Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Кораб (Carina), Кормило (Puppis) и Корабни платна (Vela)

КОРАБ, КОРМИЛО и КОРАБНИ ПЛАТНА са съзвездия от Южната небесна полусфера. От тях само част от съзвездието Кормило може да се вижда от нашата страна през зимните месеци, когато преминава през меридиана, ниско над хоризонта в южната му страна.

Карта на съзвездието Кораб (Carina.png)

 

 

Съзвездието КОРАБ е заобиколено от съзвездията Муха, Центавър, Хамелеон. Хвърчаща риба, Живописец, Кормило и Корабни платна.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кораб могат да се видят с просто око 110 звезди. Но всички те са много слаби и са приблизително на границата на видимостта с просто око. При това те са така хаотично разпръснати, че тяхната конфигурация няма нищо общо с фигурата, която напомня старинен кораб с весла и платна.

Най-забележителният обект в съзвездието Кораб е звездата α, която се нарича Канопус. Тази звезда, от — 0,9m, е втората по яркост звезда върху цялата небесна сфера (след звездата Сириус). Канопус е жълт гигант с температура на повърхността й около 7600°. Диаметърът й е 85 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Светимостта й е 4700 пъти по-голяма от светимостта на Слънцето, докато светимостта на звездата Сириус е само 22,4 пъти по-голяма от слънчевата. Заради това, въпреки че Канопус е на разстояние 180 св. г. (дванадесет пъти по-далеч, отколкото звездата Сириус) от нас, тя е толкова ярка и привлича погледа на хората от южните страни.

Карта на съзвездието Кормило (Puppis)

 

 

Съзвездието КОРМИЛО е заобиколено от съзвездията Компас, Корабни платна, Кораб, Живописец, Гълъб, Голямото куче, Единорог и Хидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кормило могат да се видят с просто око 140 звезди, но само 6 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват полукръг, в който с усилие на въображението би могло да се види кормило.

Карта на съзвездието Корабни платна (Vela)

 

 

Съзвездието КОРАБНИ ПЛАТНА е заобиколено от съзвездията Центавър, Кораб, Кормило, Компас и Пневматична машина.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Корабни платна могат да се видят с просто око 110 звезди, от които 12 са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с по-слаби звезди, разпръснати около тях, образуват като че ли мачта с издути от вятъра платна на нея.

Съзвездията Кораб, Кормило и Корабни платна някога са били едно извънредно голямо съзвездие, което се наричало Кораб. Това е бил корабът „Арго“, пренесен от въображението на древните гърци на небето, с който най-прославените митически герои, предвождани от Язон, предприели легендарния поход до Колхида (Кавказ), за да вземат оттам Златното руно. В цяла Гърция за него се разказвало, че който го притежавал, си осигурявал богатство, щастие и безсмъртна слава.

За кораба Арго и за похода на аргонавтите митологията разказва вълнуващи легенди.

Образ на Кораб (Carina)

 

 

Някога а Тесалия, на брега на синьото море процъфтявал богатият град Йолк, управляван от цар Езон. Неговият брат Пелий му отнел властта и го заставил да живее с жена си като обикновен гражданин в една къща в покрайнините на града. Не минало много време и на Езон се родил син — едно мило момченце с високо чело и умни очи. Зарадвал се той, но една мисъл като тъмен облак помрачила радостта му. Като знае колко жесток е брат му Пелий, Езон се страхувал, че ще убие сина му, за да не му отнеме властта над Йолк, когато порасне. Затова Езон разгласил, че детето му умряло веднага след раждането, а в същото време в една тъмна нощ го взел и без да бъде забелязан, го отнесъл в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа и възпита.

Двадесет години Хирон учил Язон (такова име той дал на сина си Езон). Научил го на всички мъдрости и на умението да си служи с лък и с копие, както и да свири на лира. Нямало какво повече да учи от своя учител Язон и решил да отиде в гр. Йолк, за да застави жестокия Пелий да му предаде властта, която му принадлежала по закон.

Един ден, когато Хелиос току-що полетял със златната си колесница по небето, Язон тръгнал за далечния Йолк. Вървял той из полята и маслиновите гори и стигнал до река с придошли от дъждовете води, които размътени влачели огромни камъни и дървета. Спрял се Язон на брега, за да потърси брод. Брод нямало. На няколко крачки от себе си той видял седнала на брега престаряла бабичка с набръчкано и изпито лице. Тя със сълзи на очи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг на реката. Без да се страхува от мътните води, Язон взел бабичката на гърба си и навлязъл в буйната река. Влачените от нея камъни и дървета го удряли безмилостно, но той не откъсвал погледа си от отсрещния бряг, като пазел бабичката да не бъде ударена от някой камък или дърво. Стигнал Язон на отсрещния бряг, оставил бабичката и седнал да си почине. Сега чак забелязал, че буйната река отнесла единия му сандал. Така той тръгнал за Йолк обут само с един сандал. Огледал се за бабичката, но я нямало. Пред Язон застанала прелестната богиня Хера и му казала, че за да го изпита, тя се била преобразила на престаряла бабичка. Уверила се в добротата, великодушието и смелостта на Язон, Хера го обикнала и винаги се притичвала на помощ, когато опасност застрашавала живота му по време на неговите подвизи.

