Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
moosehead (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Доц. Ангел Бонов

Митове и легенди за съзвездията

 

Рецензенти: Марин Калинков, Богомил Ковачев

Редактор: Марин Калинков

Художник: Теменужка Стоева

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Надежда Петличкова

 

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

История

  1. — Добавяне

Млечният път

През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

Образ на Млечният път

 

 

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)[2].

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

Бележки

[1] Във Вселената звездите идифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп.

[2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен.