнали скръбните лица на слугите и сълзите, които текли от очите им. Запитал ги той защо са толкова скръбни, но Адмет им бил заповядал нищо да не му казват. Досетил се Херкулес, че някакво голямо нещастие трябва да е сполетяло приятеля му. Извикал настрана един слуга и настойчиво го помолил да му каже какво нещастие се е случило. Не могъл слугата да издържи на настояването на Херкулес и му казал: „Скъпи чужденецо! Днес нашата господарка, прекрасната царица Алкестида, слезе в мрачното царство на Хадес.“

Скръб изпълнила сърцето на Херкулес. Мъчно му станало, че в този нещастен ден за неговия приятел той пирува и се весели в неговия дом. Херкулес решил да се отблагодари на Адмет за великолепното посрещане, което му устроил въпреки сполетялото го нещастие. Запитал той слугата къде е гробницата на Алкестида, взел боздугана, копието и лъка си и като вихър полетял. Стигнал там, той се скрил зад гробницата и зачакал да долети богът на смъртта Танатос. Не минало много и той чул страхотния плясък на неговите огромни черни криле. С вледеняващ дъх долетял той и жадно започнал да пие кръвта на Алкестида. В този миг Херкулес се нахвърлил върху него, сграбчил го с ръцете си и започнал да го души. С вледеняващото си дихание Танатос облял Херкулес със смъртна студенина. Но синът на Зевс все по-здраво го стискал за гушата и така го омаломощил, че Танатос отпуснал безпомощен черните си криле. Тогава Херкулес го вързал здраво за едно дебело дърво и му казал, че ще го отвърже само ако му предаде Алкестида. Съгласил се Танатос. Предал Алкестида на Херкулес и той я повел към двореца. Влезли в стаята на Адмет, но той лежал по очи на леглото си, горчиво плачел за любимата си жена и не усетил влизането им. Пристъпил Херкулес тихо до него и като го побутнал леко, му казал: „Скъпи приятелю Адмете! Не скърби повече! Ето твоята любима Алкестида. Аз я извоювах от Танатос в тежка борба. Бъдете щастливи, както преди!“

Радост избликнала в душата на Адмет. Той прегърнал Херкулес и му казал: „Прославен син на Зевс! Ти ми върна щастието в живота. Как да ти се отблагодаря? Остани при мене като гост и да отпразнуваме победата ти над бога на смъртта!“

Херкулес не останал повече при Адмет. Той отплувал със спътниците си, за да вземе конете на Диомед.

 

 

Херкулес получава безсмъртие

 

Дал обещание на приятеля си Мелеагър, че ще вземе за жена сестра му Дейанира, Херкулес дошъл в гр. Калидон при цар Ойней. Разказал му за срещата си с неговия син Мелеагър в царството на сенките и за обещанието, което му дал. Но в същото време ръката на Дейанира искали и много други, между които и речният бог Ахелой. Трудно било на Ойней да реши на кого да даде дъщеря си. Най-после изрекъл: „Тя ще стане жена на онзи, който победи в борба!“ При това условие всички други кандидати се оттеглили, защото не виждали никакъв смисъл да се борят с бог Ахелой. Останал само Херкулес. Двамата съперници отишли на широка поляна и застанали един срещу друг. Без да губи време, Херкулес се нахвърлил върху огромния бог Ахелой и го сграбчил с мощните си ръце. Но макар и да напрягал силите си до краен предел, не можел да го повали. Като огромна скала стоял той непоклатим. Борбата ставала все по-жестока. Вече три пъти Херкулес притискал до земята страшния бог Ахелой, но едва на четвъртия път успял да го превие така, че насмалко да го победи. В този миг богът прибягнал до хитрост. Превърнал се в змия. Без да се страхува, Херкулес хванал змията до главата и започнал да я стиска толкова силно, че опашката й все по-слабо удряла Херкулес. Но змията успяла да се изплъзне от ръцете му и Ахелой в миг се преобразил в свиреп бик и яростно се нахвърлил върху Херкулес. Той хванал рогата му и така завъртял главата на бика, че счупил единия му рог и го повалил полумъртъв на земята. Омаломощен, бог Ахелой избягал и се скрил в буйните води на реката.