Язон пристигнал в Йолк. На площада гражданите го заобиколили, възхитени от неговата божествена красота. Златистите му къдрици се спускали до раменете му. Всички помислили, че самият бог Аполон е дошъл в града им.

Чул за пристигналия в Йолк чужденец, на площада дошъл и Пелий със златната си колесница, теглена от буйни коне. Отдръпнали се гражданите и му сторили път, за да отиде при госта. Когато се приближил до Язон, Пелий видял, че той е обут само с един сандал и пребледнял от страх. Той си спомнил, че оракулът му предсказал, че ще умре от човек, който ще дойде от далечни планини в Йолк и ще бъде обут само с един сандал. С мъка цар Пелий скрил страха си и с привидно спокойствие запитал чужденеца:

— Кажи ми кой си ти, младежо? Откъде идеш и какво искаш? Говори само истината!

Язон разказал че е син на, Езон и че Йолк е неговият роден град. Добавил, че мъдрият кентавър Хирон го е научил да говори винаги само истината.

— Аз идвам в родния си град, казал Язон на цар Пелий, за да ми върнеш властта, която ми се пада по закон. Обещавам ти, че ще ти оставя всичките богатства и ще живееш необезпокояван от никого.

Цар Пелий му отговорил:

— Съгласен съм и ще ти предам властта над Йолк, но само ако изпълниш едно единствено условие, което боговете ми откриха насън през изминалата нощ: да донесеш от Колхида златното руно!

— Ще ти донеса златното руно — отговорил Язон, — но закълни се, че ще ми предадеш царството, което ми се полага!

Заклел се цар Пелий и се разделили.

Цяла нощ мислил Язон по какъв начин да отиде в Колхида и да вземе оттам златното руно. На сутринта отишъл в Додона при оракула на Зевс. Там сред гъстата гора растял свещеният дъб с говорещи листа. Язон запитал дъба как може да вземе златното руно.

Затрептели листата на свещения дъб. Вслушал се Язон в шумоленето им и ясно чул:

— Само прочутият майстор Аргос, синът на Фрикс и Халкиона, може да ти направи кораб, с който да преплуваш моретата и да стигнеш в Колхида…

Върнал се Язон в Йолк. Там, на тихия морски бряг, се намирала корабостроителницата на Аргос. Посрещнал го той като скъп гост и приел да построи голям кораб, какъвто никой никъде не е виждал. Аргос помолил Язон да го вземе в похода до Колхида, за да види там майка си и дядо си — цар Еет.

Аргос незабавно пристъпил към работа. Не била лесна поръчката. Той трябвало да направи толкова голям кораб, че в него да се поберат всички прославени герои на Гърция. Затова отишъл в Додона при свещения дъб за съвет. Дъбът му казал да отсече един клон от него и да извае главата на богиня Хера, която да постави в най-предната част на кораба. А самия кораб Аргос ще построи от дърветата, които растат в планината Пелион, които са прави и се издигат високо, високо…, чак до облаците, а листата им, огрявани от лъчите на Хелиос, блестят със златожълт цвят.

— Тези дървета — казал свещеният дъб — не горят в огън, не гният във вода и са толкова леки, че корабът, който ще направиш от тях, ще можете да пренасяте на ръце, където пожелаете…

Изпълнил Аргос съвета на свещения дъб. Направил от дърветата, които отсякъл от Пелион, огромен кораб, който бил толкова лек, че сякаш не плувал, а летял по морската шир. Затова го нарекли Арго (бърз, превъзходен) на името на неговия създател. В предната част на Арго Аргос поставил главата на богиня Хера, която изваял от клона, отсечен от свещения дъб.

Щом корабът Арго бил готов, Язон изпратил бързоходи-вестоносци из цяла Гърция, за да поканят всички прославени герои, негови съученици, при кентавъра Хирон, да вземат участие в похода до Колхида за златното руно.

Не минало много време и в Йорк започнали да пристигат един след друг най-прославените герои на Гърция. Пръв пристигнал Херкулес. След него дошли двамата братя Полидевк и Кастор, които усмирявали и най-свирепите морски вълни и били покровители на мореплавателите. Пристигнал и Тезей. Дошъл в Йолк и Линкей, който бил прочут с очите си; той виждал какво става не само на небето, зад тъмните облаци, но и в глъбините на Земята. Пристигнали и двамата братя крилатите герои Каланд и Зет, синове на Борей — бога на вятъра. Те можели, когато настане безветрие, да духат толкова силно, че да създават такъв вятър и в такава посока, какъвто е нужен, за да плува корабът Арго. Един след друг пристигали и другите герои: Мопс, който разбирал езика на птиците и предвиждал бъдещето, Ангей, който познавал движението на звездите, Аргос, който построил Арго. Последен пристигнал в Йолк Орфей, чиито песни слушали в захлас птиците и дивите зверове, дърветата свеждали клоните си и даже планините радостно затрепервали…

Събрали се в Йолк всички прославени герои на Гърция. Силни и стройни, прекрасни като богове, те с почит били заобиколени от жителите на града. Удивлението им било безкрайно от героите, осмелили се да предприемат такъв поход, изпълнен с опасности, за да донесат Златното руно, което ще осигури щастие на всички, когато бъде донесено в Йолк.

Преди да отплуват, героите се събрали на съвет, за да изберат предводител. Предложен бил Херкулес, но той отказал и предложил да бъде избран Язон, който е организирал похода до Колхида. Всички се съгласили с предложението на Херкулес. Язон бил избран за предводител на похода.

Според обичая Язон като предводител преди тръгването трябвало да направи жертвоприношение на боговете, за да покровителствуват героите през време на похода им до Колхида. Докарали един бял като сняг бик с огромни извити рога. Язон го хванал за рогата и с един удар на меча си го повалил на земята. Вдигнал го и го поставил на жертвеника. Запалили огън от борови клони. От буйните пламъци тлъстините на бика започнали да се топят. Димът от жертвеника отнасял миризмата им право към небето — знамение, което изпълвало с радост сърцата на героите и на гражданите, защото означавало, че боговете приемат жертвоприношението и ще покровителствуват плаването на Арго до Колхида. Орфей свирел на лирата си химн за плаването на Арго с най-прославените герои, които гражданите на Йолк нарекли аргонавти (плаващи с Арго).

След жертвоприношението героите изяли опечения бик в името на боговете на Олимп. Те вече имали тяхното покровителство и започнали приготовленията за спускането на Арго в морето. Лично богиня Атина им помагала при спускането на Арго в морето и ги напътствувала. Под своя закрила взела аргонавтите и богиня Хера, която обикнала Язон, защото я пренесъл през буйната река. Бог Аполон, който насърчавал героите да предприемат похода до Колхида, им предсказал успех и ги съпътствувал.

Всичко било готово. По съвета на Хера героите влезли в Арго, хванали здраво веслата и Орфей засвирил на лирата си тържествен химн. На изток богиня Еос разтворила вратата, през която излетял със златната си колесница Хелиос. Цялото небе било залято от розова светлина. В този миг Арго полетял като стрела по сините води на безкрайното море. Струпаните на брега граждани на Йолк радостно махали с ръце и пожелавали щастливо плаване на безстрашните герои. Дори жестокият цар Пелий махал с ръце и се радвал, че омразният му Язон и всички герои на Гърция предприемат този поход, от който, както мислел той, никой няма да се върне жив. Само той щял да остане и ще властвува над цяла Гърция…

Като чайка летял Арго по синьото море, милван от попътния вятър, който изпратили боговете. Далече в синевата останали родните крайбрежни планини. Но сред морската шир Линкей видял един остров, целия в зеленина и цветя. Към него се понесъл Арго. Това бил остров Лемнос, управляван от царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж, защото лемносянките избивали мъжете. Те не допускали никакви мъже на своя остров. Но когато пристигнали прославените герои, те направили съвещание и решили да приемат аргонавтите, с които пирували няколко дни. Само Херкулес останал на кораба Арго. Той напомнил на героите, че ги чака далечен път и голяма цел, и ги упрекнал, че са се отдали на пиршества. Стреснали се от укора му аргонавтите и веднага се стекли на кораба. Арго отново се понесъл по необятното море към Колхида. Скоро влязъл в Пропонтида (Мраморно море). Когато Арго преминавал край полуостров Кизик, на който живеели долионите — потомци на Посейдон, аргонавтите решили да се отбият на този полуостров. Царят на Кизик ги посрещнал с великолепни пиршества. Той се радвал, че вижда в двореца си всички прославени герои на Гърция, които ще спасят страната му от шесторъките великани, които от време на време опустошавали страната му. Прекарали нощта в двореца на царя, аргонавтите на сутринта отишли на кораба Арго, за да продължат похода си. Тъкмо влезли в него и на отсрещния бряг се показали шесторъките великани. Всеки от тях с две от ръцете си държал изпънат лък с остра стрела, с друга ръка държал дълго остро копие, с трета ръка — огромен щит, който блестял като злато, а с останалите ръце откъртвал огромни скали и ги хвърлял в морето, за да прегради пътя на Арго. Със страшен трясък скалите падали в морето и се издигали огромни вълни. Опасността за аргонавтите да бъдат затрупани заедно с кораба им ставала все по-голяма. Тогава Херкулес грабнал своя лък. Върху великаните се изсипал дъжд от стрели, които пронизвали сърцата им, а другите герои с копията си пронизвали гърдите им. Настанал бой на живот и смърт. Великаните обаче имали само по едно сърце и него героите пронизвали с копията си. Така те избили всички великани, спасили полуострова Кизик от бедствията, които му причинявали и продължили пътя си.

