Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Орел (Aquila) и Стрела (Sagitta)

Карта на съзвездието Орел (Aquila)

СЪЗВЕЗДИЕТО ОРЕЛ се намира в най-красивата част на Млечния път. Върху неговия млечнобял фон то много добре се очертава. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Малък кон, Козирог, Стрелец, Щит, Херкулес и Стрела.

Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда съзвездието Орел през нощите на август и септември. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 8 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката от тях е звездата Алтаир (от 1m). Тя, съединена с линии със звездите около нея, образува фигура, която би могла да се оприличи от летящ орел с широко разперени криле. Тази хищна птица в това съзвездие са виждали не само древните гърци, но и арабите, които са нарекли най-ярката звезда в него Алтаир, т.е. летящ.

Алтаир е една от най-близките до нас звезди. Намира се на разстояние 16 св. г. от нас и поради това изглежда толкова ярка. По размери е само два пъти по-голяма от нашето Слънце и излъчва осем пъти по-интензивно от него. Интересно е да се отбележи, че звездата Алтаир се приближава към нас със скорост 26 км/сек.

В съзвездието Орел е интересна променливата звезда η, която е от класа на цефеидите. Исторически това е първата цефеида, която е била открита една година преди δ от Цефей. Яркостта на η от Орел се изменя от 3,7m до 4,4m с период 7,18 денонощия. Тази звезда е лесно достъпна за наблюдение с просто око.

Образ на Орел (Aquila)

 

 

СТРЕЛА е малко съзвездие в Млечния път, но добре се очертава върху неговия млечнобял фон. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

 

 

Митологията е свързала Орела и Стрелата с участта на титана Прометей — благодетеля на хората.

Когато Зевс израсъл и почувствувал мощта на божествените си сили, започнал борба със своя баща Кронос, за да отнеме властта му над Небето и Земята. Тежка била борбата на Зевс, защото на страната на Кронос били могъщите и страшни титани. Обсипал ги с мълнии великият Гръмовержец и с помощта на сторъките, страшни и грамадни като планини великани хекатонхейри победил титаните и ги затворил в мрачния Тартар. Само един от титаните, Прометей, не само че не воювал срещу Зевс, но му и помагал в борбата, като убедил майка си Тетида, а и богинята Гея, да преминат на негова страна. Затова Прометей можел да живее на Олимп сред боговете и да идва на Земята, когато пожелае.

Безгрижният живот на боговете във високите простори на Олимп и техните непрекъснати пиршества не привлекли Прометей. Той слязъл на Земята и останал да живее сред хората, за да им помага. Сърцето му се разкъсвало от болка, като гледал колко били нещастни те — нямали огън, мръзнели в дупки и пещери, разкъсвали ги дивите зверове и умирали от болести. Те не биха били толкова нещастни, мислел Прометей, ако имат огън. Но Зевс забранил строго да се даде огън на хората:

„Ако хората имат огън — говорел Зевс на боговете, — те ще се научат на много неща, ще станат умни и мъдри и ще ни завземат властта над света. Нека мръзнат и нищо да не знаят, за да живеем спокойно на Олимп.“

Прометей знаел каква участ ще го сполети, ако наруши забраната на Зевс, но не можел да понася повече страданията на хората. Откраднал от ковачницата на Хефест огън, дал го на хората и ги научил как да си служат с него.

Колко бързо се променил животът на хората! Те вече не мръзнели в тъмните пещери, не се хранели със сурово, кърваво месо, а започнали да си готвят ядене…

Не само огън дал на хората Прометей. Той ги научил да копаят руди из земните недра, да ги стопяват в огъня, да имат желязо и други метали, да си правят рала и различни сечива. Научил ги да обработват Земята, като използуват силата на дивите бикове и коне, които той опитомил и научил хората да впрягат. Прометей опитомил дивите овци и кози и ги дал на хората да използуват млякото, месото и кожата им. Научил хората да се лекуват от болестите и те заживели щастлив живот.

Когато видял какво е направил за хората Прометей, Зевс избухнал в гняв. Извикал своите непобедими помощници Власт и Сила, които не знаели какво е милост, и им наредил да хванат престъпника. Хванали те Прометей, оковали го в тежки вериги и го повели към самия край на Земята. Там, в далечния Кавказ, гдето се издигали високо до облаците остри планински скали, на пустия морски бряг, гдето нямало никаква тревичка, никакво дръвче. Навсякъде само остри скали, върху които с ярост се нахвърляли огромни морски вълни и с оглушителен трясък се разбивали в тях…

На този пуст бряг до един скалист гигантски връх Власт и Сила довели Прометей. По заповед на Зевс дошъл и Хефест с огромен железен чук. На скалистия връх той приковал своя приятел Прометей. От тежките удари на чука, докато приковавал на скалата ръцете и краката на Прометей, се разтресли скалите и цялата Земя…