Ойней дал Дейанира за жена на Херкулес. Направили голямо сватбено тържество. След това Херкулес и Дейанира заминали за Тиринт — родината на Херкулес. Стигнали до река Евен, буйните води на която влачели огромни камъни, и застанали на брега й. Нямало никакъв мост, по който да преминат на отвъдния бряг. Само кентавърът Нес пренасял пътниците през нея. Извикал го Херкулес и му казал да пренесе Дейанира на другия бряг. Той се съгласил и тя седнала на широкия му гръб. Херкулес, като прехвърлил боздугана и лъка, стрелите и копието си на отвъдния бряг, се хвърлил в тъмните води на реката и я преплавал. Тъкмо стигнал на отсрещния бряг и чул как Дейанира силно изпищяла. Нес, възхитен от красотата й, искал да я отвлече. Грабнал Херкулес лъка си и една стрела настигнала бягащия Нес и пробола сърцето му. Озлобеният кентавър събрал кръвта си, която била силно отровна, дал я на Дейанира и в предсмъртната си агония й казал; „Дъще на Ойней! Теб последна пренесох през буйните води на Евен. Аз няма повече да живея. Давам ти за спомен моята кръв. Тя има чудно свойство. Ако някога Херкулес престане да те обича и друга жена му стане по-скъпа от теб, натрий само малко дрехата му с нея. Така ще си възвърнеш любовта му и никога никоя смъртна или богиня няма да му бъде по-мила от тебе!“

Дейанира повярвала на думите на умиращия Нес. Взела кръвта му и я скрила. Двамата с Херкулес продължили пътя си за Тиринт. Щастливо живели в Тиринт Дейанира и Херкулес, а децата им безгрижно растели и ги веселили.

Веднъж им дошъл на гости Ифит. Херкулес сърдечно посрещнал приятеля си. След като се нахранили и поприказвали, двамата излезли да се поразходят до Тиринтската крепост, която се намирала на една висока, стръмна скала. От стените на крепостта надолу се виждала страшна, дълбока пропаст. Стъпили на стената, Херкулес и Ифит гледали в тъмната пропаст. В този миг богиня Хера, на която омразата към Херкулес все по-силно се разгаряла, му изпратила гняв. Не могъл да се овладее, Херкулес сграбчил Ифит и го хвърлил в пропастта. Заради това неволно убийство Херкулес разгневил своя баща, всемогъщия Зевс, загдето нарушил светите обичаи на гостоприемството. За да накаже сина си, Зевс му изпратил тежка болест, от която дълго време Херкулес страдал. Никакви билки не облекчавали страданията му. Принудил се Херкулес да отиде в Делфи. Там пророчицата на Аполон Пития му казала, че ще оздравее само, ако за три години бъде продаден като роб и парите предаде на бащата на Ифит.

Херкулес бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Тя непрекъснато го подлагала на мъчителни унижения. Облякла прославения герой с женски дрехи и го карала да преде и тъче наред с прислужничките й. А самата Омфала намятала неговата лъвска кожа като плащ, вземала боздугана му, който едва повдигала, и се препасвала с меча му. Гордо минавала тя пред Херкулес и му се присмивала. Жлъч изпълвала сърцето на Херкулес, но нищо не можел да направи; той бил роб на Омфала. Тя го е купила и можела да прави с него каквото си иска. Тежко преживял Херкулес трите години в робство при Омфала! През това време той не изпратил никаква вест на Дейанира и тя изпаднала в отчаяние, защото не знаела дали е жив. Но дошъл при нея вестоносец и й казал, че Херкулес е жив и здрав. Скоро щял да пристигне неговият пратеник Лихас и ще разкаже подробно как Херкулес е превзел и разрушил гр. Ойхалия.

Пристигнал Лихас. Той водел пленници, между които и царската дъщеря Йола. Той разказал за победата на Херкулес и я зарадвал, че той скоро ще си дойде.

Между пленниците погледът на Дейанира паднал върху красивата и потънала в скръб Йола. Тя попитала Лихас коя е, но той нищо не знаел.

Дейанира наредила да отведат пленниците в определеното за тях помещение. Едва Лихас се отдалечил и пред нея застанал смирено един от нейните слуги и тихичко пошепнал: „Славна моя, господарко! Лихас не пожела да ти каже истината за тъжната робиня. Изслушай ме, господарко! Тя е Йола, дъщерята на цар Еврит. Херкулес я изпраща тук не като робиня. Щом се върне, той ще се ожени за нея…“ Щом чула тези думи, Дейанира потънала в дълбока скръб. Жестоката мисъл, че щом се върне Херкулес, ще бъде изоставена и изгонена, все повече я измъчвала. В отчаянието си тя си спомнила за кръвта на кентавъра Нес. Натрила с нея наметалото, което била ушила за Херкулес, опаковала го и го предала на Лихас, като му поръчала:

— Бързо, Лихас, отнеси това наметало на Херкулес. Кажи му веднага да го облече и да принесе жертва на боговете. Но никой смъртен да не го облича преди него, нито лъчите на Хелиос да го докосват, преди той да го облече. Бързай, Лихас!

Заминал Лихас. Дейанира се прибрала в стаята си и с ужас видяла, че вълната, с която била натрила наметалото с кръвта на Нес, се превърнала в пепел, щом я огрели слънчевите лъчи. А на мястото, гдето била вълната, избликнала буйна отровна пяна. Чак сега разбрала тя измамата на Нес, но било вече късно. Лихас вече бил предал наметалото на Херкулес. Той го наметнал и принесъл жертва дванадесет бика на своя баща Зевс и на другите богове. От буйния огън в жертвеника наметалото прилепнало към тялото му и Херкулес започнал да се гърчи в непоносими болки. Синът му Хил, който бил там, го пренесъл на един кораб, а самият той избързал да разкаже на майка си какво е направила. Когато Хил й разказал за нечовешките страдания на баща си, Дейанира, без да продума, отишла в стаята си, затворила се и се пробола с един меч… Донесли и умиращия вече Херкулес. Още по-големи станали страданията му, когато му казали, че Дейанира се е пробола с меч и той не може да й отмъсти… Отровата вече горяла тялото му. Великият герой повече не можел да понася болките. Той помолил сина си Хил да го отнесе по-скоро на кладата, за да го избави от тях. Със своите роднини Хил изпълнил желанието му. Отнесли го на кладата, но никой не искал да я запали въпреки молбите на Херкулес. Дошъл Филоклет. Херкулес го придумал да запали кладата и да вземе лъка и стрелите му. Филоклет изпълнил желанието му. Огромни огнени пламъци се извили около тялото на Херкулес. На небето заблестели една след друга светкавици, които хвърлял великият Зевс. Те сякаш раздирали небето… Пристигнали със златна колесница Атина Палада и Хермес. Те отнесли във висините на Олимп прославения герой и любим син на Зевс Херкулес. Там боговете му дали безсмъртие и той заживял като бог сред тях. Угаснала и омразата на богиня Хера към него. Тя радостно го посрещнала и му дала за жена своята дъщеря, прекрасната и вечно млада богиня ХЕБА. Боговете богато го възнаградили заради неговите геройски подвизи, за страданията, които понесъл на Земята, за да избави хората от чудовища, които им причинявали бедствия… На звездното небе Херкулес се появява високо над хоризонта през летните месеци, заобиколен от Лъва, Хидрата, Бика, Дракона и други съзвездия, които напомнят на поколенията за неговите велики подвизи.

Бележки

[1] Това са двата скалисти масива от двете страни на Гибралтарския проток, които според древните гърци издигнал Херкулес.