Цял ден летял Арго по тихите вълни на морето и привечер аргонавтите пристигнали на бреговете на Мизия. Спрели в един залив и слезли на брега, за да вземат храна и вода. Херкулес, на когото се счупило веслото, отишъл в гората, изтръгнал из корен една висока права ела и я понесъл към кораба. Запъхтян го посрещнал приятелят му Полифем и му предал, че го търси Хилас. Двамата тръгнали да търсят Хилас…

Аргонавтите се върнали на кораба със запас от храна и вода. Когато на изток се показала Зорницата, признак, че скоро ще съмне, те потеглили, без да забележат, че Херкулес го няма. Само Теламон, верният приятел на Херкулес, забелязал, че най-прославеният герой е останал в Мизия. Отишъл при Язон и го упрекнал, загдето е наредил да тръгне Арго без Херкулес. Стреснал се Язон и веднага наредил Арго да се върне обратно. В този миг от дълбочините на морето се показал морският бог — прорицателят Главк. Той хванал Арго за предната част, спрял го и казал на аргонавтите:

— По волята на Зевс, господаря на богове и смъртни, Херкулес трябва да се върне, за да отиде при Евристей и да изпълни дванадесет негови заповеди. Вие ще продължите похода без Херкулес!

Примирили се аргонавтите с волята на Зевс и продължили похода. Пристигнали на бреговете на Тракия. Оставили Арго и слезли на брега, за да търсят храна и вода. Недалеч видели една малка къща и тръгнали към нея. На вратата се показал сляп старец, толкова изнемощял, че паднал в краката на героите от слабост. Вдигнали го аргонавтите. Поставили го да седне, като го прикрепвали да не падне, и го помолили да им разкаже кой е и защо е толкова изнемощял.

— Аз съм Финей, син на Агенор. Бях цар на Тракия, но бог Аполон ме наказа, защото злоупотребих с дарбата, която ми даде да пророкувам, като разкривах на хората тайните на Зевс. Разсърди се бог Аполон и ме ослепи, а боговете всеки ден изпращат харпиите (полуптици-полужени), които, щом сложа трапезата и почна да ям, изяждат храната ми и отлитат, като оставят непоносима смрад. Затова умирам от глад и слабост…

По-нататък, едва поемайки дъх, Финей разказал, че по волята на боговете от това нещастие ще го избавят само аргонавтите, когато дойдат при него. Между тях щели да бъдат и двамата крилати синове на Борей — Зет и Каланд. Финей запитал дали и те са между тях и много се зарадвал, като чул, че и те са пристигнали. Самите те му казали, че ще го избавят от нещастието. Нали той бил женен по-рано за тяхната сестра Клеопатра.

Не само Финей бил гладен. Изгладнели били и аргонавтите. Сложили богата трапеза с различни ястия и вълшебно вино. Тъкмо Финей се излегнал до трапезата и посегнал да вземе бута на опечения бик, харпиите долетели. Без да се страхуват от аргонавтите, те изяли всичко и отлетели, като оставили непоносима миризма. След тях полетели с мощните си криле синовете на Борей — Зет и Каланд. Настигнали ги чак на Плотийските острови. Извадили острите си мечове и се нахвърлили върху ужасните харпии. В този миг пратеницата на боговете богиня Ирида дошла при двамата герои и им предала волята на боговете: Да не избиват харпиите, защото вече било решено те никога да не се връщат при Финей. От този ден Плотийските острови започнали да се наричат Строфади (острови на завръщането).

Върнали се Зет и Каланд при Финей. Сложили нова трапеза с още по-богати ястия и вино и Финей за пръв път се нахранил до насита. Доволен, той разкрил на аргонавтите какви още опасности трябва да преодолеят, докато стигнат Колхида. Посъветвал ги, когато пристигнат там, да направят жертвоприношение на богинята на любовта Афродита и да я помолят за помощ. Само с нейна помощ Язон можел да вземе златното руно.

