Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (21)

7

Матс и Токен се завърнали в Малмьо. Това станало на седми септември. Над целия град се стелела лека мъгла, през която слабо проблясвало бледото есенно слънце.

От гарата взели автобуса.

— Ето ключа — казал Матс. — Ти слизай право долу през входа за колите. А аз ще проверя внимателно дали има някой пред блока.

Токен слязъл в гаража, а Матс се промъкнал дебнешком до ъгъла на кооперацията и предпазливо надзърнал. На пейката до малката затревена площадка в средата на двора седял мъж и четял вестник. Матс познавал всички обитатели на околните блокове и без колебание установил, че това е външен човек.

Върнал се предпазливо по обратния път и Токен му отворил вратата.

— Да, прав беше, татко, отпред седи един и ни чака.

— Хубава служба съм си намерил, няма що — измърморил Токен. — Да не можеш да си влезеш в къщата от шпиони! А наемът си тече. Много добра служба. Най обичам да спя върху маса за тенис.

— Ще спиш в собственото си легло — казал Матс. — Като мръкне, ще се промъкнем през мазето, ще се качим горе и ще си легнем. А сега на работа! Колко мислиш ще събере този кашон?

— Знам ли — казал Токен. — Може би няколко милиона. Ако ги поутъпча, за да се слегнат.

— Аз ще ти подавам, а ти ще им слагаш бандероли. В дванайсет ще се подкрепим със сандвичи. После пак продължаваме!

— Започвай, шефе! Само че в близко бъдеще не искам да чувам за повече акции, разбрано?

— Добре.

И Матс обиграно бръкнал в джоба си и извадил първата стотачка.

* * *

В дванайсет извадили сандвичите. Кашонът бил наполовина пълен.

— Два милиона — казал Токен със задоволство. — Ако ги поутъпча както трябва, може да съберем дори пет.

— Ще ги изпратим на „Червения кръст“ като дрехи — казал Матс с пълна уста.

Токен отпил една яка глътка бира, но изведнъж се разсмял и от устата му се разхвърчали пръски.

— Какво ти става? — попитал Матс и също прихнал.

— Ох — казал Токен — представих си получаването на кашона. Бас държа, че ще го отвори някоя късогледа лелка, ще надзърне вътре и ще възкликне: „Уф че непредвидливи хора. Пак ни отварят работа да шием“. И ще седне да ушие осем хиляди пелени от нашите банкноти, представяш ли си?

Коремът му продължил да се тресе от смях. Щяло да мине много време, преди Токен отново да може да се смее от все сърце.

* * *

Кашонът се напълнил по здрач. Последния половин час Токен непрекъснато подскачал отгоре му и сумата се закръглявала към петте милиона. Накрая Матс покрил банкнотите с няколко списания-комикси.

— За всеки случай, ако влезе някой — казал той. — Сега обаче да вървим горе. А утре заминаваме. Да речем, за Норвегия?

— Ами училището ти?

— Все ще измислим нещо.

Излезли през гаража, а оттам се промъкнали в мазето, което се разпростирало под целия блок.

— Безобразие, да те принуждават да влизаш крадешком в собственото си жилище — измърморил Токен, докато се изкачвали по стълбището.

— Не забравяй, никакви лампи! — прошепнал Матс.

Най-сетне влезли в апартамента. Спрели на прага и подушили въздуха.

— Старата позната миризма, а? — казал Токен.

— Да — съгласил се Матс. — Странно, че едно малко двустайно жилище може да има такава приятна миризма.

— Сигурно идва от нас — казал Токен.

Съблекли се в тъмното и легнали.

— Край за този етап — прошепнал Матс. — Хубаво си поживяхме все пак, какво ще кажеш?

— От време на време — колебливо отвърнал Токен.

— Пък и все с нещо сме помогнали.

— Поне раздвижихме духовете.

— Мислиш ли, че и в другите училища ще е като в Бара Неуда?

— Не вярвам.

Полежали така, без да си говорят, всеки замислен за нещо свое.

— Какво толкова исках? — проговорил тихичко Матс. — И те да видят по-добър живот. Нали всички хора имат право да бъдат щастливи?

— Да, разбира се, но нали знаеш, Матс…

— Защо тогава не всички живеят добре? Защо някои се обявяват против това всички да живеят добре?

