Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Гарван (Corvus)

Карта на съзвездието Гарван (Corvus.png)

През нощите на април и май немного високо в южната страна над хоризонта добре се вижда трапец от ярки звезди. Това е съзвездието Гарван. То е заобиколено от съзвездията Девица, Хидра и Чаша.

ГАРВАН е малко съзвездие. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око до 15 звезди, но само четири от тях са по-ярки (около 3m). Те именно образуват трапец — характерната геометрична фигура на това съзвездие. В тази фигура трудно може да се види гарван, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Гарван няма интересни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око или с малка далекогледна тръба.

Как е попаднал Гарванът сред съзвездията на небето, митологията разказва.

 

 

Аполон — богът, лицето на който сияело като слънчевите лъчи, не се застоявал на Олимп. Той обичал да ходи сред хората, да ги напътствува, да им свири с лирата си нежни песни, да им създава весело настроение и радост.

Със сребърния си лък и златната си лира Аполон ходил и в най-далечните и непристъпни селища. Веднъж той дошъл в едно откъснато планинско селце, оттатък Тембийската долина. В него срещнал девойка, каквато никога и никъде не бил виждал — висока, стройна, с разпилени коси, а сините й очи весело и безгрижно сияели като ярки звезди. Тя се казвала Коронида. Пленен от величествената й красота, която по нищо не отстъпвала на красотата на безсмъртните богини, Аполон се оженил за нея и двамата заживели щастливо. Родило им се момченце, очичките на което блестели, както очите на майка му. Нарекли го Асклепий. Радост изпълнила сърцето на Аполон от този дар на боговете. Звуците на лирата му огласили планините и горите и в тях се заслушали дори и зверовете. Раждането на Аполоновия син зарадвало и боговете на Олимп и те го ознаменували с весели пиршества.

Още по-радостен и щастлив станал животът на Коронида и Аполон. Всеки ден те водели малкия Асклепий в гората и с вълнуваща радост гледали как той се вслушва в ромона на ручеите, къса цветя и бере ягоди и къпини.

Аполон имал и един гарван с блестящи като сребро пера, както впрочем и на всички други гарвани по онова време. Но гарванът на Аполон се отличавал от другите гарвани. Той можел не само да лети бързо като стрела, но и да говори. И когато на Аполон се наложило да замине на далечен път, казал на Коронида:

— Аз ще знам всеки ден как си ти и Асклепий. Моят гарван всеки ден ще идва при тебе и след това ще ми разказва как сте с Асклепий.

Заминал Аполон. Още на следващия ден изпратил гарвана при Коронида. Полетял той и отишъл при нея. Поздравил я от Аполон, поприказвали и бързо полетял обратно, защото Аполон с нетърпение го чакал. Още отдалеч започнал да му разказва: „Коронида е добре! Асклепий расте!“

Така всеки ден гарванът носил вести на Аполон. Но един ден, кой знае как и защо, гарванът полетял, както винаги, при Коронида, но не минало много време и долетял обратно, много по-бързо от друг път, и някак си припряно и смутено започнал да говори: „Кор…, Кор…, Кор…“ Нищо не разбрал Аполон от несвързаните му думи. Най-после гарванът казал по-разбрано: „Коронида… само с приятелките си се весели. Тя никак не се грижи за твоя син…“, и замлъкнал.

С мъка и гняв Аполон веднага тръгнал, за да се увери сам в това, което му разказал гарванът. Стигнал в горичката, сред която бил домът му, и видял бялата дреха на Коронида небрежно метната на едно дърво, а самата тя тичала в гората… „Гарванът не ме е излъгал“ — рекъл на ума си Аполон. Без да помисли, насочил стрелата си… Чул се сърцераздирателен писък… Коронида паднала пронизана от стрелата. В предсмъртните си минути тя му казала, че Асклепий е добре и си играе, а тя, като видяла, че той се връща при нея, хвърлила дрехата си, за да може по-бързо да тича из гората и да го посрещне. Казала му, че нищо друго не е правила по време на отсъствието му. Гледала е Асклепий и се грижела за него. Той вече пораснал и може да говори… Навел се Аполон да я прегърне и да я вдигне от земята, но тя била вече мъртва…

В дълбока скръб потънал бог Аполон от смъртта на Коронида, която той причинил поради лъжата на гарвана… Ето че и той долетял. „Кор…, Кор…, Кор…“ разграчил се той. Вдигнал глава Аполон и го проклел: „Проклета птица! Вече никога да не можеш да изговаряш нито една дума, а само да грачиш! Нека сребърнобелите ти пера станат черни като катран!“

Оттогава всички гарвани станали черни. Бог Аполон поставил гарвана сред съзвездията, за да напомня на хората за измамата и те никога да не предприемат прибързани и необмислени постъпки.