Запасили се с храна и вода, които им дал Финей, аргонавтите отплавали с Арго от бреговете на Тракия. Като стрела летял Арго, а смехът и песните на аргонавтите огласяли необятната морска шир. Изведнъж от далечината до тях достигнал оглушителен гръм и трясък, сякаш някакъв страхотен ураган се приближавал. Нямало никакви облаци, нямало никакъв вятър! Ясното небе блестяло над безкрайната морска синева. А трясъкът и грохотът все повече се усилвали и ставали непоносими. Арго се приближавал до Симплегадите (блъскащите се скали)[1]. Аргонавтите вече ясно виждали как огромните скали, след като се отдалечат една от друга, се сблъскват със страхотен трясък и гръм. Огромни вълни една след друга яростно се понасяли във всички страни. Невъзможно било кораб да се приближи до страшните скали.

Замислили се аргонавтите пред тази голяма опасност. Те си спомнили съвета на Финей. Хванали един гълъб и го пуснали пред Арго. Ако гълъбът премине между сблъскващите се скали, и Арго ще премине! Полетял гълъбът, а героите, като напрегнали силите си, натиснали веслата и Арго се стрелнал след него. Когато скалите се отдалечили след сблъскването си, гълъбът преминал между тях, а след него Арго. Безмилостно блъскан от огромните вълни, сякаш попаднал във водовъртеж, се въртял безпомощен на едно място. Скалите с трясък вече се приближавали една към друга. Гибелта на аргонавтите и на Арго била неминуема. В този миг на помощ им се притекла самата богиня Атина. С едната си ръка тя задържала едната скала, а с другата така силно блъснала Арго, че той като чайка прехвръкнал през пролива. Само малка част от него отчупили скалите, когато се сблъскали. След това те се раздалечили отново и престанали да се блъскат. По волята на боговете скалите трябвало да останат неподвижно раздалечени една от друга, след като между тях премине кораб.

Вълнуваща радост обзела аргонавтите, след като преминали тези скали. Сега те вече знаели, че благополучно ще стигнат в Колхида. Натиснали още по-силно веслата и Арго като птица летял по тихите вълни.

Дни и нощи плували аргонавтите по синьото море. Най-после в синевата, далеч на хоризонта се показала една точка. Към нея те насочили Арго. Когато наближили, видели, че това е остров Аретиада. Слезли на него, за да потърсят храна и вода. Видели една малка къщичка недалеч от брега и тръгнали към нея. От къщичката излезли четирима изнемощели младежи с окъсани дрехи и с радостни викове изтичали да посрещнат героите. Това били синовете на Фрикс, които преди няколко месеца тръгнали от Колхида за Орхомен, но претърпели корабокрушение и морските вълни ги изхвърлили на този остров.

Зарадвали се аргонавтите, като видели синовете на Фрикс. Довели ги на Арго, нахранили ги, облекли ги и ги взели със себе си, за да им помагат, докато стигнат Колхида. Младежите разказали, че дядо им, царят на Колхида — Еет, е син на Хелиос. Той е много силен и жесток и едва ли ще се зарадва, като ги види. Затова героите трябвало да бъдат предпазливи, когато се срещнат с него.

Летял Арго и вече се приближавал към нови брегове. Синовете на Фрикс извикали, че това е Колхида. Когато Хелиос се спуснал към океанските глъбини в западния край на Земята, Арго пристигнал в устието на река Фазис. Мощно натиснали веслата героите и Арго заплувал нагоре, срещу течението на реката. След малко се открил един тих речен залив, ограден от буйна тръстика. В него героите оставили Арго. Най-после те пристигнали в Колхида. Когато богиня Нукта (Нощта) покрила с тъмното си наметало Земята и само звездите блещукали на небето, Язон извършил благодарствено жертвоприношение на боговете. Той отправил към тях гореща молба да му помагат и занапред, да преодолява опасностите, докато вземе златното руно. След това героите вечеряли. Изморени от дългия път, те скоро заспали.

Покровителката на Язон, великата богиня Хера, не го забравила. В сияещите висини на Олимп тя извикала богиня Атина, за да обмислят как да помогнат на Язон да вземе златното руно. Двете заедно отишли при богинята на любовта Афродита, която тъкмо сресвала златистите си коси. Помолили я да изпрати сина си Ерос да прониже със стрела сърцето на Медея — Дъщерята на цар Еет, и да запали в нея силна любов към Язон. Само с помощта на Медея, най-голямата магьосница, той би могъл да вземе златното руно.

На сутринта Язон с жезъла на мира, придружен от героите, отишъл в двореца на Еет. Приел ги той, но когато чул, че идват да вземат златното руно, очите му яростно заблестели. В този миг Медея влязла при баща си. Скритият Ерос по поръка на майка си, богиня Афродита, пробол сърцето й със златна стрела и в Медея пламнала страстна любов към Язон. Тя не откъснала погледа си от него и през цялото време се възхищавала в душата си от прекрасния чужденец.

Дълго разговаряли Язон и Еет. Намесили се и героите. По-нетърпеливите от тях даже казали на Еет, че ако не им даде доброволно златното руно, ще го вземат със силата на оръжието. Тогава Еет казал:

— Ще ви дам златното руно, но преди това един от вас трябва да извърши подвизите, които се изискват от закона.

Тези подвизи, разбира се, трябвало да извърши Язон, предводителят на аргонавтите. Той трябвало да укроти два диви бика, от ноздрите на които излизали буйни пламъци, да ги впрегне да изорат нивата на бога на войната Арес и да я посее с драконови зъби. От всеки зъб, когато пониквал, излизал страхотен великан, въоръжен с огромен боздуган и остро копие. Язон трябвало да избие великаните до един. Само един от тях ако остане жив, смъртта на Язон е неминуема. След това Язон можел да вземе златното руно, но и там го очаквала не по-малка опасност. Златното руно пазел един огромен дракон, непрекъснато бълващ пламъци, които мигновено превръщали в пепел всеки, който се приближавал до него.

Тежки мисли помрачили челото на Язон и спътниците му, когато чули какви опасности трябвало да бъдат преодолени, за да се вземе златното руно. Не заспала и Медея цяла нощ. Тя отишла при сестра си Халкиопа (съпругата на Фрикс) и обляна в сълзи, й разказала каква гибел е надвиснала над синовете й и чужденците, дошли в Колхида, за да вземат златното руно. Халкиопа знаела, че само Медея със своите магии може да спаси чужденците, и я помолила да направи това, макар и против волята на баща си. Не било лесно за Медея да вземе решение. Тя знаела, че баща й ще я накаже жестоко, ако помогне на чужденците. Но любовта й към Язон, която все по-силно се разгаряла в гърдите й, я принудила да се реши. Медея казала на Халкиопа да отиде при Язон и да му предаде рано сутринта да бъде в храма на Хеката.

Когато аргонавтите обмисляли по какъв начин да се обърнат за помощ към Медея, един от синовете на Фрикс запъхтян дошъл на кораба Арго и донесъл радостната вест: Медея е съгласна да помогне на Язон. Той трябвало рано сутринта да отиде в храма на Хеката, където тя ще го чака.

Отново радост засияла по лицата на аргонавтите. Съгласието на Медея означавало, че Язон ще преодолее всички опасности и ще вземе златното руно.

Едва се показали на изток първите лъчи на зората, и Язон влязъл в храма на Хеката. След малко дошла и Медея, като носела една кутия. През нощта тя направила вълшебен мехлем „Прометеево масло“ от едно растение, израсло от кръвта на Прометей. Който се намажел с този мехлем, ставал неуязвим. Не могло нито копие да го прободе, нито огън да го изгори и за един ден придобивал такава сила, че никой не можел да го победи.

Медея дала мехлема на Язон и му казала, след като се изкъпе в река Фазис, да се намаже с него, а също така да намаже меча и копието си. След това да направи жертвоприношение на богиня Хеката и да отправи молба към нея, за да му помага. Ако тя приемела жертвоприношението му, тогава можел да извърши подвизите, възложени му от нейния баща.

Развълнуван, Язон благодарил на Медея за помощта и в неговото сърце пламнала любов към прелестната девойка, срамежливо застанала пред него. Той я помолил да му стане жена и да я отведе с Арго в Йолк, родния му град. Великата богиня Хера внушила на Медея желанието да последва Язон навсякъде и тя с поруменяло лице се съгласила да замине с него.

Преди да се съмне, Язон излязъл от храма на Хеката, а Медея отишла в бащиния си дворец. Любовта към Язон замъглявала предчувствията й, че ще бъде жестоко наказана от баща си, когато узнае, че Язон е извършил подвизите с нейна помощ.

Дълъг, много дълъг бил денят за Язон. Когато се стъмнило, той се изкъпал в р. Фазис и се намазал с мехлема. Изведнъж почувствувал страшна сила, а тялото му станало сякаш изковано от желязо. Намазал с мехлема меча и копието си и отишъл на кораба Арго, за да каже на спътниците си, че отива да изпълни поръченията на Еет в нивата на бог Арес. Придружили го те. Когато стигнали там, Еет вече ги чакал, а по склоновете на планините колхидците нетърпеливо шумели.