Токен не отговорил. Лежал на кревата си и гледал тавана.

— Матс?

— Да?

— Какво направи най-напред, когато откри, че панталоните ти… Е, не че вярвам… Но какво направи все пак най-напред?

— Заделих пари за колелото.

— После?

— Отидох да се окъпя в морето.

— После?

— Накупих сума неща.

— После замина на почивка. И накупи още неща. Цяла платноходка. Докато изведнъж откри, че всичко това вече не те радва особено. Точно когато можеше да си позволиш каквото ти душа иска. Ето че отговорих на въпроса ти.

Матс не отговорил и се замислил.

— Не мисля, че е толкова просто — казал той.

— Аз пък съм убеден, че е — отвърнал Токен. — Но може би не е за моята стара глава. А сега да спим!

Двамата дълго лежали в очакване сънят да ги събори, но той бягал от очите им. Матс се закикотил.

— Какво има? — попитал Токен.

— Представих си онзи, дето стои отвън на пост. Доста студеничко е.

— Сигурно ще се приюти някъде, без да изпуска жилището от очи — сънливо отвърнал Токен.

В същия миг чули превъртането на ключ.

— Точно така — продължил Токен. — Без да изпуска жилището от очи. Какво по-подходящо от това да влезе вътре.

— Бързо под леглото — прошепнал Матс. — Нито гък повече! Той няма да смее да запали лампата!

Пригладили набързо леглата и се шмугнали под тях. Чули стъпките на мъжа в коридора. Те неуверено се приближавали към спалнята. На слабата светлина от улицата двамата контрабандисти от световна класа видели два внушителни крака, които бавно се приближили към тях. Затаили дъх. Мъжът спрял пред леглото на Токен. Седнал на него. Запалил цигара. Кибритената клечка паднала точно пред носа на Токен. Скоро след това по пода се посипала и пепел и Токен се принудил да запуши носа си, за да не кихне.

„Хаймана такъв! — помислил той. — Ще ми тръска пепел по пода!“

Но скоро започнали да го вълнуват други мисли. Мъжът се изтегнал на леглото и то изпукало. Бавно, но неумолимо пружините притиснали корема на Токен.

„О, небеса, о, небеса! — помислил Токен. — Дано само тази бракма не се счупи!“

Мъжът разсеяно размахвал едната си ръка с цигарата точно пред носа на Токен. Накрая внимателно загасил фаса върху пода, обърнал се на една страна и изсумтял.

* * *

След четвърт час натрапникът вече спял и прохърквал насечено.

— Пет — прошепнал Матс. — Ще се промъкнем пак долу във физкултурния салон.

— Ако успея да се измъкна — прошепнал в отговор Токен. — Заклещи ми се коремът.

— Полека!

— Ти да беше на моето…

Мъжът се размърдал. Токен и Матс притихнали. Малко по-късно Токен подновил усилията да освободи корема си. С помощта на Матс, който го теглел за едната ръка, и с много предпазливост успял да се измъкне изпод леглото-капан.

Двамата се изсулили тихичко в коридора. Матс отворил външната врата почти безшумно.

— Ще отървем не само кожата — прошепнал Токен и в същия миг се препънал с гръм и трясък в прага на вратата.

— Дим да ни няма — извикал Матс.

Спуснали се светкавично по стълбите, после към мазето. Зад гърба си чували стъпките на мъжа. Влезли в гаража и се добрали до физкултурния салон. Матс отворил вратата. После я заключил отвътре.

— Как мислиш, дали усети, че тръгнахме насам? — прошепнал Токен.

Дълго не смеели да проговорят. Не се чували никакви шумове.

— Сигурно ще решат, че сме побягнали — обадил се Матс след време. — Едва ли ни мислят за толкова дръзки, че да стоим тук.

— Пак опряхме до масата за тенис — казал Токен. — Макар че по-добре върху нея, отколкото с притиснат корем под леглото.

И млъкнал, но след малко продължил:

— Страх ме е.

И по гласа на баща си, наричан Токен, човек с широка душа, Матс разбрал, че наистина го тресе голям страх.

— Ще се оправим — казал той. — Ще се оправим, татко.

Изведнъж тишината била нарушена от стъпки в гаража. Не единични, а на много хора. Те отеквали шумно и все повече приближавали вратата на салона. Чул се глас.

