Ангел Бонов
Митове и легенди за съзвездията (20)

Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra)

СЪЗВЕЗДИЕТО ЧАША принадлежи към малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Гарван, Хидра, Секстант, Лъв и Девица. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през априлските нощи. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Чаша могат да се видят с просто око около 20 звезди, но повечето от тях са слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието.

В съзвездието Чаша няма никакви обекти, които да привличат вниманието.

На старинните звездни карти и атласи се вижда чудна картина: Гарван, сграбчил огромна Хидра в ноктите си, готов да я клъвне с клюна си. Малко по-далеч от него има една чаша, която едва се крепи и всеки миг може да падне и да се разлее водата от нея.

Как са попаднали на небето сред съзвездията Гарванът, Хидрата и Чашата, митологията вълнуващо разказва.

Бог Аполон издигнал величествен жертвеник и приготвил всичко, за да направи жертвоприношение на своя баща Зевс — господаря на Небето и Земята. В последния миг видял, че няма вода за жертвоприношението, а наблизо нямало никакъв извор. Извикал своя сребърнобял гарван, дал му една златна чаша и му наредил бързо да донесе вода от планината, която се синеела в далечината. Сграбчил гарванът чашата и отлетял… Но съзрял палма, отрупана с плодове. Кацнал гарванът на нея, за да си похапне от фурмите. Но те били още зелени и стипчиви. А толкова много искал да си хапне узрели фурми! Без да помисли за поръчението на Аполон, гарванът решил да почака, докато узреят фурмите, да си хапне от тях и след това да отиде за вода. Минавали дните, но фурмите бавно зреели. Минало много време. Най-после те узрели. Нахранил се до насита гарванът с узрели фурми, но било изминало толкова много време, докато чакал, че вече нямало никакъв смисъл да ходи за вода. И гарванът решил с хитрост да оправдае постъпката си. Видял една хидра, спуснал се, здраво я сграбчил в ноктите си и отлетял с нея обратно.

Смирено застанал пред бог Аполон гарванът и му разказал, че не могъл да вземе вода от извора в планината, защото хидрата го пазела и не му позволила да налее вода в чашата. За да го увери, той му донесъл самата хидра.

Избухнал в гняв Аполон. Как смеел гарванът да не изпълни поръчението му и още повече да се осмелява да го лъже — него, всевиждащия и всезнаещ бог! Той проклел гарвана. Сребърнобелите му пера станали черни и наредил водата да бъде твърда, докато отново узреят плодовете.

За да не се забравя никога тази случка, бог Аполон превърнал гарвана, чашата и хидрата в съзвездия и ги оставил на небето.