Тръгнал из нивата Язон да търси биковете. Едва пристъпил няколко крачки и те яростни, с буйни пламъци, излизащи от ноздрите им, връхлетели върху Язон. Със страшна сила го блъснали с огромните си рога. Никой не би могъл да издържи такъв удар, но Язон останал неподвижен като скала. Още няколко пъти с все по-голяма ярост го блъскали биковете, но той оставал непоклатим, И когато те, вече изморени и омаломощени, връхлетели срещу него, той ги хванал за рогата и им сложил тежкия ярем. Впрегнал ги в ралото и те като бесни хукнали из нивата на Арес. Здраво държал ралото Язон, изорал нивата и я посял с драконовите зъби. Разпрегнал биковете. Те хукнали в пещерата и потънали в нея. Не минало много време и цялата нива се покрила от воини, въоръжени с остри мечове и копия. По съвета на Медея Язон откъртил една голяма скала и я хвърлил сред нивата. Войните с ярост се нахвърляли един върху друг и скоро труповете им покрили нивата. Немалко от тях убил и Язон с меча си. Изпълнил поръчението на Еет, Язон отишъл на кораба Арго, за да си почине.

Подвигът на Язон изпълнил с гняв сърцето на Еет. Той знаел, че само с помощта на Медея, неговата дъщеря, Язон е изпълнил поръченията му. Сега той ненавиждал не само чужденците, но и собствената си дъщеря. Започнал да обмисля планове да унищожи чужденците и да накаже жестоко Медея. Тя предчувствувала това негово намерение и през нощта неусетно, по тайни пътечки отишла на кораба Арго, извикала Язон и му казала замислите на баща си. Нямало никакво време за губене. Язон трябвало веднага да отиде и да вземе златното руно. Ако това не станело веднага, когато се съмне, щяло да бъде много късно. Многобройните войски на цар Еет ще избият до един аргонавтите и ще унищожат кораба им Арго.

Язон взел меча, копието и щита си и придружен от Медея, веднага тръгнал за златното руно. Едва навлезли в гората и върху тях се нахвърлил драконът, който бълвал страхотни огнени пламъци, които изгаряли всичко наоколо. Спрял се Язон, а Медея, като шепнела заклинания и разхвърляла билки на всички страни, призовавала бога на съня Хипнос. Опиянен, драконът започнал да присвива очите си и налегнат от сън, се проснал на Земята и заспал дълбоко край дървото, на което било закачено златното руно. С един скок Язон го откачил и хукнал към кораба Арго, като държал здраво ръката на Медея. Арго трябвало да отплува, преди цар Еет да научи, че е откраднато златното руно.

Героите хванали здраво веслата. Язон прерязал въжетата, с които Арго бил привързан към брега, и под напора на греблата корабът се понесъл като стрела по течението на река Фазис към морето. Навлязъл Арго в него и понесен от вълните му и попътния вятър, бързо се отдалечавал от Колхида с приказното златно руно.

Сутринта, когато Хелиос току-що полетял с колесницата си в небесните простори, цар Еет излязъл да види баща си. Дотичали при него колхидци и развълнувани му разказали, че през нощта чужденците откраднали златното руно и дъщеря му Медея избягала с тях.

Позеленял от яд, цар Еет заповядал на колхидците да приготвят корабите, да настигнат Арго, да го върнат в Колхида, за да накаже дъщеря си и да избие чужденците.

Като ураган връхлетели корабите на колхидците по следите на Арго. Но той под мощния напор на греблата и попътния вятър, който изпратила богиня Хера, като стрела летял по тихото море и стигнал устието на река Истър[2]. Заплавал Арго по нея, мощно тласкан от попътния вятър. Колхидците загубили следите му и трябвало да се върнат в Колхида.

Дълго плавал Арго срещу течението на р. Истър, докато стигнал един от ръкавите й и по него се спуснал в Адриатическо море. Понесъл се на юг по неговите спокойни води и аргонавтите вече очаквали скоро да стигнат родината си… Но неочаквано връхлетяла свирепа буря. Издигнали се огромни вълни, които подхвърляли Арго като тресчица. Бурята все повече се усилвала и все по-страшни ставали морските вълни. Над Арго и аргонавтите надвиснала гибел… В този тежък миг те чули глас от предната част на Арго. Вслушали се в гласа на главата на Хера, издялана от свещения дъб и поставена на предната част на Арго: По волята на боговете аргонавтите трябвало да насочат Арго на север. Щом насочили кораба на север, и бурята преминала. Спокойно заплувал Арго с издути платна от попътния вятър. Така стигнал устието на река Еридан. Дълго той плавал срещу нейното течение, докато стигнал Родан, по който аргонавтите се спуснали в Тиренско море. Дни и нощи плавал по него Арго и стигнал двете страшни чудовища Сцила и Харибда, която погълвала морската вода. Когато я изхвърляла, сякаш вулкан изригвал. Водата кипяла и се въртяла с гъста пяна, която достигала върховете на огромните скали. Нищо не можело да мине покрай Харибда. Но богиня Хера, покровителката на Язон и аргонавтите, укротила за миг Харибда и Арго като стрела прелетял край нея. Тъкмо се отдалечил и огромните като планини вълни се развилнели от водата, която избълвала Харибда. Но те не могли да достигнат Арго, който летял като чайка на юг.