— Вътре са.

Някой натиснал дръжката на вратата.

— Отворете!

* * *

Матс и Токен не отговорили.

— Подай ми инструментите!

Минутна тишина. После „баам!“ и ключалката не издържала. Вратата се отворила. Щом лампите светнали, Матс се озовал с един скок в ъгъла, където лежал въздушният му пистолет. В салона нахълтали четирима мъже.

— Ка… какво става тук? — запелтечил Токен. — Ни… ни… ние нищо лошо не… не сме направили!

— Че казал ли е някой такова нещо? — попитал единият от четиримата, висок, силен мъж, очевидно шефът.

— Това е сво… сво… свободна страна — продължил Токен.

— Успокой се, чичка. Нищо няма да ви направим. Донесъл съм ти нещо — обърнал се той към Матс и показал чифт нови панталони. — Предлагам да направим една замяна. Твоите са стари и протрити. Събуй ги и ще ти дам тези.

— Ела да ги вземеш сам — казал Матс и насочил пистолета към мъжа.

— Хвърли това!

— Освободете вратата! — Гласът на Матс отънял във фалцет.

— Затворете вратата — разпоредил се спокойно високият мъж.

Един от другите трима изпълнил нареждането.

Четиримата мъже бавно запристъпвали към Матс.

— Ако не спрете, ще стрелям!

— Само по един от нас — казал високият.

— Но това ще бъдеш ти!

Матс изведнъж насочил пистолета към високия мъж, който трепнал и спрял. Другите трима продължили напред.

— Ще стрелям!

— Матс! — извикал Токен. Той стоял зад гърба на четиримата и имал чувството, че всичко край него е някакъв кошмар. — Не бива! Недей! Хвърли пистолета!

— Следващият, който направи крачка напред, ще бъде застрелян — заплашил Матс.

И четиримата се заковали на място. Само на няколко метра от момчето.

— Матс! Ако… ако… убиеш човек… какъв беше смисълът на всичко тогава! — И Токен изведнъж се хвърлил напред. — Не бива!

В следващия миг тримата мъже скочили върху Матс. Четвъртият се погрижил за Токен.

— Аз и без това не можех да стрелям — казал Матс и изкривил лице в гримаса. — Пружината е скъсана.

* * *

— Гюстав, иди в гаража и намери малко бензин. Карл, какво има в онзи кашон?

— Списания.

— Добре.

Матс бил в ръцете на високия мъж. Един от другите трима държал Токен.

— Може би бихме могли да се споразумеем — предложил Токен.

— Остави, татко — казал Матс. — Тогава ще загубим всичко.

— Не кой знае колко много — подхвърлил високият. — Само едни панталони. Ето го и Гюстав. Излей целия бидон върху кашона. И ми помогни да събуем панталоните на момчето!

Матс отчаяно се съпротивлявал. След кратка борба успели да му свалят панталоните.

— Дръж го ти! — разпоредил се високият.

Отишъл до кашона, драснал една клечка и я хвърлил върху залетите с бензин списания. Чул се пукот и в следващия миг целият кашон пламнал като факла.

Високият мъж огледал панталоните, които държал в ръцете си.

— Невероятно — казал той. — Но като че ли наистина те са били крадецът. Правилно ни насочи онзи приятел от Кайро.

С тези думи хвърлил панталоните в огъня. Овехтелите кафяви панталони, златните панталони, се подпалили. Те горели с буен жълт пламък. Матс заплакал.

От огъня излетяла една банкнота и овъглена, паднала върху онова, което било останало от панталоните.

— В тоя кашон имаше пет милиона — казал Токен със зачервени очи.

— Нашата работа беше дотук — казал високият. — Ето ти новите панталони. Да вървим, момчета!

И четиримата си тръгнали.

Матс хукнал подире им.

— Кажете на вашите… вашите… които и да са те! Кажете им, че ще се появят още момчета със златни панталони. Хиляди! Ние сме безчет! Чувате ли! Ще се появят нови! Тъй да им кажете! Аз не съм последният! — И продължил да плаче.

— Е, момчето ми — казал Токен, и той с глас, задавен от сълзи. — Край вече!

— Никакъв край! — отвърнал Матс. — Край никога няма да има!