Колкото и да било мъчно на Хефест, той здраво приковал Прометей на скалата. Накрая той трябвало да изпълни още по-тежко поръчение. Да забие през гърдите на Прометей в скалата един огромен, дебел и остър железен кол. Отново се разтреперала Земята, докато забивал кола в скалата. Но никакъв стон, никаква въздишка, не се изтръгвали от гърдите на Прометей… Най-после всичко свършило. Власт, Сила и Хефест си отишли…

Минавали години и векове. Бури и урагани връхлитали върху прикования на скалата Прометей. Снежни виелици страхотно виели около него, градушки с трясък удряли лицето му…

Една привечер утихнали морските вълни. С лек ветрец на златни колесници дошли при Прометей дъщерите на беловласия Океан. Мъка разкъсвала сърцата им като гледали страданията на Прометей. Те го обичали много. Сестра им Хезиона била негова съпруга. Дошъл и баща им мъдрият Океан със своята крилата колесница. Той посъветвал Прометей да се помири със Зевс. Но Прометей не искал и да чуе за помирение. Той знае, че властта на Зевс има край. Само той знае тайната как Зевс може да запази властта си, но никога няма да я каже, на каквито и мъчения да бъде подложен.

Веднъж дошъл при Прометей и Хермес, бързоходният вестител на боговете. Изпратил го Зевс, за да му разкрие Прометей тайната на него вата участ. Прометей останал непреклонен… Внезапно Земята се разтресла, затрещели скалите, заблестели мълнии и оглушителни гръмотевици и светкавици. С ярост върху скалите се нахвърляли морските вълни. Сякаш тъмен вихър обгърнал всичко и настъпила непрогледна нощ… Зевс хвърлил страхотен гръм на скалата с прикования на нея Прометей и тя с трясък рухнала с него в глъбините на вечния мрак…

Минали хиляди години… Зевс отново извадил скалата на морския бряг с прикования на нея Прометей и го подложил на още по-големи и по-тежки мъчения. Като стрели върху него се сипели лъчите на Хелиос, горели лицето и тялото му, а през летните горещини скалата ставала червена като огън. Когато горещините преминавали, студени бури и урагани вледенявали непокорния титан и снежни виелици засипвали тялото му.

Всеки ден, щом Хелиос полетявал с огнената си колесница по небето, Зевс изпращал един огромен орел. С мощни разперени криле той долитал с трясък на скалата и кацал на гърдите на Прометей. С острите си като железни куки нокти разкъсвал гърдите му и започвал своето пищно пиршество. С изкривения и остър клюн кълвял дроба на Прометей, а кръвта като буйни планински ручеи се стичала по скалата и около нея се образувало огромно кърваво езеро. От горещините кръвта се разлагала и въздухът се изпълвал с непоносима миризма. Мухи, бръмбари, и диви зверове се нахвърляли върху съсирената и почерняла кръв… Когато Хелиос започвал да се спуска към безбрежния Океан в западния край на Земята, орелът отлитал. През нощта дробът на Прометей израствал отново, раните на гърдите му заздравявали. Но на следващия ден орелът отново долитал, за да продължи кървавия си пир… Така тридесет хиляди години орелът всеки ден разкъсвал гърдите на Прометей и изкълвавал дроба му…

Дошла при Прометей и неговата майка Темида. Тя със сълзи на очи го молила да се помири със Зевс и да разкрие тайната. Прометей оставал непреклонен. Той вече знаел, че се е родил героят, който ще сложи край на страданията му.

Този герой, най-прославеният и могъщ като бог, бил Херкулес. Много страни избродил той, от много чудовища и бедствия избавил хората и най-после един ден, преди да се покаже огнената колесница на Хелиос, дошъл и в този далечен край на Земята. Застанал пред огромната скала, той гледал прикования Прометей и слушал разказа му за мъченията, на които го е подложил Зевс.

Във висините като тъмен облак се показал огромният орел. Грохотът от мощните му криле все повече се усилвал. Той се виел над скалата, готов да се стрелне към Прометей и да започне кървавия си пир… Херкулес взел лъка си, извадил една стрела и като се помолил на Аполон да насочи точно полета й, я пуснал. Изсвистяла стрелата, полетяла във висините и пронизала хищния орел. Като камък паднал той в морето, до самата скала. Огромни вълни се издигнали от падането му, облели скалата и разхладили тялото на Прометей, Дошъл от Олимп и пратеникът на Зевс, бързоходният Хермес. Застанал пред него той и с най-ласкави думи започнал да го увещава да разкрие тайната и Зевс ще сложи край на страданията му.

Съгласил се Прометей и разкрил тайната: Зевс не трябва да встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото богините на съдбата са определили, че който и да е мъжът й, тя ще роди син, по-могъщ от баща си.

С тежкия си боздуган Херкулес разбил веригите на Прометей и извадил острия железен кол, който пронизвал гърдите му. Великият титан стъпил свободен на Земята и прегърнал Херкулес, когото чакал десетки хиляди години.

И сега през летните нощи се виждат на небето Херкулес, в чиито крака е кръвожадният Орел, а над него е Стрелата. Няма го само Прометей на небето, но хората не са забравили и няма да забравят, че той им е дал огъня и знания, с които да се борят срещу властта на боговете.