Дълго плавал Арго по тихото море. Само шепотът на морските вълни и крясъкът на чайките чували аргонавтите. Но до тях достигнали и нежни звуци, идещи сякаш от синевата на далечните брегове. Все повече се усилвали звуците, все повече се ослушвали в тях аргонавтите. По едно време те даже отпуснали веслата, унесени от нежната музика. Вече ясно виждали, че тя идва от острова на сирените. Техните вълшебни песни имали такава сила, че който смъртен ги чуел, вече не можел да си отиде от острова на тези дивни нимфи. Аргонавтите вече се готвели да насочат Арго към острова на сирените, от който никога не биха се сетили да отплуват за родината си, когато Орфей взел златната си лира и дръпнал струните й. Унесени от неговата песен, която била по-нежна от вълшебните песни на сирените, аргонавтите забравил острова на сирените и Арго продължил да плава на юг към родните брегове. Аргонавтите вече ги виждали в синевата на хоризонта, когато изведнъж се извил страхотен вихър, който понесъл Арго в бурното море, над което се спуснала непрогледна нощ от гъстите черни облаци. Нищо не се виждало… Когато просветнало, аргонавтите видели, че Арго е заседнал до един скалист пустинен бряг, потънал в дълбока тиня. Скръб се изписала по лицата на аргонавтите. Нима тук те трябва да загинат? Замислени, те гледали дълбоката тиня, когато от глъбините на морето излезли нимфите. Те казали на Язон, че вихърът е домъкнал Арго до пустинните брегове на Либия. Аргонавтите трябвало да го извадят от тинята, да го измият и да го пренесат на ръце през Либийската пустиня.

Дванадесет дни и дванадесет нощи аргонавтите носили на раменете си Арго през Либийската пустиня. Преминали през белите скали и пред тях се разкрил тих морски залив. Спуснали Арго в него, взели веслата и той се понесъл на север. След два дни аргонавтите стигнали на остров Крит, отгдето поискали да вземат храна и вода. Но медният великан Талос, който Зевс подарил на Минос, не позволил на Арго даже да се приближи до острова. Тогава Медея с магии и заклинания приспала великана. Аргонавтите слезли на остров Крит и си взели храна и вода в изобилие. С тях слязла и Медея. Тя отишла при дълбоко заспалия великан. Талос и извадила от жилата му единствения меден гвоздей. Като река потекла кръвта на ужасния великан и той умрял.

Още малко оставало, за да пристигнат аргонавтите в родния Йолк. Цял ден летял Арго по синьото море. Но когато богиня Нукта хвърлила тъмното си наметало и паднала нощта над Земята, ненадейно се развихрила страхотна буря. Всеки миг аргонавтите можели да загинат или пък Арго да се разбие в някои скалисти морски брегове. Те не виждали нищо около себе си. Свирепата буря и огромните вълни подхвърляли Арго. В тъмнината аргонавтите не знаели в каква посока да го насочат. Налегнало ги отчаяние… и изведнъж в непрогледната нощ прелетяла една златна стрела, която оставила дълга и широка диря след себе си. След нея една след друга полетели златни стрели. С тях бог Аполон осветявал пътя на аргонавтите. Станало светло, както в ясен слънчев ден. Те насочили Арго към родните брегове и той спокойно се понесъл по утихналото вече море, тласкан от попътния вятър. Не минало много време и Арго влязъл в просторния залив на гр. Йолк. Слезли аргонавтите на родния бряг и направили жертвоприношение на боговете, които ги покровителствували през време на похода им до Колхида.

Стекли се гражданите на Йолк, за да приветствуват завръщането на аргонавтите. В тяхна чест устроили тържества и игри. Всички славели безсмъртните герои и техния предводител Язон, който успял да вземе златното руно. От него гражданите на Йолк очаквали да им донесе щастие, благоденствие и прослава в целия свят.

Богиня Хера превърнала Арго в съзвездие и го оставила на небето, за да напомня със своя блясък за величествения поход на най-прославените герои на Гърция до далечна Колхида за златното руно.

Бележки

[1] Според представата на древните гърци те се намирали на входа на Черно море.

[2] Според древните гърци река Истър (Дунав) имала ръкав, който я свързвал с Адриатическо море.